Определение по дело №33/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 420 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 3045/26.07.2013 г. от „М.” срещу определение № 1722/05.07.2013 г. по ч. Г. д. № 813/2011 г. по описа на РС С., с което е спряно по отношение на И. Х. изпълнението по изп. дело № 276/2013 г. по описа на Ч. Д., образувано по повод на Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 1542/17.06.2011 г., постановена по ч. Г. д. № 813/2011 г. по описа на РС С.. В частната жалба се твърди, че необосновано съдът е приел, че приложените към възражението на длъжника И. Х. 28 бр. вносни бележки са убедително писмено доказателство, че посочените в заповедта суми не се дължат. В тази връзка жалбоподателят сочи, че видно от тези бележки са извършени плащания на обща стойност 6 035 лв., а вземането в заповедта е в общ размер 8 325,27 лв.

Ответникът по жалбата – И. Х., е депозирал отговор, в който излага становище за неоснователност на изложените от жалбоподателя доводи. Поддържа се, че преди издаването на заповедта за изпълнение, а и след това е погасявал месечните вноски дължими съгласно договор за заем № 1-867/21.06.2010 г. Сочи, че и към настоящия момент е редовен платец и няма вина, че жалбоподателят е поискал издаване на заповед за изпълнение преди да е изтекъл срокът на договора.

Окръжен съд Благоевград, след като обсъди събраните по делото данни и доводите в частната жалба и в отговора, приема следното. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на инстанционен контрол акт, поради което е допустима. По същество жалбата е основателна поради следните аргументи.

Съгласно чл. 420, ал. 2 ГПК съдът може да постанови спиране на незабавното изпълнение, когато длъжникът по заповедта представи убедителни писмени доказателства, въз основа на които да се приеме, че посочените в заповедта суми не се дължат. В случая е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 1542/17.06.2011 г. в полза на жалбоподателя „М.” . Заповедта е издадена на осн. чл. 417, т. 3 ГПК въз основа на документ - договор за заем № 1-867/21.06.2010 г. с нотариална заверка на подписите, по силата на който на И. Х. е предадена в собственост сумата от 3 250 евро. Заемателят И. Х. и поръчителите М. К. и Ю. Х. са се задължили да върнат заетата сума на 36 бр. равни месечни анюитетни вноски по 127,45 евро всяка, включващи част от главницата, възнаградителна лихва и рискова премия по см. на чл. 4, ал. 4 от договора. Падежът на вноските е на 20-о число на съответния месец, считано от 20.07.2010 г. до 20.06.2013 г., когато е падежът на последната вноска. Плащането на вноските се извършва в лева по две банкови сметки на кредитора, посочени в договора, по равностойност по определен от БНБ курс на евро към лева в деня на плащането. Съгласно чл. 18 от договора при неплащане на която и да е вноска на падежа вземането става автоматично предсрочно изискуемо, без да е необходимо заемателят да бъде уведомяван за това. Поради твърдяно от заявителя неплащане на вноските за м. април и май 2011 г. той е подал на 14.06.2011 г. /дата на пощенското клеймо/ заявление за издаване на заповед за изпълнение. Към подаденото от И. Х. възражение, в което е инкорпорирано и искането за спиране, са приложени множество вноски бележки /л. 43-л.70/ като писмено доказателство, че претендираните от заявителя суми не се дължат.

Правилно решаващият състав на районния съд е разгледал само тези от вносните бележки, които обективират преводи на суми по посочените в чл. 5, ал. 2 от договора сметки на кредитора. Т.к. във визираната клауза на договора страните са уговорили преводите да се извършват по конкретни сметки на кредитора, превод на суми по която и да е друга сметка на „М.” не съставлява точно изпълнение. Неправилен и незаконосъобразен обаче е изводът на районния съд, че всички представени вносни бележки /без оглед на датата на превода/ съставляват убедително писмено доказателство по см. на чл. 420, ал. 2 ГПК. Изпълнението може да бъде спряно само при представяне на убедителни писмени доказателства за извършени преводи преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Не могат да бъдат отчитани плащания извършени след подаване на заявлението. Това е така, понеже спирането на изпълнението е способ за защита на длъжника, ако той разполага с убедителни писмени доказателства, че посочените в заповедта суми не са били дължими към момента на подаването на заявлението. Издадената въз основа на предвидените в чл. 417 ГПК документи заповед за незабавно изпълнение влиза сила веднага. Като изпълнително основание по см. на чл. 404 ГПК тя представлява документ, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане към момента на подаване на заявлението. Въз основа на заповедта се издава изпълнителен лист и се пристъпва към принудително изпълнение на вземането. Спирането на това принудително изпълнение е способ за защита на длъжника, при условие че може да се направи извод за липсата на материалноправната предпоставка за законосъобразно развитите на изпълнителния процес, а именно не е налице изпълняемо право / т.е. сумата не се дължи/, но въпреки това неправилно са били издадени изпълнително основание и изпълнителен лист. Плащанията след подаване на заявлението, били те доброволни или в хода на изпълнителния процес, се извършват при влязло в сила изпълнително основание и не могат по никакъв начин да разколебаят извода за наличието на вземането в посочения размер, понеже те погасяват него. Тези плащания са дължими, налице е влязло в сила изпълнително основание. Само извършените преди подаване на заявлението плащания биха могли да доведат до извод за липса на изпълняемо право, защото това значи, че кредиторът е поискал издаването на заповед за изпълнение въпреки че дългът е бил погасен. Освен това, спирането на изпълнението по реда на чл. 420 ГПК е способ за защита на длъжника до влизане в сила на решението по подадения от кредитора иск по чл. 422 ГПК. Именно с него се установява по отношение на кредитора, че длъжникът дължи или не дължи посочената в заповедта сума. Ако искът се уважи, то принудителното изпълнение се стабилизира. Ако искът се отхвърли, заповедта за изпълнение и изпълнителният лист се обезсилват и се издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на събраните суми. В хода на исковия процес плащанията на длъжниците след подаване на заявлението също не се взимат предвид. Ако изпълнението след подаване на заявлението се отчиташе, то тогава ако длъжникът плати всички дължими суми по изпълнителното дело по време на исковия процес, следва искът да се отхвърли, заповедта и изпълнителният лист да се обезсилят и да се издаде обратен изпълнителен лист в полза на длъжника срещу взискателя. Въз основа на този лист длъжникът ще възстанови платените от него суми и вземането на кредитора ще остане неудовлетворено, както е било и преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. А това прави подаването на заявление безпредметно.

Установява се, че една част от представените от длъжника И. Х. вносни бележки обективира извършени преводи по сметки на кредитора, които не са сред посочените в чл. 5, ал. 2 от договора сметки. Страните са уговорили преводите да се извършват по конкретни сметки на кредитора, поради което превод на суми по която и да е друга сметка на „М.” не съставлява точно изпълнение. Поради тази причина тези бележки не съставляват убедително писмено доказателство по см. на чл. 420 ГПК. Останалите вносни бележки са доказателство за извършени преводи по конкретизирана в договора сметка на кредитора. Тези от тях, които не съдържат дата на превода, не доказват по убедителен начин съгласно критерия на чл. 420, ал. 2 ГПК недължимост на сумите в заповедта. От тях не е видно дали преводите са извършени преди или след подаване на заявлението, поради което въз основа на тях изпълнението не може да бъде спряно. Вносните бележки на л. 57-65 от делото съдържат дата. Бележките от л. 61 до л. 65 обективират преводи след дата на подаване на заявлението. Видно от вносни бележки от 29.04.2011 г., 07.03.2011 г., 16.02.011 г. и 23.12.010 г. /л. 57-60/ преди подаване на заявлението по сметка на кредитора е внесена сумата от общо 490 лв. по договора за заем. Това обстоятелство не налага извода, че посочените в заповедта суми са недължими. Заповедта е издадена за сумите от 3 523,18 евро – главница, 650 евро – обезщетение за забава съгласно чл.17, ал. 2 от договора, законната лихва върху главницата от 15.06.2011 г. до изплащане на вземането и сумата от 16.24 лева – разноски. Съгласно договора обаче заемателят се задължава да върне на заемодателя общо 4588,20 евро. Поради тази причина посочените вносни бележки не са убедително доказателство и определението следва бъде отменено.

С оглед изхода на делото на жалбоподателя се дължат разноски, но той не претендира такива.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1722/05.07.2013 г. по ч. Г. д. № 813/2011 г. по описа на РС С., с което е спряно по отношение на И. Н. Х. с ЕГН * изпълнението по изп. дело № 276/2013 г. по описа на Ч. Ш. Д., образувано по повод на Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 1542/17.06.2011 г., постановена по ч. Г. д. № 813/2011 г. по описа на РС С., като незаконосъобразно.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: