№ 248/
15.07.2021 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на четиринадесети юли през две хиляди
двадесет и първа година, Първи състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
При участието на секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА и прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА разгледа докладваното от председателя адм.
дело № 282/ 2021 г. по описа на
АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 84, ал 1
във връзка с чл. 76б, ал. 1, т. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ)
Образувано е по жалба на С.К.О.,
гражданка на Руската Федерация, действаща от свое име и от името на малолетното си дете, С.С. ****,
с адрес ***, срещу Решение № 2 - Б/ 27.05.2021 г. на Интервюиращ орган при
Държавна агенция за бежанците, Регистрационно – приемателен център – с. Баня, с
което не е допусната последваща молба с вх. № 38 от 07.05.2021 г. на С.К.О. и
малолетното ѝ дете С. **** **** до
производство за предоставяне на международна закрила.
Жалбоподателката счита, че оспореното
Решение противоречи на чл. 6а от Закона за убежището и бежанците, тъй като
според нея не е направена преценка за най – добрия интерес на малолетното
ѝ дете по правилата на Закона за крила на детето. Настоява, че макар да
са уведомени органите за закрила на детето и да е изискан социален доклад, е
подходено формално и в обжалваното Решение няма изложени обстоятелствени мотиви
за такава преценка. Добавя, че не е обсъдено становището на социалните
работници и как то дава анализ на психологическото състояние на детето и
доколко страхът от завръщането им в Русия би се отразил на малолетния ѝ
син.Според жалбоподателката в Решението липсват мотиви и разглеждане на
бежанската история на малолетното дете, като не е разгледана подадената молба и
от името на детето чрез нея като негова майка. Прави възражение, че в Решението
липсват мотиви за отказ по отношение на молбата за международна закрила на
малолетното ѝ дете. Сочи, че до настоящия момент не ѝ е
предоставена възможност да обоснове твърденията си за преследване в страната
ѝ по произход не само на база арменското ѝ потекло, а и с оглед
религията, която изповядва. Същевременно излага становище, че католическото
ѝ вероизповедание е само допълнение към обстоятелствата, водещи до
враждебно отношение на властите в Русия към нея и детето ѝ, тъй като е
убедена, че само религията, без да е в съвкупност с арменското ѝ потекло,
не би довела до твърдяното от нея отношение на руските власти. Иска отмяна на
оспорения акт и връщане преписката на ответника за ново произнасяне.
В съдебно заседание жалбоподателката,
редовно призована, лично и като законен представител на малолетното ѝ дете,
се явява лично и с адв. П., редовно упълномощен. Двамата поддържат жалбата. Не
сочат нови доказателства.
Ответникът, Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците, редовно
призован, не се явява, не се представлява. Чрез процесуалния си представител,
юрисконсулт Топалов, представя Писмен отговор, с който оспорва жалбата. Настоява, че при постановяване на Решението са
спазени, както общите изисквания за законосъобразност на индивидуалните
административни актове, така и специалните разпоредби на Закона за убежището и
бежанците. Излага подробни съображения в тази насока и иска да бъде оставена
жалбата без уважение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Добрич изразява становище за неоснователност на жалбата.
Административен
съд -
Добрич, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С.К.О. с ЛНЧ **********, е гражданка на
Руската федерация от арменски произход (с баща арменец и майка рускиня), родена
е на *** г. в гр. Фрязино, Московска област. Видно
от данните по делото, жалбоподателката е носела фамилията Кеселман, която била
на бащата на малолетния ѝ син С.. Впоследствие К.О. е върнала
предишната си фамилия - С..
Първото
регистрирано искане за международна закрила е направено от
жалбоподателката с молба
рег. № РД 09 – 1453 (вх. № УП20328) от 19.08.2019 г. до ДАБ при МС, с която е
поискала от властите на Република България международна закрила за себе си и за
детето си С. **** С. (л. 191 от адм. дело № 301/ 2020 г.).
Образувано е производство по общия ред
на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, като на 02.10.2019 г. служител в ДАБ, в
присъствието на преводач от руски език, е провел интервю с жалбоподателката, за
което е съставен Протокол с рег. № УП 20328. С Решение № 342 от 28.01.2020 г.
председателят на ДАБ при МС в производство по общия ред по чл. 68, ал. 1, т. 1
от ЗУБ е постановил на основание чл. 75,
ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ отказ да предостави на К.О.С. и детето ѝ статут
на бежанец и хуманитарен статут. Отказът е обжалван пред Административен съд –
Добрич, като е образувано адм. дело № 301/ 2020 г., по което с Решение № 258 от
21.08.2020 г. съдът е отхвърлил оспорването. Решение № 258/ 21.08.2021 г. на
АдмС – Добрич е оставено в сила с Решение № 4691/ 14.04.2021 г. по адм. дело №
10748/ 2020 г. на Четвърто отделение на ВАС.
С последваща
молба вх. № 38/
07.05.2021 г. (л.
148) чуждата гражданка прави искане да бъде предоставена международна закрила на нея и детето ѝ, като
изразява становище, че за периода от депозирането на първата ѝ молба на
19.08.2019 г. до подаването на процесната молба са изминали почти две години,
като през този период са възникнали и нови обстоятелства, които наред със
сочените от нея предходни такива, ѝ дават основание за последваща молба.
Към молбата е приложено копие на Доклад на Комисията на САЩ за международна
религиозна свобода от 16.08.2020 г., Конвенция за статута на бежанците – 6
листа, католическо кръщелно свидетелство на С. Кеселман, извлечение от домова
книга, удостоверение от СУ „****“, копие от свидетелство за раждане.
След
преценка на представените писмени доказателства Интервюиращият орган при Държавна агенция за бежанците, Регистрационно –
приемателен център – с. Баня с Решение № 2 - Б/
27.05.2021 г. (л. 125 – 131) не е допуснал последващата молба с вх. № 38/
07.05.2021 г.,
подадена от С.К.О.,
гражданка на Руската Федерация, действаща от свое име и от името на малолетното си дете, С.С. ****,
до производство за предоставяне на международна закрила.
Решението е връчено на
молителката на 03.06.2021 г., в присъствието на преводач, видно от
отбелязването върху самото Решение.
Жалбата е подадена чрез административния
орган на 14.06.2021 г. с рег. № УП20328.(л. 5)
Административният орган е изпратил
преписката по издаване на оспорения акт. Приложено е и предходното дело № 301/
2020 г. на АдмС – Добрич със съдържащите се в него доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателката
представя Удостоверение за завършен втори клас от С. **** С., нейн син.(л. 381)
С
обжалваното в настоящото производство Решение на основание чл. 76б, ал. 1,
т. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), не е допусната последващата молба на жалбоподателката,
подадена от нея лично и в качеството ѝ на законен представител на
малолетното ѝ дете, до производство за
предоставяне на международна закрила. Административният орган е мотивирал своя отказ, като е
преценил, че разгледани в съвкупност представените документи не биха могли да
бъдат приети като факти, относими за наличие на заплаха спрямо молителката и
малолетното ѝ дете, като не съдържат в себе си нито едно конкретно
обстоятелство за проява на преследване, заплахи или тежки посегателства спрямо
тях в страната им на произход. По тази причина е приел, че следва да се
установи ирелевантността на посочените доказателства към личното положение на
молителката и като такива не следва да бъдат разглеждани като нововъзникнали
обстоятелства във връзка с молбата ѝ за предоставяне на международна
закрила. По отношение малолетното дете след обсъждане на доказателствата и
социалния доклад изложил становище, че за него отсъства риск за живота и
сигурността му при евентуално завръщане в страната му по произход, тъй като там
то не е било заплашвано и не е било подлагано на посегателства. Добавил е, че ноторно
известен факт е, че в Руската федерация не е налице въоръжен конфликт, който би
могъл да застраши неговия живот и този на неговата майка. Отбелязал е, че при
евентуално негово завръщане в Русия, детето би имало възможност за контакт с
неговите роднини, което би спомогнало за изграждане на една по - здрава връзка
с тях и по - добро израстване в емоционално и социално отношение, както и че малолетното
дете би имало достъп в Руската федерация до медицинско обслужване и до
образователната система на страната. Позовал се е на чл. 13, ал. 2 от ЗУБ,
съгласно който производство за предоставяне на международна закрила не следва
да се образува, когато чужденката е подала последваща молба, в която не се
позовава на нови обстоятелства от съществено значение за личното ѝ
положение или относно държавата ѝ по произход. С оглед на тези мотиви при
преценката на последващата молба с вх. № 38 от 07.05.2021 г. стигнал до извода,
че чужденката не се позовава на новопостъпили обстоятелства от съществено
значение за личното ѝ положение или относно държавата ѝ по произход,
поради което производство за предоставяне на международна закрила не следва да
се образува.
