РЕШЕНИЕ
№ …
гр. София, 27.01.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II Б
въззивен състав, в публичното съдебно
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл. съдия: ДЕСИСЛАВА
АЛЕКСИЕВА
при участието на
секретаря ДОНКА ШУЛЕВА, като разгледа докладваното от мл. съдия Десислава
Алексиева гр. д. № 6060 по описа на
СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.
С решение от 17.10.2019
г. постановено по гр. д. № 20186/2018 г. на СРС, 120 - ти състав, поправено по реда
на чл. 247 ГПК с решение от 18.05.2020 г. по гр.д. № 20186/2018 г., СРС, 120 – ти
състав е отхвърлен изцяло иск, предявен от Р.В.В., ЕГН ********** с
правно основание чл. 55, ал. 1, предложение 3 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД срещу Е.Г.Г.,
ЕГН ********** за присъждане на платена от ищеца на ответника сума в размер на
3000 евро за закупуване на недвижим имот, която е дадена на отпаднало основание
за неоснователен. С решението е прието за недоказано оспорването по реда на чл.
193 ГПК на писмен документ Разписка от 20.01.2011 г. с издател Х.С.И.за
получена сума 3000 евро от лицето Р.В.В..
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
Р.В.В.. Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС поради
нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Счита, че по делото е установено, че Е.Г. е получила от Х.С.И.процесната
сума съгласно представените две разписки. С влязло в сила решение № 190/2017
г., постановено на 07.02.2018 г. по
гр.д. № 180/2017 г., ВКС, съдът е прогласил на осн. чл. 40 ЗЗД сделката за
недействителна, поради което всеки следвало да върне полученото, което не било
съобразено. Х.С.И.е бил пълномощник на ответницата и е предал процесната сума,
която връзка не била обсъдена от съда. Излага доводи, че предаването било
доказано от разписката от Х.С.И., нотариално заверената разписка и
пълномощното. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение.
Въззиваемата страна не е подала отговор на въззивната
жалба.
Първоинстанционното производство е образувано въз основа
на искова молба, с която ищецът
претендира от ответника връщане на дадено в размер на 3000 евро по прогласена
за недействителна с влязло в сила съдебно решение сделка за покупко-продажба на
недвижим имот, находящ се в с. Владо Тричков. С отговора на исковата молба,
ответникът оспорва реалното получаване на суми във връзка продажбата на
недвижимия имот, обективирана в НА № 6, том I, рег. № 94, дело № 5/24.01.2011
г.
В хода на първоинстанционното
производство са приети следните писмени доказателства:
От представения нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 6, том І, рег. № 94, дело № 5 от 24.01.2011 г., се
установява, че Е.Г.Г. – Г.действаща чрез пълномощника си Х.С.И.е продала на Р.В.В.
недвижим имот, находящ се в с. Владо Тричков – в.з. „Клисура, Говедарника и
Пехчаница“ с площ от 760 кв.м. , заедно с построената в имота жилищна сграда
със ЗП 18 кв.м., ведно с всички други подобрения и приращения за сумата от 7000
лв., която сума продавачът действащ чрез пълномощника си е заявил, че е
получена напълно от купувача в момента на сключване на нотариалния акт.
По делото е представено и пълномощно,
датирано от 20.01.2011 г., с нот. удостоверяване на подписи с рег. № 509 /
20.01.2011 г. и нот. удостоверяване на съдържание рег. № 510 /20.01.2011 г. на
нот. П. П., от което се установява, че Е.Г.Г. е упълномощила Х.С.И.да продаде,
дари или замени гореописания недвижим имот за цена, на лице и при условия,
каквито договори, включително да договаря със себе си и да преупълномощава
трети лица с правата по това пълномощно, както и да се снабди с нужните за
сделката документи от Служба по вписванията, НАП, Община Своге и РС – Своге.
С решение от 07.02.2018 г. по
гр.д. № 180/2017 г.на ВКС, ІV г.о., съдът е прогласил на основание чл. 40 ЗЗД,
вр. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД недействителността на горепосочения договор за
покупко-продажба на недвижим имот във формата на Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 6, том І, рег. № 94, дело № 5 от 24.01.2011 г., като е уважен и
предявения от Е.Г. срещу Р.В.В. и С.Т.Н.- последващ приобретател иск с правно
основание чл. 124, ал.1 от ГПК за установяване правото й на собственост върху
гореописания имот.
По делото е представена разписка
от 20.01.2011 г. , издадена от Х.С.И., с която заявява, че е получил в брой от Р.В.В.
сумата от 3000 евро. Съгласно изслушана СГЕ се установява, че ръкописният текст
в представената не е изписан от Х.С.И., но ръкописно изписаните имена след
подписа, положен под текста на процесната разписка, са изпълнени от Х.С.И..
Подписът под разписката също е на Х.С.И..
По делото е представена и разписка
с нотариална заверка с рег. № 511 от 20.01.2011 г. на нот. П.П., издадена от Е.Г.Г.
– Г., с която декларира, че е получила на 11.10.2010 г. сумата от 3 000 евро
от Х.С.И.. Идентична разписка е представена в оригинал, но с различен номер на
нотариална заверка- с рег. № 513/20.01.2011
г. на нотариус П. П..
СРС е приел, че е сезиран с
искове по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. За да отхвърли исковете СРС е приел, че
обстоятелството, че ищецът е заплатил сума от 3 000 евро като цена на процесния
имот не води автоматично до извода, че тази сума е достигнала до
ответницата и че същата е останала в
нейния патримониум. Съдът е приел, че искът е недоказан, тъй като не е доказано
реалното предаване на процесната сума на ответника.
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Във връзка с чл. 269 ГПК настоящият
съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното
решение, като такива основания в случая не се констатират. Относно доводите за
неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1
от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№ 1/2013 г на ОСГТК на ВКС.
Видно от фактическите обстоятелства, заявени с исковата
молба, точната правна квалификация на иска е такава по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
а не определената от първоинстанционния съд по чл. 55, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД. При позоваване от страна на представлявания на недействителността по
чл. 40 ЗЗД, всяка от страните дължи на другата връщане на даденото по договора,
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - в хипотезата на начална липса на
основание за извършването на престациите. Така т. 3 от Тълкувателно решение № 5
от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК.
Обективирана в ППВС № 1/28.05.1979 г., както и в решения на
ВКС по чл. 290 и сл. ГПК: № 139 от 25.01.2012 г. по т. д. № 678/2010 г. на II
т. о., № 29 от 28.03.2012 г., по гр. д. № 1144/2010 г. на IV г. о. и др.
практика приема, че и в трите хипотези на неоснователно обогатяване по чл. 55,
ал. 1 ЗЗД доказателствената тежест се разпределя според общите принципи на
гражданския процес - чл. 154 ГПК. Следователно и трите фактически състава на
чл. 55, ал. 1 ЗЗД предвиждат като общ правопораждащ факт - плащането, поради
което в тежест на ищцовата страна, която твърди, че ответникът е получил
парична сума, е да докаже факта на извършено плащане на продавача, а в тежест
на ответника - да докаже наличието на основание за това плащане и за задържане
на дадената сума.
Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния
съд, че по делото ищецът не е доказал плащане на процесната сума на ответника. За
да стигне до този извод, съдът съобрази доказателствената сила на представените
документи съобразно чл.178, ал. 1 ГПК и събраните доказателства по делото в
тяхната съвкупност.
За установяване на факта на плащането на цената, ищецът е
приложил по делото нотариалния акт за покупко-продажба, разписка от
20.01.2011г., издадена от Х.С.И.и разписка от Е.Г..
Относно авторството на представените документи:
Нотариалният акт в частта, в която пълномощникът на продавача
е заявил, че е получил сумата от 7 000 лева от купувача в момента на
подписване на нотариалния акт, както и двете представени разписки по делото са частни документи. Съгласно чл.
180 ГПК, частните документи, подписани от лицата, които са ги издали,
съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях са направени
от тези лица.
Следователно, при съобразяване на формалната
доказателствена сила на нотариалния акт в посочената му част, съдът приема за
установено, че изявлението е направено от Х.С.И.. По същата причина и като взе
предвид и неуспешното оспорване на автентичността разписката от 20.01.2011 г.,
съдът приема за установено, че разписката от 20.01.2011 г. е издадена от Х.С.И..
При съобразяване на формалната доказателствена сила на частния документ
съгласно чл. 180 ГПК, необорена в производството, съдът приема за установено, че
разписката с нот. зав. от 20.01.2011 г., издадена от Е. Кирилова е издадена от
посоченото в нея лице като автор.
Относно факта на плащането:
Нотариалният акт, в частта, в която пълномощникът на
продавача е изявил, че е получил продажната цена в брой не доказва, че
плащането е извършено. Това е така, защото частният документ не доказва
фактите, които са предмет на удостоверителното изявление за знание, тъй като
частният свидетелстващ документ не разполага с обвързваща съда материална
доказателствена сила. При спор, доказателствената тежест за установяване факта
на извършеното плащане се носи от купувача ( чл. 154, ал. 1 ГПК), като това
може да бъде направено с всички допустими от закона доказателствени средства.
Представената разписка от 20.01.2011 г. от Х.С.И.също не
доказва факта на плащането. Разписката е частен документ по смисъла на чл. 180,
ал. ГПК. Когато частен свидетелстващ документ съдържа удостоверително изявление
на издателя му за неизгодни за него факти, този документ има силата на извънсъдебно
признание и е противопоставим относно тези факти срещу своя издател. Частният
свидетелстващ документ няма обвързваща съда материална доказателствена сила, а
съдът преценява истинността на съдържанието му по вътрешно убеждение с оглед на
всички обстоятелства и доказателства по делото. Касае се до установено от
закона (чл. 178 от ГПК) задължение на съда, което той трябва да изпълни
независимо от това дали документът се оспорва или не. Така Решение №
60221/16.01.2022 г. по гр.д. № 3270/2020 г., ВКС, IV ГО.
Нещо повече, в случая лицето Х.С.И.не е бил упълномощен от
ответницата Е.Г. да получава продажната цена по сделката. Този извод следва от
изявената воля на упълномощителя - ответник в пълномощното, която не включва
подобно правомощие. Следователно негови действия и/или изявления относно факта
на получаване на продажната цена, обективирани в нотариалния акт от 24.01.2011
г. и в разписката от 20.01.2011 г. не обвързват ответницата по настоящия спор Е.Г..
Разписката с нот.заверка от 20.01.2011 г., издадена от Е.Г.
не доказва факта на получаване на сумата от 3 000 евро от посоченото в
същата лице Х.С.И., поради липсата на обвързваща съда материална
доказателствена сила.
По делото не са представени доказателства, че Е.Г. е
получила процесната сума от Р.В..
За неоснователно съдът намира релевираното във въззивната
жалба възражение на въззивника, че първоинстанционният съд не бил обсъдил
връзката между разписките, издадени от Х.И.и Е.Г. и представеното пълномощно, доколкото
такава не се установява по делото: съгласно издадената от ответната страна Е.Г.
разписка, същата е декларирала, че е получила сума от 3 000 евро от лицето Х.С.И.на
11.10.2010 г., в издадената от Х.С.И.разписка, същият е декларирал, че е
получил сума от 3000 евро от Р.В. на 20.01.2011 г., а в нотариалният акт е
изявено от Х.С.И., че сумата от 7 000 лева е получена в брой в момента на сключване
на нотариалния акт - 24.01.2011 г. Към удостоверената от ответницата дата на
получаване, Х.С.И.не е бил упълномощен да се разпорежда с имота, нито е
разполагал с правомощия да получава продажната цена, нито пък се твърди към
този момент да е бил получил сума от ищеца по делото, доколкото за такава е
посочена 20.01.2011 г. Различията в размера на сумата, която се твърди да е
предадена и в сочения момент на предаването ѝ, както и липсата на
пълномощия на лицето Х.С.И.да получава продажна цена по сделката не установяват
твърдяната от въззивника връзка между представените документи.
Представеното решение на ВКС задължава настоящия състав
да приеме, че договорът за покупко-продажба, обективиран в нотариалния акт от
24.01.2011 г. е прогласен за недействителен на основание чл. 40 ЗЗД по арг. от
чл. 297, вр. чл. 298, ал. 1 ГПК. Това е
така, защото със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение
на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като
предмет на делото. Диспозитивът на решението представлява източника на силата
на пресъдено нещо. Доколкото плащането на цената не е предмет на разгледания
спор за валидността на сделката, приключил с влязлото в сила решение на ВКС, то
същото не се обхваща от СПН, поради което възражението на въззивника, че не било
съобразено решението, от което било видно, че ответницата е получила продажната
цена е неоснователно. За пълнота следва да бъде посочено, че мотивите на решението
на ВКС касаят наличие на сговор между пълномощник и купувач, като един от
аргументите за наличието на такъв сговор е плащането на цената без да е
предвидено право на пълномощника да получи продажната цена в пълномощното.
Следователно от събраните по делото доказателства не се
установява, ищецът да е дал нещо по сделката на ответницата, поради което
правилно искът е отхвърлен. С оглед
изложеното и предвид изчерпване предмета на въззивна проверка, решението следва
да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед неоснователността на
въззивната жалба, право на разноски възниква за ответника по жалбата, но
доколкото същият е бил представляван от особен представител на разноски на
въззивника - ищеца, такива не следва да присъждат.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 17.10.2019 г. постановено по гр. д. №
20186/2018 г. на СРС, 120 - ти състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с
решение от 18.05.2020 г. по гр.д. №
20186/2018 г., СРС, 120 – ти състав, при точна правна квалификация по чл. 55,
ал. 1, предложение 1 от ЗЗД - начална
липса на основание.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.