ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 41272
гр. София, 06.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20251110131207 по описа за 2025 година
Ищецът ЗК “ЛЕВ ИНС” АД твърди, че на 05.10.2019 г., около
08.50ч, на кръстовище в гр. Бремен - Олендорф Федерална Република
Германия, при управление на влекач марка “Мерцедес“, модел
„Спринтер“, с per. № КН 2958 ВН, с прикрепено към него ремарке с
per. № ЕН 6025 ЕХ, водачът Аспарух Асенов реализира ПТП с лек
автомобил марка “Фолксваген”, модел “Туран”, с per. № НВ РМ 321.
За настъпилото пътноТранспротно произшествие са изготвени
докумен Гърция.
Щетата по увредения лек автомобил марка “Фолксваген”, модел
“Туран”, с per. № НВ РМ 321 била определена на база представени
фактури и калкулация, като е предявена по претенция „Зелена карта“,
като същата е заплатена в размер на левовата равностойност в размер
на 17797,40лв. С доклади по щета, ЗК „Лев Ине“ АД одобрило да се
изплати сума като същата била заплатена чрез преводно нареждане за
кредитен превод от 28.04.2020г.
Към датата на събитието за влекач марка „Мерцедес“, модел
“Спринер“, с per. № РВ 5680 СК действал договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена
със ЗК „Лев Ине“ АД, полица № BG/22/119001570496, със срок на
действие от 14.06.2019г. до 13.06.2020г.
Съгласно решение на Федералния Съд на Германия от
27.10.2010г, BHG, Urteil vom 27.10.2010 - IV ZR 279/08, видно от
което заетрахователят на ремаркето съгласно чл. 59, параграф 2,
изричение 1VVG a.F. /Застрахователния кодекс на Германия/ трябва да
поделят полвината от щетите. Причината за това е, че двете
1
застрахователни компании заедно формират двойна застрахователна
полица, тъй като комбинацията от влекач и ремарке трябва да се
разглежда като една оперативна единица. Съгласно параграф 7,17,18
StVG собствениците и водачите на ремарке също трябва да носят
отговорност за участието им, което трябва да бъде определено за
композицията на влекача и ремаркето като оперативна единица.
Съкласно исковата молба, тъй като водачът Аспарух Асенов е
управлявал и двете превозни средства, видно от мотивите на
горецитираното съдебно решение трябвало да важи и
застрахователното покритие на двете превозни средства. В настоящия
случай застрахователното покритие на двете страни се разпростира, за
да покрие цялата щета от злополуката, така че всяка страна трябвало
да понесе полвината от отговорността. В този смисъл била и
съдебната практика на Върховния Съд във Федерална Република
Германия е подложена на преюдициално запитване съгласно чл. 267
ДФЕС, относно приложимото право пред Съда на Европейския Съюз.
Съдебното решение потвърждавало прилагането на немското право, в
случай на ПТП на територията на Германия..
Към момента на застрахователното събитие гражданската
отговорност на автомобилистите за ремарке с per. № КН 0704 ЕЕ била
застрахована от ЗАД „ДаллБог Живот и Здраве“ АД. Дружеството
отказало да поеме част от застрахователното обезщетение и подало
възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
Ищецът моли съда да постанови решение, по силата на което да
приеме за установено, че ЗАД ,ДаллБог Живот и Здраве“ АД дължи на
,ДК Лев Ине“ АД: сумата от 8898.70 лв. - главница, представляваща
1/2 от стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите, както и законната лихва върху г лавницата, считано
от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното й заплащане. Претендира разноски.
В пимения си отговор ответникът признава, че ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение в размер на 17797,40лв., с
включените ликвидационни разноски на стойност 15 лв, но оспорва
иска със следните аргументи:
-/ Твърди, че ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД не носи
отговорност за възникналото застрахователно събитие. Видно от
залегналите правила дадени в чл. 479 от КЗ и Регламент (ЕО) №
593/2008 на Европейския парламент и съвета - чл. 4, нар. 2,3 и 4, както
и Решение на съда на ЕС (четвърти състав) от 21.01.2016г. по
2
съединени дела С-359/14 и С-475/14, възстановяването на
възникналите материални щети в резултат на пътния инцидент следва
да се покрият от застрахователя по „Гражданска отговорност” на
автомобилистите на теглещото превозно средство. Следователно ЗК
„Лев Ине" АД е следвало да поеме риска в следствие на удар виновно
причинен от страна на водача на застрахованото при него МПС.
-/ Позовава се на актуална съдебна практика, застъпена в
решение № 685/30.03.2022 г. постановено по в. гр. д. № 10877/21 г. по
описа на СГС, Трети-Б състав, а именно: че според Решение на Съда
на ЕС от 21.01.2016 г. по съединени дела С-359/14 и С-475/14, при
пътнотранспортно произшествие, причинено от теглещо превозно
средство, снабдено с ремарке, приложимото право спрямо регресния
иск на застрахователя на теглещото превозно средство, който е
изплатил обезщетение на пострадалия при произшествието,
предизвикано от водача на това превозно средство, срещу
застрахователя на тегленото при произшествието ремарке, се определя
съгласно чл. 7 от Регламент № 593/2008 г. (Регламент "Рим 1”), ако
правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо това
произшествие по силата на чл. 4 и следващите от Регламент №
864/2007 г. (Регламент "Рим II") предвиждат разделяне на
задължението за поправяне на вредите, т. е. предвиждат отговорност
на собственика или държателя на ремаркето наред с отговорността на
собственика или ползвателя на теглещото превозно средство за
възстановяване на вредите на пострадалото лице. В т. 54 от
горепосоченото решение изрично се посочвало, че задължението на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" да обезщети
причинена на пострадало лице вреда не произтича от настъпването на
самата вреда (чийто фактически състав, но и кръга лица, отговорни за
обезщетяване на вредата, действително се определят според
приложимото право по чл. 4 и следващите от Регламент "Рим II"), а от
договора, който го обвързва с отговорното застраховано лице, а в т. 61
и 62 от същото се посочва, че на първо място следва да се определи по
какъв начин следва да бъде разпределено обезщетението за
претърпените вреди в полза на пострадалото лице между водача и
собственика на теглещото превозно средство, от една страна, и от
друга страна, държателя на ремаркето, в съответствие с правилата на
приложимото национално право по силата на Регламент "Рим II", а на
второ място следва да се определи, в съответствие с чл. 7 от Регламент
"Рим I“ кое е приложимото право спрямо договорите за застраховка,
сключени между застрахователите - ищци в главните производства, и
3
съответните застраховани от тях лица, за да се прецени дали и в каква
степен тези застрахователи могат по пътя на суброгацията да
упражнят правата на пострадалото лице спрямо застрахователя на
ремаркето. От изложеното следвало, че чл. 7 от Регламент "Рим I" се
прилага в случаите, в които правилата на деликтната отговорност,
приложими спрямо произшествието по силата на чл. 4 и следващите
от Регламент "Рим-II", предвиждат разделяне на задължението за
поправяне на вредата. В настоящия случай обаче, доколкото в
частност страните не са избрали приложимо право и няма съмнение,
че двамата застрахователи имат обичайно местопребиваване
(седалища) на територията на Република България, то приложимо се
явява българското право, а отделно от това следва да се посочи, че и
двете застраховки са задължителни по смисъла на чл. 7. § 4 от
Регламент "Рим I", като именно КЗ на Република България
регламентира както задължението за сключване на застраховките - чл.
483 КЗ, така и обема на застрахователното покритие по тях. в г. ч.
покритите рискове при застраховки "Гражданска отговорност" от
притежаване и използване на ремарке - чл. 479 КЗ. Съгласно
разпоредбата на чл. 479. ал. I КЗ /приложимо право съгласно чл. 7 от
Регламент "Рим Г7, вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с
моторно превозно средство и е функционално зависимо от това
моторно превозно средство по време на движение се покриват от
застрахователя по задължителната застраховка ''Гражданска
отговорност" на автомобилистите, свързана с притежаването и
ползването на теглещото моторно превозно средство.
-/ Алтернативно, твърди, че ремонтът е можелода се извърши при
по- разумни финансови условия чрез влагане на труд. материали и
части от алтернативни доставчици, като акцентира, че автомобилът е
бил извън периода на гаранционно обслужване.
-/ В условията на евентуалност и при положение, че се установи,
че ремонтът ще възлиза в размер на 17 797, 40 лв.. то твърди, че
надхвърля 70 % от действителната стойност на процесното МПС, при
което ще бъде налична „тотална щета“ по смисъла на чл. 390 от КЗ.
Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ по доказателствата и доказателствената
тежест след изслушване на страните в съдебно заседание.
4
ПРЕПИС от отговора на ответника да се изпрати на ищеца.
ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на страните.
НАСРОЧВА в о.з. за 30.01.2026 г.от 10:40ч. Да се уведомят
страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5