Р Е Ш Е Н И Е № 786
13.12.2016г. гр.
Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковски Районен съд четвърти граждански състав
на тринадесети декември две хиляди и шестнадесета година в публичното заседание в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретаря Диляна Славова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдията
гр.д.№1490 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ.
В исковата молба се твърди, че на
19.05.2016г. – 7,45ч, на ищцата била връчена Заповед №110/18.05.2016г. на
Директор на ОУО Хасково, с която и било наложено дисциплинарно наказание
Уволнение и трудовото правоотношение било прекратено за длъжността Старши
Възпитател в ОУО. Трудовият договор между страните бил с №13/16.10.2002г. В
посочената заповед работодателят посочил, че установил нарушение на трудовата
дисциплина – неявяване на работа за времето от 04.04.2016г. до 08.04.2016г. –
последователни дни. Нито в заповедта, нито в Протокол от 11.04.2016г., цитиран
в същата заповед, не било посочено защо работодателят считал, че ищцата
следвало да се яви в тези дни на работа. Самата ищца счита, че тогава не е
следвало да се яви на работа, тъй като работила по утвърден график, а за
посоченото време директорът не я бил включил в графика. Счита, че нямала
задължение да се яви на работа, ако не била включена в графика. Сочи, че
заповедта била незаконосъобразна и немотивирана. Било посочено нарушение по
чл.188, т.3 във вр. с чл.190, ал.1, т.2 във вр. с чл.187, т.1, пр.3 от КТ, но
без същото да било индивидуализирано от обективна и субективна страна. Липсвало
основание за нарушението, както и липсвали мотиви в заповедта, което водело до
невъзможност да се извърши преценка по чл.194 от КТ – проверка относно
обстоятелството дали е осъществено нарушение на трудовата дисциплина, както и да
се проведе надлежна защита. За съществувало нарушение на трудовата дисциплина,
то следвало да има несъответствие между дължимото и фактически осъщественото,
но в заповедта не било посочено какво било дължимото поведение. Без да имало
вина, то не било налице субективната страна на нарушението. При работа по
график работното време се съобразявало с графика и работникът следвало да се
яви съобразно това му определено работно време. На основание чл.142, ал.2 от КТ
работодателят установил сумирано работно време, а ищцата не била отсъствала по
време, в което следвало да отработи съобразно утвърдения график. Иска съдът да
постанови решение, с което да признае наложеното със Заповед №110/18.05.2016г.
на Директора на ОУО дисциплинарно наказание Уволнение за незаконно и да го
отмени, да възстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, да осъди
ответника да заплати сумата от 5029,44 лева, представляваща обезщетение за
времето, през което е останала без работа за 6-месечен период от 19.05.2016г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на делото до
окончателното изплащане, както и заплати направените по делото разноски.
С Определение от с.з. 18.10.2016г. производството по
делото е прекратено по предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.4
и чл.128, т.2 от КТ - да бъде задължен ответника да извърши поправка на
основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка, както и да заплати сума в
размер на 250 лева, представляваща допълнително възнаграждение, полагащо се на
работещи в образователната система на 24 май, ведно със законната лихва за
забава.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
дава писмен отговор, в който заявява, че оспорва изцяло предявените искове като
неоснователни, излагайки подробни съображения в тази насока. Заповедта за
наложеното наказание съдържала всички реквизити съгласно чл.195 от КТ, както и
била спазена разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ. Не било основателно
твърдението, че тъй като ищцата не била включена в графика, то не следвало да
ходи на работа. Счита, че това не я освобождавало от задължение да се яви на
работа, тъй като не била в отпуск. Директорът имал правомощие да и възложи
конкретна работа, свързана с длъжностните и задължения, през периода, в който
не била включена в графика за дежурства. Позоваването на сумираното работна
време било ирелевантно за спора, тъй като касаело начин на изчисляване на
отработеното време с оглед даваните
дежурства. Нямало отношение към
отсъствието без основателна причина. В трудовия договор страните уговорили
нормална продължителност на работното врем, поради което периодите, в които не
се дава дежурство, то ищцата била длъжна да се яви на работа в началото на
раб.ден и да отработи уговореното време. Самата ищца не оспорвала факта, че не
се явила на работа, а в дадените обяснения не посочила основателна причина за
отсъствието. Не била в отпуск, което също не се оспорвало. Освен това
нарушението било констатирано и работодателят разпоредил да не се изплаща
трудово възнаграждение за процесното време. В тази връзка имало спор между
страните по гр.д.№873/2016г., в който се обсъжали и настоящите спорни въпроси.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства –
поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед №110/18.05.2016г. – връчена на 19.05.2016г.,
на ищцата е наложено наказание уволнение и трудовото правоотношение между
страните било прекратено. Посочени са мотиви – за неявяване на работа като старши възпитател в ОУО Хасково за периода
от 04.04.2016г. до 08.04.2016г. – вкл., без основателна причина, с което била
нарушена трудовата дисциплина, установено в КП от 11.04.2016г., както и
отразено ввъ ведомастта за заплати. Посочено било, че били изискани писмени
обяснения по реда на чл.193, ал.1 от КТ, както и че в тях не се сочела
основателна причина за допуснатите неявявания на работа в посочените
последователни дни. При преценка на критериите за определяне на дисциплинарно
наказание съгласно чл.189 от КТ и на основание чл.188, т.3 във вр. с чл.190,
ал.1, т.2 във вр. с чл.187, т.1, пр.3 от КТ при спазване на разпоредбите на
чл.189, ал.1 и чл.193, ал.1 и чл. 195, ал.1 от КТ на основание 330, ал.2, т.6
от КТ било наложено наказанието уволнение.
Видно от Допълнително споразумение №52-1/11.12.2015г. към
трудов договор между страните по делото е сключен трудов договор, прекратен с
посочената заповед. Ищцата е работела при ответника на длъжност Старши
възпитател при продължителност на работното време – пълно, 8 часа дневно, като
за неуредените в споразумението условия се прилагали КТ, ПВТР,
дл.характеристика и ВПРЗ. В длъжностната характеристика е посочено , че работи
по график, утвърден от директора.
С КП от 11.04.2016г. комисия при работодателя установила,
че за периода от 04.04.-08.04. – вкл., ищцата не се явила на работа, както и че
не бил поискан и не бил разрешен отпуск, а също и не били представени
документи, сочещи на основателна причина за отсъствието от работа. Впоследствие
със заповед №99/26.04.2016г. било наредено на ищцата да не се заплаща трудово
възнаграждение за 5-те посочени дни. Със заповед №91-3/01.04.2016г. било
разрешено ползване на платен отпуск на служители при работодателя по време на
пролетната ваканция от 04.04.2016г. до 08.04.2016г., между които не е ищцата.
С писмо от 13.04.2016г., получено на 15.04.2016г., са
изискани писмени обяснения за неявяването от ищцата. На 20.04.2016г. били
депозирани писмени обяснения. В тях ищцата посочва съображения относно
неявяването си – неустановеност на т.нар.сумирано работно време от кога започва
изчисляването на 4-те месеца за отчитане, размер на седмичния норматив от 30
часа, увеличаването му с до 1 час дневно при различни дейности, преобразуване
на нощен труд в дневния при съотношения 8/7 от дневния, междусудмична почивка
от 36 часа.
Представен е график за нощни дежурства през май 2016г., в
който фигурира ищцата. В графика за април 2016г. ищцата не е определена да даде
дежурство.
По сигнал на ищцата РИО Хасково са извършили проверка. Проверка
е извършвана и от ИАГИТ, като са дадени предписания да се спазва максималната
продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време
и да не се допуска полагане на труд над 12 часа. С писмо от 11.05.2016г. ГИТ
отговарят на ищцата по подаден от нея сигнал, а именно: не е установено да е
полагала извънреден труд.
На 12.05.2016г. видно от представения протокол №5 се
провел Педагогически съвет на възпитателите на ОУО Хасково, като били представени
нови графици за работа.
Видно от справката на НАП към 15.09.2016г. трудовият
договор между страните е прекратен на 19.05.2016г.
Със заповед от 07.06.2016г. на трето лице – също старши
възпитател за неявяване от 04.04.2016г. до 06.04.2015г. на работа било наложено
наказание забележка.
Със заповед №14-2/28.09.2015г. работодателят е
определил разпределението на работното време
на ст.възпитателите в ОУО за учебната 2015-2016.
Съгласно представената заповед на МОН за учениците от
1-ви до 11-ти клас има пролетна ваканция от 02.04.2016г. до 10.04.2016г.
С решение на ХРС по гр.д.873/2016г. съдът е отхвърлил
като неоснователен предявен от ищцата иск да бъде осъден ответника да заплати
дължимо трудово възнаграждение за процесните дни от 04.04.-08.04.2016г.
Представено е личното трудово досие на ищцата, съдържащо
документите, удостоверяващи обстоятелствата, свързани с трудовия стаж при
ответника.
По делото е назначена съдебна експертиза, по която вещото
лице дава заключение, прието от съда изцяло като безпристрастно и компетенто
изготвено. При проверка на всички графици и вътрешни правила при ответника
вещото лице е установило, че процесните дни ищцата е нямала разрешение за
отпуск и е следвало да се яви на работа съгласно работното време от ПВТР. За
периода от 01.09.2015г. до 30.04.2016г. дежурствата на ищцата били 109, като
били установени допълнителни мероприятия извън регулярните дейности –
празненства, семинар. За този период сумарното работно време било отработено
съгласно ТД – 1344 часа или 168 дни по 8 часа; изработени по графици, отпуск,
болнични и други – 1210,92 часа.
Съгласно ПВТР за учебната 2015-2016г. в извънучебно време
всички работещи при ответника били с работно време от 8-12 и от 12,30ч.-16,30ч.
предвидено било и че излизането в отпуск на възпитателите, които не били в
график по време на ваканция, ставало само след лично подадена молба, като при
неизпълнение се изисквало писмено обяснение и се определяло наказание по КТ.
Като свидетели по делото са разпитани С.К.Б. и Т.П.К., които работили в
предишни периоди при ответника. Като възпитатели в общежитията работили по график.
Св.Б. си спомня, че докато бил на работа не се явявал на работа, след като не
бил включван в графиците. Другите възпитатели, които не били включени в графика,
също не се явявали, както и никога не им бил връчван ПВТР. Запознавали се с
него на Педагогическия съвет, където се четял правилникът. През периода на
пролетна ваканция, свидетелят не подавал молба за платен отпуск, а след това го
оформяли. Подаването на молба се правело обикновено след като минат отпуските,
защото който бил на график, той пускал по-малко отпуск. Св.К. твърди
категорично, че когато един възпитател
не е включен в график за съответен ден,то не следва да се яви на работното си
място. Така се процедирало навсякъде – ходиш по график, имаш шест часа по
график и след това си свободен. Когато не се явявала на работа, ръководството
не правело забележка, защото си била изпълнила това, което е по график и след
това била свободна. Свидетелката Н.А.М., която била Заместник Директор по
учебнотворческата дейност при ответника, дава показания, че когато един
възпитател не е включен в график, той бил длъжен да си пусне отпуск, ако не се
явява на работа. Според ПВТР всеки възпитател след като не е на работа и не е в
график, то тогава трябва да е в отпуск. Въпреки, че процесните дни били период
на ваканция, в общежитието винаги имало какво да се прави. Имало и работно
време от 08:00 часа до 16:30 часа, а право на работодателя било да намери
такава работа на възпитателя. За времето от 04.04.2016г. до 08.04.2016г. ищцата
можела да бъде в пролетна ваканция, ако била в график. Три седмици преди ваканцията
свидетелката се обадила в присъствието на Директора на ищцата да я попита има
ли желание да бъде вписана в графика за пролетната ваканция. Тя казала, че ще
се обади, но не се обадила и затова не била вписана в графика. След като не била
на работа по време на пролетната ваканция, ищцата била помолена от завеждащ
административно –техническа служба да си пусне отпуск, но тя не го направила и
вместо да разговаря с работодателя, тя подала жалба до Инспекцията по охрана на
труда.
При така установената фактическа обстановка съдът достига
до следните правни изводи:
При налагане на дисциплинарно наказание
уволнение /както и всяко друго наказание/ работодателят е длъжен да извърши
преценка на конкретно извършеното нарушение на трудовата дисциплина, като
съобрази критериите, посочени в чл.189, ал.1 от КТ - тежест на извършеното
нарушение, обстоятелства, при които нарушението е извършено, както и
поведението на работника или служителя. Дисциплинарното нарушение следва да е
конкретизирано, за да може да се съизмери със съответстващото му по вид и
тежест дисциплинарно наказание. Преценката, извършена от работодателя, относно
конкретното нарушение на трудовата дисциплина подлежи на съдебен контрол, т.е.
при оспорване на наказанието съдът изследва въпроса дали има съответствие между
извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното наказание.
В случая работодателят налага наказание и сочи правно му основание в чл.190, т.2 от КТ, т.е. за неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, като описва изрично нарушението, осъществено в периода от 04.04.-08.04.2016г., както и допълнително посочва КП от 11.04.2016г., с който е установено неявяването. При наличието на посоченото основание за уволнение по т.2, чл.190 от КТ – неявяване от 5дни, законодателят изрично е преценил тежестта на нарушението и съответстващото наказание, като е взел предвид и писмените обяснения, които не отричат установеното, а и не сочат причина за неявяването освен, че не било правилно изчислено сумарното полагане на труд. Съгласно съдебната практика неявяването на работа в продължение на два работни дни следва да трае най-малко 2 работни дни, а те се приемат за последователни и когато са разделени от почивни дни или официални празници. По делото не се спори нито относно броя на дните - 5, нито че дните са работни и последователни, а също и не се оспорват другите констатации – не е искан и не е разрешен отпуск за тези процесни дни, както и за тези дни ищцата не била в график. Така следва да се приеме за доказано факта на осъществяване на нарушението, но следва се обсъди и възражението за неправилно изчисляване на сумарното работно, поради което и ищцата счита, че не следвало да се яви в тези процесни дни на работа, нито пък да иска отпуск. В случая следва да се има предвид, че страните са уговорили пълно работно време от 8 часа дневно, както и полагането на труд по график от носно нощното работно време – дежурство в общежитията. Именно във връзка с организацията в ПВТР – р.VІІ и VІІІ, работодателят определя графиците, но и изрично предвижда, че в извънучебно време всички работещи при ответника са с работно време 08-12ч. и от 12,30-16,30ч. Отделно от това в т.20, р.ІV от ПВТР е предвидено излизането в отпуск на възпитатели, които не били в график по време на ваканция, да става след лично подаване на молба. Както вещото лице, така и проверката от ГИТ не установяват положен от ищцата извънреден труд. Съгласно чл.148 от КТ работникът или служителят може да откаже полагането на извънреден труд, когато не са спазени съответните правила и не може да бъде наказан за отказа си, ако пък отказът не се установи по съдебен ред, че е незаконосъобразен. В случая като не се доказва положен извънреден труд, то ищцата не следва да се ползва от правото по чл.148 от КТ, а още повече и че не твърди изрично полагане на извънреден труд, а само неправилно изчисляване на сумарно работно време, каквото също не е установено.
Така при положение работодателят е упражнил
дисциплинарната си власт и е санкционирал работника с наказание, което съответства
на посоченото от самия работодател като основание - чл.190, т.2 от КТ. Обосновката на работодателя
за прекратяване на трудовото правоотношение в заповедта, а и посочената правна
квалификация, определя основанието за уволнение. В случая е без значение
показанията на свидетелите Б. и К. относно установената практика в минал момент
при работодателя за неподаване на искане за отпуск или за последващо такаво след
неявяване на работа. Така неявяването в 5 последователни дни, т.е. значително
над предвидените два в КТ, обоснова извод за наличие на тежко нарушение от
страна на ищеца. Преценено съобразно с
критериите на чл. 189, ал. 1 КТ,
а именно: тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и
поведението на ищеца следва, че нарушението на трудовата дисциплина е тежко,
поради което наложеното най-тежко дисциплинарно наказание "уволнение"
е съответно на нарушението. Поради това предявените искове са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
Като краен се налага извода, че заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение е мотивирана, тъй като съдържа всички необходими
реквизити и е посочена и доказан нарушението, налагащо издаването и. Преди да
бъде издадена заповедта са изискани писмени обяснения от ищцата, които са
преценени при издаването на заповедта. Така уволнението не може да бъде прието
за незаконно, то е извършено от надлежен орган и при спазване на установената
процедура.
Ищцата навежда и доводи за недобросъвестност на работодателя, тъй
като друг служител е наказан със забележка за неявяване на работа, а също и добавка
в т.20 от ПВТР, касаеща молба за отпуск от възпитател, който не е в график.
Действително член 8, ал.1 от КТ създава забрана за злоупотреба с трудовите
права и задължения, но с представените доказателства ищецът не обори
презумпцията за добросъвестност на работодателя при наложеното дисциплинарно
наказание, която действа съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2 от КТ.
Изложеното обосновава извода, че заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение на ищеца е законосъобразна. Работодателят правилно и
законосъобразно е упражнил своето право да прекрати трудовото правоотношение.
Предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Р.М.С.,
ЕГН **********,***, искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ,
срещу Център за подкрепа на личното развитие – Обединени ученически общежития –
Хасково, БУЛСТАТ ********* – за признаване извършеното със Заповед №110/18.05.2016г.
прекратяване на трудовото правоотношение за незаконно и неговата отмяна, за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Старши
възпитател”, и за осъждане на ответника да заплати сумата от 5029,44 лева, представляваща обезщетение за
времето, през което е останал без работа, като недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА Р.М.С.,
ЕГН **********, да заплати на Център за подкрепа на личното развитие –
Обединени ученически общежития - Хасково, направените разноски за
адв.възнаграждение 500 лева, както и 50 лева – за експертиза.
Решението
може да бъде обжалвано пред Хасковски окръжен съд в двуседмичен срок от
обявяване.
Съдия:/п/
не се чете.
Вярно с
оригинала!
Секретар:
Д.С.