РЕШЕНИЕ
Номер 87211.11.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПловдивIX състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Виолета К. Шипоклиева
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Костадин Б. Иванов
Секретар:Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Въззивно гражданско дело
№ 20205300501905 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх“
№ 51 Д, подадена чрез адв. В. Д. от ПАК, против Решение № 2412 от
13.07.2020 г. на РС – Пловдив по гр. д. № 10139/2019 г., в частта, с която
жалбоподателя е осъден да заплати на В. Д. М. , ЕГН **********, с адрес гр.
П., ул. ***, сумата от 3 000 лв. – главница, представляваща неизплатено
застрахователно обезщетение по Договор за имуществена застраховка
„Каско“ на МПС от 17.12.2018 г., обективиран в полица № 93001810100202,
със срок на покритие 19.12.2018 г. – 18.12.2019 г., за причинени щети на лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А8“, с рег. № ***, собственост на
въззиваемата страна, установени на 08.01.2019 г. в с. Г., общ. К., обл. Пловдив
около 11:00 часа, изразяващи се в увредено предно обзорно стъкло в степен за
подмяна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2019
г. до окончателното й изплащане, както и сумата от общо 970 лв. – разноски
за първоинстанциянното производство.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Във въззивната жалба се навеждат твърдения, че решението е
неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на
процесуалниия и материалния закон, като се излагат и съображения в този
смисъл. Твърди се, че районния съд неправилно бил приел за доказано и
безспорно настъпването на застрахователното събитие. В т.н. сочи, че към
датата на огледа на процесния автомобил действително е имало валидно
1
застрахователно правоотношение между страните по застраховка „Каско“, но
ищецът не бил установил при условията на пълно и главно доказване
реализирането на покрит застрахователен риск, респ. настъпването на
застрахователното събитие. Излагат се съображения в този смисъл. Твърди се
още, че ищецът не бил представил издаден от полицията официален документ
за обстоятелствата, при които била настъпила процесната повреда, като по
този начин бил възпрепятствал застрахователя да установи причините за
настъпване на вредите и дали същите са в резултат на реализиран покрит риск
или са налице някои от обстоятелствата, изключващи неговата отговорност,
съгласно клаузите на застрахователния договор. В този смисъл счита, че
районният съд не бил извършил обстойна и правилна преценка на събрания
по делото доказателствен материал, като по този начин достигнал и до
погрешни фактически изводи.
Въз основа на изложеното се моли атакуваното решение да се отмени в
осъдителната част, респ. и в частта за разноските, и да се постанови ново
решение, с което да се отхвърлят исковете. Претендират се и присъждане на
направените разноски в хода на производството по двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна
В. Д. М. , чрез адв. Л. Л., в който се сочи, че жалбата е допустима, но
неоснователна. Твърди се, че атакуваното решение било обосновано от
фактическа и правна страна, а възраженията във въззивната жалба за
неправилност на решението се намират за неоснователни и неподкрепени от
доказателствата по делото. Излагат се съображение в този смисъл, както и
допълнителни аргументи в подкрепа на атакуваното решение, свързани с
оценката на районния съд относно проведения доказателствен процес и
оценката на събраните доказателствени материали. Въззиваемият счита, че
районния съд правилно бил приел, че е настъпило застрахователно събития и
че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на
застрахователното дружество по застрахователния договор. По тези
съображения моли атакуваното решение да бъде потвърдено и претендира
разноски за настоящата инстанция.
Окръжен съд след преценка на събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена против обжалваем съдебен акт в
законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, което има
интерес от обжалването, поради което същата се явява допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо - постановено е
в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по
2
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита.
Съгласно чл. 269 изр. 2 от ГПК по правилността на решението съдът е
ограничен от посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на
императивна материалноправна разпоредба, чието съобразяване съдът е
длъжен да прецени.
Съдът, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.
235 ал. 2 ГПК вр. чл. 269 ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни
основания намира следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, че ищецът – настоящ въззиваем, е собственик на
увредения лек автомобил, „Ауди А8“ с peг. № ***, за който съгласно
застрахователна полица № 93001810100202 от 17.12.2018 г., е сключен
договор за застраховка „Каско“ на МПС, Клауза 1, със срок на валидност от
00:00 часа на 19.12.2018 г. до 24:00 часа на 18.12.2019 г., като видно от сметка
№ ***, ищецът е заплатил първата вноска по застраховката на 17.12.2018 г.
Безспорно се установява и настъпването на щетата по горепосочения
лек автомобил и отразяването от ответното дружество. В т.н. е заведена
щета № 0015-1201-19/08.01.2019 г., видно от Опис – заключение (л. 5) –
счупено „челно стъкло“ на лекия автомобил. Представен е и опис на
необходимите документи за приключване на щета от дата 08.01.2019 г. (л. 6),
в който са отразени представените документи, както и тези, които са
необходими, но липсващи – талон за оглед на автомобил и декларация за
банкова сметка.
От представения препис на детайлизирана справка на мобилен оператор
Виваком за периода 01.01.2019 г. – 31.02.2019 г. се установява, че на
08.01.2019 г. в 11:01 часа е осъществено изходящо позвъняване на
Национална система 112 /вид на обаждането – Спешна помощ/, с времетраене
на обаждането – 2:28 минути, а в 11:06 часа, е осъществено изходящо
позвъняване на Национален телефон – ********* /вид на обаждането –
Безплатен/, с посочено времетраене на обаждането – 2:49 минути.
Изложената до тук фактическа обстановка е възприета и с атакуваното
решение, като настоящата въззивна инстанция напълно споделя фактическите
изводи на първостепенния съд, доколкото същите не противоречат на
събрания по делото доказателствен материал. Тези факти не оспорват и от
жалбоподателя.
По делото е изготвено и прието заключение по съдебно-автотехническа
експертиза, съгласно което степента на увредата е „за подмяна“, а стойността
на причинените материални щети, нанесени на автомобила (стойността на
ремонта) при ремонт в представителство на марката възлиза на сумата от
3207,78 лева, а по среднопазарни цени – на сумата от 2802,18 лева.
Заключението на вещото лице правилно е било кредитирано от
3
първоинстанционния съд, доколкото същото действително е пълно и ясно,
изготвено е от компетентно лице, в кръга на неговите специални познания, и е
отговорено на поставените задачи.
Въз основа на установените факти районният съд е приел, че е налице
застрахователно правоотношение между страните, че с оглед параметрите на
това правоотношение и констатираната щета по лекия автомобил на ищеца, е
налице реализаран покрит застрахователен риск, както и че в полза на ищеца
е възникнало по надлежния ред правото му да иска заплащане на
застрахователно обезщетение от страна на ответното застрахователно
дружество.
Предвид гореизложеното настоящият въззивен състав достигна до
следните правните изводи:
Касателно наличието на валидно застрахователно правоотношение
между страните и неговите параметри – застраховано имущество,
застрахователна сума, покрити застрахователни рискове (по Клауза 1 от
договора), период на застрахователно покритие, заплатена застрахователна
премия, въззивният съд напълно споделя приетото от районния в т.н., поради
което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях в посочената им част.
За отбелязване е също така, че в жалбата липсват оплаквания за неправилност
на тези изводи на първостепенния съд. Не е спорно по делото и настъпването
на щетата по лекия автомобил на въззиваемия в периода на покритие.
Последното е видно още и от опис-заключението (л. 5 и л. 6), издадено от
застрахователя – настоящ жалбоподател, както и заключението по съдебно-
автотехническата експертиза, от което пък се установява нейният размер –
неоспорен от страните. В жалбата не се поддържат и твърденията, заявени с
отговора на исковата молба, че ищецът не бил спазил изискванията на т. 14.10
и т. 14.11 от Общите условия (ОУ) към договора, а именно, че не е уведомил
застрахователя на тел. ********* и компетентните местни органи. Както и
районният съд е отбелязал в своите мотиви, а същото е отразено и в жалбата,
по делото е установено, че в деня на увредата, ищецът е изпълнил тези свои
задължения, като е сигнализирал както на тел. 112, така и на тел. *********,
като щетата е своевременно заведена при представител на застрахователя. В
т.н. първоинстанционния съд е изложил аргументирани съображения, които
се споделя от настоящия състав.
Оспорва се от жалбоподателя, че е налице застрахователно събитие,
респ. че щетата е настъпила в резултат на реализиран покрит застрахователен
риск. Твърди се и че не са представени необходимите документи от
компетентните държавни органи относно обстоятелствата, при които е
настъпила увредата – нарушение на т. 29.5 от ОУ, което е възпрепятствало
застрахователя да провери дали щетата е причинена от реализиран покрит
риск, съответно дали не са налице обстоятелствата, изключващи неговата
отговорност.
В своите мотиви районният съд е изложил съображения за
4
неоснователност на твърдението за неизпълнение на задължението по т. 29.5
от ОУ, като е приел, че липсвало основание в конкретната ситуация, предвид
състоянието на автомобила, за посещаване на произшествието от органите на
КАТ и за издаване на удостоверителни документи. Прието е и че т.14.11 от
ОУ, задължаващ застрахованото лице да представи служебна бележка от
органите на Национална полиция и/или прокурорско решение,
удостоверяващи настъпилото застрахователно събитие, противоречи на
закона, доколкото в ЗДвП нямало такова изискване. Въззивният съд намира
обаче, че по делото действително не са представени доказателства относно
фактите и обстоятелствата, довели до настъпването на щета по автомобила.
Следователно не може да се прецени дали е липсвало основание за
посещаване на произшествието от компетентните органите и за издаване на
съответните документи от тях, респ. дали не е била налице хипотезата на чл.
123, ал. 1, т. 2, б. „а“ или т. 3, б. „в“ от ЗДвП. Независимо от това, съгласно т.
43 от ОУ застрахователните обезщетения при събития, настъпили в
паркирано състояние на МПС, за което не е представен документ
удостоверяващ по безспорен начин неговото настъпване (каквато именно е
настоящата хипотеза, б.м.), в това число и злоумишлени действия на трети
лица, не могат да надвишават, до три щети, не повече от 10 % от съответната
застрахователна сума при леки автомобили и товарни МПС с общо тегло до
3,5 тона. Видно от цитирания текст застрахователят в своите общи условия е
предоставил една гаранция за застрахования в случай, че не може да докаже
по надлежния ред настъпването на покрит риск, то същият да бъде обезщетен
за настъпилата щета само до размер, равен на 10 % от застрахователната
сума. Тази клауза е житейски оправдана, доколкото не във всяка ситуация
може да се установи причината за настъпване на увредата по застрахованото
имущество, както е именно и в настоящия случай. Следователно ищецът
може да претендира от ответното застрахователно дружество заплащане на
дължимото застрахователно обезщетение, без да доказва настъпване на
покрит риск, тъй като процесната щета на предното стъкло е в резултат на
събитие, настъпило в паркирано състояние на автомобила. Претенцията обаче
е ограничена съгласно т. 43 от ОУ само до размер на 10 % от
застрахователната сума по договора - 65 000 лв., или максималния размер на
обезщетението е в размер на 6 500 лв.
С исковата молба се претендира застрахователно обезщетение от 3 000
лв., което е доказано по размер, предвид приетата по делото съдебно-
автотехническата експертиза. В т.н. са и мотивите на районния съд, които се
споделят от настоящия състав и на основание чл. 272 от ГПК въззивния съд
препраща към тях. За отбелязване е и че размерът на обезщетението не се
оспорва от жалбоподателя, а единствено неговата дължимост. Както се
посочи по-горе обаче, в случая ответното застрахователно дружество дължи
заплащане на съответното застрахователно обезщетение до размера от 6 500
лв., без да се доказва по безспорен начин, със съответните документи,
настъпването на покрит риск. Следователно са налице основанията за
ангажиране на отговорността на застрахователя по сключения между
страните застрахователен договор за заплащане на претендираното
5
обезщетение от 3 000 лв., което се явява доказано по основание и размер.
По делото не са въведени конкретни твърдения, респ. не са представени
доказателства за наличие на някое от обстоятелствата по чл. 408 от КЗ, при
които застрахователят може да откаже плащане на обезщетението.
Касателно акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва и
началния момент, от който тя се дължи, в жалбата не са наведени твърдения
за неправилност на атакуваното решение, поради което и на основание чл. 269
изр. 2 от ГПК въззивният съд не може да го ревизира в тази му част. За
отбелязване е обаче, че лихва за забава се дължи доколкото по делото
безспорно се доказа основателността на главното вземане.
С оглед на горното въззивната жалба се намира за неоснователна, а
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, следва да
се потвърди, включително и в частта за разноските.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора жалбоподателят следва да заплати на
въззиваемата страна направените от нея в хода на въззивното производство
разноски за един адвокат в размер на 600 лв. съобразно представения договор
за правно зашита, в който е отразено, че посочената сума е заплатена в брой,
т.е. доказва заплащането на адвокатското възнаграждение. В полза на
жалбоподателя не следва да се присъждат разноски.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2412 от 13.07.2020 г., постановено по гр.
д. № 10139/2019 г.на Районен съд – Пловдив, XV гр. с-в, в ЧАСТТА, с която
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д, Е ОСЪДЕНА ДА
ЗАПЛАТИ НА В. Д. М. , ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, сумата от 3
000 лв. /три хиляди лева/ – главница, представляваща неизплатено
застрахователно обезщетение по Договор за имуществена застраховка
„Каско“ на МПС от 17.12.2018 г., обективиран в полица № 93001810100202,
със срок на покритие 19.12.2018 г. – 18.12.2019 г., за причинени щети на лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А8“, с рег. № ***, собственост на В. Д. М. ,
установени на 08.01.2019 г. в с. Г., общ. К., обл. Пловдив около 11:00 часа,
изразяващи се в увредено предно обзорно стъкло в степен за подмяна, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и в ЧАСТТА за разноските.
6
В необжалваната част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д, ДА
ЗАПЛАТИ на В. Д. М. , ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, ул.
„Братаница“ № 6, ет. 2, ап. 4, сумата от 600 лв. (шестстотин лева),
представляващи направени разноски в хода на въззивното производство.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7