Р Е Ш Е Н И Е
№ 106/17.2.2020 г. 17.02.2020
година град
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХVI - ти граждански състав
На двадесет и трети януари две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Г. Георгиев
при секретаря В.Г.
като разгледа докладваното от съдия Георгиев
гражданско дело № 2553 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД, с които се претендира да бъде прието за
установено по отношение на ответника Г.К.Я., че дължи на ищцовото
дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, а именно – 9334, 20 лв. – главница и сумата от 39,53 лв.-договорна лихва за периода 09.01.2013 г. до 10.09.2014
г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на депозиране
на заявлението в съда-21.03.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението.
В
исковата молба се посочва, че на 09.1.2013 год. между праводателя
на ищеца и ответника бил сключен договор за потребителски паричен кредит с
чиста стойност 10 000,00 лв., получена от ответника, и който включвал още
300,00 лв. – такси/комисионни и 554,88 лв. – застрахователна премия, като
общата стойност на кредита възлизала на 10 854,88 лв. Ответникът се
задължил да погаси кредит на 48 анюитетни вноски с
крайна падежна дата 28.12.2016 год. Кредитополучателят внесъл 13 пълни и една
частична вноска, като по този начин погасил по задължението си сумата от
4047,60 лв., след което преустановил плащането и изпаднал в забава. На
10.09.2014 год. бил сключен договор за цесия, по силата на който ищецът
придобил вземането срещу ответника по процесния
кредит с всичките му привилегии и принадлежности. По силата на изрично
пълномощно от страна на цедента, ищецът твърди да е
уведомил длъжника за настъпилата цесия, за което излага съображения. В случай,
че не се приеме за редовно съобщаването, се иска съдът да приеме, че ответникът
е уведомен по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД с връчване на исковата молба и приложенията.
Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.
Отговор
на исковата молба е депозиран, чрез особения представител на ответника. Счита
се, че ищеца не е титуляр на вземането и не е активно материално легитимиран да
иска заплащането от ответника с представените искове, и делото следва да бъде
прекратено, като се развиват подробни съображения в тази насока. Също така се
оспорва представителната власт, като представеното по делото уведомление за
извършено прехвърляне на вземането било подписано от прокурист, която не била
упълномощена надлежно от представляващите дружеството членове на съвета на
директорите заедно и поотделно, поради което същото било нищожно. Счита се, че
индивидуалния договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 10.09.2014 г.
и приложение № 1 към индивидуалния договор за продажба и прехвърляне на
вземанията от 10.09.2014 г., с които „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е цедирало на ищеца тези вземания, се явяват нищожни в тази
им част. Също така се счита, че уведомлението за цесия не може да бъде съобщена
на особения представител на ответника, като не било доказано основанието за
продажба и прехвърляне на вземането над 180 дни просрочие.
Не било представено доказателство за изплащане на покупната цена на цесията и
не било доказано влизането в сила на договора за цесия. Прави се възражение, че
претендираните главница и лихви са погасени по
давност, съгласно ЗЗД. Оспорва се предоставянето и усвояването на сумата от
ответника. Оспорва се размера на претендираната
главница, като същата била в размер на 8386,31 лв., а не както се претендирало
в исковата молба. Счита се, че клаузите от договора, касаещи такси/комисионни и
застрахователна премия, са нищожни, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Оспорва се,
че клаузата, касаеша застрахователната премия, била
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Сочи, че договорът бил недействителен,
като липсвало преддоговорна информация съгласно чл. 5 ЗПК, като в нарушение на чл. 11, т. 27 ЗПК липсвали подписите на ответника и кредитодателя. Липсвало дата и място на сключване, което
било задължителен реквизит по чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗПК, като липсвало ясно
разписана методика на формирания ГПР, като не били взети предвид допусканията
при използвани при изчисляване на ГПР съгласно чл. 11, т. 10 ЗПК. Счита се, че
са налице неравноправни клаузи, като същите от договора не били индивидуално
уговорени с кредитополучателя, като същият нямал възможност да им влияе, същите
били предварително подготвени, били типови и стандартни, с оглед на което на
основание чл. 146, ал. 2 ЗЗП и чл. 146, ал. 1, вр.
чл. 143, т. 9-18, вр. чл. 147 ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 24 ЗПК били нищожни, като се излагат подробни съображения в тази насока. Иска се
отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан, като се оспорва и претендираното възнаграждение за юрисконсулт.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител. С депозирано писмено становище заявява, че поддържа исковете и
моли за уважаването им.
Ответникът
се представлява от особен представител, чрез който оспорва претенцията.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по
заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № *** год. на
ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца посочените в
заповедта суми. Т.к. последният е бил уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил
настоящия иск по чл. 422 ГПК.
По делото е представено копие от
договор за отпускане на потребителски паричен заем № *** от 09.01.1013 г., по
силата на който кредитодателя „ Уникредит
Кънсюмър Файненсинг “АД е отпуснал
на ответника сумата от 10 000, 00 лв. чистата му стойност,сумата от 300,00 лв.
такси/комисионни,сумата от 554,88 лв. застрахователна премия,като общата
стойност на кредита възлизала на 10 854,88 лв.,с обща дължима сума от
потребителя в размер на 14 899,20 лв. В самия договор е уговорено начина
му на усвояване,чрез превод по сметката на клиента,д начин на погасяване по
банков път,с фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 16.49 % и
годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 19,64 %. Кредита следвало да
бъде издължен на 48 бр.месечни вноски,всяка в размер на по 310,40 лв.,с падежно
дата 28-мо число,като първата вноска било дължима на 28.01.2013 г. Към договора
са представени ОУ за предоставяне на потребителски паричен кредит и/или
допълнителен паричен кредит от„ Уникредит Кънсюмър Файненсинг
“АД,декларация за приемане на застраховането и ОУ по програми „Кредитна
протекция плюс“ или „66 плюс“,погасителен план към договора за потребителски
кредит № *** от 09.01.2013 г.,декларация за съгласие за обработка на лични данни
и друга информация,сертификат за застраховка „Кредитна Протекция Плюс“ № *** от
09.01.2013 г.,искане за рефинансиране на съществуващ дълг от Г.К.Я. от 09.01.2012 г.,съгласие за
директен дебит от 09.01.2013 г.,които са приети от заемателя
и не са оспорени. Също така са представени и приети писмени доказателства а
именно извлечение по договор № *** към
25.06.2019 г. с № *** г. относно ответника Г.К.Я. от което е видно падежната
дата,вид операция,сума и дата на вноската,като се установява,че общото
задължение по погасителен пран било в размер на 14 899.2,общо внесени суми
от клиента 4047.60,общо внесени суми по лихви и просрочие
0.20 и недължими редовни лихви 1517.60.
Представено е и платежно нареждане от 10.01.2013 г. от което е видно,че
по посочения паричен заем на ответника Г.К.Я. от праводателя
на ищеца е приведена сумата от 6 274,48 лв. Приложени са и пълномощни с
които З. Н. Д. в качеството й на прокурист е упълномощена да представлява ищцовото дружество и потвърждение за извършената цесия.
От представеното по делото писмо с
изх.№ ***/07.01.2020 г./лист 64 по делото / се установява,че в „Уникредит Кънсюмър Файненсинг „ЕАД /УКФ/ нямало практика просрочените кредити да се обявявали за
предсрочно изискуеми. При неизпълнение на задълженията на кредитоискателя и
допускане от негова страна на просрочени задължения над 180 дни, „УКФ“ ЕАД
прехвърляло целия дълг по кредита на трето лице,с което кредитоискателя бил
запознат при подписване на ОУ за отпускане на потребителски кредит от „УКФ“
ЕАД. Целият остатъчен дълг по кредит № *** бил прехвърлен на 16.09.2014 г. от
„УКФ“ ЕАД на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД /цесионер/. Съгласно подписаният Рамков договор между „УКФ“
ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД,уведомяването на кредитоискателя за прехвърляне на задължението по кредита
било на Цесионера.
Представено е още копие от договор за продажба и прехвърляне на
вземанията от 10.09.2014 год., сключен между„УКФ“ ЕАД,в качеството на цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД , в качеството на цесионер, по силата на
който страните са се споразумели цедентът да
прехвърли и продава съгласно чл.2.1 от Рамков договор от 05.12.2013 г.,заедно
със съпъстващите гаранции на цесионера
портфолио от необслужване от длъжниците вземания за период от над 180 дни просрочие съгласно чл.2.2 от Рамков договор от 05.12.2013
г.,произхождащи от договори за потребителски кредити,сключени от Цедента с физически лица. Също така било предвидено,че
продадените и прехвърлени вземания били описани в Приложение № 1 към настоящия
договор за цесия,което било неразделна част от него и се отнасяли към дата
10.09.2014 г. Представено е и Приложение № 1 към индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания между „УКФ“ ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ от 10.09.2014 г. и включвало вземания към
10.09.2014 г.,като на лист 25 по делото фигурира името на Г.К.Я. по посочения договор № *** и
задълженията които има. Също така е представено Приложение № 2 касаещо приемо-предавателен
протокол от 10.09.2014 г. с което цедентът и цесионера потвърдили,че наличните договори за кредит и
други документи да прехвърлени на цесионера към
датата на подписването му.
Съгласно договора за цесия от 10.09.2014
г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ в
качеството си на цесионер се е задължило от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомление за
извършената цесия до длъжниците,съгласно изрично
пълномощно.
Представено е и уведомително писмо от
22.08.2014 год. за извършено прехвърляне
на вземанията по процесния договор за кредит. Видно
от приложените писмени доказателства пратката е изпратена на посочения в
договора за кредит адрес на заемополучателя,като
същата е върната в изцялост с отбелязване,като
непотърсена.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр.
чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
Така
предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна –
заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок
от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
В настоящото производство в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за
изпълнение, а в тежест на ответника извършено плащане, респ. наличие на
предпоставки за недължимост на сумата.
Според съда безспорно се установи по
делото, че праводателят на ищеца и ответника са били във валидни облигационни отношение по
повод сключен договор за потребителски кредит. Ответникът не е оспорил получаването
на сумата по уговорения в договора начин,още повече,че по самия кредит същия
извършил плащания.
По възраженията на особения
представител на ответника,че индивидуалния договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 10.09.2014 г. и приложение № 1 към индивидуалния договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 10.09.2014 г.между „Уникредит
Кънсюмър Файненес „ ЕАД и „
Кредит Инкасо Инвестмънс „ЕАД от 10.09.2014 год. се
явявали нищожни в тази им част,с които на ищеца са му прехвърлени вземанията на
ответника поради нищожност на договорни клаузи-чл.16,ал.6 и ал.7 от ОУ,както и
оспорването,че прокуриста,не е упълномощен да
уведомява за извършената цесия.
В настоящия случай следва да се има
предвид,че правното основание на сключването на цесия, би могло да бъде
различно - продажба, замяна, дарение, даване вместо изпълнение и пр. Така и
постановеното по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК Определение № 790 от
18.11.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 2946/2013 г., I т. о., ТК.
Правното основание на процесния
договор за цесия безспорно е продажба, като страните в са посочили начина на определяне на покупната
цена, срока и начин на плащането й /л.22 по делото/.
За длъжника
липсва правен интерес да възразява срещу възмездността
на сделката и за съда не е предвидено служебно задължение да следи за каузата.
Въпреки това, в случая цена между страните по цесията е уговорена, но за
размера на същата не са представени доказателства от ищеца. Дори да не е
определена цена се счита, че страните са се съгласили с цената, която
обикновено се плаща по време на сключване на продажбата за същия вид стока или
при подобни обстоятелства, доколкото същите са търговци (чл.326, ал.2 ТЗ).
Практиката на ВКС дори допуска цената да бъде определяема, като бъде уговорен
единствено начинът, по който тя ще бъде определена (Виж напр. Решение № 288 от
2.07.2012 год на ВКС по гр.д. № 783/2011 год., IV г.
о., ГК и Решение № 514 от 6.12.2011 год. на ВКС по гр. д. № 905/2010 год., IV
г. о., ГК). Няма пречка дори цената да не се съдържа в самия договор, а да се
извлича от друг документ подписан между страните, какъвто се явява Приложение №
1. Предвид тези изводи, не може да се говори за нищожност на цесията поради
липса на основание. Следва да се отчете и че прехвърлянето на вземане е
принципно неформален акт и съдържанието на конкретната сделка между
кредиторите, извън договорената промяна на собствеността върху вземането, не
засяга по никакъв начин длъжника, поради което и не може да служи за
обосноваване на защитата му. Затова, дори и представеното по делото извлечение
от приложение към договора за цесия да не е достатъчно за установяване на
принадлежността на процесното вземане към цедираното
портфолио, фактическото признание от страна на първия кредитор чрез изрично
потвърждаване на това задължение като принадлежащо на цесионера
е достатъчно за да бъде установена цесия в полза на този нов кредитор.
Настоящия съдебен състав намира за установена легитимацията на ищеца като цесионер по валидна цесия именно по отношение на
задълженията, произтичащи от договора за заем, отпуснат на ответника. Съответно
въз основа на цесията новият кредитор може да търси изпълнение от длъжника,
след като цесията му бъде противопоставена.
Освен изложеното съдът намира, че
между стария кредитор на ответника и ищеца е сключен валиден договор за цесия,
който е надлежно съобщен на длъжника. Съгласно постоянна практика
на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение
№142-7/11.11.1954г. на ОСГК на ВС, Решение №123/24.06.2009г. по т.д. №12/2009г. на ВКС, ТК, II т. о. , Решение №137/02.06.2015. по гр. д. №5759/2014г. на ВКС, ГК, III г. о. и др., за да
произведе цесията действие спрямо длъжника, на основание
чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД предишният кредитор
(цедентът) трябва да съобщи на
длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на задължението
на цедента за уведомяване на длъжника за
прехвърленото вземане, е длъжникът
да бъде защитен
при изпълнение на неговото задължение
- да изпълни задължението си точно, като плати
на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. Правно релевантно за действието
на цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния кредитор
(цедента), но не и съобщението, извършено от новия
кредитор (цесионера).
Допустимо
е по силата на принципа на
свободата на договаряне съгласно чл.9 ЗЗД, предишният
кредитор (цедентът) да упълномощи новия
кредитор (цесионера) да извърши съобщението
до длъжника като негов пълномощник.
В този случай
представителната власт възниква по волята
на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл.36 ЗЗД като обемът й се
определя според това, което упълномощителят
е изявил съобразно чл.39 ЗЗД. Упълномощаването не противоречи
на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. Според практиката на ВКС, не е възможно уведомяването съгласно чл.99,
ал.3 и ал.4 ЗЗД от цедента да бъде заместено
от съобщението за издадената заповед
за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение
и съобщението са издадени от съда,
а не от цедента,
нито от негов
пълномощник. Получаването обаче на уведомлението
за цесията в рамките на исковото
производство, с връчване
на приложените към исковата молба
доказателства, едно от които е изходящото
от цедента или неговия пълномощник
съобщение по чл.99, ал.3 и
ал.4 ЗЗД , не може да бъде игнорирано и това е факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване
на иска, който факт на основание чл.235, ал.3 ГПК следва
да бъде взет
предвид от съда. Следователно, с връчване на
уведомлението в хода на исковото производство,
цесията има действие спрямо длъжника.
Настоящия съдебен състав приема че, в съгласие
с разпоредбата на чл.99 ЗЗД
и постоянната практика на ВКС, направеното от новия кредитор- ищеца, като пълномощник
на стария кредитор, уведомление до длъжника за
цесията, е произвело действие по смисъла
на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. В настоящия случай уведомлението
е от името на ищеца, но
не в качеството на цесионер, а като пълномощник на цедента, на
предишния кредитор, което е допустимо съгласно разпоредбите на чл.9, чл.36 и чл.39 ЗЗД и постоянната
практика на ВКС. Уведомлението до ответника за цесията
и пълномощното на цедента да бъде извършено
уведомяването от негово име, са приложени към исковата молба на ищеца и са
връчени на особения представител на ответника, с което факта на съобщаване на
цесията е осъществен и следва да бъде зачетен.Връчването на уведомлението за
цесията на особения представител е произвело материалноправно
действие, поради особения характер на представителството на назначения от съда
по чл.47, ал.6 ГПК процесуален представител и обема на неговите правомощия.
Разпоредбата на чл.45 ГПК установява правилото, че връчването на представител
се смята за лично връчване, като законодателят е посочил в разпоредбата
фигурата "представител", без да разграничава представителната власт
на представителя от какво произтича - от упълномощаване или по силата на закона
- от акт на съда. И в двата случая осъщественото връчване на представител е
приравнено на лично връчване, при което следва да се приеме, че в случая
ответницата лично е уведомена за извършената цесия. В този смисъл е постановеното
от ВКС Решение №198/18.01.2019г. по т.д.№193/2018г. на I-во Т.О. - че връчването на материалноправно изявление на особения представител,
представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник.
В обобщение следва да се приеме, че ищецът - цесионер се е легитимирал като кредитор на ответника, т.к.
уведомлението за цесията, приложено към исковата молба на цесионера
е достигнало до длъжника и съставлява надлежно съобщаване за цесията (чл.99,
ал.3 ЗЗД), с което прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника
от този момент, като уведомяването представлява релевантен за спора факт,
настъпил след предявяване на иска и на основание чл.235, ал.3 ГПК следва да
бъде съобразен от съда.
Следващото възражение на особения представител на
ответника,че претендираната главница и лихви са
погасени по давност.
В случая се касае за договор за потребителски кредит с
уговорен погасителен план към него, като за всяка отделна вноска е посочена
падежна дата. От настъпването на падежната дата, вземането по отношение на тази
вноска е изискуемо, поради което същото може да бъде погасено след изтичането
на предвидения в закона давностен срок. Съгласно
разпоредбата на чл. 110 ЗЗД, с изтичането на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. По отношение на
вземането за главница по договор за кредит приложение намира институтът на общата
5-годишна погасителна давност. Уговореното връщане на сумата да стане на погасителни вноски на определени
дати не превръща тези вноски в периодични плащания, а е налице само съгласие на
кредитора да приеме изпълнение на части. Задължението по договора за кредит е
единно, като единствено изпълнението му е разсрочено по предварително определен
от страните погасителен план. Погасяването на вземането на равни месечни вноски
не превръща плащането в периодично, а те представляват частични плащания по
отношение на едно задължение.
С оглед на това,че посочения договор за кредит е изтекъл на 28.12.2016 г.,като към
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 21.03.2019 г. не е изтекъл пет
годишния давностен срок,като в тази насока следва да
се има предвид разрешението, дадено с ТР № 3 от 18.05.2012г. на ВКС по
т. д. № 3/2011г. на ОСГК.В същото решение е
прието и, че за разлика от периодичните
плащания, при които отделните задължения, въпреки своя общ правопораждащ факт, имат характер
на самостоятелни задължения, при договора за банков
кредит с уговорени анюитетни вноски отделните плащания са начин на
разсрочено погасяване на едно общо
задължение на отделни части. Така по отношение началния момент на давността
следва да се съобрази разпоредбата
на чл. 430,
ал. 1 ТЗ, съгласно която с изтичане на срока
по кредита кредитополучателят е длъжен да върне цялата
сума, ведно с уговорената договорна лихва, като ако
не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, вземането
на кредитора става изискуемо след изтичане на
уговорения срок. От този момент започва
да тече давността
по чл. 114 ЗЗД, като приложим е общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. /Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 7952010 г., IV г. о., ГК; Решение
№ 28 от 5.04.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК/ . Ето защо е изцяло
неоснователно възражението на особения представител на ответника, че правото на
иск относно главницата е било погасено по давност.
Също така неоснователно е възражението на особения ответника, че задължението за възнаградителната лихва е погасено по давност. Същото става изискуемо по см. на чл. 430,
ал. 1 ТЗ с изтичане на срока
по кредита, когато кредитополучателят е
длъжен да върне цялата сума,
ведно с уговорената договорна лихва, като ако не
е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, вземането на кредитора става
изискуемо след изтичане на уговорения
срок. От този момент започва да тече
давността по чл. 114 ЗЗД, като
приложима е кратката тригодишна погасителна давност за задълженията
за лихви в чл. 111 ЗЗД, б. „в”. Заявлението за издаване на заповед
за изпълнение е подадено на 21.03.2019 г. и към този момент правото на иск не е било погасено по давност, тъй като тригодишният период от падежа
на задължението, който е настъпил на 28.12.2016 г., не е изтекъл.
Ето защо е изцяло неоснователно възражението на особения представител на
ответника, че правото на иск относно договорната лихва е било погасено по
давност.
Относно възражението на особения представител на ответника,че липсват
доказателства за получаване на сумата от кредитополучателя. По делото е
представено преводно нареждане от 10.01.2013 г. /лист 87 по делото/ от което е
видно,че по сметката на ответника Г.К.Я. е приведена сумата от 6 274,48
лв.,като основание за превода е посочено паричен заем ***. Също така е
представено искане за рефинансиране на съществуващ дълг от Г.К.Я. до „УКФ“ АД с което моли с отпуснатата му сума по потребителски
кредит 1057754 в размер на 10 000.00 лв. да бъде предсрочно погасено/и
съществуващо/ и задължение по кредити като е посочено по кредит № *** в общ
размер на дълга за сумата от 3723.93 лв. към дата 09.01.2013 г. С оглед на това
настоящия съдебен състав приема,че от общо отпуснатата сума е приспадната
посочената по –горе сума касаеща старо задължение по кредит ***,като по-този начин праводателя на ищеца е изпълнил задължението си по
отпуснатия паричен заем,като не споделя в тази насока възраженията на особения
представител на ответника за липса на доказателства
за получаване на сумата от кредитополучателя.
Относно възражението на особения
представителна ответника,че представения договор за потребителски кредит,общите
условия към него и погасителния план са в нарушение на чл.10,ал.1 ЗПК,като
същите не били с еднакъв по вид,форма и размер на шрифта с големина ,не
по-малко от 12. В случая следва да се има предвид,че договора за потребителски
кредит е сключен на 09.01.2013 г.,като спрямо него следва да намери приложение
разпоредбите на ЗПК които са действали към момента на сключването му/Д.В. бр.91
от 20.11.2012 г./ Към него момент разпоредбата на чл.10,ал.1 ЗПК предвижда,че договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг
траен носител, в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договора.
С оглед на това съдът приема, че договорът за паричен заем е сключен в
писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин.Липсват нарушения
на формата съгласно специалния закон – ЗПК, като при това положение съдът
приема, че договорът отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК. Към
момента на сключване на договора не е имало изискване съгласно ЗПК за големина
на шрифта не по-малко от 12,като възражението на особения представител на
ответника в тази насока се явява неоснователно.
Съгласно чл.11, ал.1 от ЗПК, който е приложим в отношенията между страните към момента сключването му
както беше посочено по-горе, договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – датата и мястото на сключването
му,вида на предоставения
кредит, срока
на договора за кредит,общият размер на
кредита и условията на усвояването му; лихвен процент по кредита и условията на прилагането му; годишен
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит; условията за
издължаване на кредита от потребителя, вкл. погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски.
В настоящия случай всички тези изисквания са спазени,като е посочено,че
договора е сключен на 09.01.2013 г. в гр.Ямбол,чрез кредитен посредник. В характеристики
и условия на потребителския паричен кредит
от договора е посочен общият размер на кредита (10 854,88 лв.) и
условията за усвояването му. Записани са и условията за издължаването, като е
посочен размерът на вноските, техният брой, периодичността на плащанията,
падежите на всяка една вноска, фиксираният годишен лихвен процент, общият
размер на дължимата сума и годишен процент на разходите. Приложен е и отделен
документ с наименование „погасителен план към договора за потребителски кредит
№ *** от 09.01.2013 г.“, като в съдържанието на договора е поместена цялата
изисквана информация от чл.11, ал.1 от ЗПК. Тъй като договорът е сключен при
фиксиран лихвен процент за целия му срок и за всички вземания по него,
последното изискване на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК – за посочване на
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, е неприложимо. Съгласно самата разпоредба тази информация следва да се
съдържа в погасителния план единствено при наличието на различни лихвени проценти,
каквито не се установяват в случая.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11,ал.1, т.7 – 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Предвид изтъкнатите аргументи, съдът намира за неоснователни
възраженията на особения представител на ответника за недействителност на
договора за потребителски заем.
Съдът обаче
констатира,че в заповедното производство е претендирана
главница в размер на 9334,20 лв.,представляваща задължение по договор за
потребителски кредит № *** и договорна лихва в размер на 39,53 лв. от
09.01.2013 . до 10.09.2014 г. В графата „размер и
валута” в т.9 от попълнения образец на заявлението също е посочено сумата от 9334,20 лв.-главница
и лихва в размер на 39,53 лв. В т.12 „обстоятелства,от които произтича
вземането“ от попълнения образец на заявлението е посочено,че вземането
произтича по договор *** от 09.01.2013 г. за потребителски
кредит,сключен между праводателя на ищеца и ответника
на който в качеството му на кредитополучател му е предоставен кредит в размер
на 10854,88 лв.,като се е задължил да
погаси на 48 анюитетни вноски,всяка в размер на 310,40
лв. Към датата на подаване на заявлението всички вноски по посочения договор за
кредит били с настъпил падеж и съгласно чл.84,ал.1 ЗЗД ответника Г.К.Я. бил
изпаднал в забава,като претендираното вземане била
изискуемо в пълен размер. Също така в т.14
„Допълнителни изявления и допълнителна
информация“ от попълнения образец заявителя е посочил,че моли да бъде издадена
заповед за изпълнение,с която Г.К.Я. да бъде осъден да заплати на заявителя
сума в размер на 9373,73 лв.,представляваща незаплатена сума по договор за
потребителски кредит № ***,а именно главница в размер на 9334,20 лв. и договорна
лихва в размер на 39,53 лв.,както и разноските по заповедното производство.
Едва в
исковата молба в обстоятелствената част ищеца е пояснил,че посочената сума като
главница включва чистата стойност на кредита в размер на 10 000,00
лв.,която сума получил кредитополучателя,като към нея са включени още 300,00
лв.-такси/комисионни и 554,88 лв.-застрахователна премия. В заповедното
производство не са описани посочените по-горе задължения,като същите са
прибавени към главницата с общ размер на 10 854,88 лв.
С оглед на гореизложеното,настоящия
съдебен състав,счита,че е недопустимо въвеждането в исковото производство на ново
основание на вземането. Исковата молба по чл.422 от ГПК следва да съдържа
същото вземане, което е заявено пред заповедния съд, основаващо се на същите
обстоятелства. С оглед на това е недопустимо и изменение на основанието на иска
/виж. ТР №4/08.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС/.
Предвид изложеното, ЯРС счита, че липсва
правен интерес от установителен иск за вземанията,
които не са посочени в заявлението пред заповедния съд – за сумите от 300,00 лв.-такси/комисионни и 554,88
лв.-застрахователна премия,или на обща стойност 854,88 лв. Ищецът би могъл да ги претендира с осъдителен иск в
отделно производство. Ето защо претенцията за сумите от 300,00
лв.-такси/комисионни и 554,88 лв.-застрахователна премия, неплатени задължения по договора за потребителски
кредит,на обща стойност 854,88 лв., следва да бъде оставена без разглеждане
като недопустима, а производството в тази му част - прекратено.
Тъй като за вземането за главница, претендирано със заявлението, за разликата над 8479,32 лв.
до 9 334,20 лв. не е бил предявен иск по чл.422 от ГПК с оглед изричната
конкретизация в този смисъл, следва заповедта в тази й част да бъде обезсилена
от заповедния съд /виж. ТР №4/08.06.2014 г. по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС/.
Ответникът не е релевирал
твърдения, нито посочил доказателства за извършено плащане на претендираната сума,съобразно указаната му с определението
по чл. 140 ГПК доказателствена тежест.Искът е
основателен и доказан до сумата в размер от 8479,32
лв.-главница и за сумата от 39,53 лв. договорна лихва, и
като такъв за тези суми следва да бъде уважен.
Съгласно
ТР №
4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта
на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. В процесния
случай, ЯРС намира, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
в размер – 213, 09 лв.
С оглед изхода от делото
на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК ответникът дължи заплащане на сторени от ищеца разноски, както и на
адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от
юрисконсулт.
Съобразно представените доказателства за направени разноски
за платена държавна такса от 238,90 лв. и депозит за особен представител в
размер на 798,69 лв. и като съобрази, че полагащото се
юрисконсулско възнаграждение
и направеното от страна на особения представител на ответника в тази насока
възражение, изчислено по реда
на чл.78,ал.8 ГПК и на основание чл.13,т.2 и чл.25,ал.1 от Наредбата
за заплащане на правна помощ е в размер на 150,00 лв.,като е проведено едно съдебно заседание,като делото е
разгледано в отсъствие на пълномощника на ищеца, то в полза на «Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ»***, със седалище и адрес на управление гр. *** следва да се
присъдят разноски в размер на 1079,28 лв.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.дело № 2553/2019 г. по описа на ЯРС в частта му
за признаването
на установеното по отношение на
длъжника Г.К.Я.,ЕГН ********** ***,че последния дължи на ищеца «Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ»***, със седалище и адрес на управление *** сумата от общо 854,88 лв.-главница,представляваща
неизплатени суми по договор № ***/09.01.2013 г. представляващи сумата от 300,00
лв.-такси/комисионни и сумата от 554,88 лв.-застрахователна премия.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.К.Я.,ЕГН ********** ***, че дължи на «Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ»ЕАД, ***, със седалище и адрес на
управление гр***, следните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. *** г. по описа на ЯРС,
а именно: 8479,32
лв. – непогасена главница по договор за потребителски кредит ***,
договорна лихва-39,53 лв. за периода 09.01.2013 – 10.09.2014 г.,ведно със законна лихва върху
главницата,считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 21.03.2019 г. до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА
Г.К.Я.,ЕГН **********да заплати на «Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ»ЕАД, ***, със седалище и адрес на
управление гр. *** сумата от 213, 09 лв. – разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА Г.К.Я.,ЕГН ********** да заплати на «Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ»ЕАД,
*** със седалище и адрес на управление *** сумата от 1079,28 лв. – разноски за настоящата
инстанция.
Решението в частта с която се прекратява
производството има сила на ОПРЕДЕЛЕНИЕ
и същото подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски
Окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните,като в останалата
му част Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: