Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1647 15.07.2020
г. Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
първи юли Година
2020
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар:
Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 1595 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявената от С.И.И. против ГД „Изпълнение на
наказанията” – гр. София и изменен в съдебно заседание иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1 000 лв., представляваща
възнаграждение за 130 часа положен
от ищеца труд извън времето на дежурство през периода 02.03.2017 г. -
02.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението, както и да
бъдат присъдени на ищеца направените разноски по делото. Ищецът твърди, че е държавен служител и работи на длъжността „******” в
Затвора Бургас, като е заемал тази длъжност през целия процесен период. Твърди
също така, че със Заповед № 453/14.08.2014 г. началникът на затвора е определил
за дежурните надзиратели режим на работа при 24-часови, 12-часови и 8-часови
смени, с работно време от 08,00 ч. до 08,00 ч. на следващия ден при 24-часова
смяна, от 08,00 ч. до 20 ч. и от 20,00 ч. до 08,00 ч. при 12-часова смяна и от
08,00 ч. до 16,30 ч. при 8-часова смяна. На следващо място се твърди, че
практически всеки надзирател се явява на работното си място в 7,30 ч., като
през времето до 08,00 ч. се превежда в съответствие с изисквания за униформено
облекло, получава технически средства и средства за принуда, участва в
инструктаж, приема оръжие, ако постът му е въоръжен, след което извършва
действия по встъпване в дежурство, а след приключване на дежурството остава още
45 минути, през което време извършва дейности по сдаване на дежурството, сдава
оръжието, участва в провеждането на отвод, след което предава получените
технически средства, средства за принуда и униформа. Ищецът твърди, че обичайно
полага извън времето за дежурство допълнителен труд минимум 1 час и 15 минути
на смяна, което се извършва със знанието и без противопоставянето на
работодателя и което време не е вземано предвид от работодателя и не е
формирало заплащането на възнаграждението до 11.05.2019 г., а след тази дата е
бил заплащан само половин час от това допълнително отработено време, съгласно
Заповед № Л-2271/2019 г. и Заповед № Л-2788/2019 г. на гл. директор на ГДИН. В съдебно
заседание се явяват двама процесуални представители на ищеца, които поддържат
иска,
ангажирани са доказателства.
Така предявеният главен иск е с правно
основание чл. 176 от ЗМВР, вр. чл. 19,
ал. 2 от ЗИНЗС,
а акцесорният иск е с правно основание чл. 86 от ЗЗД, като същите са допустими.
В законоустановения срок ответникът е подал писмен
отговор, в който е оспорил иска изцяло по основание и по размер, като моли
същият да бъде отхвърлен и на ответника да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение. Твърди, че времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от
наряд или дежурство са част от работното време, съгласно чл. 16е, ал. 1, т. 3
от ППЗИНЗС, и същото следва да се включва и заплаща от работодателя към т.нар. „отработено време“, а съгласно чл. 16е, ал. 5 от
ППЗИНЗС 60-минутната почивка при непрекъснато 12-часово дежурство и
90-минутната почивка при 24-часово дежурство не представляват работно време и
не следва да се заплащат от работодателя, като аналогична е уредбата и по
отношение на обедната почивка. На следващо място ответникът твърди, че със
Заповед № 453/14.08.2014 г. на началника на затвора Бургас за надзирателите,
освен време за отдих до 4 часа, са определени и почивки в размер на 180 минути,
от които 90 минути за хранене и шест физиологични почивки по 15 минути на всеки
четири часа, като искът би бил основателен единствено, ако ищецът докаже, че е
бил служебно ангажиран през нормативно установеното време за почивка и за това
време не му е бил отчитан и заплатен извънреден труд. В отговора също така е
посочено, че на осн. чл. 187, ал. 5, т. 2 и т. 7 от ЗМВР считано от 27.06.2014
г. за служителите, работещи на смени, се заплаща до 70 часа извънреден труд на
тримесечие, а положеният извънреден труд над тези часове не се компенсира. В съдебно заседание се явяват двама процесуални представители на ответника, които
поддържат отговора, представени са писмени доказателства.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно
от представената по делото кадрова справка за ищеца, считано от 18.02.2014 г.
същият e бил назначен като стажант на длъжност „*******” в Затвора
Бургас, през периода 26.05.2014 г. – 18.07.2014 г. е завършил курс за
първоначална пенитенциарна подготовка, считано от 10.11.2014 г. е бил назначен
на длъжност „******” в Затвора Бургас, считано от 01.03.2018 г. е бил
преназначен на длъжност „******” в затворническо общежитие „Дебелт“ към Затвора
Бургас, а считано от 01.08.2019 г. е преназначен на длъжността „*******” в
същото затворническо общежитие.
Със
Заповед № 453/14.08.2014 г. на началника на затвора Бургас е определено следното
работно време за служителите от надзорно-охранителни
състав (НОС) на затвора и затворническите общежития: 24-часови смени с начало
на работния ден в 08,00 ч. и край на работния ден в 08,00 ч. на следващия ден,
12-часови смени – дневна смяна от 08,00 ч. до 20,00 ч. и нощна смяна – от 20,00
ч. до 08,00 ч. и 8-часови смени от 08,00 ч. до 16,30 ч. и от 06,00 ч. до 14,30
ч. С т. 9 на същата заповед е определено началото на ежедневните инструктажи на
наряда в затвора и в затворническите общежития да е 15 минути преди началото на
работното време за конкретното работно място.
По
делото е представена Заповед № Л-2271/13.05.2019 г. на главния директор на
ГДИН, с която е наредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж,
приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство за всички затвори,
затворнически общежития, ареста Пловдив, ареста Варна, ареста бул. „Г.М.
Димитров“ № 42 – ОСИН София и ареста ул. „М-р Г. Векилски“ № 2 – ОСИН София да
е в рамките на 30 минути, а за всички останали арести и поправителни домове да
бъде 15 минути, което време следва да се включва към отработеното време на
служителите. В мотивите на заповедта е посочено, че същата се отнася за всички
постове, подържани при 8, 12 и 24 часа в териториалните служби на ГДИН.
Представена
е и Заповед № Л-2788/14.06.2019 г. на гл. директор на ГДИН, влязла в сила на
01.07.2019 г., с която е отменена предходната заповед от 13.05.2019 г. и с
която е наредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане,
сдаване и освобождаване от наряд или дежурство в затвора гр. София да е в
рамките на 45 минути, във всички останали затвори, затворнически общежития,
арести в затворите, ареста Пловдив, ареста Варна, ареста бул. „Г.М. Димитров“ №
42 – ОСИН София и ареста ул. „М-р Г. Векилски“ № 2 – ОСИН София да е в рамките
до 30 минути, а за всички останали арести и поправителни домове да бъде до 15
минути, което време следва да се включва към отработеното време на служителите.
Със
Заповед № 139/12.02.2019 г. началникът на Затвора Бургас е назначил комисия в
състав от 7 души, която да извърши замерване и да документира колко е
необходимото време за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване
и освобождаване от наряд или дежурство като се отчетат особеностите на всички
постове, поддържани при 8, 12 и 24 часа в Затвора Бургас и прилежащите му
общежития, като резултатите от дейността на тази комисия са отразени в
приложения по делото Протокол рег. № 856/21.02.2019 г. Ищецът е оспорил верността
на съдържанието на този протокол, като твърди, че той отразява невярно фактите,
че комисията е заседавала в такъв състав, както и че комисия в такъв състав е извършила
замерване на времето.
Въз
основа на резултатите от дейността на горепосочената комисия началникът на
Затвора Бургас е издал Заповед № 436/01.07.2019 г., с която е наредил времето,
необходимо за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от смяна или дежурство в Затвор Бургас и ЗО да е в рамките до 30
минути, като за работещите в затвора при 24-часови и 12-часови дневни смени са
определени 30 минути, за 12-часови нощни смени и 8-часови смени – 15 минути, а
за ЗО „Дебелт“ са определени 30 минути при 24-часови смени и 15 минути при
8-часови смени и всички временни постове по чл. 309, ал. 3, т. 4 от ППЗИНЗС.
По
делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е
установило, че през процесния период за ищеца са отчетени 258 бр. положени
дежурства, от които 183 бр. 24-часови, 71 бр. 12-часови (36 дневни, 23 нощни и 12
в болница) и 4 бр. 8-часови дежурства. Вещото лице също така е установило, че
за периода 02.03.2017 г. – 30.06.2019 г. в начислените суми за трудово
възнаграждение на ищеца не са били включени суми за дейности по
приемане/сдаване на дежурство, а за периода 01.07.2019 г. – 02.03.2020 г. са му
били платени суми, съответстващи на отработено време съответно на 30 минути –
за 24- и 12-часови дневни смени и 15 минути – за 12-часови нощни смени и
8-часови смени, съгласно заповедта на директора на затвора от 01.07.2019 г. В
заключението си вещото лице е изчислило размера на нетното и увеличеното
трудово възнаграждение на час на ищеца на база размера на основното му трудово
възнаграждение и броя работни часове за всеки месец от процесния период, както
и е изчислило размера на допълнителното възнаграждение за полагане на труд при
приемане и сдаване на дежурство, използвайки посочената от ищеца продължителност
на този труд, а именно 1 час и 15 минути на дежурство, като е приспаднало
начисления и платен от ответника труд след 01.07.2019 г. от по 30 минути (при
24- и 12-часови дневни дежурства) и по 15 минути (при 12-часови нощни и 8-часови
дежурства). При така извършените изчисления, вещото лице е дало заключение, че
при положените от ищеца 258 дежурства през процесния период и при условие, че
дейностите по приемане/сдаване на дежурство продължават по 1 час и 15 минути на
дежурство (както се твърди в исковата молба), на ищеца се дължи допълнително
трудово възнаграждение в размер на 2 107,07 лв. за 293 часа и 15 минути
извънреден труд.
По
делото са разпитани свидетелите Р. Й. Г., Я. Д. Ж. и Д. Д. М..
Св.
Г. заявява, че понастоящем работи като надзирател в ЗО „Дебелт“, където служи и
ищецът, като те работят в едно отделение. Твърди, че надзирателите сутрин трябва
да са в затворническото общежитие в 07,45 ч., като тези от тях, които пътуват с
личен транспорт, отиват там в 07,45 ч., а пътуващите със служебния автобус
пристигат в 07,55 ч. В 07,55 ч. всички надзиратели отиват при командира, който
проверява облеклото им, здравословното им състояние, снаряжението им, запознава
ги с постовете, които ще изпълняват, след което те се разписват във ведомостта.
В 08,00 ч. започва разводът и същият продължава до 08,15 ч., след което
надзирателите приемат постовете, като приемането и предаването на постовете
продължава около 15-20 минути. След приключване на дежурството и след извършване
на действията по предаване на постовете отстъпващите надзиратели се събират в
помещението за инструктаж, който продължава 10-15 минути. Според свидетеля
надзирателите обичайно си тръгват от общежитието около 08,40 ч. – 08,45 ч.
Свидетелят твърди, че ищецът по принцип пътува със служебния автобус и пристига
в ЗО в 07,55 ч., като тогава той е облечен с униформа, а когато закъснее за
автобуса, той пътува с личния си автомобил. Според свидетеля, през времето от
07,45 ч. до 07,55 ч. надзирателите се преобличат и се подготвят за дежурството.
Свидетелят
Ж. (***** затворническо общежитие „Дебелт“ от м. юни 2017 г.) твърди, че
служебният автобус пристига обикновено в 07,50 – 07,55 ч., а инструктажът
започва в 08,00 ч. Заявява, че много рядко е виждал ищецът да пътува със
служебния автобус, като той предпочита да пътува с личен транспорт, но когато
пътува със служебния автобус, той отива на работа облечен с униформа. Твърди,
че преминаването през ПКК-то отнема около 1 минута, като първо преминават служителите
от надзорно-охранителния състав. Свидетелят също така твърди, че отстъпващите
от дежурство надзиратели приключват работа в 08,30 ч. Заявява, че е участвал в
работата на комисията по замерване на времето, необходимо за подготовка,
инструктаж и смяна на наряда, като той лично е замерил необходимото за тези
действия време в ЗО „Дебелт“ и е предал данните за вписване в протокола от
дейността на комисията, но не е участвал в замерванията в корпуса на затвора и
в другите общежития.
Св.
М. заявява, че е бил член на комисията, назначена от началника на затвора
Бургас, за да измери времето за подготовка, инструктаж и смяна на наряда, като
той е изготвил приложения по делото Протокол рег. № 856/21.02.2019 г. Твърди,
че той лично е извършил замерванията в корпуса на Затвора Бургас, а останалите
служители са извършили замервания в общежитията, за които отговарят, след което
са му предали данните от замерванията и той ги е нанесъл в протокола, като
комисията се е събрала, за да обобщи резултатите от замерванията. Заявява също
така, че П. К. не е присъствал на замерванията и на работата на комисията, а А.
К. не е участвала в никакви замервания.
При
така събраните по делото доказателства, от правна страна съдът намира следното:
От представената по делото кадрова справка
се установи, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с
ответника, като до 28.02.2018 г. е заемал длъжността „******” в Затвора Бургас,
а считано от 01.03.2018 г. е бил преназначен на същата длъжност, но в ЗО
„Дебелт“ и понастоящем продължава да работи там. С оглед на това съдът намира,
че нормите, уреждащи служебното правоотношение между страните, се съдържат в
ЗИНЗС, ППЗИНЗС и ЗМВР.
Съгласно чл. 16а, ал. 1 от ППЗИНЗС нормалната
продължителност на работното време на държавните служители е 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормата на чл. 16а, ал. 2 от ППЗИНЗС предвижда, че за дейностите, чието изпълнение
изисква непрекъсваем работeн процес, работното време се организира в 8-, 12-
или 24-часови наряди по утвърден график, като в тези случаи съгласно чл. 16д, ал. 2 работното
време се изчислява сумирано за тримесечен период. По същия начин е предвидено
да се изчислява работното време и в чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, който в случая също намира приложение по
силата на препращащата норма на чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС.
В чл. 16е от ППЗИНЗС е посочено, че
отработеното време включва: работните часове в рамките на установеното редовно
работно време, удълженото работно време, времето за инструктаж, приемане,
сдаване и освобождаване от наряд или дежурство, времето за физиологични почивки,
времето за отдих, времето за хранене, фактически извършената работа по време на
разположение (активен период на разположение в поделението), времето за провеждане
на професионално обучение, времето на дежурство, като при 12- и 24- часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 12
часа и 24 часа отработено време.
Съгласно разпоредбата на чл. 305 от ППЗИНЗС назначените в наряд са длъжни да се явят
в поделението в определеното за инструктаж време, годни да
изпълняват служебните си задължения, като застъпващите в наряд трябва да бъдат
облечени в установената униформа и снаряжение и да имат спретнат външен вид. В тази връзка следва да
бъде посочено, че с цитираната по-горе в решението Заповед № 453/14.08.2014 г. на началника на затвора Бургас
(т. 9) е определено ежедневните инструктажи на наряда в затвора и
затворническите общежития да започват 15 минути преди началото на работното
време за конкретното работно място, т.е. ищецът е бил длъжен да е на работното
си място най-малко 15 минути преди началния час на дежурството му.
Съгласно чл. 187,
ал. 5, т. 2 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени и съгласно ал. 6 този
труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Във връзка с определяне размера на
времето, което е необходимо за извършване на дейностите по подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от смяна или дежурство са били издадени приложените по делото
Заповед № Л-2271/13.05.2019 г. и Заповед
№ Л-2788/14.06.2019 г. на главния директор на ГДИН, както и Заповед №
436/01.07.2019 г. на началника на затвора Бургас, като главният директор на
ГДИН е определил считано от 01.07.2019 г. за заеманата от ищеца длъжност това
време да е до 30 минути, а със заповедта на началника на затвора е определено за
работещите в затвора това време да е 30 минути при 24-часови и 12-часови дневни
смени, 15 минути при 12-часови нощни
смени и 8-часови смени, за ЗО „Дебелт“ – 30 минути при 24-часови смени и 15
минути при 8-часови смени и всички временни постове по чл. 309, ал. 3, т. 4 от
ППЗИНЗС.
Назначеното
по делото вещо лице е установило, че от 01.07.2019 г. на ищеца е било изплащано
възнаграждение за времето за инструктаж, приемане и сдаване на дежурство, като
тези суми са били приспаднати от вещото лице.
С оглед на горното и тъй като от събраните
по делото гласни и писмени доказателства се установи, че преди началния час и
след крайния час на всяко дежурство (независимо от неговата продължителност)
ищецът извършва дейности по участие в инструктаж, приемане и сдаване на
дежурството, като това обстоятелство не се оспорва от ответника, а напротив –
издадените заповеди за заплащане на допълнително възнаграждение за тези
дейности, считано от 01.07.2019 г., представляват извънсъдебно признание на
този факт, съдът намира, че и за периода преди 01.07.2019 г. на ищеца е било
дължимо възнаграждение за времето на инструктаж, приемане и сдаване на
дежурство, но такова не му е било заплащано. Поради това съдът приема, че
предявеният иск е доказан по основание.
По отношение на времето, което следва да
бъде отчетено като положен от ищеца труд извън времето на дежурство, съдът
намира следното:
По делото не се събраха доказателства
относно реално положения от ищеца труд извън времето на дежурство през периода
на работата му в корпуса на Затвора Бургас, а такива бяха ангажирани единствено
за времето на неговата служба в ЗО „Дебелт“. Поради това съдът намира, че за
периода 02.03.2017 г. – 28.02.2018 г., през който ищецът е работил в Затвора
Бургас, времето, което му е било необходимо за участие в
инструктаж, приемане и сдаване на дежурство, е в рамките, които са посочени в Заповед № Л-2788/14.06.2019 г. на главния директор на ГДИН, а
именно по 30 минути за всяко дежурство, което е положено в корпуса на затвора,
а за дежурствата в болница - по 15 минути, тъй като с издаването на тази
заповед ответникът е направил извънсъдебно признание на тези факти.
По
отношение на останалата част от исковия период, през който ищецът е работил в
ЗО „Дебелт“, съдът намира за установено от събраните по делото доказателства,
че надзирателите следва да се явяват в ЗО в 08,00 ч., когато започва
инструктажът на застъпващата смяна, а съгласно Заповед № 453/14.08.2014 г. на
началника на затвора Бургас началото на инструктажа е 15 минути преди началото
на работното време, т.е. времето на дежурство там започва в 08,15 ч., а 15-те
минути на инструктажа са извън работното време на ищеца, поради което за тях му
се следва заплащане на възнаграждение. Недоказани останаха твърденията на ищеца,
че се явява на работното си място 30 минути преди началото на дежурството, тъй
като дори да се приеме, че надзирателите се явяват по-рано от определения
начален час на инструктажа, по делото не се установи за тях да е налице
нормативно установено задължение в тази насока, а явяването им в 07,45 ч.
(както твърди свидетеля на ищеца) е по преценка на самите служители, още
повече, че не се установи и задължение за тях да се явяват на работа цивилни и
да се преобличат в униформа на място в затвора. Поради това според съда през времето
преди инструктажа (от 07,45 ч. до 08,00 ч.) надзирателите не изпълняват
служебни задължения и за това време не следва да им се заплаща трудово
възнаграждение. Ето защо на ищеца се следва възнаграждение за 15 минути положен
труд преди началото на всяко от дежурствата му в ЗО „Дебелт“ през процесния
период.
Що
се отнася до действията по сдаване на дежурствата и освобождаване от наряд в ЗО
„Дебелт“, съдът намира за установено от показанията на свидетеля на ищеца, че
същите обичайно отнемат общо около 30 минути на дежурство, за което време на
ищеца също следва да бъде заплатено трудово възнаграждение. С оглед на това
съдът намира, че при всички свои дежурства в ЗО „Дебелт“ ищецът е полагал 45
минути труд извън времето на дежурството (15 минути преди началото на дежурството
и 30 минути след неговия край), като до 01.07.2019 г. не му е изплащано никакво
допълнително възнаграждение за това отработено време, а след тази дата са му
плащани по 30 минути за 24-часови и 12-часови дневни дежурства и по 15 минути
за 12-часови нощни и 8-часови дежурства. Поради това съдът счита, че за
положените дежурства в ЗО „Дебелт“ през периода 01.03.2018 г. – 30.06.2019 г.
на ищеца следва да бъде присъдено допълнително възнаграждение за 45 минути
положен труд на дежурство, а за периода след 01.07.2019 г. следва да му бъде
присъдено възнаграждение за положен труд за разликата над платеното му време до
приетото от съда време от 45 минути на дежурство.
В
експертизата е отразено, че ищецът е полагал и 12-часови дежурства в болница,
за които по делото не се събраха доказателства за положен от ищеца труд извън
времето на дежурството, поради което за тези дежурства, които представляват
дежурство на временен пост по чл. 309, ал. 3, т. 4 от ППЗИНЗС, следва да му бъде
присъдено допълнително възнаграждение за 15 минути труд, съгласно направеното
извънсъдебно признание на този факт с издадената от началника на затвора
Заповед № 436/01.07.2019 г., като преди 01.07.2019 г. такъв труд не е бил заплащан
на ищеца.
Видно
от експертизата, през периода м. март 2017 г. – м. февруари 2018 г., през който ищецът е работил в
Затвора Бургас, той е положил общо 95 дежурства, от които 35 бр. 24-часови
дежурства, 56 бр. 12-часови дежурства в корпуса на затвора и 4 бр. 12-часови
дежурства в болница. Съобразно приетото по-горе в решението, за всяко от
положените в корпуса на затвора през този период 24-часови и 12-часови
дежурства на ищеца следва да се присъди допълнително възнаграждение за по 30
минути труд извън времето на дежурството, а за всяко от 12-часовите дежурства в
болница следва да му се присъди възнаграждение за 15 минути труд извън времето
на дежурството.
През
периода м. март 2018 г. – 02.03.2019 г. ищецът е положил общо 163 дежурства, от
които 148 бр. 24-часови дежурства, 3 бр. 12-часови дежурства в общежитието, 8
бр. 12-часови дежурства в болница и 4 бр. 8-часови дежурства. Съобразно
приетото по-горе в решението, за всяко от положените през този период
24-часови, 12-часови и 8-часови дежурства в затворническото общежитие на ищеца се
дължи допълнително възнаграждение за по 45 минути труд извън времето на
дежурството, а за всяко от 12-часовите дежурства в болница - за 15 минути труд
извън времето на дежурството.
В
резултат на горното следва да се приеме, че през целия процесен период ищецът е
полагал труд извън редовното му работно време, като през никое от тримесечията той не е
отработил допълнително над 70 часа, поради което на осн. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за тези допълнителни
часове труд следва да му бъде платено възнаграждение за извънреден труд,
размерът на което следва да бъде изчислен от съда съобразно посочените от
вещото лице в графа № 4 на Приложение № 1 ставки на нетното трудово възнаграждение
за извънреден труд (на час) за всеки месец от процесния период.
След извършване на съответните
изчисленията и след приспадане на платените му от ответника суми след
01.07.2019 г., съдът намира, че общо дължимото и неплатено възнаграждение за
положения от ищеца труд извън времето на дежурство през целия
процесен период е в размер на 990,31 лв., поради което искът следва да бъде
уважен до този размер, а в останалата част до предявения размер от 1000 лв.
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На осн. чл. 86 от ЗЗД и предвид
липсата на извършено от ответника доброволно плащане на дължимото
възнаграждение за извънреден труд, в полза на ищеца следва да бъде присъдено и обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата от 990,31 лв. за
периода от предявяването на иска на 02.03.2020 г. до окончателното й изплащане.
Предвид частичното уважаване на иска и
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и сумата от
247,58 лв., представляваща част от направените от него разноски по делото (250
лв. - платено адвокатско възнаграждение), съответна на уважената част от иска.
С оглед частичното отхвърляне на иска и на осн. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК
ищецът дължи на ответника сумата от 0,97 лв., представляваща съответна част от
дължимото с оглед цената на предявения иск юрисконсултско възнаграждение от 100
лв., като след извършване на прихващане между насрещните задължения за
разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно-деловодни
разноски в размер на 246,61 лв., като с това прихващане задължението на ищеца
към ответника за разноски е погасено изцяло.
Предвид обстоятелството, че ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на осн. чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна
такса за разглеждане на предявения иск - 50 лв., както и разноски в размер на 198,06
лв., представляващи част от платеното от бюджета на съда възнаграждение на
вещото лице (200 лв.), съответна на уважената част от иска.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към
Министерство на правосъдието, с адрес гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21,
Булстат: *********, да
заплати на С.И.И., ЕГН **********,***, сумата от 990,31 лв. (деветстотин и деветдесет лв. и тридесет
и една ст.), представляваща
възнаграждение за положен от ищеца и неплатен извънреден труд извън времето на
дежурство през периода 02.03.2017 г. - 02.03.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано 02.03.2020 г.
до окончателното й изплащане, както и сумата от 246,61 лв. (двеста четиридесет
и шест лв. и шестдесет и една ст.), представляваща част от направените от ищеца
разноски по делото, като в останалата му част над уважения до предявения размер
от 1 000,00 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения
иск.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към
Министерство на правосъдието, с адрес гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21,
Булстат: *********, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна
такса в размер на 50,00 лв. (петдесет лв.), както и разноски в размер на 198,06
лв. (сто деветдесет и осем лв. и шест ст.), представляващи част от платеното
възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от обявяването му на 15.07.2020
г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА