№ 456
гр. Пловдив , 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на девети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Момчил А. Найденов
като разгледа докладваното от Момчил А. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330200311 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-0432-000465 от
07.10.2020г., издадено от П. И. Т., на длъжност *** Първо РУ на ОД МВР –
гр.Пловдив, с което на П. А. Н., ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание
чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за нарушение
на чл.103 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се застъпва становище, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно, в който смисъл оспорва изложената в
същото фактическа обстановка, като предлага наказателното постановление
да бъде отменено. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат
С. поддържа жалбата на изложените основания, като сочи, че по делото е
доказано, че към монета на нарушеното както автомобила, така и водача са
били в гр.Пловдив. Също предлага наказателното постановление да бъде
отменено, както и да бъдат присъдени направените по същото разноски.
Жалбоподателят Н. сочи, че е съгласен с процесуалния си представител, няма
какво да добави.
1
Ответната страна – Първо РУ на ОД МВР – гр.Пловдив не изпраща
представител, не взема становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 04.11.2020г., видно от приложената към
наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС –
Пловдив чрез Първо РУ при ОД МВР – гр.Пловдив на 06.11.2020г., съгласно
отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран
субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен
интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 17.08.2020г., около 14:48 часа, в с.Брестник, на ул.„Независимост“ –
пред № 53, свидетелите З. С. Ч. и Х. С. Г. – в качеството им на служители на
Първо РУ при ОД МВР – гр.Пловдив, изпълнявали дейност по контрол
спазване правилата на ЗДвП, когато установили движещо се по същата улица
– пред № 53, в посока изхода на селото и гр.Пловдив, МПС – лек автомобил
„Опел Астра“ с рег.№ ***“. На водачът на същия автомобил бил подаден
сигнал за спиране със стоп -палка по образец тип МВР, но същият не спрял
плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение,
а вместо това продължил движението си в посока изхода на селото. При това
свидетелите Ч. и Г. се опитали да последват МПС с рег.№ ***“, но докато
потеглят, изгубили лекия автомобил от поглед, след което не могли да го
установят при оглед на улиците.
След направена справка било установено, че собственик на МПС с рег.
№ ***“ бил жалбоподателят П. А. Н..
2
На 08.09.2020г., свидетелят С. И. К. – в качеството му на *** в Първо
РУ при ОД МВР – гр.Пловдив съставил АУАН с бланков №
999513/08.09.2020г. срещу П. А. Н. за нарушение на чл.103 от ЗДвП.
Последният АУАН бил съставен в присъствието и пописан от Н., който
отразил, че има възражения. Въз основа същия акт било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетели З. С. Ч. и Х. С. Г.. Следва да се
посочи, че Г. не помни случая, но Ч. помни същия, като подробно описва
констатираното, а именно – движението на МПС с рег.№ ***“, както и
отказът на водача да спре след подадения сигнал.
От показанията на свидетелят С. И. К. се установява процедурата по
съставянето на АУАН.
Следва да се посочи, че показанията на свидетелите З. С. Ч., Х. С. Г. и
С. И. К. по никакъв начин не противоречат на показанията на разпитаните
свидетели Н. Г. Н. и Д. И. К., доколкото първата група свидетели – служители
на МВР не са спрели МПС с рег.№ ***“, поради което изнесеното от тях по
никакъв начин не противоречи на соченото от Н. и К., че жалбоподателят Н.
по това време бил в гр.Пловдив.
Ето защо съдът намира показанията на свидетелите З. С. Ч., Х. С. Г., С.
И. К., Н. Г. Н. и Д. И. К. за последователни, логични непротиворечиви и добре
кореспондиращи по между си, поради което и изцяло кредитира същите.
Горната фактическа обстановка се установява и от приложените
писмени доказателства, а именно – заверено копие от Свидетелтсво за
регистрация Част I, от което се установява, че собственик на МПС с рег.№
***“ е жалбоподателят Н., както и марката, модела и цвета на същото МПС.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
3
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, като за
актосъставителя следва да се има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.1 от
ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН
и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място, в хода на съдебното следствие, при преценка на
цялата доказателствена съвкупност, не се установяват достатъчно данни за
извършено деяние, с което П. А. Н., ЕГН:********** виновно е нарушил
разпоредбата на чл.103 от Закона за движението по пътищата, за това, че на
17.08.2020г., около 14:48 часа, в с.Брестник, на ул.„Независимост“ – пред №
53, като водач на МПС – лек автомобил„Опел Астра“ с рег.№ ***“, при
подаден сигнал за спиране от контролните органи, а именно – подаден сигнал
за спиране със стоп палка тип МВР, не спрял плавно на посоченото място или
в най-дясната част на платното за движение.
На първо място следва да се посочи, че по делото непротиворечиво се
установява, че на 17.08.2020г., около 14:48 часа, МПС с с рег.№ ***“ се е
движило с.Брестник, на ул.„Независимост“ – пред № 53 – съгласно
показанията на свидетеля Ч.. Следва да се посочи, че по делото не са налице
каквито и да е данни, които да противоречат на горното обстоятелство,
изнесено от Ч., нито се констатират обстоятелства, които да внасят съмнение
в обективността на същите показания.
В този смисъл следва да се посочи, че съдът намира за изключена
възможността за „грешка“ при установяване регистрационния номер на
забелязаното МПС от свидетелите Ч. и Г.. Следва да се съобрази, че Ч. сочи
4
не само регистрационния номер, но и марката и модела на автомобила - „Опел
Астра“. С оглед на това очевидно е, при грешка във възприемане на номера,
случайно попадане на същия марка и модел автомобил е житейски твърде
неправдоподобно. Що се отнася до останалите белези на автомобила – цвят,
тип на каросерията - то свидетелят Ч. сочи, че не е сигурен, че помни същите,
което е нормално предвид изминалото време, като все пак посочва черен или
зелен цвят - при установен зелен на автомобила, със съобразяване
субективността на понятието „тъмен“.
На следващо място, съгласно нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП -
собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство.
В случая се установява, както и няма спор между страните, че
собственик на МПС – лек автомобил„Опел Астра“ с рег.№ ***“ е именно
жалбоподателят П. А. Н..
Още жалбоподателят Н. не твърди да е предоставял управлението на
МПС с рег.№ ***“ на трето лице към 17.08.2020г..
Предвид това и на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП правилно е
ангажирана отговорността на жалбоподателя Н. за установеното
на17.08.2020г., като неотносими са възраженията, че по същото време Н. е
бил в гр.Пловдив – в книжарница зад магазин „Гранд“ и т.н., които
обстоятелства, сами по себе си, също следва да бъдат прието за установени.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното
нарушения, както и обстоятелствата по същото, разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, съобразена от законодателя при въздигане
на същото в нарушение. Процесното нарушение е такова на простото
извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно
деяние, като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява
във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
5
тежестта на нарушението съдът констатира, че съгласно разпоредбата на
чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата, за констатираното
нарушение е предвидено административно наказание – лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50
до 200. В случая на жалбоподателя *** е определено наказание в минимален
размер, а именно – глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец.В случая и наказанието е определено в минимален
размер, като няма данни и не се твърди нарушението да е поредно, нито други
отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което следва изводът, че
наказанието отговаря на тежестта на установеното нарушение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0432-000465 от
07.10.2020г., издадено от П. И. Т., на длъжност *** Първо РУ на ОД МВР –
гр.Пловдив, с което на П. А. Н., ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание
чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за нарушение
на чл.103 от Закона за движението по пътищата;
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6