Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
10.06.2022 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
18.05.2022 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В публично заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ ШЕФКИ МАРИЯ БОЖКОВА |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
и при
участието на |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Павлина Петрова |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Димитрина Делчева от Окръжна прокуратура - Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа
докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак.
Дело |
номер |
46 |
по
описа за |
2022 |
година |
|||||||
и за да се произнесе, взе предвид сведното:
Производството е
по реда на чл.63в
от ЗАНН,
във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от
А.Д.Ю., с
ЕГН ********** и с постоянен адрес: ***, подадена чрез пълномощник -
адв.С.М.У. от АК-***, с адрес за
призоваване: ***, против Решение №39 от 10.02.2022
год., постановено по АНД
№899/2021 год. по описа на Pайонен съд - Кърджали, с което е потвърдено наказателно
постановление №21-1947-000221 от 14.06.2021
год., издадено от началник сектор в Районно
управление/РУ/ - Кърджали към ОДМВР – Кърджали.
Касаторът
заявява в жалбата, че в
срок обжалва решението на Районен съд - Кърджали, с молба да бъде отменено,
като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че направените
изводи са необосновани, неподкрепени
с
доказателства и са довели
до незаконосъобразност на решението. Излага съображенията
за това, като сочи най-напред, че съдът е счел, че
по несъмнен начин е доказано административното нарушение от страна на
жалбоподателя и че е намерил за категорично доказано извършването от него на
нарушение по чл.103 от ЗДвП. Касаторът счита, че
първоинстанционният
съд не се е съобразил обективно с фактическата обстановка, не
било взето под внимание и не било
оценено обстоятелството, че
нито в АУАН,
а също така и в издаденото НП, е отразен точно характерът
на пътя, колко ленти за движение са на платното, в каква посока се е движело
МПС, къде точно е бил разположен полицейския автомобил и контролните органи, не
ставало
ясно,
точно къде е бил застанал служителят, подал сигнал за
спиране, в коя част на платното се е намирал
същият, дали е била осигурена необходима видимост при това интензивно
движение в същия този момент, дали е бил подаден
своевременно ясен сигнал със стоп - палка и дали същият
е бил подаден по начин така,
че от мястото
и в посоката,
в която
се движи МПС, водачът да може да забележи, да възприеме
и да реагира своевременно. Според касатора, не са отчетени
правилно действията на служителя при подаване на сигнала, като твърди,
че същите
били в нарушение на чл.165, ал1, т.1
и чл.170, ал.3
от ЗДвП, грубо били нарушени разпоредбите на чл.58,
ал.2, чл.61,
ал.1, ал.2, чл.62,
ал.1, т.1
от Инструкция №81213-749/20.10.2014 год. за реда и
организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. На следващо място сочи, че към материалите по
административното производство не била приложена, т.е.
не било установено дали служебният
полицейски автомобил е с наличната видеотехника „Зона с постоянно
видеонаблюдение и аудиозапис” и че проверяваното ППС
следва „да бъде в обхвата за заснемане на камерите на АИСВПК по начин, да се
извършва наблюдение, видео
и аудиозапис на проверяваните лица и ППС, включително
регистрационните им номера.”. На следващо място сочи, че въпреки
поставените въпроси от страна на жалбоподателя в цялото
административно производство, включително и в съдебно заседание,
не били
установени данни и
не били
събрани доказателства по отношение на това, дали е
уведомена ОДЧ/Оперативната дежурна част/
в РУ - Кърджали и какви са дадените указания, като се цитира чл.67 от
Инструкция №81213-749/20.10.2014 год. - „когато
водач, допуснал нарушение на правилата за движение, не
спре на подаден сигнал от полицейския служител сигнал, незабавно се уведомява
ОДЦ/ОДЧ и се изпълняват дадените разпореждания. Твърди също,
че е била нарушена
нормата на чл.42,
ал.1, т.4 от ЗАНН, т.к. липсвало подробно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Освен
това,
не били кредитирани показанията на свидетел - очевидец,
пътуващ в МПС, който също не е забелязал подаден ясен сигнал за спиране със
стоп - палка,
като аргументите за това били необосновани и неподкрепени с доказателства. Предвид
изложеното и на основание
чл.209, т.3, във
връзка с чл.221, ал.2,
предл.2, във
вр. с чл.222, ал.1
от АПК, касаторът моли в жалбата съда да отмени изцяло
Решение №39 от
10.02.2022 год., постановено по АНД №899/2021 год.
по описа на Pайонен съд - Кърджали, с
което е потвърдено наказателно постановление №21-**********
от14.06.2021 год., издадено от началник сектор в РУ - Кърджали
към ОДМВР - Кърджали
и да реши делото по същество, като отмени атакуваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на
материалните и процесуалните правила.
Касаторът А.Д.Ю.
от ***,
редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от
редовно упълномощен процесуален представител - адв.С.У. от АК-***,
който заявява, че поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения.
В хода по същество подробно развива същите доводи и съображения като тези,
изложени в касационната жалба и които всъщност са твърдения за допуснати
нарушения на разпоредби от Инструкция №8121з-749 от 20.10.2014 год. за реда и организацията за осъществяване на
дейностите по контрол на пътното движение, както и доводи в насока, че не били
приложени доказателства и не било
установено, дали служебният полицейски автомобил е с налична видеотехника -
зона с постоянно видео наблюдение и аудио запис, както и такива, касаещи
неуведомяването за случая, от страна на извършилите проверката полицейски
служители, на дежурния ОДЧ. Отново моли, като се имат предвид изложените
аргументи, на основание чл.209, т.3, във връзка с чл.221, ал.2, предл.2, във
връзка с чл.222, ал.1 от АПК, съдът да отмени изцяло атакуваното решение и да
реши делото по същество, като отмени и процесното наказателно постановление.
Ответникът по
касация - началник сектор в Районно управление – Кърджали към ОД на МВР –
Кърджали, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не изпраща
процесуален представител и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Счита, че са събрани безспорни доказателства за
извършеното нарушение на разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, както и счита,
че поставените въпроси от процесуалния представител на касационния
жалбоподател, внасящи съмнение в правомерността на действията на полицейските
служители, вече имат своя недвусмислен отговор от гласните доказателства,
събрани пред Районен съд – Кърджали, а именно -
от показанията на свидетелите - полицейски служители, се установявало,
че нарушителят, след като е бил преследван в продължение на 4-5 км и успешно е бил спрян,
е обяснил, че е видял служителите на МВР и подадения сигнал, но не е спрял,
понеже много е бързал. С оглед на тези съображения предлага обжалваното
решение на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила.
Кърджалийският административен съд, в настоящия
съдебен състав, като
извърши проверка на атакуваното решение и прецени
допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея
касационни основания, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е
процесуално допустима.
Релевираното от
касатора касационно основание е нарушение на закона
- касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана по
същество,
касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение
№39 от 10.02.2022 год., постановено по АНД
№899/2021
год., Кърджалийският районен съд е потвърдил
наказателно
постановление №21-1947-000221 от 14.06.2021 год., издадено от началник
сектор в Районно управление - Кьрджали към ОД
МВР - Кърджали,
с
което,
на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, на А.Д.Ю. от ***, с
ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба”,
в размер на 50.00
лева
и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1
месец,
за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП.
Със същото решение Районен съд – Кърджали е осъдил А.Д.Ю. от ***,
с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР - Кърджали, сумата от
80.00 лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови
решението си, районният съд е приел за установено от фактическа страна,
че нa
17.05.2021 год.,
свидетелите Ю. В., К. Г. и И. А. - служители в РУ - Кърджали,
били на работа и осъществявали контрол на път *** на разклона за ***. Около 11:20
часа св.И. А. възприел движещ се по същия път лек автомобил,
марка „БМВ”,
с рег.№***, управляван от жалбоподателя А.Д.Ю., като последният
извършил маневра „неправилно
изпреварване”,
поради което униформеният полицейски служител И. А. му подал ясен сигнал за
спиране със стоп-палка. При подадения сигнал водачът на
автомобила не спрял на посоченото от контролния орган място, а продължил
движението си. Свидетелите В., Г. и А., със служебния
автомобил веднага се отправили след автомобила, марка „БМВ”,
рег.№*** и след около 4-5 км. успели да го спрат с
включен звуков и светлинен сигнал. Те извършили проверка и установили
самоличността на водача, а именно - жалбоподателя А.Д.Ю.
Когато полицейските служители го попитали, защо не е спрял
на подадения сигнал, същият заявил, че ги видял, но не спрял, защото бързал. По повод констатираното нарушение на 17.05.2021 год. срещу
жалбоподателя бил съставен АУАН за нарушение по чл.103 от ЗДвП, който той подписал и получил с възражение. На
19.05.2021 год. постъпило и писмено възражение срещу съставения акт. Възражението не
било уважено и на 14.06.2021 год. наказващият
орган издал процесното наказателно постановление, с което наложил на
жалбоподателя административни наказания „глоба”, в размер на 50.00
лева
и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 1/един/
месец,
на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за извършено
нарушение по чл.103 от ЗДвП.
Изложената
фактическа обстановка районният съд е установил от показанията
на свидетелите Ю. В., К. Г. и И. А., които е кредитирал
изцяло; от показанията
на свидетеля С. А., кредитирани само частично; Акт за установяване на
административно нарушение от 17.05.2021 год., за който
е посочил, че като редовно съставен,
се ползва с доказателствена сила, съгласно
чл.189, ал.2 от ЗДвП; Становище от 28.05.2021 год. по подадено възражение срещу АУАН; Докладна записка от
17.05.2021 год.;
Справка за собственост и регистрация на лек автомобил,
марка „БМВ”,
рег.№***; Справка за нарушител/водач, издадена за
жалбоподателя; Заповед №8121з-515 от 14.05.2018 год. на МВР; Заповед №81213-825 от 19.07.2019 год.
на МВР; Заповед №292з-1255 от 25.06.2018 год.
на директор на ОДМВР - Кърджали.
При анализа на гласните доказателства районният съд е кредитирал
изцяло показанията на свидетелите Ю. В., К. Г. и И. А., за които е приел, че са
логични, последователни и взаимно допълващи се и установяват по безспорен начин
релевантните по
делото факти. Съдът е отбелязъл, че и тримата са свидетели - очевидци
в показанията си сочат, че на 17.05.2021 год.,
на път ***,
на разклона за ***, жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство,
както и че не е спрял на подадения му ясен сигнал от контролния орган, макар да го е възприел.
Районният съд е кредитирал показанията на С.
А. в частта им, в която свидетелства, че действително А.Ю.
е управлявал посоченото МПС, на инкриминираната дата и място. Първоинстанционният
съд не е дал вяра на твърденията на свидетеля А., с които се е стремял да
опровергае извършеното от жалбоподателя нарушение, обяснявайки, че двамата не
видели подаването на знак за спиране, като в тази връзка е посочил, че този
свидетел е роднина на нарушителя и това го прави заинтересован свидетел, който
е нормално да поддържа неговата защитна версия. Съдът е отбелязъл освен това, че
показанията на св.С. А. са в пълно противоречие с показанията на свидетелите Ю. В., К. Г. и И. А., които са обективни и незаинтересовани от изхода на делото.
Районният съд е посочил също, че не
следва да коментира представените от страна на жалбоподателя 2 броя снимки,
т.к. това не са доказателства, изготвени по надлежния ред и не е ясно изобщо
кога, от кого и къде точно са били направени.
При така установеното от
фактическа страна, от правна страна районният съд е приел най-напред, че
жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена oт надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и затова следва да бъде
разгледана по същество.
Съдът е посочил, че на
жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по
чл.103 от ЗДвП, която разпоредба вменява задължение на водача на МПС, при
подаден сигнал за спиране от контролните органи, да спре в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол
място и да изпълнява неговите указания, като според решаващия състав на съда,
жалбоподателят следва да носи отговорност за административно нарушение по този
текст. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че на посочените в наказателното постановление дата и място, той е
управлявал автомобил, марка „БМВ”, рег.№***, като при подаден ясен сигнал да
спре, не се е подчинил и не е спрял на посоченото от контролния орган място. Съдът
е приел също, че на жалбоподателя е бил подаден знак за спиране по реда на
чл.170, ал.3 от ЗДвП, а именно - чрез стоп-палка от униформения полицейски
орган и че посочената норма гласи, че при спиране на пътно превозно средство за
проверка или за оказване на съдействие, служителят от органите за контрол
подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. Приел е също, че от показанията
на разпитаните по делото свидетели се установява, че водачът А.Ю. е възприел
подадения му сигнал, но въпреки това не се подчинил, което наложило да бъде
преследван с патрулния автомобил и затова правилно административнонаказващият
орган е приел, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.103
от ЗДвП. На следващо място, районният съд е приел, че от субективна страна
нарушението е извършено умишлено, като деецът е съзнавал, че нарушава
установените правила за движение по пътищата и че субективното отношение на
дееца - умисълът, се обективира в неговото поведение. Съдът е отбелязъл, че
законосъобразно наказанието е наложено на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП,
предвиждащ да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лева водач, който откаже
да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Посочил
е, че при индивидуализиране на санкцията, наказващият орган е определил
наказания „глоба”, в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС”,
за срок от 1 месец и че това са минималните предвидени размери на тези наказания
и че съдът няма правомощия да ги намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН. Съдът е отбелязъл най-сетне, че наказващият орган дори е проявил
снизходителност към жалбоподателя, тъй като въпреки многократно налаганите му
административни наказания за предходни нарушения на правилата за движение по
пътищата, му е определил минимални размери на наказанията.
При извършената служебна проверка
районният съд не е констатирал твърдените от страна на жалбоподателя нарушения
на процесуалните правила или на материалния закон, които да съставляват
основание за отмяна на атакуваното постановление, като е посочил, че актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
съставели правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат
необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че нарушението е пълно
описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето,
мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата,
които го подкрепят. Съдът е приел, че от изложените в акта и в наказателното
постановление факти става ясно, какво деяние е осъществено от жалбоподателя,
кога и къде е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е
налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава
правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен,
налагаща отмяната му. Съдът е посочил, че видно от акта и наказателното
постановление, нарушението по чл.103 от ЗДвП е описано по следния начин: „на
17.05.2021 год., около 11:20 часа, на път ***, на разклона за ***,
жалбоподателят е управлявал лек автомобил „БМВ”, с рег.№***, като при подаден
сигнал за спиране от униформен полицай със стоп-палка по образец, не спира и
продължава движението си.”. Съдът е приел, че това описание на нарушението
напълно отговаря на изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН
и дава възможност на жалбоподателя да разбере административнонаказателното
обвинение и да организира в пълен обем защитата си по него, като е посочил, че не
би могло да се поставят изисквания към съдържанието на АУАН и наказателното
постановление, повече от предвидените в закона, а в случая и двата акта
отговарят на тях. В тази връзка съдът е отбелязъл, че обстоятелствата, които
защитата сочи, че не били упоменати в АУАН - това, че жалбоподателят изпълнявал
дадените разпореждания, колко ленти имало пътното платно, в каква посока се
движело превозното средство, къде бил полицейският автомобил, каква била
причината за спиране на водача и пр., не са елемент от фактическия състав на
нарушението по чл.103 от ЗДвП и не е необходимо да фигурират в акта. Съдът е
посочил също, че не се споделя доводът за неспазване на разпоредбата на чл.40,
ал.3 от ЗАНН, тъй като АУАН е съставен от Ю. В., в присъствието на свидетелите К.
Г. и И. А., като и двамата са присъствали при установяване на нарушението. Съдът
е приел за неоснователно и оплакването, че полицейските служители нямали право
да спрат жалбоподателя, защото били от лявата страна на пътя спрямо неговата
посока на движение, като е посочил, че е установено, че полицейският орган И.
А. е възприел неправилно изпреварване от страна на водача на моторното превозно
средство и затова той е имал достатъчно основание да го спре и да извърши
проверка и че това е било не само право, но и задължение на служителя, както и
че е ирелевантно за настоящото производство, дали за това друго нарушение е бил
съставен акт или пък контролният орган е преценил само да предупреди водача. Съдът
е посочил на следващо място, че не намира опора в материалите по делото и
твърдението за неспазване на цитираната от жалбоподателя Инструкция
№81213-749/20.10.2014 год., а напротив - при спиране на водача на ППС за
проверка, правилата на ЗДвП и посочената Инструкция са били спазени. На
следващо място съдът е посочил, че доводите за липса на компетентност на
актосъставителя също не се възприемат, тъй като видно от приложената по делото
Заповед №292з-1255 от 25.06.2018 год., полицейският служител Ю. В. е разполагал
с правомощия да осъществява контролна дейност по ЗДвП на обслужваната територия
от РУ - Кърджали, в чиято структура е и участък - ***. Районният съд е приел,
че не почиват на събраните доказателства твърденията, че на процесната дата и
място, жалбоподателят не е видял подадения знак за спиране, като е посочил, че
тази версия се опровергава напълно от показанията на свидетеля очевидец И. А.,
който е категоричен, че сигналът е бил възприет от жалбоподателя и нещо повече,
при установяването му минути след нарушението, водачът А.Ю. сам е потвърдил, че
е видял сигнала, но понеже бързал за среща, не спрял и че поради това не може
да се приеме, че липсва умисъл за извършеното нарушение.
Предвид изложените съображения, решаващият
състав на Кърджалийския районен съд е извел и окончателния си извод, че атакуваното
постановление следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото и
направената претенция за разноски, съдът е приел, че на основание чл.63д от ЗАНН, следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен в чл.37 от ЗПП, като е посочил, че съгласно
чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството
на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Посочил е също, че по силата на чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по
ЗАНН е от 80 до 150 лева и че в случая по делото са проведени три съдебни
заседания, в които не е взел участие процесуалният представител на наказващия
орган, но същият е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да
се присъди възнаграждение в минималния размер от 80 лева. Съдът е отбелязъл, че
доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на
Областна дирекция на МВР - Кърджали, именно в полза на същата, в качеството й
на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР), следва да бъдат присъдени разноските
по делото.
При
извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната
разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден,
като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и
местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на
правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд
също така е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано
лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки,
изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице
основания за неговата ревизия в този смисъл.
Настоящият касационният състав
напълно споделя установената и възприета от въззивния съд фактическа обстановка,
както и направените въз основа на нея правни изводи. Така, при извършената
касационна проверка на обжалваното решение, настоящият съдебен състав счита, че
не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му, а
изложените в същата оплаквания намира за неоснователни, а някои от тях и за
голословни. Решението
на районният съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие със събраните доказателства и при
правилно приложение на материалния закон. Съдът е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила
относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност и не е
допуснал съществено
нарушесие на съдопроизводстветите правила, каквото голословно твърдение се
съдържа в касационната жалба. Събрани са необходимите и относими писмени и гласни доказателства, за чието съществуване са налице
данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата
обстановка. Освен
това, районният съд е обсъдил и всички възражения, изложени в жалбата, включително относно словесното описание на нарушението и твърдението за нарушение на
чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН, доводите за липса на
компетентност на актосъставителя и на другите двама полицейски служители –
свидетели при установяване на нарушението, да осъществяват контрол по ЗДвП,
обсъдени са и доводите са допуснати нарушения на Инструкция №81213-749 от
20.10.2014 год. за реда и организация за осъществяване на дейностите по контрол
на пътното движение, като съдът се е обосновал и защо не кредитира в пълна
степен показанията на свидетеля С. А. Решаващият състав на районния съд е формирал логични, правилни и
законосъобразни изводи за
неоснователността на
тези доводи и твърдения, които
изводи се споделят в пълнота и от настоящия касационен
състав.
Независимо от това, съдът намира
за нужно в допълнение да посочи, че действително не
са налице твърдяните нарушения на чл.165, ал.1, т.1 от ЗДвП и на както и чл.62,
ал.1, т.1 от Инструкция №8121з-749 от 20.10.2014 год. за реда и организацията
за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Съгласно първата
норма, определени от
министъра на вътрешните работи служби контролират спазването на правилата за
движение от участниците в движението, техническата изправност и обезопасяването
на товарите на движещите се по пътя пътни превозни средства, като за целта
служебните лица са длъжни да извършат проверката по безопасен начин,
осигурявайки необходимата видимост, като в случая по делото няма никакви данни,
при подаването на сигнала със стоп-палката от униформения полицейски служител,
а и впоследствие, след като автомобилът, управляван от касатора, е бил нестигнат
и спрян и му е била извършена проверка, да е била налице някаква опасност за
участниците в пътното движение, т.е. няма никакви данни проверката да не е била
извършена по безопасен начин, поради което твърденията за допуснато нарушение
на тази норма са напълно голословни.
На следващо място, с другата,
посочена като нарушена, норма на чл.62, ал.1, т.1 от Инструкцията е уточнено,
че проверяваното ППС следва да бъде в обхвата на средствата за видео заснемане,
с които са оборудвани автомобилите за контрол, по начин, позволяващ да се
извършва наблюдение, аудио запис и видео заснемане на проверяваните лица и ППС,
включително регистрационните им номера. Цитираната норма на закона овластява с
правомощие органите на реда с възможността да извършват видео заснемане и
звукозапис, но не създава задължение да бъде извършвано на всяка цена такова.
Поради това и изтъкнатите доводи за допуснати съществени процесуални нарушения
при извършената проверка не се споделят от настоящия съдебен състав. За пълнота на настоящото изложение следва
да се посочи също, че видеозаписът, изготвен на основание чл.62, ал.1, т.1 от Инструкция №8121з-749 от 20.10.2014
год. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на
пътното движение, не представлява годно по смисъла на НПК, приложим в
настоящия процес на основание субсидиарното му приложение въз основа на чл.84
от ЗАНН, доказателствено средство, тъй като не е изготвен по реда и със
способите, посочени в НПК.
На следващо място, твърденията и
доводите на процесуалния представител на
касатора, свързани с допуснати
от контролните органи нарушения на чл.61, ал.1 и ал.2 от същата Инструкция №8121з-749 от 20.10. 2014
год. за реда и
организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, категорично се опровергават от показанията и на тримата свидетели – Ю. В., К.
Г. и И. А., които показания, между впрочем,
са изключително подробни и детайлни и същевременно, абсолютно непротиворечиви и
еднопосочни. Така, нормата на чл.61, ал.1, предл.1 от Инструкцията
регламентира, че знаците и
сигналите за спиране на водачите на превозни средства се подават от полицейския
орган своевременно, ясно и разбираемо със стоппалка, чрез хоризонталното й поставяне
успоредно на линията на фаровете на спираното превозно средство или с
вертикално изправена дясна ръка, като с лявата ръка се посочва мястото за
спиране на превозните средства, а ал.2 от същия текст регламентира, че преди подаването на знака или сигнала
полицейският орган застава срещу движението върху пътното платно,
непосредствено до банкета или бордюра. От показанията на посочените трима свидетели, които
районният съд съвсем правилно е кредитирал в пълна степен, става ясно, че и
тримата са били с полицейски униформи, че сигналът за спиране е бил подаден от
св.И. А., ясно и разбираемо, със стоппалка, както и че същият преди това е
застанал срещу посоката на движение на управлявания от касатора лек автомобил и
по-конкретно, от лявата страна по посоката му на движение и че му е посочил
мястото за спиране, но и че след като е намалил скоростта си на движение,
автомобилът не е спрял, а е продължи движението си по посока ***, като дори е
ускорил.
Районният съд съвсем основателно
не е дал вяра на показанията на св.С. А. в частта им, в която същият е заявил,
че не е видял да се подава сигнал със стоппалка от полицейски служител, тъй
като същият е роднина на наказаното лице – негов *** и това го прави
заинтересован свидетел, който е нормално да поддържа защитната теза на същото
това наказано лице.
Най-сетне, несъстоятелен
е и доводът за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.58, ал.2 от същата Инструкция
№8121з-749 от 20.10. 2014 год. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по
контрол на пътното движение, която регламентира, че за
спиране на ППС, когато водачът не е извършил нарушение на ЗДвП и няма данни по
ал.1, т.3 /начинът на движение и поведение поражда
съмнения към водача на МПС за преумора, употреба на алкохол или наркотични
вещества или техни аналози/ или т.4 /съществуват данни или
предположения, че водачът на ППС е участвал в ПТП или в извършването на
престъпление/, служителят отразява това обстоятелство в
РСОД. Съдът в
настоящия състав намира, че дори и тази разпоредба да не е била изпълнена
своевременно, то това няма никакво отношение към съставомерността от обективна
и субективна страна, на извършеното от касатора деяние. Неизпълнението на тази
разпоредба от Инструкцията би могло да бъде евентуално основание за ангажиране
на дисциплинарна отговорност на съответния полицейски служител, но не и да се
приеме за съществено нарушение на правилата,
регламентиращи реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол
на пътното движение, което да обуславя незаконосъобразност на процесното
наказателно постановление, поради което съдът не намира за нужно да коментира
повече този довод.
Така, в крайна сметка, и според
настоящия касационен състав, от всичко изложено по-горе се налага единствено
възможния извод, че фактическите констатации, отразени в съставения АУАН и
ползващи се с презумптивна доказателствена сила, съгл. нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, не са оборени и опровергани от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. От това следва, че деянието, описано в съставения против
касатора А.Д.Ю. АУАН и възпроизведено в обжалваното наказателно постановление,
съдържа всички признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН
и осъществява както от обективна, така и от субективна страна, състава на описаните
административно нарушение на чл.103 от ЗДвП, което влече налагането на съответните
административни наказания, предвидени в санкционната норма на чл.175, ал.1, т.4
от ЗДвП.
Настоящият касационен
състав напълно споделя изводите на Кърджалийския районен съд, че описаното в процесното
НП нарушение на ЗДвП е безспорно доказано от обективна и субективна страна, с
вярна правна квалификация и правилно приложена санкционна норма, както и че
спрямо нарушителя А.Ю. е проявено известно снизхождение, доколкото размерът на
наложените му наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС е минимално
предвидения, независимо от множеството наложени на касатора наказания за
извършени от него други нарушения на ЗДвП, видно от приложената по делото
справка за нарушител/водач.
С оглед на всичко гореизложено
касационната инстанция намира жалбата на А.Д.Ю., с постоянен адрес:***, подадена чрез пълномощник - адв.С.М.У. от АК-***, с наведените в нея
оплаквания и доводи за неоснователна, като всички изложени по-горе съображения
водят до извода, че атакуваното в настоящото
производство решение на Кърджалийския районен съд
е валидно, правилно и законосъобразно, постановено при правилна преценка на събраните писмени и гласни
доказателства, при правилно
приложение на материалния закон и без допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила, поради което следва с
решението по настоящото дело да бъде оставено в сила.
От страна на ответника по
касационната жалба не са претендирани деловодни разноски, а такива не са и сторени
от него в производството пред настоящата инстанция, поради което съдът не
следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във вр. с чл.217, ал.3,
предл.ІV/четвърто/ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ и във вр. с
чл.63в от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №39 от
10.02.2022 год., постановено по АНД №899/2021 год.
по описа на Pайонен съд - Кърджали.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.