№ 1353
гр. София, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20211000501626 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 5341 от 08.08.2018г., поправено с решение от 02.11.2018г.,
постановени по гр.дело № 13441/2016г. на Софийския градски съд, ГО, 9 състав,
ЗД „Евроинс” АД е осъдено, на основание чл. 226 КЗ(отм.) и чл. 86 ЗЗД, да плати
на Д. Т. Т. и на С. Д. Т. по 15 000 лева - застрахователни обезщетения за
неимуществени вреди, причинени от смъртта на Е. К. А., загинала при ПТП на
21.01.2012г., ведно със законната лихва, считано от 21.06.2013г. до
окончателното плащане на сумите и на основание чл.78 ал.1 ГПК да плати
разноски в размер 1 200 лева, като исковете са отхвърлени, както следва: на
ищеца Д. Т. Т. за разликата над 15 000 лева до 60 000 лева, предявен като
частичен иск от общ размер 150 000 лева и на ищеца С. Д. Т. за разликата над 15
000 лева до 75 000 лева предявен като частичен иск от общо 150 000 лева; на
основание чл. 38 ЗАдв, ЗД „Евроинс” АД е осъдено да плати на адв. В.О. сумата
159,44 лева за адвокатско възнаграждение; на основание чл. 78, ал.6 ГПК, ЗД
„Евроинс” АД е осъдено да плати по сметка на СГС сумата 1 350 лева, а на
основание чл. 78, ал.3 ГПК, Д.Т. и С.Т. са осъдени да платят на ЗД „Евроинс” АД
разноски по делото в размер 409,44 лева.
Въззивна жалба против решението в отхвърлителните части е подадена от
ищците Д.Т. и С.Т., чрез пълномощника адв. В.О.. Жалбоподателите оспорват
извода на съда, че загиналата Е. А. е съпричинила настъпването на ПТП с 90 %.
Твърдят, че при завеждане на исковете е отчетен приносът на Е. А. за настъпване
на вредоносния резултат. Смятат, че след като се съобрази установения по делото
механизъм на ПТП, съпричиняването от страна на загиналата следва да бъда
1
определено на 30%. Предвид изложеното искат да бъде отменено решението в
обжалваните части и вместо това да бъде постановено друго, с което на всеки от
ищците бъде присъдено обезщетение в размер по 60 000 лева, частични претенции
от по 150 000 лева на всеки от тях. Претендират разноски.
Въззивна жалба против решението в осъдителните му части е подадена от
ответника в производството ЗД „Евроинс” АД, чрез пълномощника юрк.И. Л..
Този жалбоподател смята, че по делото не е установено по категоричен начин
виновното и противоправно поведение на застрахования при дружеството водач
К. К.. Сочи, че единствената причина за настъпването на инцидента е
поведението на Е. А.. Смята, че определеният от съда размер на обезщетенията за
неимуществени вреди в размер по 150 000 лева на всеки от ищците е прекомерен
и не е съобразен с правилото на чл. 52 ЗЗД. Поддържа, направеното в
първоинстанционното производство възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на претенцията за присъждане на законна лихва върху
обезщетенията.
С решение № 2251 от 16.10.2019г., постановено по въззивно гр.дело №
1790/2019г. на Софийския апелативен съд, ГО, 12 състав е отменено решението на
СГС в осъдителните части и вместо това исковете на Д.Т. и на С.Т. с правно
основание чл. 226 КЗ(отм.) и чл. 86 ЗЗД, предявени против ЗД „Евроинс” АД за
заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на Е.
А., загинала при ПТП на 21.12.2012г. са отхвърлени.
С решение № 43 от 27.05.2021г., постановено по т.дело № 200/2020г. на II
ТО на ВКС, решението на САС от 16.10.2019г. е отменено и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на САС.
В отменителното решение на ВКС са дадени указания на въззивния съд да се
установи по категоричен начин дали е налице нарушение на правилата за
движение от страна на К. К.-водач на тежкотоварната композиция и доколко
предприетите от него действия попадат в обхвата на някоя от хипотезите на ТР №
106/31.10.1983г. на ОСНК на ВКС.
Въззивните жалби са допустими-подадени са в срока по чл.259, ал.1 ГПК от
легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо съдебно решение,
подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъдат разгледани по
същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Д. Т. Т. и С. Д. Т., с
която против ЗД „Евроинс” АД са предявени искове с правно сонование чл. 226
КЗ(отм.) и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди-на
първия ищец-сумата 60 000 лева, предявен като частичен иск от общо 150 000
лева, а на втория ищец-сумата 75 000 лева, предявен като частичен иск от общо
150 000 лева, причинени от смъртта на Е. К. А., загинала при ПТП на 21.12.2012г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.06.2013г. до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 212.2012г. на главен път Русе-Силистра е
настъпило ПТП с участието на т.а. Скания с прикачено към него ремарке,
управляван от К. А. К. и л.а. Дачия Логан, управляван от Е. К. А., вследствие на
2
което последната е починала. Твърди се, че двете МПС са се движели един срещу
друг, всяко в своята лента, като на разстояние около 67 м между тях, по
неизвестни причини Е. А. изгубила управлението върху автомобила, който завил
рязко на ляво и навлязъл в насрещното платно и в левия за автомобила банкет.
Сочи се, че водачът К. възприел създалата се ситуация и предприел неправилна
маневра, като отклонил надясно управлявания товарен автомобил и навлязъл в
десния за него банкет, където настъпил удара между двете МПС. Твърди се, че
във връзка с ПТП било образувано досъдеббно производство № 227/2012г. по
описа на ОД на МВР-Русе, пр.пр. № 101/2012г. по описа на ОП-Русе.
Ищците твърдят, че загиналата Е. А. е майка на С.Т. и е живяла на
съпружески начала с ищеца Д.Т.. Сочат, че между нея и тях имало изградена
силна емоционална връзка, че били сплотено семейство, били неразделни и
взаимно си помагали. Твърдят, че смъртта на А. е изключително тежък удар за
тях, че трудно преживяват неочакваната й загуба, че се затворили в себе си и
нямат сили да се борят с несправедливата съдба.
В исковата молба се твърди, че към 21.12.2012г. за товарен автомобил
Скания е имало валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно
дружество, поради което искат то да бъде осъдено да им плати претендираните
обезщетения, ведно със законната лихва.
В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗД „Евроинс” АД оспорва
предявените искове по основание и размер. Ответникът оспорва твърдението на
ищците, че е налице виновно и противоправно поведение на водача на товарния
автомобил; че са претърпени вреди, които да са в причинно – следствена връзка с
пътния инцидент. Твърди, че образуваното по случая досъдебно производство е
прекратено поради установяване на обстоятелството, че водачът К. е реагирал
адекватно на създалата се ситуация, но въпреки това ударът е бил неизбежен.
Смята, че вина за настъпването на ПТП има изключително водачката на лекия
автомобил. Ответникът твърди, че претендираните обезщетения са силно
завишени по размер и не са съобразени с правилото на чл. 52 ЗЗД. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на А., като
твърди, че същата е изгубила управление върху автомобила и е навлязла в
насрещната пътна лента, където е настъпил удара. Прави и възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претенццията за заплащане на мораторната
лихва, като твърди, че същата следва да бъде присъдена, считано от 01.11.2013г.-
три години преди подаване на исковата молба в съда.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, че на 21.12.2012г. около 11,20 часа на главен път ΙΙ-21
Русе – Силистра е настъпило ПТП с участието на л.а. Дачия Логан с рег. №
********, управляван от Е. К. А. и т.а. Скания с рег. № ******* с прикачено
ремарке, управляван от К. А. К., вследствие на което е загинала Е. А..
Не се спори, че загиналата на 21.12.2012г. е майка на ищеца С. Д. Т. и че е
живеела във фактическо съпружеско съжителство с ищеца Д. Т. Т..
Установява се, че образуваното по случая ДП № 227/2012г. по описа на ОД
на МВР-Русе, пр.пр. № 102/2012г. на ОП-Русе, водено срещу неизвестен
3
извършител, е прекратено, на основание чл. 199 и чл. 243, ал.1, т.1, във вр. с чл. 24,
ал.1, т.4 НПК.
За установяване на обстоятелствата, при които е настъпил пътния инцидент
в първоинстанционното производство са приети констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 545/22.01.2012г., протокол за оглед на местопроизшествието и
материалите по досъдебното производство; събрани са гласни доказателства-
разпит по делегация на водача Кр.К.; прието е заключение на САТЕ, изготвено от
вещото лице доц.д-р инж.В. П..
Свидетелят К. А. К., разпитан по делегация от РС-Русе, сочи, че е участвал в
ПТП на 21.12.2012г.; управлявал тежкотоварен автомобил Скания и пътувал в
посока Русе-Силистра, в светлата част на денонощието, на прав пътен участък, но
с мокра настилка, тъй като валяло сняг. Сочи, че се движил с около 60 км/ч.
Твърди, че насрещно движещия се автомобил се завъртял и се ударил в него, че
той натиснал спирачки и се опитал да отклони камиона извън пътното платно в
банкета, за да избегне удара, но не е успял.
Според заключението на САТЕ, изготвено от инж. П., прието в
първоинстанционното производство, ПТП на 21.01.2012г. е настъпило около 11,20
часа на път II-21 на км 14+100 в зоната на пътен участък между Русе и Силистра.
Посочено е, че на мястото е имало надлъжна маркировка тип прекъсната линия,
пътното платно е било мокро, участъкът е бил прав и равен. Експертът е
установил, че ударът е настъпил в лентата за движение на товарния автомобил.
Посочил е, че л.а. „Дачия“ е навлязъл в пътната лента на товарния автомобил в
зона на равнинна хоризонтална крива върху мокра пътна настилка. Според
експерта това навлизане е породено от движението на лекия автомобил със
скорост, довела до загуба на устойчивост в напречно направление и завиването в
насрещното платно, където в същия момент, на място се оказва товарната
композиция, с която настъпва ударът. Инж.П. е изчислил, че товарният автомобил
се е движел със скорост около 80 км/час, а след възприемането на насрещно
движещия се автомобил, водачът е задействал аварийно спиране и скоростта в
момента на удара е била около 60 км/час, определена по тахошайбата. Посочил е,
че липсват данни за наличие на спирачни следи в мястото на удара от л.а.
„Дачия”. Изчислено е също, че разстоянието между влекача и автомобила в
момента, в който последният е навлязъл в насрещното платно е било около 67
метра, а опасната зона на спиране на тежкотоварния автомобил, при скорост 80
км/час е била около 87 метра. Експертът е обяснил, че от техническа гледна точка
навлизането на лекия автомобил в лентата за насрешно движение е предизвикало
последващите действия на водача на влекача-намаляването на скоростта и
промяната в посоката на движение. Уточнил е, че ако автовлака се е движил със
скорост 67 км/час, ако водачът е предприел спиране с максимална спирачна
ефективност и без да променя посоката на движение на товарната композиция,
ударът би бил предотвратим.
Във въззивното производство, с оглед указанията, дадени в отменителното
решение на ВКС, съставът на САС допусна и прие САТЕ, изготвена от вещото
лице доц.д-р инж. А.А..
Този експерт е установил следния механизъм на ПТП: на 21.12.2012г. около
11,20 часа по второкласен републикански път II-21 в посока от гр.Русе към
гр.Силистра, в дясната пътна лента с 81 км/час се движи товарен автомобил
седлови влекач „Скания” с рег. № ******* с прикачено полуремарке, управляван
4
от К. А. К.. В същото време в района на гр.Сиво поле при км 14+100 с около 80-90
км/час в насрещната пътна лента се движи лекотоварен автомобил, тип
„баничарка” с марка „Дачия Логан“ с рег. № ********, управляван от Е. К. А..
Посочено е, че по неустановени причини л.а.Дачия е придобил неконтролируема
напречна устойчивост, най-вероятно е настъпило странично занасяне и ротация в
посока обратна на часовниковата стрелка, автомобилът се е отклонил диагонално
в ляво, въртейки се според показанията на свидетеля К., и е навлязъл в лентата на
товарния автомобил, преминал е през нея и е навлязъл в левия за лекия автомобил
банкет. Вещото лице е посочило, че поради настъпилото надкритично занасяне с
ротация, водачът А. е загубила контрола върху управлението. Установило е, че
когато водачът на т.а. Скания е възприел опасността разстоянието между двата
автомобила е било 101 метра; водачът К. е реагирал с аварийно спиране и завиване
надясно, като е навлязъл в десния за него баннкет, където в този момент се е
намирал завъртян напречно на пътя л.а. Дачия Логан. Инж. А. е посочил, че
ударът е бил неизбежен и за двамата водачи; че на 18-19 метра от базовата линия
т.а. Скания е ударил с цялата си предна част дясната страна на препречилия пътя
му напречно л.а. Дачия, като ударът е настъпил при скорост на т.а. Скания 57
км/час и при скорост 28 км/час за л.а. Дачия. Установил е, че при удара са
настъпили големи деформации по дясната страна на л.а. Дачия в зоната на двете
десни врати, които силно са се деформирали и са навлезли навътре в купето на
лекия автомобил, включително и в зоната на пътника, намиращ се на предна дясна
седалка. Уточнил е, че поради по-високата си скорост и маса товарният автомобил
Скания е върнал назад и е отхвърлил в своята посока под ъгъл 11-12 градуса
надясно л.а.Дачия със скорост около 52 км/час, след което двата автомобила са се
спуснали по низходящ скат след десния банкет и са продължили по терена на
нива, в която са се спрели и са били намерени от разследващите органи, като от
удара е загинала водачката А. и пътничаката в л.а. Дачия Логан.
Експертът инж. А. е изчислил, че преди ПТП скоростта на движение на т.а.
Скания е била 81 км/час, при удара – около 57 км/час, а по време на удара е
намалена до 52 км/час. Изчислил е също, че опасната зона за спиране на
тежкотоварния автомобил при скорост 81 км/час е 89 метра. Посочил е, че
допустимата скорост на движение на тежкотоварния автомобил Скания извън
населено място е 70 км/час и при движение с допустимата скорост от 70 км/час,
опасната зона за спиране на т.а. Скания е 71 метра. Според вещото лице, водачът
К. е възприел опасността от 63,8 метра преди мястото на удара, а л.а. Дачия се е
намирал на разстояние не повече от 38 метра преди мястото на удара, като
разстоянието между двете МПС е било 101 метра. Посочено е, че причината за
настъпването на неконтролируемото странично занасяне на прав път с мокра
настилка е в неадекватните действия на водача на л.а. Дачия с органите на
управление на автомобила-най-често волно или неволно рязко завъртане на
волана или задействане на спирачките по време на маневра, обикновено при
изпреварване или при заобикаляне на препятствие по пътя. Инж. А. е посочил, че
когато разстоянието между двете МПС е било 101 метра, л.а. Дачия се е движил
със скорост 62 км/час, като според него при такава скорост на прав пътен участък
вероятността да настъпи странично занасяне и загуба на контрол върху
автомобила е малка. Обяснил е, че загуба на контрол и навлизане в насрещната
пътна лента настъпва при висока скорост 90 км/час или повече.
Според инж. А. ако водачът на тежкотоварния автомобил Скания след като е
5
възприел опасността и е реагирал със спиране, не е завил инстинктивно надясно, а
е продължил да се движи в дясната пътна лента направо със спиране, удар между
двете МПС не би настъпил, тъй като двете ППС ще се разминат без контакт
помежду си. Посочил е, че водачът на л.а. Дачия е имала възможност да
предотврати удара, ако е управлявал автомобила си с допустимата скорост 90
км/час, без резки и непремерени действия с органите за управление , като рязко
завъртане или задействане на спирачки. Водачът на т.а. Скания е имал
възможност да предотврати удара, ако не е завил надясно и не е навлязъл в десния
за него банкет.
В откритото съдебно заседание пред САС инж. А. е посочил отново, че
допустимата скорост за тежкотоварния автомобил Скания е 70 км/час. Уточнил е,
че и при такава скорост удар би настъпил, но с много по-ниска скорост и може би
не на същото място, а по-напред, като ще се промени и характера на удара и
вместо чисто страничен ударът би бил по-скоро в задната част на лекия
автомобил. Според експерта маневрата на водача К. завиване надясно е правилно
от техническа гледна точка. Отново е обяснил, че ако К. се е движил в своята
пътна лента и със скорост 70 км/час удар не би настъпил.
За установяване на търпените от ищците неимуществени вреди и техния
интензитет в първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателства.
Свидетелката Ц. И. С. твърди, че добре познава семейство Т.и и че е първа
братовчедка на ищеца Д.Т.. Сочи, Е. и Д. живеели заедно без брак от 2004г., че
имали свой дом и след като се родило детето изгладили различията помежду си,
като и че преди ПТП били много щастливи-планирали да имат второ дете и след
това да направят годеж и сватба. Свидетелката сочи, че приживе Е. била много
оправна жена и се грижела за всичко, докато Д. работел и осигурявал издръжката
на семейството. Твърди, че Е. била „целия свят” за детето, защото предимно тя се
грижела за него и за всичките му битови нужди. Сочи, че двамата ищци много
тежко понесли новината за смъртта на Е.-братовчед й изпаднал в шок и дори не
можел да се грижи за детето си, а малкият С., който тогава бил на 4 години от
доста буйно и весело дете, станал кротък и свит, търсел непрекъснато майка си и я
рисувал дълго време след това. Спомня си, че след смъртта на Е., Д. въобще не
можел да говори за нея-започвал да плаче и да скимти като ранено животно, но с
времето нещата се поуспокоили и сега и двамата ищци са по-спокойни и говорят
за случилото се, въпреки, че Д. все още не може да преодолее скръбта си по нея.
Не се спори по делото, че към 21.12.2012г. за тежкотоварен автомобил
Скания с рег. № ******* е имало валидно сключена застраховка ГО с ответното
застрахователно дружество.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
Съвкупният анализ на обсъдените доказателства води до категоричния
извод, че по делото е безспорно установено виновното и противоправно
поведение на застрахования при ответното дружество водач К. А. К., както и
причинната връзка между това поведение и настъпилото ПТП и смъртта на Е. К.
А.-майка, съответно партньорка на ищците. Съществувалото към 21.12.2012г.-
датата на ПТП, валидно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите между виновния водач и ЗД
6
„Евроинс” АД е основание за ангажиране на отговорността на застрахователното
дружество- ответник по иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), защото
със застрахователия договор по задължителна застраховка ГО застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна
сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, включително и такива, настъпили от
смъртта на близък. Застрахователят дължи обезщетение за всички вреди, които са
в пряка причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие, само когато
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице, т. е. отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител.
Противоправното деяние на водача К. К. -причиняване на ПТП, съдът
приема за доказано от обсъдените доказателства. Изводът, който се налага при
преценка на тези доказателства е, че водачът на тежкотоварния автомобил е
допуснал настъпване на произшествието, поради управление на автомобила с
неразрешена скорост-нарушил правилото на чл. 21, ал.1 ЗДвП, като се е движил
със скорост 81 км/час при разрешена 70 км/час за ППС „категория С+Е” извън
населено място. Въззивният съд съобрази съвпадащите констатации на инж. П. и
на инж. А., че причина за настъпването на ПТП са освен действията на водача на
л.а. Дачия, който е навлязъл в насрещната пътна лента и след това в левия за него
банкет, така и действията на водача на тежкотоварния автомобил, изразяващи с в
невъзможност да спре в своята пътна лента и промяна на първоначалната посока
на движение на МПС и навлизането на т.а. Скания в този банкет, тоест ако
водачката на л.а. Дачия е имала техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП, като не навлиза в насрещната пътна лента при наличие в
нея на насрещно движещ се влекач, съответно, водачът на т.а. Скания също е имал
техническа възможност да предотврати ПТП, като управлява т.а. Скания с
разрешена и съобразена с пътната обстановка(снеговалеж и мокра пътна
настилка) скорост и при създалата се опасност да предприеме намаляване на
скоростта и спиране в своята лента, без да завива към банкета от страната, от
която вече се е намирал л.а. Дачия.
При така установеното, не може да се приеме, че водачът К. не е допуснал
нарушение на правилата за движение по пътищата и че единствената причина за
настъпване на ПТП е поведението на Е. А.-водач на л.а. Дачия, както твърди
жалбоподателят- застрахователно дружество. Според изчисленията на инж. П.
при движение на т.а. Скания със скорост 67 км/час, при предприемане на спиране
с максимална спирачна ефективност и без промяна на първоначалната посока на
движение, водачът К. би предотвратил удара, а според инж. А., ако водачът на т.а.
Скания се е движил с разрешената за тази категория МПС скорост 70 км/час и при
приетото разстояние около 64 метра от мястото на удара към момента на
възприемане на опасността, то вероятно ударът би настъпил в задната част на л.а.
Дачия и с по-слаб интензитет – със скорост 25-20 км/час. Следва да бъде отчетен и
фактът, че вследствие на ПТП е загинала освен водачката А., така и пътувалата в
л.а. Дачия пътничка.
Според правилото на чл. 20, ал.2 ЗДвП водачите на МПС имат задължение
при възникване на опасност да намалят скоростта или да спрат. 3авиване наляво
или надясно при внезапно появила се опасност на пътя в опасната зона е
допустимо, само когато при това завиване биха се увредили по-малко ценни блага.
7
Въззивният съд намира, че не може поведението на водача К. да се разглежда като
„спасителна маневра“, тъй като с нея той не е ограничил вредите, а напротив от
техническа гледна точка е спомогнал за настъпването на произшествието. Според
указанията на ТР № 106/31.10.1983г. по н. дело № 90/92 г. на ОСНК на ВС
спасителната маневра са действия, които водачът на едно МПС извършва за
изменение посоката на движението, като необходимостта от извършването на
такава възниква при критична ситуация и има за цел да предотврати
произшествие. Спасителната маневра е правомерна, когато водачът се намира в
състояние на крайна необходимост – тя се предприема, за да се спасят животът и
здравето на хора, като при извършване на деянието се уврежда имущество.
Водачът не може да се позове на крайна необходимост, когато уврежда живота и
здравето на хора. Спасителната маневра е неправомерна, когато водачът е
нарушил правилата за движение и виновно се е поставил в положение да я
извърши.
Посочи се, че е категорично установено, че водачът на тежкотоварния
автомобил се е движил с неразрешена и несъобразена с пътната обстановка
скорост(снеговалеж и мокра настилка), която го е поставила в невъзможност да
намали скоростта и да спре в своята пътна лента, както и е имал възможност да
продължи движението си по нея, в който случай превозните средства е щяло да се
разминат (заключенията на САТЕ). Като е управлявал автомобила с неразрешена
и несъобразена скорост и като е предприел навлизане в левия за него банкет,
където вече се е намирал л.а. Дачия, водачът К. е допринесъл за настъпване на
ПТП. Следователно поведението му се явява противоправно на основание чл. 20,
ал.2, чл. 21, ал.1 и ал. 2 и чл. 15, ал.1 ЗДвП. Според въззивния съд, действията на
водача не могат да бъдат квалифицирани като спасителна маневра, а като
неправилно преценена пътна обстановка и погрешно предприета реакция, довела
до ПТП и смъртта на още едно лице, освен водача Е. А..
Следователно в резултат поведението и на двамата водачи е настъпило ПТП,
поради което следва да бъде ангажирана отговорността на ответника-
застраховател на деликвента К. К..
Спорни пред тази съдебна инстанция са и въпросите, очертани от
оплакванията във въззивните жалби-за справедливия размер на обезщетенията,
които се дължат на ищците и каква е степента на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на загиналата Е. А., погасена ли е по давност претенцията за
плащане на законна лихва върху обезщетенията.
По първия спорен въпрос: Заложените критерии в задължителната за
съдилищата съдебна практика при прилагане принципа за справедливост по чл. 52
ЗЗД следва да се преценят в тяхната съвкупност с оглед на конкретно
установените за всеки отделен случай обективни факти. Като примерни критерии,
релевантни за размера на обезщетението в случай на причинена смърт, са
посочени възрастта на увредения, действителните отношения между него и
лицето, което търси обезщетение, обстоятелствата, при които е настъпила
смъртта, преживяванията на търсещия обезщетение след смъртта на родственика
му.
В случая, за да определи справедливия размер на обезщетението, което се
дължи на ищците САС съобразява показанията на свидетеля относно отношенията
между тях и загиналата, както и относно преживените от ищците болки и
страдания след смъртта на Е. А..
8
Този състав съобрази, че Е. А. е била енергична и оправна жена, грижовна и
всеотдайна майка, че е била опора за партньора си и „целия свят” за детето си; А.
и ищците са живеели в едно домакинство, както и установените от свидетелските
показания отношения на обич, грижа, подкрепа и разбирателство между
загиналата и осиротелите й близки. САС взе предвид установените по делото
преживявания на ищците след смъртта на А. – партньорът й бил в шок, не бил в
състояние да се грижи за детето, не можел да говори дълго време за случилото се
и започвал да плаче и „скимти като ранено животно”; че детето на загиналата от
буйно и весело момче, станало кротко и свито, непрекъснато търсещо майка си.
Съдът взе предвид също и обстоятелствата, при които е настъпил пътния
инцидент, както и че неочакваната смърт на Е. А. и мъчителния начин, по който е
загинала са шокиращо емоционално и психическо преживяване, водещо до
стресово състояние, което ще съпътства близките й до края на живота им. При
определяне размера на обезщетението, съдът взе предвид възрастта на А. към
момента на настъпване на смъртта- 34 годишна и възрастта на ищците- 38
годишен е бил ищецът Д.Т., а 5-годишен е бил синът й С.Т.. САС отчете
обстоятелството, че детето на загиналата е било малолетно към датата на смъртта
й и че от крехка детска възраст е било лишено от майчина обич и грижа, и че
именно в тази възраст е загубило най-важната жена в живота си. Съдът взе
предвид също, че израствайки, С.Т. все по ясно ще осъзнава тежката, мъчителна и
непреодолима загуба, която го е сполетяла и с напредването на възрастта все по-
силно ще усеща липсата на своята майка. САС отчете обстоятелството, че ищецът
Д.Т. е загубил партньора си и майката на детето си на 38 годишна възраст и че на
тази възраст е бил лишен от опората, грижата и обичта на жената до себе си. При
определяне размера на обезщетението, съдът отчита и конкретните икономически
условия в страната към датата на увреждането-21.12.2012г., стандарта на живот в
държавата, както и размера на застрахователните покрития към същия момент.
САС намира, че за обезщетение на причинените на ищците неимуществени вреди,
следва да се определят следните суми: на Д.Т. сумата 100 000 лева, а на С.Т.
сумата 120 000 лева.
Според въззивния съд тези размери са съобразени с обществения критерии за
справедливост по чл.52 ЗЗД и доказаната в случая интензивност на болките и
страданията на ищците, причинени от неочакваната смърт на тяхната партньорка
и майка.
По въпроса за съпричиняването на вредоносния резултат:
Пред въззивния съд страните не спорят, че Е. А. е съпричинила настъпването
на вредоносния резултат, навлизайки в насрещната пътна лента, в нарушение на
правилата за движение по пътищата. Предмет на спора е степента на
съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна.
За да определи степента на принос на всеки от участниците в ПТП на
21.12.2012г., САС съобрази механизма на ПТП, поведението което двамата водачи
е следвало да съблюдават и извършените от тях нарушения на правилата за
движение, в пряка причинна връзка с настъпването на ПТП и намира, че приносът
на А. следва да бъде определен на 70%.
При така установеният принос, обезщетенията за неимуществени вреди,
които се дължат на двамата ищци следва да бъдат намалени до 30 000 лева за Д.Т.
и до 36 000 лева за С.Т. , като исковете им, с правно основание чл. 226 КЗ(отм.)
следва да бъдат уважени до тези размери.
9
Своевременно направеното от застрахователното дружество възражение за
частично погасяване по давност на претенцията за законна лихва на основание
чл.111, б. „в“ ЗЗД, е основателно. Процесният пътен инцидент е настъпил на
21.12.2012г. Исковата молба, с която са предявени исковете по чл. 226 КЗ(отм.) и
чл. 86 ЗЗД е подадена в съда на 01.11.2016г., поради което съгласно разпоредбата
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД претенцията за лихва за периода до 01.11.2013г. е погасена
по давност.
Изводите на въззивната инстанция частично не съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд поради което атакуваното решение следва да бъде
отменено в частта, с която е отхвърлен искът на Д. Т. Т. за разликата над 15 000
лева до 30 000 лева; в частта с която е отхвърлен искът на С. Д. Т. за разликата над
15 000 лева до 36 000 лева; в частта, с която ЗД „Евроинс“ АД е осъдено да плати,
на основание чл. 86 ЗЗД законна лихва върху обезщетенията за периода от
21.06.2013г. до 01.11.2013г., както и в частта, с която Д.Т. и С.Т. са осъдени да
платят на ЗД „Евроинс“ АД разноски за първоинстанционното производство в
размер над 334,05 лева до 409,44 лева. Вместо това следва да бъде постановено
решение, с което, на основание чл. 226 КЗ(отм.), ЗД „Евроинс“ АД бъде осъдена
да плати на Д. Т. Т. още 15 000 лева, а на С. Д. Т. още 21 000 лева, като
обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на Е. К. А., загинала
при ПТП на 21.01.2012г., ведно със законната лихва, считано от 01.11.2013г., до
окончателното плащане; на основание чл. 78, ал.1 ГПК ЗД „Евроинс“ АД следва
да бъде осъдено да плати на Д.Т. и на С.Т. още 1 770 лева –разноски за
първоинстанционното производство за платена ДТ; на основание чл. 38 ЗАдв, ЗД
„Евроинс“ АД следва да бъде осъдено да плати на адв. О. още 383 лева за
адвокатско възнаграждение за осъщественото пред СГС безплатно процесуално
представителство на ищците, а на основание чл. 78, ал.6 ГПК следва да бъде
осъдено да плати по сметка на СГС още 1290 лева за държавна такса и разноски в
първоинстанционното производство. В останалата обжалвана част решението на
СГС следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, ЗД „Евроинс“ АД следва да бъде осъдено да плати
на основание чл. 38 ЗАдв на адв. В.О., съразмерно уважената част от исковете,
адвокатско възнаграждение в размер 2593,80 лева с начислен ДДС, а на основание
чл. 78, ал.1 ГПК да плати на Д.Т. и на С.Т. разноски за въззивното производство
за платена ДТ в размер 1320 лева.
Съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК при повторното разглеждане на делото от
въззивната инстанция тя се произнася за разноските за водене на делото във ВКС.
При този изход на спора, ЗД „Евроинс“ АД следва да бъде осъдено да плати на Д.
Т. Т. и на С. Д. Т. разноски по делото, сторени в производството пред ВКС,
съразмерно уважената част от исковете, в размер 1501,50 лева, съобразно
представения пред ВКС списък по чл.80 ГПК, както да плати на адв. В.О., на
основание чл. 38 ЗАдв , адвокатско възнаграждение в размер 2593,80 лева с
начислен ДДС, за осъщественото пред ВКС процесуално представителство.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5341 от 08.08.2018г., поправено с решение от 02.11.2018г.,
10
постановени по гр.дело № 13441/2016г. на Софийския градски съд, ГО, 9 състав, в
частта, с която е отхвърлен искът по чл. 226 КЗ(отм.) на Д. Т. Т. против ЗД
„Евроинс“ АД за разликата над 15 000 лева до 30 000 лева; в частта с която е
отхвърлен искът по чл. 226 КЗ(отм.) на С. Д. Т. против ЗД „Евроинс“ АД за
разликата над 15 000 лева до 36 000 лева; в частта, с която ЗД „Евроинс“ АД е
осъдено да плати, на основание чл. 86 ЗЗД законна лихва върху обезщетенията в
размер по 15 000 лева, присъдени в полза на ищците, за периода от 21.06.2013г.
до 01.11.2013г. , както и в частта, с която Д.Т. и С.Т. са осъдени да платят на ЗД
„Евроинс“ АД разноски за първоинстанционното производство в размер над
334,05 лева до 409,44 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 226 КЗ(отм.) и чл. 86 ЗЗД, Застрахователно
дружество „Евроинс“ АД да плати на Д. Т. Т. още 15 000 лева, а на С. Д. Т. още
21 000 лева, като обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на
Е. К. А., загинала при ПТП на 21.01.2012г., ведно със законната лихва, считано
от 01.11.2013г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК ЗД „Евроинс“ АД плати на Д. Т. Т.
и на С. Д. Т. още 1 770 лева –разноски за първоинстанционното производство за
платена ДТ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ЗАдв, ЗД „Евроинс“ АД да плати на адв.
В.О. още 383 лева за адвокатско възнаграждение за осъщественото пред СГС
безплатно процесуално представителство на ищците.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, ЗД „Евроинс“ АД да плати по
сметка на СГС още 1 290 лева за държавна такса и разноски в
първоинстанционното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5341 от 08.08.2018г., поправено с решение от
02.11.2018г., постановени по гр.дело № 13441/2016г. на Софийския градски съд,
ГО, 9 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД да плати, на основание чл. 38 ЗАдв, на адв.
В.О., съразмерно уважената част от исковете, адвокатско възнаграждение в размер
2 593,80 лева с начислен ДДС, за осъщественото пред САС процесуално
представителство.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, да плати на Д.
Т. Т. и на С. Д. Т. разноски за въззивното производство за платена ДТ в размер
1320 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.294, ал.2 ГПК, ЗД „Евроинс“ АД да плати на Д.
Т. Т. и на С. Д. Т. разноски по делото, сторени в производството пред ВКС в
размер 1501,50 лева за платена държавна такса за касационно обжалване.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ЗАдв ЗД „Евроинс“ АД да плати на адв. В.О.
адвокатско възнаграждение в размер 2593,80 лева с начислен ДДС, за
осъщественото пред ВКС процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12