Р Е Ш Е
Н И Е
№ 608 20.05.2019 година град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският районен съд
V-ти наказателен състав
На четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Мая Стефанова
Секретар: Райна Жекова
като разгледа
докладваното от съдията Стефанова НАХД № 1391 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното
Производството е образувано по повод жалба на „Л.1975“
ЕООД с ЕИК ...със седалище в град Ч., ул.“А. С.“ № ...,
представлявано от Я. М. П., в качеството му на
управител, против Наказателно
постановление № 120/06.03.2019г., издадено от Директора на РИОСВ-Бургас, с
което на основание чл. 136 ал.2 т.3 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО)
на дружеството е наложена имуществена санкция в размер от 7000 (седем хиляди)
лева за нарушение на чл. 35 ал.1 т.1 от ЗУО.
С жалбата се иска отмяна на наказателното
постановление, като незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на
производствените правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби. Посочва се, че деянието не било доказано по несъмнен начин, тъй
като не е направена експертиза относно намерените купчинки, за които се твърди,
че са утайки (продукт от пречиствателна станция за отпадъчни води). Освен това
в жалбата се твърди, че дружеството не е собственик на проверяваните земи, на територията,
на които в НП се твърди, че са се намирали отпадъците.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от пълномощник адв.Р.-АК-Бургас - надлежно упълномощена, която поддържа жалбата
и изложените в нея доводи.
За административнонаказващия орган, се явява ЮК К. - надлежно
упълномощена, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното
постановление, като правилно и законосъобразно.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, видно от известието за доставяне на НП (л.36) същото е било връчено на жалбоподателя на 14.03.2019г.,
а жалбата е депозирана с дата на входиране пред РИОСВ
на 20.03.2019г (л.3). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
В
РИОСВ-Бургас, по електронната поща постъпил сигнал с вх.№С-533/20.09.2018г
за изхвърлени отпадъци в района след язовира на град Ч. По повод този сигнал на
27.09.2018 г експерти на РИОСВ –Бургас свидетелите К.-началник
отдел „Управление на отпадъците“ в присъствието на Д.Г.-младши
експерт по опазване на почвите в отдел „УООП“, кмета на град Ч.- г-н Д., г-жа В.-
началник отдел „Инвестиционна политика и екология“ в община Ч., ръководителят
на Пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ) на град С. г-н К. и технологът на същата станция г-жа Пеева, посетили мястото
посочено в сигнала –землището на град Ч. местността „Т.“ (Б.), находяща се
община С. Установили, че тези земи са земеделски и се обработват. Преброили 115
на брой купчинки, всяка с площ от около 4 кв.м образувани от утайки от отпадък
от пречиствателни станции за отпадни води. Същите на външен вид били сухи, с
растителност върху тях, с характерен мирис и насекоми. Присъстващите
ръководител на Пречиствателна станция
за отпадни води ПСОВ на град С. г-н К. и технологът на
същата станция г-жа П., били категорични, че наличните
купчинки от утайки не са с произход от ПСОВ С., но че са с органичен произход и
са утайки от отпадък, който следва да бъде откаран на определените за това депа
в село Братово и в град Бургас. По време на проверката в нивата, до която са
били тези купчини с утайки един човек орял с трактор. По време на проверката в телефонен разговор с
Общинската земеделска комисия в град С. била получена информация, че ползвателят
на проверявания обект земеделска земя
обработвана под аренда е дружеството „Л.1975“ ЕООД с ЕИК
..., с управител Я. П., като имотите са
предоставени за обработване за период 2018-2019г. По-късно на 29.11.2018 г били
получени и писмени доказателства (лист 15-18 от делото) за това. На същата дата
до управителя Пенев била изпратена покана за явяване в РИОСВ за съставяне на акт
за установяване на административно нарушение получена на 03.12.2018 г от
управителя Пенев (лист 21 от делото).
На посочената в писмото дата Пенев не се явил и на
10.12.2018 г в негово отсъствие бил съставен АУАН №120 за нарушение по чл. 35 ал.1 т.1 от ЗУО на „Л.1975“ ЕООД. В
акта било описано, че дружеството няма разрешение за извършване на дейности по
третиране на отпадъци, каквито се явяват утайките на пречиствателни станции за
отпадни води издадено по реда на ЗУО като в същото време в неговите взети под аренда
и обработвани земи са установени налични натрупани в 115 купчинки от по 4 кв.м
площ такива утайки от органичен произход-дейност по R13 съхраняване на отпадъци. Дружеството
не е имало
разрешение и за дейностите по R10–обработване на земната повърхност, водещо до
подобряване на земеделието и околната среда. Актът бил връчен на управителя
Пенев за запознаване и подпис, но същият отказал да го подпише на 10.01.2019 г
и за отказа се подписал свидетел (лист 9 на гърба). В същия ден-на 10.01.2019 г
в РИОСВ постъпило писмено възражение по акта (лист 10 от делото). В него жалбоподателят
категорично отрича да има нещо общо с купчинките утайка, както и че той не е
орал по време на проверката и че не обработва земеделската земя, върху която са
открити тези отпадъци.
Като взел предвид акта, възражението и другите налични
в преписката писмени доказателства, административнонаказващият
орган издал атакуваното наказателно постановление №120 на 06.03.2019 г., в
което при пълна идентичност с фактическата обстановка в акта и правната
квалификация за административно нарушение по чл.36
ал.1 т.1 от ЗУО на основание чл. 136 ал.2 т.3 от ЗУО на дружеството-жалбоподател била наложена
имуществена санкция в размер на 7000 лева.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства.
Съдът кредитира показанията на свидетелите К. и Г.
като ги намира за последователни, логични и безпристрастни.
Съдът въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа
обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в
по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От
тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя,
нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14,
ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на
ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН .
В конкретния случай съдът счита, че наказателно
постановление е издадено от оправомощено за това
лице, а АУАН е съставен от компетентен орган. Съдът счита, че при издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения, които да са опорочили производството и да са довели до
издаването на незаконосъобразно наказателно постановление.
Съгласно чл.36 ал.2 от ЗАНН административнонаказателно производство се образува със
съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, а
съгласно чл. 52 ал. 1 от същия закон наказващия орган
е длъжен да се произнесе по преписката в едномесечен срок. Последното означава,
че наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне относно наличието или
липсата на извършено от посоченото в АУАН лице на съответното административно
нарушение - с дадената му в същия акт фактическо описание и правна
квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се
“повдига обвинение” за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го
белези – деяние, дата и място на извършване. От този момент за лицето възниква
възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение и именно в тази връзка
ЗАНН поставя като абсолютно условие за законосъобразното издаване на НП, АУАН
да е бил редовно връчен на нарушителя.
Съдът
приема, че административнонаказващият орган правилно
е достигнал до извода за извършено административно нарушение по чл.35 ал.1 т.1
от ЗУО. Съгласно нормата, за извършване на дейности по третиране на отпадъци се
изисква разрешение издадено по реда на Глава V раздел І от ЗУО. Като взе предвид и легалната дефиниция на
понятията отпадък и третиране на отпадъци съдържащи се в §1 от ДР на ЗУО, съдът
прецени, че нарушението е доказано по несъмнен начин от обективна страна, тъй
като е установено по надлежен ред, че субстанцията намерена на обекта е отпадък
по смисъла на §1 т.17 от ДР на ЗУО. Същата е възприета
като такава по цвят, характерен мирис, като за доказването на това
обстоятелство не е било необходимо да бъде изготвена експертиза, поради
присъствието на представител на пречиствателната станция на град С. по време на
проверката и констатиране на нарушението (в този смисъл е и Решение
№722/11.04.2019г на АдмС–Бургас по КНАХД №542/2019г).
Ясно е, че началникът на пречиствателната станция не е възможно да не знае какъв
е крайният продукт. Нито в акта, нито в НП се твърди, че тези отпадъци са от ПСОВ –град С. Установено е по безспорен начин, че
земеделските земи, върху които са намерени тези отпадъци се обработват от дружеството-жалбоподател
в землището на община С. Тези утайки са доставени, но произхода им може да е бил
от различни пречиствателни станции, като присъствието им на терена, където са
открити от проверяващите в РИОСВ-Бургас е било заораването им в почвата. Тъй като
жалбоподателят е ЮЛ, неговата отговорност е обективна и безвиновна.
Съгласно чл.136 ал.2 т.3 от ЗУО ЮЛ се наказва с имуществена санкция в размер от
3000 до 10 0000 лева, което събира, транспортира и третира отпадъци без
разрешително или регистрационен документ. При определяне на санкцията е взета
предвид обществената опасност на деянието и на дееца. Същата е определена в
размер около средния, който съдът приема за справедлив. „Л.1975“ ЕООД с ЕИК ..., със седалище
в град Ч., ул.“А. С.“ № ..., представлявано
от Я. М. П. Предвид
всичко горепосочено, съдът счита, че в хода на производството не са били
допуснати съществени нарушения на закона, които да са довели до там, че
незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН,
Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 120/06.03.2019г., издадено от Директора
на РИОСВ-Бургас, с което на основание чл. 136 ал.2 т.3 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) на „Л.1975“
ЕООД с ЕИК ...със седалище в град Ч., ул.“А. С.“ № …,
представлявано от Я. М. П., е наложена имуществена
санкция в размер от 7000 (седем хиляди) лева за нарушение на чл. 35 ал.1 т.1 от
ЗУО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр. Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р.
Ж.