При така
установените факти
се налагат следните правни изводи:
Жалба е подадена в срок,
от адресат на Решението, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна. Съображенията за това са следните:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. С
текста на чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ е предвидено, че Председателят на ДАБ
определя длъжностни лица от Държавната агенция за бежанците за интервюиращи
органи, които да извършват действията, предвидени в този закон. По делото е приета
като доказателство Заповед № РД05 - 774/ 09.12.2020 г. на Председателя на ДАБ
(л. 132), с която ****, младши експерт в РПЦ - с. Баня е определена за Интервюиращ
орган, който да извършва действията, предвидени в Закона за убежището и
бежанците. С оглед на това Решението е издадено от компетентен орган.
Решението е
постановено в рамките на предметната компетентност на административния орган по
чл. 76б, ал. 1, т. 2 от ЗУБ, като същевременно са изпълнени материалните и процесуалните правила по
издаването му.
Молбата е
подадена на 07.05.2021 г.
Резолюцията върху не я е за действия по процедура на различно от компетентното
длъжностно лице. По процедурата за разглеждане на процесната последваща
молба със съобщение с рег. №УП20328/ 10.05.2021 г. на ДАБ (л. 147) жалбоподателката
е уведомена, че преди да се пристъпи към разглеждане на последващата ѝ
молба по същество, ще бъде преценена нейната допустимост съгласно чл. 13, ал. 2
от ЗУБ. Предоставен ѝ е седемдневен срок от получаване на съобщението да
представи в ДАБ – МС писмени доказателства, като е указано, че същите ще бъдат взети
предвид при провеждане на предварителната процедура по допустимост.
Съобщението според приложеното по делото
известие е получено от жалбоподателката на 17.05.2021 г.(л. 141)
Към преписката с входящи номера от
10.05.2021 г. и 13.05.2021 г. са приложени доказателства (л. 142 – 146), които
впоследствие са обсъдени в оспорения акт.
С рег. № МД – 247/ 21.05.2021 г. е
приложена към административната преписка и Справка за Руската федерация – общо
положение в страната, актуална политическа и икономическа обстановка, рискови
групи, положение на католиците в Руската федерация.
Срокът по чл. 76б, ал. 1 от ЗУБ, както е
формулиран от законодателя – „до 14 работни дни
от подаването на последващата молба“ е спазен.
Започва да тече от 08.05.2021 г. и с оглед официалния празник на 24.05.2021 г. Решението е постановено на тринадесетия ден - 27.05.2021 г., поради което е спазен законовият срок за произнасяне.
Обжалваният
акт е мотивиран с разпоредбата на чл. 76б, ал. 1, т. 2 от ЗУБ.
Предмет на разглеждане в настоящото
производство е жалба срещу отказ за допускане на последваща молба за предоставяне на международна закрила. "Последваща
молба" е молба за предоставяне на международна закрила в Република
България, която чужденецът подава, след като има прекратена или отнета
международна закрила или производството за предоставяне на международна закрила
в Република България е приключило с влязло в сила решение и чужденецът не е
напускал територията на Република България. В случая няма спор, че по подадената
първа молба от името на жалбоподателката и малолетното ѝ дете има
приключило с влязло в сила решение производство за отказ. Няма спор, че
молителката и детето ѝ не са напускали страната.
Производството
е образувано на основание чл. 76б от ЗУБ, регламентиращ процедурата по
предварително разглеждане на подадена последваща молба за закрила. По смисъла
на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ процесната молба безспорно се явява
последваща.
На основание
чл. 76а от ЗУБ преди да се пристъпи към разглеждането по същество на
последваща молба за международна закрила се преценява нейната допустимост.
Съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗУБ подадена
последваща молба за международна закрила, в която чужденецът не се позовава на
никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или
относно държавата му по произход, се преценява по реда на Глава шеста, раздел III.
С подадената
от жалбоподателката последваща молба за закрила са приложени копие на доклад
на Комисията на САЩ за международна религиозна свобода от 16.08.2020 г.,
Конвенция за статута на бежанците – 6 листа, католическо кръщелно свидетелство
на С. Кеселман, извлечение от домова книга, удостоверение от СУ „****“, копие
от свидетелство за раждане.
Приложени са в превод от руски език на
български език извлечението от домовата книга, кръщелното свидетелство на
детето (л. 142, 144).
Интервюиращият
орган е
взел предвид първоначалната молба, постановеното и влязло в сила по нея Решение
за отказ, събраните при първоначалното разглеждане доказателства, интервюто,
проведено тогава с молителката, както и представените към последващата молба
доказателства, включително е обсъдил и Справката за положението в Руската
федерация и положението на католиците в нея.
Правилно
администртивният орган е приел, че тези доказателства не биха могли да се
приемат като ново обстоятелство към последващата молба
за международна закрила. Обсъдил е и положението на
детето и как би му се отразило завръщането в страната по произход, с оглед на
което оплакванията в жалбата срещу Решението на ответника са неоснователни. Що се отнася до нови обстоятелства относно личното
положение на искащия закрила, вкл. и детето му, законодателят е имал предвид такива, които са в обхвата на приложното
поле на чл.
8 и чл. 9 от ЗУБ. В съдебно
заседание жалбоподателката изрично заявява, че няма нови доказателства, но
счита, че при предходното производство не е била надлежно изслушана и разбрана,
както и че е пропуснала да посочи преследване по религиозни причини.
Предходното производство е приключило с влязло в сила съдебно решение, поради
което настоящият състав няма правомощието да го обсъжда. Твърдението за пропуск
относно преследване по религиозни причини е обсъдено от административния орган
и е направен извод, че то не е такова обстоятелство, което да обоснове
разглеждането на последващата молба, тъй като не е новопоявило се, а и липсват
доказателства за такова преследване. По делото не
са изложени нови обстоятелства,
нито са приложени нови доказателства, макар и да е предоставена такава
възможност на молителката в административното производство, които да сочат на преследване поради причини, основани на раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална
група, нито може да се направи извод за излагане на опасност от смъртно
наказание или екзекуция; изтезание, нечовешко или унизително отношение, или
наказание; тежки заплахи срещу живота или личността поради безогледно насилие в
случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
Съдът
намира, че процедурата по проверка на допустимостта по последващата молба е
надлежно проведена. Интервюиращият орган не е допуснал сочените в жалбата
процесуални нарушения, изяснил е всички факти и обстоятелства от значение за
случая. Същият е обсъдил приложените писмени доказателства от
страна на търсещата закрила, като е приел, че тези доказателства заедно с
обстановката в Русия не могат да обусловят ново обстоятелство от съществено
значение за личното ѝ положение в страната на произход, което от своя
страна да доведе до допускане на молбата за разглеждане в производство по
предоставяне на международна закрила.
От
приложената по делото Справка относно Руска федерация се установява, че изводите
на административния орган са съответни на фактите в нея. Самата Справка като
такава не идентифицира факти, които да се възприемат като нови основания за допускане на последваща молба за закрила, доколкото
такива данни не са новост, съществували са и към момента на постановяване на
съдебното
решение по първата молба
за закрила. Отразените
в Справката съобщения на неправителствени организации, че властите продължават
да разследват, задържат, затварят, измъчват и/или да злоупотребяват физически с
хора или отнемат имуществото им поради тяхната религиозна вяра, включително на членове
на групи, класифицирани като екстремистки и забранени, по
никакъв начин не обосновава заключение за
наличие на безогледно насилие по критерии, изведени в
Решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07. В този смисъл
правилен е изводът на административния орган, че спрямо чуждата гражданка не са налице сериозни и потвърдени опасения да се счита, че би била изправена
пред реален риск от заплаха за живота и здравето ѝ, както
на нея, така и на детето ѝ. Освен това от
представеното от молителката копие на Доклада на Комисия на САЩ за международна
религиозна свобода се установява, че в Руската федерация проблеми имат представители
на „****", която организация е обявена за „екстремистка". Молителката
и нейното малолетно дете изповядват католическа религия, но в представения Доклад
не е налице информация, че срещу представители на изповядваната от тях религия
са били предприемани, каквито и да е било действия. В цитираната пък по – горе Справка с вх. № МД - 247 от 21.05.2021 г. на
Дирекция „Международна дейност" на ДАБ при МС, е посочено, че „
...Конституцията предвижда свобода на религията, равни права, независимо от
религиозните убеждения, и право на поклонение и изповядване на нечия религия.
Законът гласи, че държавни служители могат да забранят дейността на религиозно
сдружение за нарушаване на обществения ред или за "екстремистка
дейност". В допълнение е отразено, че Законът определя християнството,
исляма, юдеизма и будизма като четирите „традиционни" религии в страната и
признава специалната роля на Руската православна църква (РПЦ), а конституционно
изменение, одобрено на референдум през м. юли 2020 г., цитира „идеалите и
вярата в Бог", предадени от предците на страната, като първото и
единствено позоваване на Бог в Конституцията.
Неоснователно е възражението в жалбата,
че ответникът не е извършил преценка за необходимостта от допускане на
последващата молба с оглед преобладаващия интерес на детето, с оглед на което
претендира нарушение на чл. 6а от ЗУБ. Напротив, в Решението е посочено, че е
представен социален доклад, като е сторен извод, че детето посещава редовно
учебни занятия и е във втори клас към момента на произнасянето. Представеното в
съдебно заседание удостоверение за завършен втори клас само подкрепя изложеното
в Решението. В последното изрично е прието, че между С.С. **** и майка му има
изградена емоционална връзка. Същевременно е счетено, че за него отсъства риск
за живота и сигурността му при евентуално завръщане в страната му по произход, тъй
като там той не е бил заплашван и не е бил подлаган на посегателства. Следва да
се отбележи, че в тази насока няма нито твърдения, нито доказателства, поради
което изводът на ответника е правилен и обоснован. Правилно е отразено, че в
Руската федерация не е налице въоръжен конфликт, който би могъл да застраши
живота на детето и този на неговата майка. Административният орган е счел, че при
евентуално завръщане в Русия детето би имало възможност за контакт с неговите
роднини, което би допринесло за изграждане на една по - здрава връзка с тях и
по - добро израстване в емоционално и социално отношение, същевременно би имало
достъп в Руската федерация до медицинско обслужване и до образователната
система на страната. Всички тези изводи се подкрепят от приетите доказателства,
като твърденията в обратния смисъл в жалбата са необосновани. По разбирането на
настоящия състав са изложени мотиви, указващи на преценка на изискванията на §
1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето. Фактът, че детето и майката
харесват мястото, в което живеят към момента, че детето се е социализирало в с.
Люляково, общ. Генерал Тошево, не са необходимо и достатъчно условие, за да се
приеме,че са изпълнени законовите изисквания за допускане на последващата молба
до разглеждане.
Предвид
изложеното настоящият съдебен състав приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при правилно
приложения на материалния закон и спазване на процесуалните правила, поради което подадената жалба следва да се отхвърли
като неоснователна
и недоказана.
Така мотивиран и на основание чл. 85,
ал. 3, във връзка с чл. 84, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците, Административен
съд – Добрич, Първи състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба
на С.К.О., гражданка на Руската Федерация, действаща от свое име и от името на малолетното си дете, С.С. ****,
с адрес ***, срещу Решение № 2 - Б/ 27.05.2021 г. на Интервюиращ орган при
Държавна агенция за бежанците, Регистрационно – приемателен център – с. Баня, с
което не е допусната последваща молба с вх. № 38 от 07.05.2021 г. на С.К.О. и
малолетното ѝ дете С. **** **** до
производство за предоставяне на международна закрила.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
Решението да се съобщи на страните.
СЪДИЯ: