№ 1018
гр. Бургас, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20212120203935 по описа за 2021
година
Производството е образувано по повод жалба от СТ. П. ТР. ЕГН ********** чрез адв.
Д.К. против наказателно постановление № 21-0769-002085/25.06.2021г. на Началник Група
към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.
5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложено наказание глоба в
размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
С жалбата се иска отмяна на НП без да се излагат конкретни съображения. В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв. К., който поддържа жалбата, намира, че
има разминаване между АУАН и НП и моли да се отмени.
За Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител.
Депозирано е писмено становище, с което жалбата се намира за неоснователна и се прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по
делото, счита, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
По фактите съдът намира, че на 09.05.2021г. около 10,35 часа С.Т. управлявал
собствения си лек автомобил мерцедес С 500 с рег. № *** в гр. Бургас, по бул.
"Демокрация" до хотел Космос с посока ул. "Дунав", когато бил спрян за рутинна проверка
от служители на ОД МВР. Св. Д.П. бил изпратен от ОДЧ да окаже съдействие на своите
колеги за тестване на водача на автомобила за наличие на алкохол в кръвта като водачът бил
изпробван от свидетеля за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510
с фабр. № ARNJ – 0009 на 09.05.2021г. в 11:01ч., който отчел 0.91 промила алкохол в
издишания въздух. Свидетелят съставил АУАН на водача за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1
ЗДвП и му издал талон за медицинско изследване № 091406. АУАН бил връчен лично на
водача, който посочил, че ще направи възражения в законния срок. В срока по чл. 44 ЗАНН
възражения не са постъпили. В указаното време Т. посетил ЦСМП, където му била взета
кръвна проба и се установило, че концентрацията на алкохол в кръвта на водача е 0.79
1
промила.
АНО е възприел описаните фактически обстоятелства, като е посочил установеното
количество алкохол в кръвта след извършеното медицинско изследване и приел, че е
нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП наложил глоба в
размер на 500 лева и ЛПУМПС за срок от 6 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание намира, че АУАН и
НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган съгласно Заповед 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи, в предвидената от закона форма и при формално
спазване на реквизитите, предвидени в чл. 57 ЗАНН. АУАН съдържа всички реквизити
съгласно нормата на чл. 42 ЗАНН.
Съдът счита за безспорно доказано обстоятелството, че Т. е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда като липсват доказателства, които да
внесат съмнение в този извод и да разколебаят доказателствената сила на АУАН. Този
извод следва от извършения тест на място с техническо средство Алкотест Дрегер 7510,
както и от извършеното медицинско изследване. Действително с Алкотест Дрегер е отчетена
концентрация 0,91 на хиляда, а с мединското изследване 0.79 промила, но в двата случая се
касае за управление на МПС с концантрация на алкохол в кръвта над допустимата от закона.
Осъщественото деяние, изцяло съответства както на диспозицията на правната норма,
залегнала в чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, така и на нейната санкционна част, предвидена в чл.174,
ал.1, т.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП забранява на водача на пътно
превозно средство да го управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
Нормата на чл.174, ал.1 от ЗДвП предвижда санкции в две степени - за водач, който
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол по т.1, при концентрация над
0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително, лишаването от правоуправление е за срок от 6
месеца и глоба - 500 лв., а по т.2 при концентрация над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително, лишаване от правоуправление е за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. По-
тежка по вид отговорност, а именно наказателна, е предвидена, когато концентрацията на
алкохол е над 1,2 на хиляда - чл.343б, ал.1 от Наказателния кодекс санкционира това деяние
като престъпление.
В настоящия случай всички релевантни факти за нарушаването на чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП са описани в процесното наказателно постановление, като деянието
законосъобразно е санкционирано по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП. Съгласно приложената
санкционна норма, концентрацията на алкохол в кръвта се установява с медицинското
изследване и/или с техническо средство. В случая заради оспорване показанията на
техническото средство са използвани и двата нормативно предвидени способа, като данните
от техническото средство са, както бе посочено по-горе, 0.91 промила, а от медицинското
изследване - 0.79 промила, като последното е извършено по реда и съобразно изискванията
на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба №1/2017г.). В НП са
записани както показанията на техническото средство, така и обективиращия данните
Протокол за химическа експертиза с установената от него концентрация.
За този състав с посочването на двете установени по различните нормативно
предвидени способи концентрации, административно наказващият орган не е допуснал
изобщо нарушение на процесуалните правила, а е изпълнил задължението си по чл.52
2
ал.4 от ЗАНН да извърши преценка на събраните доказателства. Неправилно е становището
на жалбоподателя, че с посочването на двете концентрации, не може да се установи коя от
тях наказващият орган е взел предвид, защото органът не е оправомощен да извършва такава
преценка. Съгласно нормативната уредба в чл.3а от Наредба №1/2017г., а и по аргумент на
чл.6, ал.4 от същата наредба, лабораторното изследване се ползва като доказателствен
източник вместо установяването с техническо средство. Следователно няма преценка на
наказващия орган, а той действа в условията на обвързана компетентност и следва да вземе
предвид установената концентрация чрез лабораторното изследване.
Посочването първоначално в НП на проведената проверка с техническо средство с
установената при нея концентрация, а в последствие и посочване на резултатите от
извършването на лабораторното изследване на кръвта, се квалифицира като хронология на
установените факти имащи значение за обективната страна на деянието. С посочването на
тази хронология, описанието на нарушението съответства изцяло на фактите от обективната
действителност относно всички негови съставомерни признаци, с което не се нарушава, а се
гарантира правото на защита на нарушителя (в този смисъл Решение № 1644 от 29.10.2021 г.
по к. адм. н. д. № 2147 / 2021 г. на XIII състав на Административен съд – Бургас; Решение №
1572 от 13.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 1810 / 2020 г. на XV състав на Административен съд
– Бургас и др.).
В случая АНО съобразно нормативната уредба е приел стойностите на лабораторното
изследване, което в случая е и по-благоприятно за нарушителя и правилно е определил
санкционната норма. Наказанието в чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП е във фиксиран размер глоба в
размер на 500 лева и ЛПУМПС за срок от 6 месеца, поради което не подлежи на преценка и
е правилно индивидуализирано.
В случая изобщо не може да става въпрос за маловажен случай предвид значимостта на
обществените отношения, които се защитават и поставянето в опасност на живота и
здравето на всички участници в движението.
По тези съображения, НП следва да се потвърди изцяло. С оглед изхода на спора право
на разноски има само АНО, който не претендира заплащане на такива, поради което не му се
присъждат.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0769-002085/25.06.2021г. на
Началник Група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на СТ. П. ТР. ЕГН
********** за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3