РЕШЕНИЕ
№ 4385
гр. София, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110113657 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответника А. Г.
Божкова - Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****, за установяване на вземане
по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата
433,83 лв. дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г.
до 28.02.2019 г. за имот с адрес: гр. София, *****, аб. № 91639, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 28.02.2022 г. до окончателното й погасяване, 150,85 лв. обезщетение за
забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 17.02.2022 г., 23,83 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение
за периода от 01.01.2019 г. до 28.02.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 28.02.2022
г. до окончателното й погасяване, и 8,80 лв. обезщетение за забава върху дължимата
главница за дялово разпределение за периода от 03.03.2019 г. до 17.02.2022 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
11.03.2022 г. по ч.гр.д.№ 10582/2022 г. по описа на СРС, 157 с-в.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при
твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата
на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението
си да заплати сумата 1829,04 лв. за потребена топлинна енергия за периода от
1
01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. и 70,32 лв., представляваща цена за услуга дялово
разпределение за периода 01.01.2019 г. до 30.4.2021 г. Тъй като срещу издадената
заповед изпълнение по ч.гр.д. №10582/2022 г. по описа на СРС, 157 с-в е постъпило
възражение по чл. 414 ГПК от длъжника – ответника само срещу част от
претендираните със заявлението суми, ищецът предявява иск за установяване на
вземането си само в оспорената част, а именно за сумата 433,83 лв. –дължима и
неплатена главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
28.02.2019 г. и сумата 23,83 лв. - неплатена цена на услуга дялово разпределение за
периода от 01.01.2019 г. до 28.02.2019 г. Претендира и заплащането на обезщетение за
забава съответно в размер на 150,84 лв. върху главницата за доставена топлинна
енергия за периода от 15.9.2019 г. до 17.02.2022 г., и обезщетение за забава в размер на
8,80 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода 03.03.2019 г. до
17.02.2022 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 28.02.2022 г. до окончателното й погасяване.
Ответникът А. Г. Божкова - Г. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на
исковата молба, в който заявява, че е заплатила дължимите суми за топлинна енергия
за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г. и дялово разпределение в размер на 65,54
лв. Оспорва дължимостта на претендираните от ищеца суми за главници и лихви за
периода от 01.05.2018 г. до 28.02.2019 г. поради погасяването им по давност.
Конституираното трето лице – помага „Техем Сървисис“ ЕООД в предоставения
от съда срок изразява становище, че дяловото разпределение за абонатен № 91639 е
извършено в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни
актове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, поради което този факт е отделен като безспорен е
ненуждаещ се от доказване, а и от представените по делото доказателства - Нотариален
акт за собственост върху апартамент (жилище) по чл. 55 г. от ЗПИНМ № 98, том II,
дело № 298/1975 г. и Нотариален акт за учредяване на ползване върху недвижим имот
№ 61, том II, рег. № 3402, дело № 212 от 2003 г., се установява, че през процесния
период ответникът е бил собственик на недвижим имот, представляващ Апартамент №
67 находящ се в гр. София, ж.к. „Крива река“, бл. 11, ет. 3 и с настоящ
административен адрес – ул. „Райко Жинзофов“ № 20.
Представено е Удостоверение изх. № **** - София, според което стар адрес:
***** е идентичен с настоящ адрес: ул. *******
На 24.03.2017 г. ответникът е подал заявление за откриване на партида на нейно
име за топлоснабдяване на процесния имот.
Представени са Договор № 2797/07.08.2002 г. и Договор №******г. между
етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. София, ****** и третото
лице - помагач „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване от последното на
индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата
за индивидуално измерване, за сключването на които е взето решение от общото
събрание на етажната собственост на 5.2002 г. и на 07.03.2002 г., както и Договор № Д-
0-67 от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице-помагач за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради
етажна собственост.
По делото са представени съобщение към фактура № **********/31.07.2019 г.,
обща фактура № **********/31.07.2020 г., обща фактура № **********/31.07.2021 г.,
справка за потребените количествата топлинна енергия и дължимата цена и за
дължимото възнаграждение за дялово разпределение за периода 01.01.2019 г. до
30.09.2021 г., както и изравнителни сметки, изготвени от ТЛП.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
По делото е представено платежно нареждане, видно от което на 11.10.2023 г.
2
ответникът е превел в полза на ищеца сумата от 1586,99 лв. за погасяване на сумите по
ч.гр.д 91639/2022 г., срещу които не е подал възражение.
Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, начислените суми за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2022 г. по
прогнозни данни са 1783,80 лв., а след годишното отчитане и изравнението от ФДР –
1829,04 лв. Вещото лице е изчислило размера на законната лихва, считано от датата на
изпадане на ответника в забава до 17.02.2022 г. – 260,65 лв. Размерът на главницата за
предоставена услуга дялово разпределение от 01.01.2019 г. до 30.04.2021 г. е 70,32 лв.,
а законната лихва върху тази сума за периода 03.03.2019 г. – 17.02.2022 г. е в размер на
12,98 лв. Вещото лице е установили осчетоводяване на постъпилото плащане в хода на
делото в размер на 1586,99 лв., с което ищецът е погасил разноски, мораторна лихва и
част от главницата, в резултат на което е останала непогасена главница 1093,45 лв.
Вещото лице е изчислило и дължимата сума за топлинна енергия само за периода
01.11.2018 г. – 28.02.2019 г., която е в размер на 285,19 лв., а дължимата лихва за
периода 15.09.2019 г. – 17.02.2022 г. е в размер на 70,28 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и че за процесния период е
извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото
тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране
на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
С оглед гореизложеното и предвид липсата на спор между страните и след като
съобразно представените по делото писмени доказателства съдът намира, че може да се
обоснове несъмнен извод, че ответникът е бил собственик на имота през процесния
3
период. Следователно ответникът притежава качеството „потребител“ на топлинна
енергия, като собственик на процесния имот и между страните е налице валидно
облигационно правоотношение, като същият дължи цената на доставена топлинна
енергия и другите задължения във връзка с доставката й.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца
„Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект
топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в
качеството му на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г.,
постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено,
че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая между страните не е спорно, а се доказа и с представените писмени
доказателства, че за процесния период от 01.05.2018 г. до 28.02.2019 г. до имота на
ответника е доставена топлинна енергия на стойност 433,83 лв. Доказано беше и, че
дължимата сума не е заплатена, доколкото с направеното плащане ответникът изрично
е заявил, че погасява неоспорената част от задължението по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 10582/2022 г. и не
твърди е не представя доказателства за погасяване на вземанията, предмет на
настоящото производство.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност, съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
4
им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът
в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 28.02.2022 г. При изчисляването на тригодишната давност
следва да се вземе предвид нейното спиране за 70 дни за периода 13.03.2020 г. до
21.05.2020 г. по силата на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, по отношение на вземанията на ищеца, които са били изискуеми в този
момент.
Съгласно 33, ал. 2 от Общи условия на ищеца, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Предвид изложеното вземането за доставена топлинна енергия за м. октомври
2018 г. е станало изискуемо съответно на 15.12.2018 г., от който момент е започнал да
тече давностният срок, спрял е да тече за 70 дни за периода 13.03.2020 г. до 21.05.2020
г. по силата на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и
е изтекъл на 23.02.2022 г. Следователно давностният срок за това вземане е бил
изтекъл към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
– 28.02.2022 г., поради което вземането е погасено по давност, както и всички по-стари
вземания. Следователно вземанията на ищеца за доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 31.10.2018 г. са погасени по давност.
По отношение на по-ранните вземания, това за м. 11.2018 г. е станало изискуемо
на 14.01.2019 г., когато е започнал да тече давностният срок за него, спрял е да тече за
70 дни за периода 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. по силата на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение и изтича на 25.03.2022 г.,
следователно към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение давността не е била изтекла и е прекъсната с подаването му. Ето защо
вземанията за цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до
28.02.219 г. не са погасени по давност, поради което са дължими. Съгласно
заключението на ССчЕ дължимата е незаплатена цена за доставена топлинна енергия
за периода от 01.11.2018 г. до 28.02.219 г.е в размер на 285,19 лв., до който размер се
явява основателна претенцията на ищеца, а за горницата до пълния предявен размер от
433,83 лв. подлежи на отхвърляне.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. Предвид горния извод на съда за
частична основателност на претенцията за главница за топлинна енергия, основателна
се явява и претенцията за обезщетение за забава само върху основателната част от
главница, която видно от заключението на ССчЕ за периода от 15.09.2019 г. до
17.02.2022 г. е в размер на 70,28 лв. Именно до този размер се явява основателна
исковата претенция на ищеца, а в останалата част до пълния предявен размер от 150,85
лв. подлежи на отхвърляне.
5
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Съгласно представения по делото
договор между етажните собственици и топлинният счетоводител, потребителите
дължат абонаментна цена за отчитане на показанията на индикатора за разпределение
на разхода за отопление, водомери за топла вода, поддръжка на монтираните уреди и
изготвяне на обща и индивидуална сметка. От представените по делото писмени
доказателства и прието заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че неплатено е възнаграждението за дялово разпределение от м. 01.2019 г. по
2,39 лв. на месец или за периода до 28.02.2019 г. в общ размер на 4,78 лв., до който
размер се явява основателна претенцията на ищеца, а за горницата на 4,78 лв. до
пълния предявен размер от 23,83 лв. искът подлежи на отхвърляне. Вземането не е
погасено по давност, доколкото това за м. януари е станало изискуемо на 31.01.2019 г.,
когато е издадена фактурата видно от приложената счетоводна справка и към момента
на подаване на заявлението давността не е изтекла, като се вземе предвид и времето,
през което давността е била спряна по силата на Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба,
въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което акцесорната
претенция и в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски, които са в тежест
на този длъжник-ответник, съобразно оспорената част на вземането, в размер 12,35
лева - заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия,
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото), от което обаче
съразмерно на оспорената част от вземането, в това производство се разпределя 14,31
лв. Съобразно уважената част от иска на ищеца следва да се присъди съответна част от
сторените в заповедното производство разноски, а именно сумата от 15,59 лв. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в исковото производство, съобразно уважената част от исковете. Същият е
сторил разноски в размер 144,68 лв. държавна такса, 300 лв. депозит за вещо лице по
6
ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на
правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес,
фактическата и правна сложност на делото. От тях съобразно уважената част на иска
следва да се присъди съответна част, а именно сумата от 317,86 лв.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също има право на разноски за
исковото производство, съобразно отхвърлената част на предявените искове, но
същият не е направил искане за присъждане, поради което съдът не дължи
произнасяне.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. Г. Божкова - Г. , ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ***** ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата 285,19 лв.
дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до
28.02.2019 г. за имот с адрес: гр. София, *****, аб. № **** ведно със законната лихва
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 28.02.2022 г. до окончателното й погасяване, 70,28 лв. обезщетение за
забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 17.02.2022 г., 4,78 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение
за периода от 01.01.2019 г. до 28.02.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 28.02.2022
г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.03.2022 г. по ч.гр.д.№ 10582/2022 г. по описа
на СРС, 157 с-в., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за горницата над 285,19 лв. до
пълния предявен размер 433,83 лева дължима главница за доставена топлинна енергия
за периода от 01.05.2018 г. до 31.10.2018 г., за горницата над 70,28 лв. до пълния
предявен размер от 150,85 лв. обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до
17.02.2022 г., за горницата над 4,78 лв. до пълния предявен размер от 23,83 лв.
възнаграждение за дялово разпределение и за сумата 8,80 лв. - обезщетение за забава
върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 03.03.2019 г. до
17.02.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 11.03.2022 г. по ч.гр.д.№ 10582/2022 г. по описа на СРС, 157 с-в.,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА А. Г. Божкова - Г. , ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 15,59 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 317,86
лв.– разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7