№ 56
гр. Разград, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и девети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20243330102413 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашно насилие.
Постъпила е молба от С. Б. К. срещу М. Е. М. за налагане на мерки по Закона
за защита от домашно насилие по отношение на нея. В молбата сочи, че с
ответника са имали интимна връзки, че проявявал болезнена ревност и
демонстрирал агресивно поведение спрямо нея. Конкретно твърди, че на
03.10.2024 г. ответникът разбил входната врата на обитаваното от нея жилище
и заявил, че ще остане там, независимо от нейното желание, а на 29.12.2024 г.
посетил работното й място и се държал агресивно – ударил управителя на
заведението.
Ответникът не е заявил становище по молбата. Същият не се явява и в о.с.з.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи
следната фактическа обстановка: Ответникът М. Е. М. и ищцата С. Б. К. са
имали краткотрайна интимна връзка според показанията на дъщерята на
последната – свид. К..
Следователно на осн. чл.3, т.2 от Закона за защита от домашно насилие
молбата за защита по този закон е допустима.
Ищцата в съответствие с разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗДНН е представила
декларация, в която е преповторила и обстоятелствата, посочени и в исковата
молба.
Във връзка с твърденията на двете страни по делото са разпитани свидетелите
Н. и К., полицейски служители и свид.Дойгу, дъщеря на ищцата. Първите
двама са посещавали дома на ищцата по повод подадени сигнали за влизане от
ответника в дома на ищцата и отказ да го напусне. Свид. Н. си спомня, че
когато той е посетил адреса ищцата е искала единствено и само да изведат
ответника и е заявила, че не желае да подава жалба за неговото поведение.
Свид. К. е заварил ответника с пререзана от самия него вена. И за двете
съобщения съставили съответните протоколи. Според свид.К. при тези
посещения ответникът настоявал да разговаря с ищцата.
1
На 03.10.2024 г. на ответника е съставен Протокол за предупреждение.
С постановление от 07.06.2024 г. прокурор от РП-Разград е отказал да
образува производство за настаняване на ответника на задължително лечение,
т.к. поставената му диагноза „Емоционално нестабилна личност.
Декомпенсация“ не попада сред тези, посочени в чл.146, ал.1, т.1 и т.2 от
Закона за здравето.
Спрямо ответника М. Е. М. е образувано и гр.д.№12/13.08.2024 г. по описа на
РС-Разград, по което е издадена заповед за защита на М. А. М.
Ищцата и ответника не се водят на диспансерен учет в Отделение по
психиатрия към МБАЛ Разград.
Ответникът е осъждан за документно престъпление.
Във връзка с необходимостта от оценка на риска, вменена като задължение на
съда с разпоредбата на чл.15, ал.4 от ЗЗДН е интервюирана ищцата, в нарочно
зададени от съда въпроси ищцата пояснява, че ответникът не е заплашвал с
убийство нито нея, нито децата й, но е заплашвал, че ще се самоубие. На знае
същият да употребява наркотици, не е забелязала и злоупотреба с алкохол, но
при посещението на работното й място на 29.12.2024 г. бил вече употребил
алкохол. Не е чупил нейни или общи вещи. Освен двата описани в исковата
молба случая, двамата не са се виждали, но той продължавал до момента на
издаването на заповедта за незабавна защита да й праща съобщения и да
настоява да се видят, за да разговарят.
Разгледана по същество, Съдът счита, че молбата за защита по реда на Закона
за защита от домашно насилие е основателна и доказана.
Легалната дефиниция в чл.2 от Закона приема, че домашно насилие е всеки
акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния
живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които
обитават едно жилище. При преценката кога един акт е насилие съдът следва
да вземе предвид всички обстоятелства на конкретния случай.
В настоящия случай Съдът взе предвид разпоредбата на чл.13, ал.3 от Закона
за защита от домашно насилие, която регламентира възможността да бъде
издадена заповед за защита само на основание приложената декларация по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства. В случая твърденията в
тази декларация, подписана от ищцата, се подкрепят от показанията на
дъщеря й, която е очевидец и на свидетелите, които са се отзовавали на
сигнала за оказване на помощ.
В случая поведението на ответника по отношение на ищцата следва да бъде
квалифицирано като емоционално насилие. Такова е всяка словесна,
емоционална или психологическа травма. Пример за такова насилие е опитите
чрез заплахи да се въздейства върху волята на ищцата, както в настоящия
случай.
Тази проява на домашно насилие е основание за налагане на мерки за защита,
които следва да бъдат наложени по преценка на съда в рамките на
регламентираните в чл.5 от ЗЗДН. В настоящия случай Съдът счита, че като
такива мерки следва да наложи както по отношение на първата ищца, така и
по отношение на двете й деца – втория и третия ищец, т.к. е възможно чрез
контакти с децата ответникът да я притеснява.
Тази мерки в случая следва да бъдат: задължаване на ответника да се
въздържа от извършване на домашно насилие, отстраняване от съвместно
обитаваното жилище до фактическата раздяла между тях, както и забрана да
2
приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и
отдих на ищците. С оглед обстоятелството, че по-голяма част от
комуникацията е осъществявана по телефон и интернет, Съдът счита за удачно
да наложи и забрана за осъществяване на контакт и по телефон, чрез ел. поща,
обикновена поща или факс, както и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация за срок от осемнадесет месеца. Този срок съдът намира за
подходящ с оглед на обстоятелството, че не са налице обстоятелства, които да
налагат комуникация между страните /нямат общи деца, имущество, брак/,
които да налагат постепенно възстановяване на комуникацията, а
същевременно спрямо ответникът има издадена и друга заповед по ЗЗДН с
цел защита на трето за настоящия процес лице.
Последното обуславя и необходимостта от посещение на специализирана
програма за справяне с гнева.Съответно съдът следва да наложи и мярката по
чл.5,ал.1 т.5 от ЗЗДН, като насочи ответника за изпълнение на същата към
Консултативен център по проблемите на домашното насилие в гр.Разград към
Център за съзидателно правосъдие, т.к. до настоящия момент РС – Разград не
е уведомен за други специализирани програми по смисъла на горепосочения
текст на територията на Община Разград, както и мярката по чл.5, ал.1 т.6 от
ЗЗДН, но само по отношение на първата ищца, т.к. действията на ответника
спрямо децата не са били така интензивни и в социалните доклади, изготвени
от ОЗД липсват данни за трайни впечатления от тези действия, които да
налагат посещения на възстановителни програми.Участието в тези програми
ще помогне на ответника да осъзнае погрешността на избрания подход на
общуване с членовете на семейството, респ. да придобие знания за овладяване
на гнева и избор на конструктивни начини на общуване.
Началото на действието на мерките с определен от съда срок е моментът на
постановяване на решението, с което те се налагат. Изводът следва от
разпоредбата на чл. 20 ЗЗДН, според която заповедта за защита подлежи на
незабавно изпълнение. Подкрепя се и от нормата на чл. 17, ал. 3, която казва,
че обжалването не спира изпълнението на заповедта.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищцата направените от нея
разноски по производството за един адвокат в размер на 500 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати и д.т. по
настоящото дело, чийто размер следва да бъде определен по чл.16 от Тарифа
за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК предвид разпоредбата
на т.22 от ТР №6/06.11.2013 г. по т.д.№8/2012 г. ВКС, ОСГТК.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА М. Е. М., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Р.****** да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С. Б. К.,
**********.
ЗАБРАНЯВА на М. Е. М., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Р.****** да
приближава С. Б. К., ********** жилището, в което живее, находящо се на
адрес гр.Р.********* местоработата й в ресторант „Лес“ в гр.Разград на
разстояние по-малко от 50 м. и местата за социални контакти и отдих за срок
от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.
ЗАБРАНЯВА на М. Е. М., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Р.****** да
осъществява контакт със С. Б. К., ********** под каквато и да било форма,
3
вкл. и по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез
всякакви други средства и системи за комуникация за срок от
ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.
ЗАДЪЛЖАВА М. Е. М., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Р.****** да
посещава специализирана програма към Консултативен център по проблемите
на домашното насилие в гр.Разград към Сдружение Център за съзидателно
правосъдие ЕИК: *********, адрес ж.к. “Освобождение” бл. 34, ет. 1, п.к. 237,
Разград 7200, България Тел.: (+359 898) 552688, Е-mail: ******@******.***,
www.ngo-rz.or, като за целта следва до 28.02.2025 г. да установи контакт по
телефон или чрез ел. поща.
ПРЕДУПРЕЖДАВА М. Е. М., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Р.******
за последиците от неизпълнението на заповедта – на основание чл.21 ал.2 от
ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган,
констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява
органите на прокуратурата.
Решението подлежи на незабавно изпълнение по отношение на наложените
мерки.
Да се издаде заповед за съдебна защита.
Да се уведоми Център за съзидателно правосъдие гр.Разград за наложените
мерки по чл.5, ал.1, т.6 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА М. Е. М., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Р.****** ДА
ЗАПЛАТИ на С. Б. К., ********** сумата 500 лв. за направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. Е. М., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Р.****** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС - Разград държавна такса от 25 лв. /двадесет и пет
лева/ на основание чл.16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
След влизане в сила на съдебното решение да се изпрати покана за
доброволно плащане на сумите, а ако същите не бъдат платени в дадения срок
- да се издаде изпълнителен лист за същите, както и за сумата 5 лв. държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в 7-дневен
срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4