Решение по дело №5798/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3459
Дата: 20 юли 2018 г. (в сила от 12 декември 2018 г.)
Съдия: Стоян Димитров Колев
Дело: 20183110105798
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 април 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

3459/20.7.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на тринадесети юли  през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.К.

 

при участието на секретар Д.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5798 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск от Ф.М.С. с ЕГН **********, с адрес *** Д. срещу “Енерго - Про Продажби” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** за приемане за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата в общ размер 2117.57 лв. претендирани от ответника по фактура № **********/13.04.2018 г. за периода 27.10.2016г. до 26.10.2017г., представляваща стойността на начислена без правно основание електроенергия за обект на потребление в с. Е., общ. В. Д., за партида с клиентски № ********** и абонатен № **********.

Ищецът твърди, че в качеството си на потребители на ел. енергия е получил уведомление от ответното дружество за извършена контролна проверка на средството за търговско измерване и констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради което на осн. Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Е.п.” АД е коригирана сметката за използвана ел. енергия, като е начислена посочената сума. Излага се в исковата молба, че не са били налице предпоставките за извършване на корекцията, че не е изпълнено задължението на ответното дружество и свързаното с него „Енерго-Про мрежи” АД за извършване на периодични проверки, не са представени доказателства за реалното доставяне на количеството електроенергия посочено в корекционната справка, периода на извършената корекция е определен произволно, както и поради незаконосъобразността на предвидените в ОУ и ПИКЕЕ корекционни процедури.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от „Е.п.” АД, в който се оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че на 26.10.2017г. е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители на „Енерго - Пpo Мрежи" АД,. При извършената проверка служители на ответника са изготвили Констативен протокол № 1104020/26.10.2017г. При проверката, е установено и отразено в протокола следното: „в регистър 1.8.3 има показания в размер на 013140 кВТч. В регистър 1.8.1. са отчетени 004305 кВТч, в регистър 1.8.2. - 011864 кВТч, а в скрит регистър 1.8.3. - 013140 кВТч. Потребената електрическа енергия в регистър 1.8.3. не е визуализирана на дисплея и съответно не е отчетена и заплатена от абоната“.

Излага се, че електромерът с фабр. № 1115031500794872 е демонтиран, поставен е в индивидуална опаковка, пломбирана с пломба № 448276 и е предоставен   за   метрологична   експертиза   поради   съмнение   за   софтуерна манипулация. Извършена е експертиза от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел - гр. Варна, за която е съставен Констативен протокол № 578/12.04.2018г.-АУ-Е-000029-63623/27.10.2017г. Установено е, че „е осъществявана намеса в софтуера на електромера. Констатирано е още, че електромерът не съответства на техническите характеристики. При софтуерно прочитане, е констатирано наличие на преминала електрическа енергия по трета тарифа (013140.4 кВТч), която не е визуализирана на дисплея“.

На 13.04.2018г. „Енерго - Про Мрежи" АД съставя Становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизира размера на оспореното вземане.

На 13.04.2018 г. „Енерго - Про Продажби" АД издава фактура с № **********, с която е определена цената на електрическата енергия, потребена от абоната, а именно 2 117.57 лв.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно в отношенията между страните, а и е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството за наличието на договорни отношения между тях за доставка на електроенергия за обект, находящ се в с. Е., общ. В. Д., за партида с клиентски № ********** и абонатен № **********.

Представен е по делото Констативен протокол за техническа проверка № 1104020/26.10.2017г., от който се установява, че е извършена проверка на електромер с фабричен № 1115031500794872, обслужващ обекта на ищеца. Видно от същия протокол е, че служителите на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД са установили, че електромерът е отчел потребление както следва: в регистър 1.8.3 има показания в размер на 013140 кВТч. В регистър 1.8.1. са отчетени 004305 кВТч, в регистър 1.8.2. - 011864 кВТч, а в скрит регистър 1.8.3. - 013140 кВТч. Потребената електрическа енергия в регистър 1.8.3. не е визуализирана на дисплея и съответно не е отчетена и заплатена от абоната. В протокола е отразено, че електромерът е демонтиран от служителите на дружеството, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба 448276.

Видно от съдържанието на цитирания протокол проверката е извършена в присъствието на Двама свидетели, които не са служители на оператора.

Въз основа на констатациите от проверката ответното дружество е съставило становище за начисление на електрическа енергия от 02.03.2018г. за обекта, а за периода от 27.10.2016г. до 26.10.2017г. е начислено допълнително количество енергия от 13 140   квтч, отчетено в регистър 1.8.3. Издадена е фактура № **********/13.04.2018 г. на стойност 1357.51 лв. с ДДС.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СТЕ, кредитирано като обективно и компетентно дадено се установява, че в настоящия случай не е извършена корекционна сметка, като количеството електроенергия от 13 140 квтч. е записано в регистър 1.8.3. В констативния протокол не е документирано наличието на неправомерно вмешателство върху измервателната схема на СТИ. Не е налице техническа неизправност на електромера. Информацията записана в регистър 1.8.3. не е възможно да се види на дисплея, без използване на специализиран софтуер. Прочетеното показание от 13 140  квтч в регистър 1.8.3. не е ясно в коя часова зона е отчетено. В случая не е налице неотчитане от измервателната система на СТИ на преминалата от захранващия кабел към потребителя, нощна, дневна и върхова електроенергия. Процесният електромер не е включен в системата за дистанционно отчитане. Прочетените показания в регистър 1.8.3. не са доказателство, че в този регистър е записано действителното количество, доставена и потребена ел. енергия. Показанията, прочетени в регистър 1.8.3. не са от редовен отчет. Схемата на свързване на СТИ не е променена, а е налице софтуерна промяна, евентуално намеса или манипулация от трети лица, чрез инфрачервения порт на електромера.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. При действащия ГПК образуването на изпълнителен процес срещу ищеца не е предпоставка за допустимост на иска. Условие за надлежното му упражняване е наличието на извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесните суми, без да е необходимо по отношение на същите да е инициирано принудителното събиране. В настоящата хипотеза интересът на ищеца произтича от качеството му на потребител и от обвързаността му с Общите условия на ответника, регламентиращи възможност за едностранното спиране на електрозахранването в имота му. По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим, поради което съдът дължи произнасяне по същество на спора.

В процесния случай между страните не е налице спор, че ищецът се явява потребител на продаваната от ответното дружество електроенергия, както и че е начислена процесната сума като потребена ел. енергия. Спорно се явява обстоятелството дали са били налице предпоставките за едностранно извършеното начисляване на процесното количество ел. енергия за релевирания период.

Съдът намира, че съществуващите договорни отношения между страните, се регламентират от действащите ОУ по договора за доставка и продажба на електроенергия, както и от разпоредбите на ПИКЕЕ, в редакцията им към датата на проверката.

В настоящия случай от приобщения КП и заключението по СТЕ се установи по несъмнен начин, че при проверката не са констатирани механични повреда, деформация или неизправност в корпуса, схемата на свързване или схемата на измерване на електромера - тоест не е установена грешка при измерването на консумираната енергия. Не е констатиран и дефект в тарифния превключвател. Напротив - касае се за намеса или дефект в софтуера на СТИ, в резултат на която количествата ел. енергия са отчитани освен по дневна и нощна, и по невизуализирана и недостъпна за потребителя тарифа 1.8.3. При тези фактически данни корекционните основания по чл. 48 и чл. 49 ПИКЕЕ са неприложими, защото хипотезата на чл. 48 ПИКЕЕ касае механични дефекти и неизправности на самия електромер или схемите му на свързване и измерване, а хипотезата на чл. 49 ПИКЕЕ регламентира специфична неизправност на часовника (тарифния превключвател) на СТИ.

В чл. 50 ПИКЕЕ е предвидена възможност на корекция при несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, т.е. при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика. Настоящият случай обаче не е такъв, защото процесният електромер не е от типа „Смарт” при който данните от преноса да се записват директно в информационните масиви на дружеството, нито пък по делото са приобщени доказателства да е извършван отчет на място, показателите от който да са различни от тези на електромера. Ето защо разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ също не може да бъде приложена.

От изложеното следва изводът, че при фактическите данни по делото корекционните правомощия на ответното дружество по правилата на чл. 48, чл. 49 и чл. 50 СК са неприложими, а нормите на чл. 47 и чл. 51 ПИКЕЕ имат процесуален характер и визират условията за реализиране на корекционната процедура. Ето защо начисляването на исковата сума въз основа на тези корекционни правила следва да се отрече.

По редовния отчет: За пълнота следва да бъде разгледана и възможността исковата сума да съставлява стойност на реално потребена ел. енергия. В тази връзка обаче е от значение на първо място, че отчетът по скрит и недостъпен за потребителя регистър е в пряко нарушение на разпоредбата на чл. 10 ПИКЕЕ, задължаваща дружеството – доставчик да осигурява на страната, която купува или продава електрическа енергия, възможност за контрол на показанията на средствата за търговско измерване. След като невизуализираната тарифа подлежи на разчитане само със специален софтуер, с който разполагат само неговият производител и лицензираното за ползването му енергийно дружество, очевидно възможността на абоната за контрол на показанията е възпрепятствана. На следващо място отчетът по незаявена от потребителя тарифа е в противоречие с нормативите на чл. 120, ал. 4 ЗЕ, които въвеждат изискване за зоново в денонощието измерване на потребеното ел. напрежение, когато това е възможно, както е и в разглеждания случай.

Нещо повече - напълно неясно остана по делото в кой часови диапазон са действително консумирани натрупаните в скрития регистър показатели.

В заключение по изложените групи съображения съдът намира, че по делото не се установи по надлежен начин наличието на основание и законосъобразност на извършеното „начисляване” на сметката на абоната, с оглед на което се явява недоказано от ответната по иска страна, че процесна сума му се следва. Поради това искът е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изхода от спора следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на направените от същия разноски в хода на производството в размер на 420,00 лв. за адвокатско възнаграждение и 84,70 лв. за държавна такса, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и писмените доказателства.

Въз основа на гореизложеното, съдът

 

Р    Е   Ш   И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ф.М.С. с ЕГН **********, с адрес *** Д. НЕ ДЪЛЖИ на „Е.п.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***17.57 лв. претендирани от ответника по фактура № **********/13.04.2018 г. за периода 27.10.2016г. до 26.10.2017г., представляваща стойността на начислена без правно основание електроенергия за обект на потребление в с. Е., общ. В. Д., за партида с клиентски № ********** и абонатен № **********, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „Е.п.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на Ф.М.С. с ЕГН **********, с адрес *** Д. сумата от 504,70 лева (петстотин и четири лева и 70 ст.) разноски по делото за държавни такси и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: