Разпореждане по дело №223/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на депозирани пред съда иск от К М – Кмет на О. Б., Булстат *********, на адрес: град Б., ул. “О” № 4а, срещу “Ю. Д. П.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Б., Област Б., ул. “З” № 18, представлявано от А Х. Й.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД, с който ищеца моли съда да осъди длъжника ответник, да заплати на О. Б. сумата 68 121.58лв., представляваща невнесени суми от издадени позволителни за дърва от контингент местно население за 2009г., в размер на 44 530.00лв. и за 2010г. в размер на 23 591.58лв., ведно със законната лихва върху сумата от 68 121.58лв., от завеждането на иска до окончателното и изплащане от длъжника, както и да му заплати сторените по делото разноски.

Исковата претенция се основава на твърдението за неизпълнение от страна на ответника на задълженията му, по сключен между страните по делото Договор от 15.08.2005г., съгласно клаузите на който, всички дейности по управлението и ползването на горите и земите от горския фонд по смисъла на чл. 53 от ЗГ/отм./ и предвидените ЛУП за 2005г.- 2014г. за ОГФ, на територията на ДЛ Б., да бъдат изпълнявани само от ДЛ Б., което съгласно чл.4.1 от договора се е задължило, да внася всички приходи получени от дейността на лесничейството в Общинския горски фонд, по сметката на специална набирателна сметка в О. Б.. Твърди се, че задълженията на страните по договора са допълнени и с Допълнително споразумение към договора от 13.09.2005г., с който са конкретизирани реда за плащане на ползването на дървесината от ОГФ от местното население по такса от корен и страничните ползвания от тази територия. На 27.09.2006г., страните по договора, в изпълнение на Решение № 389/31.08.2006г. на Общинският съвет Б., са подписали и Анекс към договора, с който са договорили, че всички средства постъпили до подписването на анекса по сметката на РУГ Пазарджик, следва да бъдат прехвърлени на бюджетната сметка на О. Б..

Твърди се в исковата молба по делото, че въз основа на Решение № 250/11.05.2009г. на Общински съвет Б., е одобрен обема по видове и цени на лесоколтурните дейности и позволителните за дървесина от КМН за 2009г., съгласно действащия ЛУП, като в т. ІІ е описано ползването на дървесина от местния контингент. Така общото задължение на ДГС към О. Б. е за 2009г. в размер на 44 530.00лв. С писмо покана с изх. № ФД-2261/09.10.2009г. до Директора на ДГС Б., горското стопанство е било поканено да изплати дължимите суми, като му е даден срок за това до 15.10.2009г. Последвала е и нова покана с писмо с изх. № АО- 3429/07.12.2009г. до Директора на ДГС, като е даден нов срок за изплащане на дължимото – до 10.12.2009г.

С Решение № 516/30.06.2010г. на Общински съвет Б., е одобрен обема по видове и цени на лесоколтурните дейности и позволителните за дървесина от КМН за 2010г., съгласно действащия ЛУП, като в т. ІІ е описано ползването на дървесина от местния контингент. Общото задължение на ДГС към О. Б. е за 2010г. в размер на 23 591.58лв. С писмо покана с изх. № БМ-97/23.09.2010г. до Директора на ДГС Б., е било поискано от О. Б., да бъде уведомена за тарифните такси, както и начина на отчитането им, към което е приложено и Решение № 101/04.09.2008г. за определяне на таксите и ползванията от ОГФ, като е посочен и начина на тяхното отчитане. С Решение № 218/26.03.2009г. на Общински съвет Б., са променени цените на облите дървени материали, добиваните от ОГФ от фирмите ползуватели.

В исковата молба се твърди, че от ДГС не е било оспорено вземането за сумата от 44 180.00лв., но се възразява, че за тази сума е извършено от ДГС прихващане срещу вземане на ДГС от О. Б., по фактури - № 1958/11.12.2009г. за сумата 39 680.28лв., и № 1963/14.12.2009г. за сумата 4.25лв., или общо по двете фактури – за сумата 39 684.53лв. С друго писмо № БМ-123/10.11.2010г. от ДГС до О. Б., се уведомява общината, че дължимата сума по тарифи такси за издаване на позволителни за КМН до 04.11.2010г., в размер на 11 078.80лв., се покриват разходите по фактура № 2446, на стойност 11 962.78лв., т.е. че отново се извършва прихващане на едното вземане срещу другото насрещно такова. За сумата – 11 962.78лв.,събрана от позволителни за извоз на дърва за огрев, от ДГС Б. са възразили на О. Б., че са извършили прихващане срещу сумата по фактура № 2502/29.11.2010г. за насрещни задължения на общината към горското стопанство.

Твърдението на ищеца в исковата молба по делото е, че ДГС неправилно са издали фактури, с които извършват прихващане срещу дължимите сума на О. Б. по сключения договор, без да имат правно основание за това. Твърди се неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, което е обусловило и правния интерес от завеждането на настоящия иск пред съда за сумата – 68 121.58лв.

В срока по чл. 131 ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от “Ю. Д. П.” ДП Б., ТП “ДГС Б.”, с ЕИК *352, на адрес: град Б., ул. “Юндола” № 20, чрез пълномощника – адв. И Й О. На основание чл. 108 ал.1 във връзка с чл. 119 ал.3 от ГПК, е направено с писмения отговор възражение за местна неподсъдност на делото на ОС Б., със становище че същото следва да бъде разглеждано от ОС Пазарджик. Възразява се и срещу пасивната легитимация по предявения иск, като на основание чл. 163 ал.1 и 2, във връзка с чл. 164 ал.2 ,чл.164 ал. 2, чл. 173 и чл. 174 ал. 1 от ЗГ се изказва становище,че пасивно легитимиран да отговоря по предявения иск е ТП “ДГС Б.”, което е териториално поделение на държавното П. “Ю. Д. П.” Б. и като такова има право да води от свое име и за своя сметка съдебни и арбитражни дела. С писмения отговор, ответника чрез своя процесуален представител оспорва изцяло предявения иск, като твърди че претендираните суми са заплатени от ответника, чрез извършване на прихващането им срещу други насрещни задължения от О. Б. към ДГС Б.. Твърди се, че прихващането е извършено на основание чл. 140 от ЗЗД, за което е било надлежно уведомена О. Б.. С писмения отговор е направено искане за назначаване на съдебно икономическа експретиза, със задачи свързани с доказването на възражението за плащане на дължимата сума от ответника на ищеца по делото.

Възраженията за местна неподсъдност на делото на ОС Б. и за ненадлежна пасивна легитимация по предявения иск, на посочените с писмения отговор правни основания, съдът разглеждащ настоящото дело е счел за неоснователни. Видно от приложените с исковата молба Заповед № РД-49-106/13.04.2011г. и Заповед № РД-49-210/03.06.2011г. на Министъра на земеделието и храните, и от представеното удостоверение за актуално състояние на дружеството въз основа на извадка от ТР, след сливане, посочените в цитираните заповеди държавни горски и ловни стопанства/сред които и ДГС Б./, са преобразувани в ново Д. П. - “Ю. Д. П.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Б., универсален техен правоприемник, на което е предоставено и имуществото на държавните горски и ловни стопанства. Така същите след преобразуването им са станали клонове на регистрираното в ТР Д. П., макар и да са запазили известна оперативна самостоятелност. Съобразно нормата на чл. 108 ал.1 от ГПК, исковете срещу държавните учреждения и техните ЮЛ, се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление и седалище. По спорове възникнали от преките отношения с техните поделения или клонове, исковете могат да се предявяват и по тяхното местоположение. С цитираната законова разпоредба, на ищеца е предоставена от закона възможността да избира дали да насочи иска си срещу държавното П. или срещу неговите клонове, като това определя с оглед на разпоредбите на ГПК и местната компетентност и пасивната легитимация при иска. След като ищеца е избрал да насочи иска си срещу държавното П., което след преобразуването е превоприемник на правата и задълженията на ДГ и ДЛ стопанства, то на него е непротивопоставимо възражението за ненадлежна пасивна легитимация по предявения иск и за местна неподсъдност на делото на основание общите разпоредби на чл. 119 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 108 ал.1 от ГПК.

За О. Б., не се явява представител или процесуален представител, за да изрази становище по допустимостта или основателността на предявения иск.

Адвокат Онцова, пълномощник на Ю. Д. П. Б., моли съда да отхвърли предявения иск като недоказан и неоснователен. Излага съображения, че срещу претендираните и дължими суми от О. Б., е извършено на основание чл. 140 от ЗЗД прихващане срещу насрещно задължение на общината към ДГС Б. и след извършеното прихващане не ответника а ищеца е длъжник по неизвършени от него плащания.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът счита за установено следното:

Установи се от събраните по делото писмени доказателства, че между О. Б. и ДЛ Б., е сключен Договор от 15.08.2005г., съгласно клаузите на който, всички дейности по управлението и ползването на горите и земите от горския фонд по смисъла на чл. 53 от ЗГ/отм./ и предвидените ЛУП за 2005г.- 2014г. за ОГФ, на територията на ДЛ Б., да бъдат изпълнявани само от ДЛ Б., което съгласно чл.4.1 от договора ДЛ се е задължило, да внася всички приходи получени от дейността на лесничейството в Общинския горски фонд, на територията на ДЛ Б., по сметката на специална набирателна сметка в О. Б..

Между същите страни към сключения договор е подписано Допълнително споразумение към договора от 13.09.2005г., с който са конкретизирани реда за плащане на ползването на дървесината от ОГФ от местното население по такса от корен и страничните ползвания от тази територия. Предвидено в т. 1, че тарифните такси на корен от облите дървени материали, дървета за горене, вършина и тези по страничните ползвания и горски продукти, се събират от служителите в ДЛ, от крайните ползуватели в размери, определени с Тарифата за корен на облите дървени материали, дървета за горене и вършината, добити от ДГФ, приета с ПМС № 266/03.12.1998г. В т. 2 от допълнителното споразумение е записано, че крайният ползувател ще заплаща на служителите в лесничейството и дължимите за извършваните от ДЛ административни и технически услуги, в размери определени със същата Тарифа. В т. 3 страните са се съгласили – събраните такси по т. 1 и т. 2 да се отчитат от съответния служител на ДЛ и да се внасят по банков път в нарочната набирателна сметка на РУГ.

На 27.09.2006г., страните по договора, в изпълнение на Решение № 389/31.08.2006г. на Общинският съвет Б., са подписали и Анекс към договора, с който са договорили, че всички средства постъпили до подписването на анекса по сметката на РУГ Пазарджик, следва да бъдат прехвърлени на бюджетната сметка на О. Б..

По делото е прието като писмено доказателство Решение № 250/11.05.2009г. на Общински съвет Б., с което е одобрен обема по видове и цени на лесокултурните дейности и позволителните за дървесина от КМН за 2009г., съгласно действащия ЛУП, като в т. ІІ е описано ползването на дървесина от местния контингент. Така видно е от същото, че общото задължение на ДГС към О. Б. е за 2009г. в размер на 44 530.00лв. С писмо покана с изх. № ФД-2261/09.10.2009г. до Директора на ДГС Б., горското стопанство е било поканено да изплати дължимите суми, като му е даден срок за това до 15.10.2009г. Последвала е и нова покана с писмо с изх. № АО- 3429/07.12.2009г. до Директора на ДГС, като е даден нов срок за изплащане на дължимото – до 10.12.2009г.

С Решение № 516/30.06.2010г. на Общински съвет Б., е одобрен обема по видове и цени на лесокултурните дейности и позволителните за дървесина от КМН за 2010г., съгласно действащия ЛУП, като в т. ІІ е описано ползването на дървесина от местния контингент. Общото задължение на ДГС към О. Б. е за 2010г. в размер на 23 591.58лв. С писмо покана с изх. № БМ-97/23.09.2010г. до Директора на ДГС Б., е било поискано от О. Б., да бъде уведомена за тарифните такси, както и начина на отчитането им, към което е приложено и Решение № 101/04.09.2008г. за определяне на таксите и ползванията от ОГФ, като е посочен и начина на тяхното отчитане.

Установи се по делото, че с Решение № 218/26.03.2009г. на Общински съвет Б., са били променени цените на обли дървени материали, добивани от ОГФ от фирмите ползувателки. Същото е оспорено от Кмета на О. Б.. Със Заповед № 192/14.04.2009г. на Областният управител на област Пазарджик, решението е върнато на Общинския съвет за ново разглеждане, а след като не е преразгледано на заседание в законоустановения срок, решението е било обжалвано пред Административен съд Пазарджик. С Решение № 325/29.06.2009г. по образуваното въз основа на жалба с вх. № 1689/07.05.2009г. административно дело № 270/2009г. по описа на съда, е отменил като незаконосъобразно Решение № 218/26.03.2009г. на Общински съвет Б., в частта му в която са определени от общинския съвет цени/такси/ за ползване на обли материали и дърва за огрев и вършина, като се били отхвърлени като неоснователни жалбите на Кмета на О. Б. и на Областния управител на Пазарджик.

От водената между ДГС Б. и О. Б. кореспонденция се установява, че с писмо с изх. № 2375/23.09.2010г./на ДГС/ и вх. № БМ – 97/23.09.2010г./на О-на Б./, във връзка със започналия добив по тарифа от корен КМН към ОГФ, са поискали да бъдат уведомени за тарифните такси, както и начина на отчитане на събраните тарифни такси КМН. На това писмо О. Б. е изпратила писмо отговор, с изх. № БМ-102/30.09.2010г., към което е приложила представеното и прието и по настоящото дело Решение № 101/04.09.2008г., за определяне на таксите и ползванията от ОГФ, като е посочен и начина за тяхното отчитане. Решението е съобразено и с ПМС № 202/11.08.2008г. То е било поправено досежно допусната явна фактическа грешка, с друго Решение № 156/27.11..2008г. на Общинският съвет в О. Б..

От водената между ДГС Б. и О. Б. кореспонденция се установява също така, че от ДГС не е било оспорено вземането за сумата от 44 180.00лв., но се възразява, че за тази сума е извършено от ДГС прихващане срещу вземане на ДГС от О. Б., по фактури - № 1958/11.12.2009г. за сумата 39 680.28лв., и № 1963/14.12.2009г. за сумата 4.25лв., или общо по двете фактури – за сумата 39 684.53лв./Писмо с вх. № БМ-5/12.01.2010г./ С писмо с изх. № БМ-8/18.01.2010г., общината е върнала на лесничейството фактури № 1921/26.11.2009г. и № 1958/11.12.2009г., като е било извършено уведомяване, че дължимите от ДГС суми не са преведени на общината. С други писмо до ДГС от О. Б. - № БМ-17/02.02.2010г., счетоводството на лесничейството е уведомено, че фактури № 1958/11.12.209г. и 2008/25.01.2010г. няма да бъдат изплатени поради липса на нормативно основание за това, както е че фактура № 1921/26.11.2009г. за маркирани и сортиментиране КМН-2009г., ще бъдат изплатени след представяне на първичната документация, като със същото писмо фактурите са върнати на ДГС.

Видно е от друго писмо от ДГС до О. Б., с вх. № БМ- 117/01.11.2010г., че в него са описани позволителни за извоз на обща стойност 5 920лв. за месец 10.2010г. С писмо с изх.№ БМ-121/04.11.2010г. от Кмета на О. Б. до Директора на ДГС, е извършено уведомяване за дължими суми по тарифните такси от издадените позволителни за КМН до 04.11.2010г. В отговор на това писмо е получено писмо № БМ-123/10.11.2010г. от ДГС до О. Б., се уведомява общината, че дължимата сума по тарифи такси за издаване на позволителни за КМН до 04.11.2010г., в размер на 11 078.80лв., се покриват разходите по фактура № 2446, на стойност 11 962.78лв., т.е. че отново се извършва прихващане на едното вземане срещу другото насрещно такова. За сумата – 11 962.78лв.,събрана от позволителни за извоз на дърва за огрев, от ДГС Б. са възразили на О. Б., че са извършили прихващане срещу сумата по фактура № 2502/29.11.2010г. за насрещни задължения на общината към горското стопанство. /писмо с вх. № БМ-128/30.11.2010г./За тези си възражения за прихващания, ДГС се е позовавало на Решение № 559/30.09.2010г. на Общински съвет Б., което също е било оспорено от Кмета на общината, но оспорването не е било прието, както се установява от Решение № 580/28.10.2010г. и от Решение № 581/28.10.2010г. на Общински съвет Б.. По жалба срещу атакуваното решение е било образувано административно дело № 697/2010г. по описа на АС Пазарджик. С Определение № 99/14.02.2011г. постановено в открито съдебно заседание, производството по административното дело е било прекратено, като жалбата на Кмета на О. Б. срещу Решение № 559/30.09.2010г. на Общински съвет Б., е била оставена без уважение поради липса на годен предмет на обжалване и липса на правен интерес за това. Определението не е било обжалвано и е влязло в законна сила. Видно е от приетите писмени доказателства по делото, че с Решение № 609/28.12.2010г. на Общински съвет Б., Решение № 559/30.09.2010г. на същия Общински съвет е било отменено. Това е дало основания за твърденията на ищеца в исковата молба по делото, че ДГС неправилно са издали фактури, с които извършват прихващане срещу дължимите сума на О. Б. по сключения договор, без да имат правно основание за това. Твърди се неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, което е обусловило и правния интерес от завеждането на настоящия иск пред съда за сумата – 68 121.58лв.

По делото по искане на страните е допусната и изслушана от съда съдебно икономическа експертиза, като заключението не е оспорено от страните, а съдът го възприема изцяло като пълно и компетентно изготвено. Експерта П. Х., след като е извършил справка в счетоводствата на ТП ДГС Б. и О. Б. и след задълбочена проверка на първичните документи и осчетоводяването им в двете счетоводства, сочи в заключението си механизма на отчитане на дейностите по управлението и ползването на горите и земите от Общински горски фонд. По силата на сключения и приложен по делото договор, всички приходи получени от дейностите извършвани в Общинският горски фонд се внасят в специална набирателна сметка на РУГ – Пазарджик. Таксите за издаване на позволителни за сеч, за извоз, за маркиране и кубиране на дървесината се събират и отчитат от горските стражари при ТП ДГС Б.. Позволителните се записват в описи по номера и размера на събраната сума. Съгласно т. 3 от Допълнителното споразумение към договора, събраните такси следва да се проверяват при отчитането им от представител на възложителя и изпълнителя, която проверка те следва да удостоверяват с подписа си. След това сумите по банков път се изпращат по набирателната сметка на РУГ Пазарджик.

Приходите постъпили от издадени позволителни, разходите свързани с дейността и разчитането с общината са осчетоводени от ДГС Б. по счетоводна сметка 411 “Клиенти”.

Вещото лице сочи в заключението си, че след извършена проверка в счетоводствата на ТП ДГС Б. и О. Б. и след задълбочена проверка на първичните документи и осчетоводяването им в двете счетоводства се установява, че за периода от месец 05.2009г. до месец ХІІ.2010г. от издадени позволителни за дърва и дървен материал от КМН и странични ползвания, са събрани 44 180.00лв. Позволителни за паша не са издавани и събирани за същия период. През 2010г. от издадени позволителни ТП ДГС Б., са събрали 40 663.93лв., като общо за периода от 2009г. до 2010г., в ТП ДГС Б., са събрани такси от издадени позволитени в общ размер на 84 843.93лв. В О. Б. счетоводно не се водят на каква стойност са издадените позволителни и какво е задължението на ТП ДГС Б. към О. Б. за невнесени суми от дължимите позволителни.

Вещото лице в писменото си заключение отбелязва, че събраните такси от издадените позволителни за извоз на дърва и дървен материал за строителството на КМН е в общ размер на 84 843.93лв., като същите са осчетоводени в счетоводството на ТП ДГС Б., но не са внесени по сметката на О. Б.. Сумите събрани от ДГС Б. от издадени позволителни през 2009г. са в размер на 44 180.00лв. и същите с 38 броя платежни нареждания са внесени по банков път по сметка- “Разплашателна- такси недържавен горски фонд”. През 2010г. банковата сметка е закрита. Таксите събрани от издадените позволителни през 2010г. в размер на 40 663.93лв. са внасяни в касата на ТП ДГС Б..

Според експерта Х., по счетоводни данни размера на дължимите, неизплатени суми от О. Б. на ТП ДГС Б., произтичащи от извършени услуги е на обща стойност 125 395.69лв. За направените услуги и разходи са издадени 7 броя фактури, които са осчетоводени в съответните сметки, отразени са в дневниците за продажбите и е начислен ДДС, съответно внесени в бюджета за съответния месец. В обстоятелствената част на заключението си, експерта сочи, че тези фактури не са подписани от представител на О. Б.. Фактура № 1921/26.11.2009г. е за маркиране и сортиментиране лесосечния фонд за дървата за местното население; Фактура № 1958/11.12.2009г. е за административни разходи по сключения договор, за периода от 01.01.2009г. до 31.11.2009г., изчислени за обслужването на един хектар за един месец, както и за други административни услуги- изразходвани горива и смазочни материали, телефонни разговори, материали и текущ ремонт на МПС и други разходи. Всичките издадени 7 броя фактури са осчетоводени по счетоводната сметка 410, респ. 411 “Клиенти”. Същите са отразени в дневниците за продажбите съответно в месеците, за които са издадени фактурите. Начислен е общо върху тях ДДС, в размер на 20 899.28лв.

В крайна сметка заключението на експерта по изготвената от него съдебно икономическа експертиза е, че размера на дължимите, но незаплатени суми от ТП ДГС Б. към О. Б., произтичащи от извършени услуги от страна на лесничейството е в размер общо на 84 843.93лв. От събраните през 2009г. от ДГС Б. от издадени позволителни и внесени в специалната банкова сметка, е направено прихващане в общ размер на 44 180.00лв., по фактура № 1921/26.11.2009г. за сумата – 22 466.40лв. и частично по фактура № 1958/11.12.2009г. за сумата – 21 713.60лв. Вещото лице заключава, че от събраните през 2010г. от издадени позволителни и внесени в касата на ТП ДГС Б., са направени прихващания в общ размер на 40 663.93лв. по фактури: № 1958/11.12.2009г. за сумата 4 771.34лв., фактура № 2446/29.10.2010г., за сумата 11 962.78лв.; фактура № 2502/29.11.2010г., за сумата 11 962.78лв., по фактура № 2533/27.12.2010г., за сумата 11 962.78 и по фактура № 1963/14.12.2010г. за сумата – 4.25лв. или общо за сумата от 40 663.93лв. Експерта сочи в заключението си, че след извършените прихващания за процесния период – от 2009г. до 2010г. салдото е нула.

От задължението на О. Б. към ТП ДГС Б., оставал задължение в размер на 40 551.76лв.

С едностранно предизвестие, инкорпорирано в Уведомително писмо № АО-1244/09.05.2011г., сключения договор между ТП ДГФ Б. и О. Б. договор е бил едностранно прекратен.

При така установената фактическа обстановка, съдът навежда следните правни доводи:

По допустимостта на предявения иск:

Съдът счита че предявения иск е процесуално допустим. Обстоятелствата обосноваващи фактите от които произтича претендираното право, обуславят правния интерес за ищеца от тяхното завеждане и поддържане пред съда. Въпреки сложния фактически състав на правоотношенията сложили се между страните, в крайна сметка исковата претенция се основава на неизпълнение на определени задължения от ответното дружество, поети по силата на подписани между страните договор от 15.08.2005г., Допълнително споразумение към договора от 13.09.2005г. и Анекс към договора, които намират опора в разпоредбите на специалните правни норми, регулиращи търговските отношения между Общината и ДГС по повод на дейностите по управлението и използването на горите и земите от горския фонд на територията на ДЛ Б., свързани с добива на дървесина, дърва за огрев и страничните ползвания. Това даде основание на съда при служебната си проверка за допустимост на иска към момента на постановяването на решението си по делото, да квалифицира най – общо същия като иск по реда на чл. 79 ал.1 от ЗЗД, при липса на специална законодателна уредба за този вид договори и съглашения в ТЗ. Тогава когато длъжника виновно не изпълнява поетите от него задължения към съконтрагента си по силата на сключен между тях договор, за кредитора възниква дадената от закона правна възможност да поиска макар и закъсняло изпълнение, ако все още има правен интерес за това, а когато задължението е парично, то закъснялото му изпълнение винаги е свързано и със задължение за заплащане на лихви.

По основателността на предявения иск:

Исковата претенция по делото е основана на сключен между О. Б. и ДЛ Б., договор от 15.08.2005г., с който страните са съгласили всички дейности по управлението и ползването на горите и земите от общинския горски фонд по смисъла на чл. 53 от ЗГ/отм./ и предвидените ЛУП за 2005г.- 2014г. за ОГФ, на територията на ДЛ Б., да бъдат изпълнявани само от ДЛ Б., на база годишните предвиждания по ЛУП за съответната година. При уговаряне на реда за изчисляване на дължимите цени и начина на плащане, най – общо страните са приели, че ДЛ Б. следва да внася всички приходи получени от дейностите на лесничейството в ОГФ, по специална набирателна сметка в РУГ Пазарджик. В исковата молба обаче не е посочено, че в т. 4.2 от сключения договор, О. Б. се е задължила да заплаща на ДЛ Б., всички административни разходи, направени от нея по изпълнението на задълженията си по договора, на основание ПМС № 266, а в т. 4.4 е предвидено, извършената от изпълнителя работа предварително да се съгласува и одобри от двете страни с двустранно подписани план сметки. Идеята на страните за реда на определяне на цените и плащане за ползването на дървесината от ОГФ от местното население, по такса на корен и страничните ползвания от ОГФ, е доразвита и конкретизирана в Допълнително споразумение към сключения договор от 13.09.2005г., където в т. 1 страните са се договорили, че тарифните такси на корен от облите дървени материали, дървета за горене, вършина и тези по страничните ползвания и горски продукти, се събират от служителите в ДЛ, от крайните ползуватели в размери, определени с Тарифата за корен на облите дървени материали, дървета за горене и вършината, добити от ДГФ, приета с ПМС № 266/03.12.1998г. В т. 2 от допълнителното споразумение е записано, че крайният ползувател ще заплаща на служителите в лесничейството и дължимите за извършваните от ДЛ административни и технически услуги, в размери определени със Тарифа за административни и технически услуги, приета с МПС 266/03.12.1998г.. В т. 3 страните са се съгласили – събраните такси по т. 1 и т. 2 да се отчитат от съответния служител на ДЛ и да се внасят по банков път в нарочната набирателна сметка на РУГ. Съществен за настоящия казус е уговорения между страните начин на двустранно приемане на извършената работа и отчитане на събраните такси, като преди внасянето им специалната набирателна сметка, те следвало да бъдат отчетени от представител на О. Б. и на ДЛ Б., които след проверка да удостоверят отчитането с подписите си. Отчитането за неизписаните кочани с позволителни е следвало да бъде извършвано до 30 число на всеки от съответните месеци, а при изписан кочан, в деня на неговото изписване. Прието било от страните по договора, че представителите на възложителя и изпълнителя по договора, отговарящи за отчитаните такси, следвало ежемесечно да изготвят протокол за събраните и внесени такси в набирателната сметка на РУГ. Подписания между страните Анекс не е внесъл съществени промени в начина на определяне на дължимите цени за събраните такси и тяхното отчитане, а само е променил сметката в която да се внасят дължимите суми – от набирателната сметка на РУГ, парите следвало да се приведат в бюджетната сметка на О. Б..

На страните по един договор, съобразно нормата на чл. 9 от ЗЗД, законът е предоставил правото свободно да договарят и да постигат съглашения, за които единственото ограничение е да не противоречат на нормите на закона. Веднъж постигнали съгласие за условията на съглашението и подписали договор помежду си, страните са обвързани от него, като договора със своите клаузи е задължителен за страните и има силата на закон за тях. /чл. 20 от ЗЗД/. За действителната воля на страните по един договор, следва да се съди единствено и само от клаузите на самия договор.

По иск за реално изпълнение на договорни задължения, какъвто е предявения и по настоящото дело, ищецът следва да докаже че между него и ответника е налице валидно сключен договор, който е породил отразените в договора и целени от страните правни последици, както и че той е изправна страна по него, а длъжникът не е изпълнил виновно свои задължения, поите по силата на сключения договор. В настоящия процес по реда на чл. 140 и чл. 146 от ГПК , съдът е указал на ищеца задължението му да доказва фактите които твърди, както и да установи основанието и размера на претендираното задължение.

