№ 1831
гр. София, 06.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Частно
гражданско дело № 20241110173005 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с вх. № ****** от 05.12.2024 г.,
заявителят ***************, ЕИК ********* претендира от **********
сумата от 20 000 лева, представляваща част от уговорената неустойка за
едностранно разваляне на договор за СМР, която е обезпечена с договорна
ипотека с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижими имоти № **, том II, рег. № ****, дело № 238 от 02.04.2024 г. За
установяване на упражненото право на разваляне на договора за СМР,
заявителят е представил констативен протокол № 1 към договор за
извършване на СМР и уведомително писмо от възложителя до изпълнителя,
получено от последния на 27.09.2024 г.
Съдът като взе предвид данните по делото, намира следното:
Задължителната съдебна практика приема, че основанията на
вземанията следва да бъдат установени в посочените в чл.417 ГПК документи,
а не да се установяват въз основа на данни, стоящи вън от изпълнителното
основание. В разглеждания случай само от представения договор за ипотека
не се установява вземането за неустойка за забава, доколкото не се установява
разваляне на договора за СМР. За да установи възникването на вземането за
процесната неустойка, съдът следва да изследва документи извън
представения документ по чл. 417 ГПК– да обсъжда представените
констативен протокол № 1 и уведомлението за разваляне на договора, което
означава, че самият документ сам по себе си не доказва възникването на
неустойката. Действително разпоредбата на чл. 418, ал. 3 ГПК дава
1
възможност изискуемостта на вземането да се удостовери с официален или
изходящ от длъжника документ, но в случая се касае за елемент от
фактическия състав за възникване на неустойката, а не изискуемост.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 4а от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, не са
налице основанията за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за
вземания, основани на упражнено право на разваляне на договор. В мотивната
част на тълкувателното решение се разяснява, че разпоредбата на чл. 418, ал. 3
ГПК допуска с официален или изходящ от длъжника частен документ да се
доказва само изискуемостта на установени с документи по чл. 417
ГПК вземания, за които се отнася самият документ. Недопустимо е по този
ред да се доказват елементи от фактическия състав, от който възниква
претендираното вземане, какъвто е именно случаят, при който по реда на чл.
418, ал. 3 ГПК се доказва фактът на разваляне на договора.
Следователно от приложения документ към заявлението не се
установява подлежащо на принудително изпълнение вземане.
Ето защо, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК с вх. № ****** от 05.12.2024 г., подадено от *************** , ЕИК
********* срещу ********** , ЕИК ********* за сумата от 20 000 лева – част
от общото задължение в размер на 200 700 лева, представляващо неустойка за
едностранно разваляне на договор за СМР от 02.04.2024 г., обезпечена с
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти
№ **, том II, рег. № ****, дело № 238 от 02.04.2024 г.
Разпореждането подлежи на обжалване на основание чл. 413, ал. 2
ГПК в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2