РЕШЕНИЕ
Номер 54416.11.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Бургас
На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Румяна С. Калошева Манкова
Членове:Росица С. Стоева
Калина С. Пенева
Прокурор:Красимира Георгиева Кателиева (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Калина С. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20202000500304 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 111/18.06.2020 год. по гр.д.№ 1603/2019 год. по описа
на Бургаския окръжен съд
-е осъдена Прокуратура на Република българия с административен
адрес: гр. София, бул. „Витоша" № 2, да заплати на С. М. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ул. *** №*, сумата от 25 000 /двадесет и пет
хиляди/ лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, настъпили в резултат на незаконно обвинение за извършени
престъпления по чл.321, ал.1, вр. чл. 93, т. 20 от НК, чл. 214, ал. 2, т.1 и т. 2,
вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 3, т.3, вр. ал. 2, т.1, предложение 1-во и т.2 вр. чл. 26,
ал. 1 от НК, за които наказателното производство е прекратено, ведно със
законната лихва върху тази сума от 21.03.2015 год. до окончателното й
изплащане, като в останалата част до предявения размер от 50 000 лв. е
отхвърлен иска за обезщетение на неимуществените вреди.
-отхвърлена е претенцията на С. М. Л., ЕГН **********, е адрес: гр. С.,
ул. *** № * против Прокуратура на Рипублика България с административен
адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2 за присъждане на законна лихва върху
1
уважения размер на главницата от 25 000 лв. за времето от 24.10.2014 год. до
21.03.2015 год.
-отхвърлена е претенцията на С. М. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
ул. *** № * против Прокуратура на Република Българияс административен
адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, за осъждане на ответника да заплати
сумата от 68 250 лв., ведно със законната лихва, считано от 24.10.2014 год.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от заплатени
адвокатски хонорари на различни адвокати и адвокатски кантори в САЩ.
-отхвърлена е претенцията на С. М. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
ул. *** № * против Прокуратура на Република България с административен
адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, за осъждане на ответника да заплати
сумата от 8 819 лв., ведно със законната лихва, считано от 24.10.2014 год.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие
неосъществена планирана екскурзия, в периода 5-10 март 2011 год., в размер
на заплатената от ищеца цена за същата.
-отхвърлена е претенцията на С. М. Л. , ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
ул. *** № * против Прокуратура на Република България с административен
адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, за осъждане на ответника да заплати
сумата от 352 000 лв., представляваща неполучени в периода 01.01.2011 год.
до 01.01.2015 год. приходи от стопанска и управленска дейност, от дивиденти
и др., със средно годишно изражение в размер на 88 000 лв., определено на
база получени в България през периода 2007-2010 год. нетни доходи, ведно
със законната лихва от 24.10.2014 год.
-осъдена е Прокуратурата на Република България с административен
адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на С. М. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ул. *** № *, разноски по делото съобразно
уважената част от исковете в размер на 104 /сто и четири/ лв.
1.Подадена е въззивна жалба от Прокуратурата на Република България
с административен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, чрез прокурор в ОП-
Бургас Христина Дамянова, срещу решението в частта, с която претенцията
на ищеца за неимуществени вреди е уважена за размера от 25 000 лв., ведно
със законната лихва и в негова полза са присъдени разноски. Твърди се, че
2
размерът на присъденото обезщетение е необосновано завишен и не
съответства на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД. Изводите на
съда са направени въз основа на непълен анализ и едностранчиво
възприемане на релевантните обстоятелства. Не е взето предвид, че
досъдебното производство е протекло изцяло в отсъствие на обвиняемото
лице и спрямо него не е била взета мярка за неотклонение или друга мярка за
процесуална принуда, поради което не е упражнена наказателна репресия с
голям интензитет. С процесуалното си поведение ищецът е допринесъл за
предприемане на действия за издаване на европейска заповед за арест на
5.10.2010 год. и за международното му издирване. Ищецът е узнал за
привличането му като обвиняем още на 26.06.2010 год., но се е върнал в
страната едва през пролетта на 2014 год., поради което действията на
прокуратурата за издирването му са били оправдани. Не е отчетено, че
медийното отразяване на повдигнатото обвинение и разследване изхожда от
органите на МВР, а не от прокуратурата, чиято отговорност не следва да бъде
ангажирана за чужди действия. Оспорено е безкритичното кредитиране на
показанията на съпругата на ищеца с твърдение, че до голяма степен те не се
подкрепят от останалия доказателствен материал. Твърди се, че претърпените
страдания от ищеца в резултат на повдигнатото обвинение са с по-ниска
интензивност, поради което присъденото обезщетение от 25 000 лв. е
прекомерно. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част
и за намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди, при
съобразяване на чл.52 от ЗЗД, константната съдебна практика и социално-
икономическите условия в страната.
Постъпил е отговор от насрещната страна С. М. Л., чрез процесуален
представител адв. Я. Д., в който са изложени твърдения за неоснователност на
въззивната жалба подадена от прокуратурата и правилност на решението в
частта за присъденото обезщетение. Сочи се, че по критерия справедливост не
би могла да се формира константна съдебна практика, тъй като той следва да
се прилага конкретно за всеки отделен случай, а претърпените
неимуществени вреди никога не могат да бъдат еднакви. Изложени са
подробни съобразения относно доказаност на исковата претенция и
обоснованост на изводите на съда в тази част. Твърди се, че възраженията по
жалбата са голословни и неоснователни. Направено е искане за
3
потвърждаване на решението в обжалваната от прокуратурата част.
2. Подадена е насрещна въззивна жалба от С. М. Л., чрез процесуален
представител адв. Я. Д., срещу решението в частта, с която е отхвърлена
претенцията за неимуществени вреди за размера над 25 000 лв. до
претендирания размер от 50 000 лв., ведно със законната лихва и са
отхвърлени изцяло претенциите за неимуществени вреди, ведно със
законните лихви. Твърди се, че в обжалваната част решението е неправилно
като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Не са обсъдени твърденията на
ищеца за претърпени вреди в резултат на невъзможността да бъде
възстановено доброто му име и продължаване на професионалната му
кариера, дълбокото накърняване на честта и достойнството му и
необходимостта да обяснява, че не е извършил престъпление, силните
притеснения във връзка с отдръпването на близки, приятели и партньори от
него, изключителното негативно отражение на медийния отзвук от
повдигнатото обвинение. Твърди се, че установените по делото обстоятелства
във връзка с лишаването на ищеца от възможността да пътува свободно,
невъзможността да полага труд в САЩ или на друго място, продължаващите
към момента последици по отношение на доброто име и репутацията на
ищеца, изцяло обосновават присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди в пълния претендиран размер. Изложени са подробни съображения за
основателност на претенциите за имуществени вреди. Твърди се, че са
ангажирани доказателства за това, че платените в САЩ адвокатски хонорари
са за защита във връзка с производства по повод на повдигнатото обвинение,
поради което представляват имуществена вреда за ищеца, която подлежи на
обезщетяване по този ред. Твърди се, че е доказана и претенцията относно
платеното възнаграждение за планирано пътуване до Санта Луша, което не е
могло да се реализира поради задържането му от органите на полицията в
Санта Луша на основание заповед за арест издадена от Интерпол-България.
Изложени са съображения за доказаност на претенцията за пропуснати ползи,
с установяване на получаваните доходи по трудови и извънтрудови
правоотношения до момента на повдигнатото обвинение и след това.
Изложени са твърдения, че от събраните по делото доказателства се
установява причинно-следствената връзка между повдигнатото обвинение и
4
претърпените имуществени вреди, поради което съдът необосновано е
отхвърлил тези искове на ищеца. Направено е искане за отмяна на решението
в отхвърлителната част за неимуществени и имуществени вреди и
присъждането им от въззивния съд.
Постъпил е отговор на насрещната въззивна жалба от Прокуратурата
на РБ, в която е изразено несъгласие с възраженията на въззивника-ищец.
Твърди се, че решението в обжалваната от ищеца част е постановено при
спазване на чл.12 от ГПК като доказателствата са обсъдени в тяхната
съвкупност и те сочат неустановени твърдения за действително претърпени
вреди, за извършени адвокатски услуги срещу платените хонорари, а по
отношение на останалите претенции е възразено, че не е установена
причинно-следствена връзка с повдигнатото обвинение. Направено е искане
за потвърждаване на решението в обжалваната от ищеца част.
3.Подадена е въззивна жалба от С. М. Л., чрез процесуален
представител адв. Я. Д., срещу решението в частта, с която е отхвърлена
претенцията за неимуществени вреди за размера над 25 000 лв. до
претендирания размер от 50 000 лв., ведно със законната лихва. Във
въззивната жалба се твърди, че в обжалваната част решението е неправилно
като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Не са обсъдени твърденията на
ищеца за претърпени вреди в резултат на невъзможността да бъде
възстановено доброто му име и за продължаване на професионалната му
кариера, дълбокото накърняване на честта и достойнството му и
необходимостта да обяснява, че не е извършил престъпление, силните
притеснения във връзка с отдръпването на близки, приятели и партньори от
него, изключителното негативно отражение на медийния отзвук от
повдигнатото обвинение. Установените по делото обстоятелства във връзка с
лишаването на ищеца от възможността да пътува свободно, невъзможността
да полага труд в САЩ или на друго място, продължаващите към момента
последици по отношение на доброто име и репутацията на ищеца, изцяло
обосновават присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в пълния
претендиран размер. Направено е искане за отмяна на решението в
отхвърлителната за неимуществените вреди част и за цялостно уважаване на
предявения иск.
5
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от
легитимирани лица-надлежно упълномощени процесуални представители на
страните по делото, срещу акт на съда, който подлежи на въззивно обжалване
и са ДОПУСТИМИ.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по
обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
В открито съдебно заседание страните поддържат изразените
становища, не сочат нови доказателства.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
Обжалваното решение е постановено по предявените искове на С. М. Л.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. *** № *, чрез адв. Я. Д., АК-С., със
съдебен адрес: гр. С., ул. „М. Б." № **, против Прокуратура на Република
България с административен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, за
присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди,
настъпили в резултат на незаконно обвинение за извършени престъпления.
Съгласно уточнение на исковата претенция на л. 202 от делото, ищецът
претендира вреди от воденото срещу него наказателно производство по ДП №
37/2009 год. на ОД на МВР-Бургас за престъпления по чл. 321, ал.1, вр. чл. 93,
т. 20 от НК, чл. 214, ал. 2, т.1 и т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 3, т.3, вр. ал. 2,
т.1, предложение 1-во и т.2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като не претендира вреди
от воденото срещу него досъдебно производство по пр.пр. №10044/2011 год.
на Софийската градска прокуратура. Ищецът е направил искане ответникът
да бъде осъден да му заплати следните суми:
-сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 24.10.2014 год. -
датата на окончателно прекратяване на воденото срещу ищеца наказателно
производство до изплащане на сумата,
-сумата от 68 250 лв. /равностойност на 35 000 щатски долара/
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на общо заплатени
6
адвокатски хонорари на адвокати и адвокатски кантори в САЩ, от които: 10
000 щатски долара /с левова равностойност от 19 500 лв./ заплатен на
03.05.2011 год. хонорар на адвокатска кантора Ришельо за представителство и
защита в процедурата по възстановяване на документа за самоличност на
ищеца, задържан от полицията в Санта Луша и по д. №********** на
Службата за митнически и граничен контрол на САЩ, 5 000 щатски долара
/с левова равностойност от 9750 лв./ заплатен на 30.08.2012 год. хонорар на
адвокатска кантора Самис за защита и представителство в процедурата по
възстановяване на отнетото от щатската полиция на Илинойс право на ищеца
да притежава оръжие, 10 000 щатски долара /с левова равностойност от 18
817 лв./ заплатен на 01.05.2013 год. хонорар на адвокатска кантора Естлунд
/адвокат Мишел Естлунд/ за защита и представителство в производството,
образувано от компетентните власти на САЩ по искането на българските
власти за временното задържане на основание издадената срещу ищеца
международна заповед за арест; 10 000 щатски долара /с левова
равностойност от 19 500 лв./ заплатен на 01.10.2013 год. хонорар на адвокат
Дъглас МакНаб за представителство и защита в процедурата по отмяна на
статута на ищеца на издирвано с червена бюлетина на Интерпол лице, както и
законната лихва върху главницата от 68 250 лв., считано от 24.10.2014 год. -
датата на окончателно прекратяване на воденото наказателно производство
до изплащане на сумата,
-сумата от 8 819 лв. /равностойност на 4 523 щатски долара/,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие
неосъществена планирана екскурзия, в периода 5-10 март 2011 год., в размер
на заплатената от ищеца в полза на агенция Мурингс цена за същата, както и
законната лихва върху главницата от 8 819 лв., считано от 24.10.2014 год. -
датата на окончателно прекратяване на воденото наказателно производство
до изплащане на сумата,
-сумата от общо 352 000 лв., представляваща неполучени в периода от
01.01.2011 год. до 01.01.2015 год. приходи от стопанска и управленска
дейност, от дивиденти и др., със средно годишно възнаграждение в размер на
88 000 лв., определено на база получени в България през периода 2007-2010
год., нетни доходи, ведно със законната лихва считано от 24.10.2014 год. -
датата на окончателно прекратяване на воденото наказателно производство
7
до изплащане на сумата /извършено уточнение на л.200/.
Ищецът С. М. Л. твърди, че е бил незаконно обвинен за извършване на
горепосочените престъпления, за които са му повдигнати обвинения на
25.06.2010 год. На същата дата обвинения били повдигнати и на съпругата му
Р. Л. Към този момент той и съпругата му се намирали в САЩ на законно
основание /издадена имигрантска виза, т.н. зелена карта/. На 26.06.2010 год. в
дома им в гр. С., в присъствие на сина С. било извършено претърсване и
изземване на вещи на ищеца, на неговата съпруга и на сина С. Въз основа на
прессъобщение на МВР от 28.06.2010 год. обвиненията били широко медийно
отразени. На 07.07.2010 год. ищецът бил обявен за общодържавно издирване,
а с постановление на ВКП от 02.12.2010 год. - за международно издирване. На
04.04.2011 год. чрез Интерпол било поискано временно задържане на ищеца в
Съединените щати. Ищецът се върнал в България през м.04.2015 год. и се
явил доброволно пред органите на досъдебното производство. С
постановление от 24.10.2010 год. воденото ДП 37/2009 год. на ОД на МВР-
Бургас за престъпленията по чл. чл. 321, ал.1, вр. чл. 93, т. 20 от НК, чл. 214,
ал. 2, т.1 и т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 3, т.З, вр. ал. 2, т.1, предложение 1-во
и т.2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК било прекратено изцяло. С постановление от
21.05.2015 год. на зам. апелативния прокурор при АП-Бургас
постановлението за прекратяване било потвърдено.
Твърди се, че в резултат на повдигнатите обвинения за извършване на
тежки умишлени престъпления ищецът е претърпял значителни
неимуществени и имуществени вреди. Твърди, че е преживял истински
кошмар, било опозорено доброто му име на гражданин и професионалист, бил
отритнат от обществото. Приятелите и бизнес партньорите му се страхували
да общуват с него, като някои от тях още го смятали за престъпник. Били
накърнени честта и достойнството му. За един продължителен период от
време бил принуден да обяснява, че не е извършил престъпление, мислел
постоянно за наказателното производство срещу него и изпитвал опасения за
бъдещето. Твърди, че сериозно се влошило и здравословното му състояние-
психично и физическо, станал потиснат, крайно раздразнителен, не можел да
спи, сънувал кошмари. Ищецът бил разстроен през цялото време не само
защото се страхувал за себе си, но и за това как повдигнатото обвинение и
широко медийно разгласяване ще се отрази на близките му. Съпругата и
8
синовете му тежко възприели ситуацията. Съпругата му изпитвала силен
стрес и ужас, което довело до сериозно влошаване и на нейното физическо и
психично здраве. Синът му С. имал кошмарни изживявания заради
претърсването извършено в негово присъствие, а малкият му син М. не успял
да завърши средното си образование в България, като се наложило да се
премести в САЩ, за да довърши обучението си. Промените в семейството
предизвиквали и продължават да предизвикват у ищеца чувство за вина.
Ищецът заемал ръководни позиции в различни търговски дружества
предоставящи услуги в областта на строителството, хотелиерството и
транспорта, а повдигнатите обвинения оказали негативно въздействие върху
бизнеса и репутацията му сред партньорите и служителите. Крайно
неблагоприятно било отражението и върху авторитета и доброто му име
извън страната и в частност в САЩ, тъй като се оказало невъзможно да
развива бизнес там, а било невъзможно да се върне и в България. Винаги,
когато се налагало да пътува извън САЩ имал сериозни проблеми с
граничните служби. В САЩ му било отнето разрешителното за закупуване и
притежание на оръжие и било ограничено правото му на свободно
придвижване. Наложило се да ангажира адвокати, на които да заплати
претендираните като имуществени вреди хонорари. На 04.03.2011 год. на
летището в Санта Луша след паспортна проверка бил задържан от полицията
вследствие издирването му от Интерпол, като пропуснал дългосрочно
планирана предварително платена екскурзия. Разпитван бил с часове и едва на
следващата сутрин бил освободен, но задържали документите му, което
наложило да потърси адвокат и да му заплати хонорар. След намесата на
адвоката, няколко дни по-късно документите му били върнати и успял да се
прибере в САЩ, но при пристигането му в Маями бил разпитван часове
преди да бъде освободен, като пропуснал полета си за дома. Почувствал се
изтощен и сринат. Следващите години не посмял никъде да пътува, тъй като
не искал отново да преживее същите унижения, което затруднило работата му
на предприемач. На 25.01.2015 в Рим, в хотелската стая, вечерта трима
карабинери го отвели в полицейския участък, където бил задържан до 9 и 30
ч. на следващия ден, до получаване на отговор от българските власти, че са
забравили да свалят информацията за отмяната на издирването от системата
на Интерпол. При пътуване до Мексико на 25.11.2015 год. ищецът и жена му
били задържани от летищните власти и разпитвани часове, което ги унизило и
9
създало огромно напрежение. Твърди, че след повдигнатото обвинение
здравето на майката на съпругата му рязко се влошило-развила диабет, не
могла да понесе, че хората наричали дъщеря й и зет й престъпници, в
резултат на което починала на 15.10.2012 год. Ищецът и съпругата му се
измъчвали, че те са причината за влошаване на здравето и смъртта й. Твърди
се, че и към момента ищецът не изпитва радост от живота, тъй като четири
години и четири месеца е живял в непрестанни притеснения за съдбата си, за
семейството си и за професионалната си дейност. Ищецът твърди, че
обвинението го лишило от възможността да осъществява развиваната от него
до момента стопанска и управленска дейност и да получава приходи от нея,
поради което претендира и пропуснати ползи. В подкрепа на твърденията на
ищеца са приложени писмени доказателства и са разпитани двама свидетели -
Р. Л. – негова съпруга и Р. С. - приятел повече от 15 год. на ищеца, срещу
когото е било повдигнато обвинение по същото досъдебно производство.
Ответникът-Прокуратурата на Република България е оспорил
предявените искове изцяло като неоснователни и недоказани. Оспорен е и
началния момент, от който се претендира законна лихва, с твърдение, че
постановлението за прекратяване на наказателното производство спрямо
ищеца е влязло в сила в по-късен момент. Твърди се, че вредите описани в
исковата молба не са доказани. Възразено е срещу ангажиране отговорността
на прокуратурата за вреди във връзка с медийното отразяване на
обвинението, предвид обстоятелството, че това е станало след прессъобщение
на ОД на МВР, а не от наблюдаващия прокурор или говорител на
прокуратурата. Като неподкрепени с доказателства са оспорени твърденията
на ищеца за намерението му да започне бизнес в САЩ. Твърди се, че
проблемите на ищеца във връзка с издадената заповед за арест и обявяването
му за международно издирване са в резултат на неговото поведение, тъй като
въпреки узнаването за повдигнатото обвинение през 2010 год., той се е
върнал в страната едва през пролетта на 2014 год. Сочи се, че на ищеца не се
следва обезщетение за негативни преживявания на трети лица - съпруга, син,
тъща, като не се установява и причинна връзка на претърпени от ищеца вреди
във връзка с преживяванията на тези лица с повдигнатото обвинение. Твърди
се, че претендираните имуществени вреди са силно завишени и не
кореспондират с изискването за справедливост по чл.52 от ЗЗД, тъй като
10
обвинението е продължило само в една фаза-досъдебна, малко повече от
четири години при отсъствие на ищеца от страната, като не е била взема
мярка за процесуална принуда. Твърди се, че не е установена връзката между
платените от ищеца адвокатски хонорари и повдигнатото обвинение, а
представените платежни документи не сочат действително извършена
адвокатска услуга. Твърди се, че липсва връзка между повдигнатото
обвинение и неосъществената по твърдения на ищеца екскурзия с яхта в
периода 05-10 март 2011 год. Поради липса на пряка причинна връзка с
повдигнатото обвинение като неоснователна е оспорена и претенцията на
ищеца за пропуснати ползи от несъществена стопанска и управленска
дейност. Ответникът е поддържал отговора, направил е искания по
доказателствата.
При проверка по чл.269 от ГПК настоящият съд намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с наведените във въззивните жалби на страните възражения,
от доказателствата приети от окръжния съд се установяват следните
релевантни обстоятелства:
С постановление от 25.06.2010 год. на Окръжна прокуратура-Бургас,
предявено в отсъствие на обвиняемия на 28.06.2010 год. чрез служебен
адвокат, срещу ищеца са повдигнати обвинения за извършени престъпления
по чл. 321, ал.1, вр. чл. 93, т. 20 от НК, чл. 214, ал. 2, т.1 и т. 2, вр. ал. 1, вр.
чл. 213а, ал. 3, т.3, вр. ал. 2, т.1, предложение 1-во и т.2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК
по ДП № 37/2009 год. на ОД на МВР-Бургас, ДП №178/2009 год. на ОП-
Бургас.
С постановление от 24.10.2014 год. на прокурор в ОП Ямбол, по ДП
№7/2014 год. на ОП-Ямбол, ДП №37/2009 год. на ОД МВР Бургас,
наказателното производство против ищеца по повдигнатите обвинения е
прекратено, поради това, че деянията не са извършени и не съставляват
престъпления. Прекратяването на наказателното производство спрямо ищеца
е потвърдено с окончателно постановление на прокурор от АП-Бургас от
21.03.2015 год. по пр.вх.№ СН- 177/2009 год. на АП-Бургас.
Установено е по делото, че ищецът и съпругата му са напуснали
Република България на 10.05.2010 год. през Република Турция /л.55/. Не се
спори и се установява от писмените доказателства, че те са заминали за САЩ
на законно основание - издадена имигрантска виза, т.н.зелена карта. По
твърдение на ищеца подкрепено от свидетелските показания на съпругата му
Р. Л., в САЩ те се установили при роднини-първоначално при семейството
на брата на съпругата в Джорджия-Атланта, а по-късно при брата на ищеца в
Чикаго. Имали намерение да проучат възможности за бизнес в САЩ, но
11
нямали твърдо решение да останат там. За повдигнатото обвинение ищецът
разбрал около 40 дни след пристигането в САЩ. В деня, в който било
извършено полицейско претърсване в дома на семейството в гр. С.
/представен протокол за претърсване и изземване от 26.06.2010 год./, им се
обадил синът С. Според обясненията на свидетелката Л., той е неин син, но
всички били много сплотено семейство. Стамен им казал, че от сутринта в
жилището се извършва обиск и се изземват вещи, а той е на път за болница,
тъй като се е почувствал зле и се наложило да извикат линейка. Ищецът и
съпругата му били в шок и не знаели за какво става въпрос. На следващия ден
научили за повдигнатите обвинения от полицейската сводка на МВР /л.35/, в
която се обяснявало публично в какво са обвинени. Според показанията на
съпругата на свидетеля той не можел да разбере случващото се. Почувствал
се като подгонено животно, съсипан като човек, като мъж и като баща,
отказвал храна и вода. В САЩ с тях бил малкият им син Михаил-тогава на 17
години, който отказал да се върне в България за да завърши образованието
си, защото бил уплашен и не знаел какво ще се случи, което породило
чувство за вина у бащата. След като разбрала за обвиненията, съпругата на
брата на свидетелката Л. заявила, че не желае да живее в един дом с
престъпници, което наложило семейството в рамките на няколко дни да се
премести в дома на брата на ищеца в Чикаго. Междувременно в българските
медии започнали да излизат публикации, в които ищецът бил описван като
престъпник и рекетьор, с твърдения, че е дошъл денят, в който ще бъде
наказан /представени извадки от медийни публикации на л.159-178/, а обиски
били извършени и в офисите на фирмите на ищеца /протоколи за претърсване
и изземване от 26.06.2010 год. и 28.06.2010 год./ Сметките и имотите на
семейството на ищеца на стойност около 11-12 милиона били запорирани и
възбранени. Според показанията на свидетелката Л. ищецът се почувствал
унищожен от всички тези действия, тъй като вярвал, че е създаден за да
изгради доверие, добро име и финансово благополучие за семейството си, а
всичко това му било отнето за минути без възможност за възстановяване.
Представена е европейска заповед за арест на ищеца от 05.10.2010 год.
издадена от Окръжна прокуратура-Бургас. От изходящите от прокуратурата
документи приложени по делото, съдът намира за доказани твърденията на
ищеца, че през 2010 год. е бил обявен за общодържавно издирване на
07.07.2010 год. с цел принудително довеждане /л.123/ и за международно
издирване на 02.12.2010 год. /л.54/, както и че на 04.04.2011 год. е поискано
чрез Интерпол временното му задържане в САЩ, с цел екстрадиране в
България.
Свидетелката Л. сочи, че за заповедите за издирване разбрали през 2011
год. по повод на организирано пътуване на група българи и американци с
ветроходна яхта, на което ищецът бил поканен заради квалификацията си на
корабен специалист- ел. механик. При пристигането в Санта Луша-малък
остров, бил арестуван. Предварително бил заплатил 4524 долара за
пътуването, което не се осъществило. Останалите от групата тръгнали без
ищеца, а той престоял една седмица на острова- според свидетелката- в
ареста. Наложило се да ангажират адвокат за да освободят документите му за
да се завърне в Америка. Преживяването било кошмарно за него и
семейството му, тъй като съдбата му по време на престоя там била неясна.
Проблем имало и при завръщането в САЩ, където бил държан три часа на
летището.
12
Ищецът първоначално получил разрешение за носене на оръжие в
САЩ, но през 2012 год. то му било отнето /писмо от 11.09.2012 год. от
Щатска полиция на Илинойс до ищеца л.120/, което наложило ангажиране на
адвокати за възстановяване на разрешителното /л.117,л.126/. Три или четири
пъти наемали адвокати по различни правни въпроси във връзка с издадената
заповед за задържане на ищеца, като в резултат на кореспонденцията с
Интерпол адвокатите постигнали заличаване на ищеца и съпругата му като
заподозрени и издирвани.
Свидетелката Л. сочи, че на два пъти ищецът получил сърдечен
пристъп и благодарение на това, че брат му е лекар успял да се стабилизира,
като и до сега пие лекарства. След година ищецът вече не бил същият човек,
гордостта му била пречупена, изпитвал притеснения, че не може да се справи
с живота и да бъде опора за децата си. Станал мълчалив и песимистичен. От
тогава постоянно пие хапчета за високо кръвно.
През цялото време на престоя си в САЩ ответникът се опитвал да си
намери работа, но заради издадената заповед за издирване не можел да
започне работа по специалността си или да бъде назначен във фирми. Заради
заповедта за задържане не можел да наеме дори жилище, като се наложило
наемният договор за апартамента да бъде сключен от брат му. Свидетелката
сочи, че дори след отпадане на заповедта за задържане, поради несвалянето и
от масивите на Интерпол, тя и съпругът й продължавали да търпят негативи-
един път в Милано през 2015 год. и още един път когато отивали на гости на
приятели били задържани до изясняване на обстоятелството, че никой не ги
търси. В Милано ги задържали през нощта, до сутринта, когато се получило
потвърждение от Интерпол, че заповедта за задържане е невалидна.
Свидетелката сочи, че преди задържането ищецът бил с безупречна
репутация в бизнеса и като човек. Нямал неуредени отношения като платец и
партньор, поради което бил абсолютно неподготвен за повдигнатото
обвинение. Ищецът и съпругата му имали участие в множество дружества, а
след като сметките им били блокирани, те престанали да съществуват -
продали ги за 5-6 хиляди лева, защото било ясно, че не могат да
функционират. Не по негова вина ищецът не можел да изпълнява
ангажиментите си, поради което търпял обиди и до сега имало хора, които не
желаят да говорят с него. Бизнес-партньорите му го напуснали и към момента
ищецът нямал вече бизнес.
Свидетелят С. сочи, че година, две преди обвинението ищецът бил
избран за „Личност на годината“ в гр.Бургас. Бил уважаван човек и
бизнесмен. След обвинението пострадала репутацията му. Никой не искал да
общува с него. Хората казвали на свидетеля, че не желаят ищецът да им се
обажда по телефона и да разговарят с него, тъй като се страхуват да не
пострадат. Свидетелят се чувал по телефона с ищеца. Личало, че ищецът е
притеснен и депресиран, вдигал кръвно, посещавал психиатри. Свидетелят
знае от майката на Р. /свидетелката Л./ за задържането на ищеца в Санта
Луша и за международната заповед за арест. Ищецът сочи, че след
завръщането на С. в България никой от предишното обкръжение вече не иска
да общува с него. Ищецът споделил със свидетеля, че не е могъл да започне
бизнес в Америка заради административните документи, казвал, че бил
следен и подслушван. Свидетелят сочи, че във връзка с обвинението си по
13
същото наказателно производство е бил задържан година и половина под
домашен арест. Сочи, че обвиненията както срещу него, така и срещу ищеца
са бил широко медийно отразени, включително по Нова ТВ, БТВ и др.
Ищецът се чувствал зле и не можел да повярва, че това му се случва.
Представен е преводен документ от 01.02.2011 год./л.107/ за сумата от
4523,33 щ.д. платима в полза на трето лице за „екскурзия с наета яхта“.
Представени са платежни документи за превод на сумата от 10 000 щ.д. на
05.03.2011 год. на адвокатска компания Ришелен с основание „Интерпол
арест в Сейнт Луша“/л.109/, за превод на сумата от 5 000 щ.д. на 30.08.2012
год. на правна фирма Саммис за възстановяване на идентификация за
притежаване на огнестрелно оръжие / л.111/, за превод на сумата от 9 650 щ.д.
на 05.01.2013 год. на адвокат Еслунд Ло П. А за оттегляне на заповед за арест
/л.113/, за превод на сумата от 10 000 щ.д. на 10.01.2013 год. на адвокат
Дъглас Макнаб за оттегляне на бюлетин за издирване на Интерпол /л.115/.
Представена е преписка /л.126 и сл./ между Правоохранителна агенция
на Флорида и ищеца във връзка с негови жалби срещу отнемането на картата
му за носене на оръжие и отказа за закупуване на оръжие, както и
кореспонденция с щатските служби по повод на искане на информация от
ищеца до базата данни на Интерпол относно ограничаващи записвания
свързани с неговия статут.
Представен е доклад от 25.01.2015 год. на Полицейско управление в
Рим /л.153/, от който се установява, че във връзка с европейска заповед за
арест от 05.10.2010 год. ищецът е бил задържан до изясняване на случая.
Представен е протокол от 25.11.2015 год./л.155/ за задържане на ищеца
на летище в Мексико до установяване от страна на мексиканските власти, че
документите за издирване и задържане на ищеца вече са закрити.
От приложените от ищеца доказателства за платени суми и справка от
НАП, съдът намира за установени по делото твърденията на ищеца, че в
качеството му на съдружник и управител на търговски дружества- в частност
сочените от него „Кондор Травел“ ООД и „Биосет Комерс“ ООД за 2007 год.
е получил нетна сума от 18 600 лв. като съдружник в „Биосет Комерс“ООД
/л.221/. За 2007 год. ищецът твърди, че е получил общо нетен доход в размер
на 77 800 лв., но не са ангажирани доказателства за изплащане на суми до
този размер. За 2008 год. са представени доказателства за изплатени
дивиденти в нетен размер от 23 000 лв. в качеството му на съдружник в
„Биосет Комерс“ООД /л.222/, дивиденти в нетен 95 000 лв. в качеството му на
съдружник в „Кондор Травел“ ООД /л.225/ и за деклариран доход от дейност
подлежаща на облагане с патентен данък /л.230/. За 2009 год. са представени
доказателства за получен нетен доход от дивиденти от „Кондор
Травел“ЕООД / сега „Андра БГ“ЕООД в размер на 14 535 лв./л.228/, за
деклариран доход от трудови правоотношения в размер на 3510,50 лв. и за
деклариран доход от извънтрудови правоотношения от „Биосет
Комерс“ЕООД в размер на 27 000 лв./л.230/.
Справка в търговския регистър показва, че към момента на повдигане
на обвиненията ищецът е бил съдружник и управител в „Биосет комерс“ ООД
ЕИК *********, съдружник в „Кондор травел“ ООД ЕИК ********* /сегашно
14
наименование „Андра БГ“ ЕООД/ и съдружник и управител на „Сий лайн
билдинг“ ООД ЕИК *********. На 09.07.2010 год., чрез пълномощник е
продал дружествените си дялове от „Кондор травел“ ООД и „Биосет комерс“
ООД и от 27.07.2010 год. е заличен в ТР като съдружник, а от тази дата е
заличен и като управител на „Биосет комерс“ ООД.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е предвидена отговорност за
държавата, за вреди причинени на граждани от прокуратурата при обвинение
в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство е
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че
извършеното не е престъпление.
По делото е установена хипотезата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ - т.е.
установено е основанието за присъждане на обезщетение за вреди в полза на
ищеца, настъпили като пряка и непосредствена последица от действията на
ответника по повдигане и поддържане на незаконно обвинение.
Отговорността на държавата в случая има обективен, гаранционно-
обезщетителен характер. Предпоставките за възникването на отговорността
са определени в закона, като същите не могат да се допълват с други такива.
Извън случаите, когато се претендират вреди в рамките на обичайните,
ищецът трябва да докаже както настъпването им, така и причинно-
следствената връзка между тях и незаконните действия на прокуратурата по
повдигнатото обвинение.
Както се приема в съдебната практика, обезщетението за
неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на
неимуществени права, блага или правнозащитими интереси.
Неимуществените вреди се изразяват в нравствените, емоционални,
психически, психологически терзания на личността, накърнената чест,
достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да
поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и
психологическо равновесие на пострадалото лице. Нормално е да се приеме,
че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в
извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано, изпитва
неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно,
накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и
социалното му общуване, като в тази именно връзка е и възприетото в
15
съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид
неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни
доказателства. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над
обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и
други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на
увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те
трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат
част от предмета на иска. По тях трябва да има възможност да отговори
ответника, а съдът при равнопоставеност на страните да събере
доказателства. В случаите когато се търсят и съответно установяват
увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно
проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. Това
означава, че при наличие на хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ съдът
може да присъди обезщетение за претърпени вреди в рамките на обичайното
и без да са налице други доказателства освен посочените по-горе за
установяване на основанието за възникване на отговорността. Съдът не е
строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане
в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди
поради незаконно обвинение, както и на причинно следствената връзка между
него и незаконното уволнение. В горния смисъл са Решение № 480/23.04.2013
год. по гр.д. № 85/2012 год. по описа на ВКС, ГК, ІV г.о., Решение №
55/11.03.2013 год. по гр.д. № 1107/2012 год. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и
др.
Горното сочи, че предявеният от ищеца иск за присъждане за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да бъде приет за
доказан по основание, поради което обезщетение следва да бъде присъдено
след отчитане на конкретните особености на случая, в справедлив размер.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди,
съдът съобрази, че обхватът им не може да бъде изцяло формално съизмерен,
тъй като се касае за субективно отражение върху личността и преживяванията
на лицето. Законодателят е въвел принципа, че обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост – чл.52 от ЗЗД.
Както е посочено в ППВС № 4 / 23.12.1968 год., понятието „справедливост“
не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
16
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. В множество свои актове
ВКС също приема, че справедливото обезвъзмездяване се извежда от
преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики. /Решение № 407 от 26.05.2010 год. на ВКС по гр. д. №
1273/2009 год., III год. о., ГК и др./. Въпрос на преценка, с оглед конкретните
факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на
конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди.
Съдебната практика е утвърдила като релевантни обстоятелства данните за
личността на увредения, начина му на живот, обичайната среда, контактите и
социалния му живот, положението му в обществото, как обвинението в
извършване на престъпление се е отразило върху личния, обществения и
професионалния живот, чувствата, честа и достойнството на увредения, като
се отчете характерът на обвинението, осъществени ли са спрямо него мерки
на принуда, продължителността на наказателното преследване, както и
всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални
страдания.
Противно на оплакванията във въззивната жалба на прокуратурата, в
случая отговорността за всички преки вреди се носи от нея, независимо от
съпътстващи действия на други органи натоварени с процесуални функции в
наказателния процес-органи на МВР, разследващи органи, съд и пр. Не може
да бъде споделено възражението, че прокуратурата не отговаря за вреди
причинени от медийното разгласяване на обвиненията поради изнасяне на
данните от пресслужбата на МВР, след като тези данни представляват факти
по досъдебното производство по повдигнатото обвинение. Прокуратурата
упражнява надзор върху разследващите органи и полицията, и тя е
компетентният орган за повдигне и поддържане на обвинение в извършването
на престъпление от общ характер, поради което има пасивна материално-
правна легитимация да отговаря за всички установени преки вреди.
Съдът цени свидетелските показания на разпитаните по делото
свидетели Л. - съпруга на ищеца и С. - приятел на ищеца, обвиняем по същото
досъдебно производство, по отношение на лично възприетите от тях
обстоятелства и при непротиворечие на показанията с останалите
доказателства по делото.
17
При анализ на доказателствата, поотделно и в тяхната съвкупност се
установява следното:
До момента на повдигане на обвинението ищецът е бил с чисто съдебно
минало, на ** години, семеен, развиващ активна професионална дейност чрез
търговски дружества, в които е бил съдружник и управител, което е
осигурявало за него и семейството му висок жизнен стандарт. Развивал е и
обществена дейност, във връзка с което е бил избран в гр. Бургас за „Личност
на годината“, което сочи, че се е ползвал с авторитет, уважение и доверие.
Наказателното преследване спрямо него се е осъществило в досъдебна
фаза, за период от четири години и осем месеца, през което време той е бил
обвиняем за множество престъпни деяния с висока степен на обществена
опасност, а именно: че в периода 2007-2010 год. в съучастие със съпругата си,
действайки като съизвършител, образувал и ръководил организирана
престъпна група създадена с цел да върши престъпления по чл.255, ал.3, вр.
ал.1, т.5 и чл.214 от НК, с участници още пет лица, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода от три до десет години, както и за това, че
през 2009 год. в гр.Бургас и гр.Созопол при условията на продължавано
престъпление, в съучастие със съпругата си и Р. С., действайки като
извършител, с цел да набави за себе си и останалите участници в групата
имотна облага, принудил изпълнители на СМР чрез отправяне на
многократни заплахи да претърпят нещо против волята им, а именно- да се
откажат от получаване на сумите за изпълнение на СМР, като с това им
причинил имотни вреди, като изнудванията са извършени при условията на
чл.213а от НК-от и по поръчение на организирана престъпна група.
Ищецът е бил обвинен за извършване на тежки умишлени престъпления
по смисъла на чл.93, т.7 от НК, което сочи завишена степен на тежестта на
претърпените негативни емоции, поради възможността за лишаване от
свобода за продължителен период от време. Повдигнатите обвинения рязко
контрастирали с изградените преди това авторитет и добро име на ищеца като
човек и професионалист. След продължителното и широко медийно
отразяване на обвиненията положителния обществен морален облик на ищеца
бил рязко заличен и заменен с неприкрито враждебно отношение от страна на
партньори, служители и приятели, което изключително много разстроило
18
ищеца и семейството му. Това, че бил представен в публичното пространство
като рекетьор и изнудвач и бил наричан престъпник силно засегнало честта и
достойнството на ищеца.
Макар поради отсъствието му от България, в наказателното
производство спрямо него да не е била взета мярка по чл.61 от НПК,
наказателната репресия по отношение на ищеца в страната е проявена с
извършените в дома и офисите на фирмите му претърсвания и изземвания,
което рефлектирало негативно с по-висока интензивност върху неговото
емоционално състояние, като особено стресиращо повлияло на близките и
партньорите му в страната, за което ищецът се чувствал виновен.
Липсват данни преди повдигане на обвиненията спрямо ищеца да са
били извършени процесуално-следствени действия с негово участие по
досъдебно производство. Обвиненията са били изненадващи за ищеца и са го
заварили извън страната-в САЩ, поради което той не е имал възможност за
своевременно осъществяване на адекватна защитна реакция. Продължилото
четири години и осем месеца досъдебно производство, дълготрайно
предизвикало у ищеца негативни емоционални и психични преживявания -
притеснения за репутацията му и доброто име, които е имал преди
обвиненията в професионален, личностен и социален план, тревоги за
близките от обкръжението му в САЩ, и за тези в България, които са били
потърпевши от промененото отношение спрямо семейството след медийните
публикации на обвиненията, чувство за вина, че обвиненията нараняват и
стресират близките му, накърняване на честта и достойнството, страх от
предстоящото наказателно производство и опасения за бъдещето, безсилие и
чувство, че не може да се справи със ситуацията. В продължителен период от
време ищецът се е чувствал неоснователно злепоставен и опозорен, станал
потиснат и раздразнителен. Преживените от него негативни емоции са били с
висок интензитет непосредствено след повдигнатото обвинение и по време на
висящността му – т.е. за период повече от четири години, подсилвани и от
медийните публикации. Макар да няма основание да се приеме, че този висок
интензитет се е запазил след отпадане на обвиненията, преживените
отрицателни емоции в един продължителен период от време завинаги са
променили личността на ищеца, нагласите му към живота и очакванията му за
бъдещето.
19
Въпреки, че не са представени медицински документи, нормално е да се
предположи, че преживените отрицателни емоции са рефлектирали върху
физическото и душевно здраве на ищеца. Съдът приема, че е обичайно за
ситуацията ищецът да е вдигал кръвно и да е приемал медикаменти за
регулирането му. С оглед продължителния високоинтензивен стрес, обичайно
е ищецът да е страдал от безсъние, липса на апетит и нежелание за общуване.
Не са ангажирани доказателства обаче за тежко и необратимо влошаване на
здравето на ищеца. Липсват доказателства към момента да има непреодолими
последици за него в този смисъл. Соченото от свидетеля С., че ищецът е
посещавал психиатри не е подкрепено с други доказателства, поради което
твърденията за предизвикани сериозни промени в психичното здраве на
ищеца са ненадлежно доказани. За ненадлежно доказани съдът приема и
твърденията, че ищецът е имал сериозни проблеми със сърцето.
Специфично е негативното отражение, което обвинението е имало по
отношение на професионалната репутацията на ищеца като собственик,
съдружник и управител на търговски дружества, занимаващи се с
предприемаческа и строителна дейност, сред партньорите и служителите му.
След обвинението рязко е спаднало доверието към професионализма на
ищеца, като никой от колегите и служителите му не искал да общува с него
дори по телефона. Не може да бъде споделено обаче твърдението на ищеца, че
съществуващото и към момента професионално и личностно дистанциране
спрямо него, за което сочи и свидетелката Л., е само поради повдигнатото
обвинение. Установи се, че разгласяване в средствата на масова информация
е имало както към момента на повдигане на обвиненията, така и след
прекратяване на наказателното преследване, поради което обществеността е
била своевременно информирана за снетите от ищеца обвинения и към
момента те не биха могли да бъдат предпоставка за негативно отношение на
неговите партньори и приятели.
Установи се по делото, че няколко дни след като е разбрал за
повдигнатите обвинения ищецът сам се е лишил от възможността да
продължи да развива активна търговска дейност в България. Както вече беше
посочено, на 09.07.2010 год., чрез пълномощник е продал дружествените си
дялове от „Кондор травел“ ООД и „Биосет комерс“ ООД и от 27.07.2010 год.
е заличен в ТР като съдружник, а от тази дата е заличен и като управител на
20
„Биосет комерс“ ООД. По думите на свидетелката Л., продажбата на дяловете
е била за 5000-6000 лв., което недвусмислено сочи желание за по-бързо
излизане от бизнеса на всяка цена, което е лична преценка на ищеца,
неповлияна пряко от повдигнатото обвинение.
Не се установи по досъдебното производство да са били налагани
обезпечителни мерки спрямо имуществото на ищеца и това на дружествата с
негово участие, не са ангажирани и други доказателства в подкрепа на
твърдението му, че обвинението е станало причина да преустанови бизнеса си
в България. Ако ограничителни имуществени мерки са били наложени в
друго производство, като правноирелевантни за настоящия процес, тези
обстоятелства не следва да бъдат обсъждани. Обстоятелството, че ищецът
заедно със семейството си е напуснал България и е заминал за САЩ, където е
престоял четири години също сочи, че той не е имал намерение да запази
търговската си дейност в България във вида, в който тя е била в предходните
години преди заминаването за САЩ. Показателно в това отношение е и
друго. Ищецът е заминал за САЩ в средата на 2010 год., а по данни от НАП-
/л.230/ за 2010 год. е декларирал единствено приходи от трудови
правоотношения в размер на 5018,37 лв. – т.е. ако се приеме, че това е
еквивалента на бизнес реализацията на ищеца за половин година преди
заминаването за САЩ, става ясно, че той е преустановил печелившата си
търговска дейност в България още от началото на 2010 год. – т.е. без връзка с
повдигнатото обвинение. Горното сочи недоказаност на твърдението на
ищеца, че обвинението го лишило от възможността да осъществява
развиваната преди това стопанска и управленска дейност в България и да
получава приходи от нея. Все пак злепоставянето на ищеца в професионален
план, предвид характера на повдигнатите обвинения, неминуемо е създало по-
неблагоприятна бизнес среда за него.
Установи се твърдението на ищеца, че повдигнатото обвинение се е
отразило неблагоприятно върху авторитета и доброто му име извън страната
и в частност в САЩ. Повдигнатото обвинение довело до влошаване на
отношенията между семейството на ищеца и роднините на съпругата му, при
които сем. Л. първоначално било отседнало. Макар и да е бил непознат за
широката общественост в САЩ, обявяването на ищеца за общодържавно,
европейско и международно издирване по повод на повдигнатите обвинения
21
и поисканото от българската прокуратура от САЩ задържане за
екстрадиране, са разколебали авторитета на ищеца пред американските власти
и са му създали множество административни трудности при приблизително
четиригодишния му престой там – временно му било отнето разрешителното
за оръжие, наложило се договорът за наем на жилището, в което живеел
ищеца да бъде сключен от неговия брат, създали се пречки за намиране на
висококвалифицирана работа, нарушено било правото му на безпрепятствено
междудържавно придвижване при пътуванията извън САЩ и обратно.
Ищецът няколко пъти бил задържан в рамките на денонощие по границите и
от полицейски органи в чужди страни, до изясняване на статута му, а след
отнемане на документите му в Санта Луша се наложило да престои около
седмица, през което време преживял изключителен стрес и притеснения.
Следва да се посочи обаче, че ищецът не е бил абсолютно ограничен в
придвижването си при предприетите от него пътувания извън САЩ и при
завръщането му там. Обстоятелство, че по време на висящото наказателно
производство е осъществявал международни пътувания и след изтичане на
необходимото време за погранични справки е бил неограничаван да
продължи, сочи, че правото му на придвижване не е било отнето, макар и
затруднено в посочените по-горе случаи, при пристигане в Санта Луша и при
завръщане в САЩ, както и след отпадане на обвиненията при посещения на
ищеца в Мексико и Рим.
Въпреки поисканото чрез Интерпол задържане в САЩ и екстрадиция,
там той не е бил задържан и екстрадиран от американските власти, като след
полагане на допълнителни усилия дори е възстановил отнетите си поради
заповедта за задържане чрез Интерпол права за закупуване и притежание на
оръжие.
Твърденията на ищеца за невъзможност за връщане в България поради
повдигнатото обвинение са несъстоятелни. Липсва каквато и да е забрана за
връщането на ищеца в страната, като такова връщане дори е било целено от
ответника, предвид опитите чрез издадените заповеди за европейско и
международно издирване и задържане, да бъде върнат в страната.
Не са установени твърденията на ищеца, че в пряка връзка с
повдигнатите му обвинения е настъпила смъртта на майката на съпругата му,
22
а синът му М. е бил в невъзможност да се върне в България за да завърши
средното си образование, което наложило да го завърши в САЩ, но е
достоверно да се приеме, че ищецът е изпитвал страх, че може да им навреди
и безсилие поради невъзможността да предотврати техните негативни
преживявания във връзка с обвинението. Следва да се отчете и това, че
негативните преживявания на близките са били свързани с повдигнатото
обвинение и спрямо съпругата на ищеца – т.е. обусловени са и от странични
за настоящия процес фактори.
Изложеното по-горе дава основание съда да приеме, че извън
обичайните негативни преживявания за ищеца са установени и извънредни
такива, предвид допълнителните морални вреди, които е претърпял при
пребиваването си в САЩ, свързани с описаните по-горе ограничения, поради
издадените срещу него във връзка с обвинението заповеди за европейско и
международно издирване и за задържане и екстрадиция. Същевременно съдът
отчита и изложените по-горе недоказани обстоятелства от страна ищеца и
тези, за които не би могло да се счете, че са в пряка връзка с повдигнатото
обвинение.
При комплексна преценка на релевантните обстоятелства и при
отчитане на икономическата обстановка в страната, която за периода от
повдигане на обвинението до сега сочи минимална работна заплата под 1000
лв., но също, като се има предвид по-високият жизнен стандарт, които е имал
ищеца преди повдигане на обвиненията, съдът приема за справедлив размер
за обезвреда за неимуществените вреди претърпени от него сумата от 25 000
лв. Така определеният размер отговаря на принципа на справедливост по
чл.52 от ЗЗД с оглед конкретните факти по делото, поради което искът за
неимуществени вреди е основателен и следва да бъде уважен до този размер,
като за разликата до размера от 50000 лв. претенцията следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по
тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, при незаконни актове на правозащитни органи
началният момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната
лихва и началния момент на погасителната давност възниква от влизане в
сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство,
23
което в случая е 21.03.2015 год., поради което претенциите на ищеца за
присъждане на мораторна лихва върху дължимото обезщетение за периода от
24.10.2014 год. до 20.03.2015 год. са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени, като лихвата бъде присъдена считано от 21.10.2015 год.
Според разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение
за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Предвид конкретно установените
обстоятелства, съдът намира претенциите на ищеца за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди за неоснователни.
От съдържанието на представените документи за преведени суми, въз
основа на които са формирани претенциите за имуществени вреди
представляващи загуби, а именно:
-документ от 01.02.2011 год./л.107/ за сумата от 4523,33 щ.д. платима в
полза на трето лице за „екскурзия с наета яхта“,
-документ за превод на сумата от 10 000 щ.д. на 05.03.2011 год. на
адвокатска компания Ришелен с основание „Интерпол арест в Сейнт
Луша“/л.109/,
- документ за превод на сумата от 5 000 щ.д. на 30.08.2012 год. на
правна фирма Саммис за възстановяване на идентификация за притежаване
на огнестрелно оръжие / л.111/,
-документ за превод на сумата от 9 650 щ.д. на 05.01.2013 год. на
адвокат Еслунд Ло П.А за оттегляне на заповед за арест /л.113/,
- документ за превод на сумата от 10 000 щ.д. на 10.01.2013 год. на
адвокат Дъглас Макнаб за оттегляне на бюлетин за издирване на Интерпол
/л.115/,
преди всичко не се установява, че сумите са платени от ищеца и са
излезли от неговия патримониум.
От друга страна съдът взе предвид, че съгласно чл. 51 от ЗЗД на
обезщетение подлежат само преките, непосредствени вреди, за които е
24
установена пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото обвинение /т.11
от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г.,
ОСГК/, а в случая не се установи пряката и непосредствена причинно-
следствена връзка на разходи за екскурзия и за платени суми на адвокатски
кантори в САЩ, с воденото срещу ищеца наказателно производство в РБ.
При зачитане и по аналогия на приетото с Решение № 296 по гр. д. № 48/2013
г. на ВКС, IV г.о., че преки и непосредствени са вредите, които са нормален,
безусловен и закономерен резултат от неизпълнението, а вредите, които се
дължат на други фактори, независещи от волята и желанието на длъжника са
косвени, че вредата е "пряка" и "непосредствена" последица от
неизпълнението, когато то е "необходимо" и "достатъчно" условие за
настъпването й "в обичайна среда"; че неизпълнението е "необходимо"
условие, когато без него вредата със сигурност не би настъпила, и е
"достатъчно" условие, когато само то би причинило вредата при обичайно
стечение на обстоятелствата, че косвени са вредите, които са нетипичен
резултат на неизпълнението - в конкретния случай са настъпили, но при
обичайно стечение на обстоятелствата не настъпват, става ясно, че в случая
преки и непосредствени вреди под формата на претърпени загуби биха били
направените разходи в хода на конкретното досъдебно производство. Ищецът
не твърди и не представя доказателства да е заплатил адвокатско
възнаграждение за защита по досъдебното производство водено в РБ. Дори да
се приеме, че в периода на висящността на обвинението ищецът е направил
непредвидими разходи във връзка със защита на правата му в САЩ, те са в
пряк резултат на неговото решение за установяване в САЩ, а не на
повдигнатото обвинение, тъй като не обвинението е принудило ищеца да се
установи там. Тези разходи не са пряко и непосредствено обусловени от
обвинението. Дори да се приеме, че има връзка между сочените разходи и
обвинението, тя не е пряка, а косвена, поради което и твърдените вреди не са
преки и не подлежат на обезвреда.
Неоснователни са и претенциите на ищеца за присъждане на
обезщетение за пропуснати ползи – т.е. за неосъществено увеличаване на
имуществото му в резултат на повдигнатото обвинение. По изложени по-горе
аргументи съдът вече прие за недоказано твърдението на ищеца, че
обвинението го е лишило от възможността да осъществява развиваната преди
25
това стопанска и управленска дейност в България и да получава приходи от
нея. Установи се, че за първата половина на 2010 год. – т.е. половин година
преди повдигане на обвинението, приходите на ищеца от извършваната
търговска дейност са се редуцирали до получено трудово възнаграждение в
размер от 5018,37 лв., което сочи, че ищецът е преустановил печелившата си
търговска дейност в България още от началото на 2010 год. Непосредствено
след повдигане на обвинението ищецът е продал дружествените си дялове от
„Кондор травел“ ООД и „Биосет комерс“ ООД, като по този начин по своя
воля се е лишил от възможността да реализира приходи от тези дружества.
Предвид горното съдът намира, че не е установено по делото сигурно
увеличаване на имуществото на длъжника със сумата от общо 352 000 лв. -
неполучени в периода от 01.01.2011 год. до 01.01.2015 год. приходи от
стопанска и управленска дейност, от дивиденти и др., със средно годишно
възнаграждение в размер на 88 000 лв., определено на база получени в
България през периода 2007-2010 год., нетни доходи, което да е било
препятствано от повдигнатото обвинение, поради което претенцията е
недоказана. Както е посочил и окръжният съд, съгласно приетото с
тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2012 г.,
ОСГТК, за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, трябва
да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която
сигурност не се предполага, а трябва да бъде доказана и в случая не е налице.
Поради неоснователност на главните претенции в посочените по-горе
части са неоснователни и акцесорните претенции за присъждане на законни
лихви.
Извън изложеното по-горе окръжният съд е изложил подробни
съображения за недоказаност на претенциите за имуществени вреди, към
които на осн. чл.272 от ГПК настоящият съд препраща.
Като е стигнал до идентични правни изводи, Бургаският окръжен съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено от
настоящия съд, включително в частта за разноските присъдени в полза на
ищеца.
Съобразно изхода от делото пред настоящия съд, при претендирани
направени разноски от 5 лв. за държавна такса и 300 лв. за заплатено
26
адвокатско възнаграждение, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от
общо 20,70 лв., която следва да бъде възложена в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 111/18.06.2020 год. по гр.д.№ 1603/2019
год. по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес: гр. София,
бул. "Витоша“ № 2 да заплати на С. М. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
ул. *** № * направени съдебно-деловодни разноски пред въззивния съд
съобразно уважената част от иска, в размер на общо 20,70 лв. /двадесет лева и
седемдесет стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
27