Представените по делото доказателства не мотивират съда да приеме за установено и доказано претендираното от ищеца право, така както същото е заявено с исковата молба по делото. Внимателният анализ на клаузите на сключения между страните договор и допълнително споразумение към него, води на извода че след като правото на всички дейности в ОГФ в землището на О. Б. са предоставени изцяло на ДЛ Б., дължимо е от лесничейството заплащането на реално събраните от извършените дейности по управлението и ползването на гората такси за добив на обли дървени материали, дърва от корен, вършина и странични ползвания от този горски фонд, които е следвало да се заплащат от крайни потребител, а да се събират от служителите на лесничейството. Не случайно между страните със сключения договор и допълнителното споразумение към него е приет специален ред на отчитане на събраните такси за извършените в ОГФ дейности от ДЛ Б.. Исковата претенция е недоказана по размер, тъй като същата е основана на Решение № 250/11.05.2009г. на ОбС Б., с което е одобрен обема по видове и цени на лесокултурни дейности и ползването на дървесина от КНМ за 2009г., съобразно одобрения ЛУП за същата година, станал неразделна част от договора, както и на Решение № 516/30.06.2010г. на ОбС Б., с което е одобрен обема по видове и цени на лесокултурни дейности и ползването на дървесина от КНМ за 2009г., съобразно одобрения ЛУП за същата година. Тези доказателства са относими към начина на изчисляване на дължимите цени за одобрение обеми по видове лесокултурни дейности и ползване на дървесина, при спазване на поднормативните актове за тяхното изчисляване, но същите не са доказателство за реалните, действително събрани от служителите на ДЛ Б. такси за извършените дейности в ОГФ за съответната година. Следователно те не могат реално да отразяват задължението на ДЛ Б. във връзка със сключения договор и допълнителното споразумение към него за съответната година. Именно поради тази причина и размера на исковата претенция съществено се различава от заключението на експерта по изслушаната от съда съдебно икономическа експертиза в тази му част.

Допълнителни аргументи за недоказаност на исковата претенция се съдържат в изводите на съда за неспазване на установената с договора процедура за двустранно отчитане на събраните такси и изготвянето на двустранно подписан от представители на страните по договора протокол/съобразно клаузата на т. 3 от Раздел ІІІ на Допълнителното споразумение към подписания договор/. С исковата молба са представени множество решения на ОбС Б. за одобряване на обема на извършената дейност в ОГФ и за начина на определяне на тарифите и таксите за тази дейност, съобразно съответните подзаконови нормативни актове за това, но липсва представен дори и един двустранно подписан от страните по договора протокол, от който да е видно че техни представители по установения с допълнителното споразумение процесуален ред, са отчели реално събраните такси от извършените дейности в ОГФ за съответната година. Такива протоколи не са били открити с счетоводствата на страните по делото и от експерта Х.. Така остава недоказана сумата събрана от таксите за съответната година, която е следвало да бъде превеждана от ответника първоначално в специална сметка в РУГ Пазарджик, а след подписването на Анекса към договора, в бюджетна сметка в О. Б.. Показателно в тази насока е обстоятелството отразено в експертното заключение по делото, че в счетоводството на О. Б. няма данни и не се водят на каква стойност са издадените позволителни за съответната година и какво е задължението на ТП ДГС Б. към О. Б. за невнесените суми от издадените позволителни и събраните за тях такси. Ищецът в счетоводството си няма данни какъв е размера на задължението на ответника към него, като основава исковата си претенция само на решения на ОбС Б., с които само е одобрен обема и вида на извършваната дейност от ДЛ Б. в ОГФ, но без да има данни какъв е размера на действително събраните такси от тази дейност. В тази насока съдът дава вяра на заключението на вещото лице по изготвената от него съдебно икономическа експертиза, но същото е основано само на проверка в счетоводството на ответника и на счетоводните документи открити в ДЛ Б.. От водената между страните по делото кореспонденция е видно, че поради неспазване на правилата за отчитане на реално събраните от извършваната в ОГФ дейност, насрещните задължения на страните по сключения договор са спорни между страните и неустановени и доказани по размер, тъй като липсват двустранно подписани протоколи от представители на страните, с които събраните такси да проверени и отчетени по уговорения между О. Б. и ДЛ Б. ред за това с Допълнителното споразумение към сключения договор.

За да възникне задължението за насрещната страна по договора да престира, то следваше да се докаже от ищеца по делото, че такова изпълнение е дължимо, както да се установи и докаже неговия размер. Право да иска насрещно изпълнение има само изправната страна по договора, която е изпълнила своите задължения по него.Видно е от уговорения между страните начин за определяне реда и плащането на таксите събрани при ползването на дървесина от местното население от корен, от добива на такава дървесина и от страничните ползвания от ОГФ в землището на О. Б., че липсва каквато и да е проверка и отчетност на действително събраните такси въз основа на издадените позволителни. Не е представен по делото и съставен от страните нито един двустранно подписан протокол, с който да е отчетена и одобрена стойността на събраните такси за съответната година, съобразно одобрения ЛУП и дейностите по него. Начина на отчитане на таксите, уговорен между страните с допълнителното споразумение към договора, има отношение не само към установяването на размера на дължимата насрещна престация, но същият е определящ и като момент, от който двустранно отчетените такси стават дължими от ДЛ Б. на О. Б., след което събраните суми следва да бъдат преведени по бюджетната сметка на Общината. Неотчетените и неприети от О. Б. такси, за които няма съставен двустранно подписан протокол, не само не са установени и доказани по размер, но не са и дължими от изпълнителя по договора. Въз основа на тълкуването на клаузите на сключения между страните договор, съдът стига до извода, че претендираната от ищеца престация от ответника, не е дължима, тъй като поради липса на данни за двустранно отчитане на дължимите суми от събраните такси, същите не са станали изискуеми.

Съдът съобразно нормата на чл. 202 от ГПК е длъжен да кредитира заключението на експерта, с оглед на всички събрани по делото доказателства. Съдът е възприел заключението на експерта Х. като пълно, задълбочено и компетентно изготвено, а страните не са го оспорили. Съдът не би могъл обаче да са довери изцяло на така изготвеното заключение, тъй като същото е основано само на счетоводните документи, проверени в счетоводството на ответното дружество, а поради изложените вече в мотивите съображения, предявения иск е недоказан въз основа на останалите събрани по делото писмени доказателства. Доколкото същото не е оспорено от страните, съдът може да възприеме изводите на експерта. За да претендира насрещно изпълнение, ищецът следва да е изпълнил своите задължения по сключения договор. Съобразно чл. 4.2 от сключения между страните договор, О. Б. дължи на ДЛ Б. заплащане на всички административни разходи, направени от нея по изпълнението на задълженията си по договора. Следователно ако се приеме че е установен размера на събраните такси от извършените от ДЛ Б. дейности в ОГФ за 2009 и 2010г., и че заплащането на тези неотчетени и неодобрени двустранно от страните задължения са дължими, то за О. Б. едновременно със задължението на насрещната страна за внасяне на тези суми по сметката на общината, възниква задължението за покриване на стойността на всички административни разходи във връзка с дейностите и събираните такси. Според заключението на експерта, стойността на тези задължения от О. Б. към ДЛ Б., е 125 395.69лв. Същите кореспондират според експерта, на задължението за превеждането на сумите за събраните такси от ДЛ Б. по сметката на О. Б., в размер общо на 84 843.93лв.

Безспорно е по делото, че са налице насрещни задължения на страните по делото въз основа на сключения между тях договор и допълнителното споразумение към него, които са еднородни по своя характер, възникнали са от едно и също облигационно отношение, като е следвало да станат изискуеми и дължими, въз основа на един и същ юридически факт – двустранното отчитане на дължимите суми по събраните такси, чрез двустранно подписан от представителите на страните протоколи, като са налице материално правните основания за извършване на прихващане до размера на по – малкото от тях. По настоящото дело е наведено от ответната страна и възражение за прихващане, което е процесуално допустимо, тъй като е направено в предвидения от закона срок – най – късно с отговора на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК. Изводите на съда разглеждащ настоящото дело са, че не са налице материално правните основания за прихващане по реда на чл. 103-105 от ЗЗД, както и условията за извършване на съдебна компенсация, на двете вземания до размера на по-малкото от тях. Вземането е изискуемо, тогава когато носителят му може юридически обосновано да иска от насрещната страна- длъжник изпълнението на това задължение. За да бъде едно вземане ликвидно, същото следва да е установено по основание и размер. При липсата на двустранни протоколи за отчитане на събраните такси, подписани от представители на двете страни, както и поради неспазване на уговорения между страните ред за тяхното отчитане и приемане, съдът счита че вземането на ищеца не е изискуемо и ликвидно и не може да бъдат прихващано и компенсирано до размера на по–малкото от тях срещу вземането на ответника срещу ищеца, произтичащо от същия сключен между страните договор. Иначе ответната страна е направила до ищеца надлежно заявяване за прихващане на двете претендирани от страните по договора вземания, но другата страна е отказала да бъде извършено компенсиране на дължимите суми, тъй като е оспорила задължението на другата страна по размер, а спорно към този момент между страните е било по размер и задължението на ищеца към ответника. В редица решения на ВКС на РБ се е наложило като съдебната практика становището, че за да бъде извършено прихващане на две насрещни еднородни задължения, до размера на по-малкото от тях, тези задължения следва да са и безспорни. Изложеното от правна страна дава основание на съда да счете, че възражението за прихващане е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Поради изложените съображения съдът счита предявения иск с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД, за недоказан и неоснователен и поради това същият следва бъде отхвърлен.

Следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответника 2210.00лв., за сторените по делото разноски за адвокатски хонорар, както и сумата от 105лв. разноски за експертиза.

Водим от горното и на основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от К М – Кмет на О. Б., Булстат *********, на адрес: град Б., ул. “О № 4а, с който моли съда да постанови решение, с което да осъди “Ю. Д. П.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Б., Област Б., ул. “З” № 18, представлявано от А Х. Й, да му заплати сумата 68 121.58лв., представляваща невнесени суми от издадени позволителни за дърва от контингент местно население за 2009г., в размер на 44 530.00лв. и за 2010г. в размер на 23 591.58лв., ведно със законната лихва върху общата сума от 68 121.58лв., от завеждането на иска до окончателното и изплащане от длъжника, както и да му заплати сторените по делото разноски, като НЕДОКАЗАН И НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението за прихващане на насрещните задължения на страните по делото, възникнали въз основа на сключен между тях Договор от 15.08.2005г. и Допълнително споразумение към него от 13.09.2005г.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: