Р
Е Ш Е
Н И Е №207
гр.Русе, 14.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, II-ри граждански състав в публично заседание на 11-ти
февруари през 2020 г. в състав :
Председател: МИЛЕН ПЕТРОВ
при
секретаря Т. ПЕТРОВА, в присъствието на прокурора ........…..........., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6291 по описа за 2019г., за да се произнесе , съобрази следното :
Предявен
е иск с правно основание чл.422 ГПК от „Енерго-Про Продажби”
АД-гр.Варна срещу В.И.М. *** за признаване на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми, присъдени му със заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №4466/2019г.
по описа на РРС: сумата от 732.79 лева,
главница за неизплатена ел.енергия по фактури за периода 20.02.2019г.-20.05.2019г.
за обект с аб.№ 0*********, сумата от 18.17
лева, представляваща мораторна лихва от падежа на всяка фактура до 12.07.2019г., законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното ѝ изплащане. Претендира разноски.
Ищецът излага, че ответника е клиент на „Енерго-Про
Продажби”АД-гр.Варна с клиентски номер 1700019526, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, находящ се в гр.Русе, ул.“Чая“ №26 с абонатен номер 0*********. Сочи, че съгласно чл.17, т.2 от Общите
условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Енерго-Про
Продажби”АД потребителят се задължавал да заплати стойността на използваната в
имота ел.енергия до падежа на съответната фактура, след което се
счита че изпада в забава без да е необходимо да бъде предварително писмено
уведомен.
Ответникът В.И.М. ***. на
11.02.2020г. твърди, че задължението е
изцяло заплатено.
От фактическа страна:
Видно
от приложеното ч.гр.д. №4466/2019г. по описа на РРС, в полза на ищеца в настоящото производство, е издадена на основание
чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за заплащане на сумата от 732.79 лева,
главница за неизплатена ел.енергия по фактури за периода 20.02.2019г.-20.05.2019г.
за обект с аб.№ 0*********, сумата от 18.17
лева, представляваща мораторна лихва от падежа на всяка фактура до 12.07.2019г., законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното ѝ изплащане и разноски. Длъжникът не е бил открит на установените му
постоянен и настоящ адрес и съда е предоставил на заявителя 1-месечен срок
съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК за предявяване на иск срещу ответника.
По делото са представени заверени копия от
процесните фактури, справки, дебитни известия и др.
С молба от 10.02.2020г.,
ищцовото дружество признава неизгодния за него факт, че М. е заплатил процесните суми на 16.12.2019г., като
представя и доказателства за извършените плащания. Счита, че му се дължат
разноски и за двете производства, т.к. плащането е станало след предявяване на
иска по чл.422 ГПК.
От правна страна:
Не се
спори между страните по делото за това, че между тях е налице валидно
правоотношение по силата на което ответника дължи на ищеца заплащане на суми за доставена и неплатена ел.енергия. Не
се спори и за размера на дължимите се суми. От представените от ищеца доказателства и изричното
признание, направено с молба от 10.02.2020г. се установява, че е извършено на 16.12.2019г.,плащане от страна на В.И.М.,
с което са погасени изцяло задълженията по
ч.гр.дело №4466/2019г.
по описа на РРС. Този факт, като ново обстоятелство,
настъпило в хода на процеса, следва да се съобрази от съда по реда на чл.235, ал.3
ГПК/ в т.см. и т.9 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. №4/2013 г.,
ОСГТК/,т.е. следва да се приеме, че след депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК и след предявяване на настоящия иск, ответника е погасил задълженията си за главница и лихва, предмет на издадената
заповед за изпълнение на парично задължение, обстоятелство, обуславящо
отхвърляне на предявения установителен иск, като погасен чрез плащане в хода на
процеса.
Спорът остава за това как следва да се разпредели отговорността за
разноските, доколкото съдът в исковото производство е задължен да се произнесе
по разноските, както в заповедното, така и в настоящото производство /т.12 от
ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. №4/2013 г., ОСГТК/. Съдът установява, че
обстоятелството, че претендираните суми са погасени чрез плащане в хода на
процеса не обуславя извод за отхвърляне на исковете като неоснователни, а за
отхвърлянето им като погасени чрез плащане, водещо и до различни правни
последици по отношение на разноските. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3
ГПК ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от
иска, но това касае случаите, в които се отхвърля иска като неоснователен. В
случая исковете се отхвърлят като погасени чрез плащане след депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК и след завеждане на установителния иск по чл. 422 ГПК, поради което следва да се приеме, че с поведението си ответника е станал причина за завеждане на делото и следва
да понесе отговорност за направените от ищеца разноски, както в заповедното,
така и в настоящото производство. Поради изложеното, В.И.М. следва да заплати на ищеца разноските в
заповедното производство в размер на 75.00 лева, както и тези, направени в настоящото производство
в размер на 75.00
лева-заплатена д.т. и 100.00 лева-юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП. Сумата, внесена като
възнаграждение за в.л. не се дължи от ответника, т.к. същата е възстановена на
ищеца с протоколно определение от 11.02.2020г.
По
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ”Енерго-Про
Продажби”АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна
Тауърс Г, представлявано от П. С. С.и Г. К. срещу В.И.М.,
ЕГН:********** ***
иск за установяване съществуването на парично задължение в размер на 732.79 лева, главница за
неизплатена ел.енергия по фактури за периода 20.02.2019г.-20.05.2019г. за обект с аб.№ 0*********, сумата от 18.17 лева, представляваща мораторна лихва от падежа на всяка фактура до
12.07.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2019г.
до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед по чл.410 ГПК от 22.07.2019г. по ч.гр.дело №4466/2019г. по описа на РРС, като погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА В.И.М., ЕГН:********** *** да заплати на ”Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК:*********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс Г, представлявано от П. С. С. и Г. К.
сумата в размер на 75.00 лева - разноски по ч.гр.дело №4466/2019г. по описа на РРС, както и сумата в размер на 175.00 лева-
разноски за настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :