Р
Е Ш Е Н И Е
№20
06.02.2020 год. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на шестнадесети
януари две
хиляди и дваесета год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка
Маринова
в присъствието на прокурор Константин Тачев
като разгледа докладваното
от съдия Дарина Драгнева
КАН дело
№514
по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1,
изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора против Решение №622/21.11.2019г.,
постановено по АНД №2382/2019
год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено наказателно
постановление №24-002504/27.08.2019 год., издадено от Директор Дирекция
«Инспекция по труда» гр. Стара Загора с наложена на «Ш.»*** ЕИК123596368 имуществена
санкция по чл.415б от КТ в размер на 4000лв. и на основание чл.416 ал5 вр. с
чл.413 ал.2 от КТ за това, че в
качеството си на работодател не е предоставил до 08.08.2019г. на работещите на обект
«Загорка» АД гр. Стара Загора в това число и на Ж. В. А. –«водач мотокар»,
информация за всички възможни поасности, за мерките, които са предприети за
отстраняване, намаляване и контролиране на рисковете и по всичик въпроси,
свързани с безопасността и здравето при пработа, чрез запознаванес с Оценката
на риска и Програма за намаляване и контрол на риска в «Ш.» ЕООд, с което е
нарушил чл.8 ал.1 т.1 от Наредба №10 от 07.12.2004г. за осигуряване на ЗБУТ при
работа с електрокари и мотокари – Работодателят предоставя на работещите:
Информация за всички възможности опасности, за мерките, които са предприети за
отстраняване , намаляване и контролиране на рисковете и по всички въпроси,
свързани с безопасността и здравето при работа. Обвинението се основава на
Оценка на риска в «Ш.» ЕООД, Програма за намаляване и контрол на риска в «Ш.»
ЕООД и Списък на работещите запознати с оценката на риска и програмата за
намаляване и контрол на риска, предоставени при извършена проверка на място на
06.08.2019г., и на 08.08.2019 и 13.08.2019г. в Дирекция «Инспекция по труда».
Приобщения в хода на административно наказателното производство Списък на
работещите запознати с оценката на риска и програмата за намаляване и
контролиране на риска, съгласно чл.19 ал.1 от ЗЗБУТ е празен. В хода на
съдебното дирене ответника по касация е представил Дневник на работниците и
служителите запознати с направенат аоценка на риска и мерките предприети за
намаляването му и Списък на работещите запознати с оценката и риска и програмата
за намаляване и контролиране на риска съгласно чл.19 ал.1 от ЗЗБУТ, в който Ж.
В. А. с подписа си е удостоверил, че е запознат на 24.06.2019г. В протокола за
извършена на 06.08.2019, 08.08.2019г. и 13.08.2019г. проверка №ПР1925798, въз
основа на който е съставен АУАН № 24-002504/13.08.2019г. са отразени следните
факти, относими към случая: На площадка за амбалаж на територията на Склад за
готова продукция и амбалаж в «Загорка» АД на адрес *****, е извършена проврека
по спазване на КТ и ЗЗБУТ във връзка с допусната трудова злополука на
05.08.2019г. с лицето С. К. Д. . В точка трета от протокола е констатирано
нарушение на чл. 19 ал.1 от ЗЗБУТ – Работодателят «Ш.» ЕООД не е предоставил на
работещите на обект: «Загорка» АД или техни представители необходимата
информация за рисковете за здравето и безопасността им, както и мерките, които
се предприемат за отстраняването, намаляването или контролирането на тези
рискове, което е нарушение на чл.19 ал.1 от ЗЗБУТ. По отношение на сключения с
Ж. В. А. трудов договор са констатирани нарушения на изискванията към
съдържанието на срочния трудов договор – не е посочена работата, за която се
сключва в нарушение на чл.68 ал.1 т.2 от КТ, не е определен еднакъв срок на
предизвестието и за двете страни при прекратяване на трудовия договор, с което
е нарушен чл. 66 ал.1 т.6 от КТ, не е определил основното трудово
възнаграждение, с което е нарушен чл. 66 ал.1 т.7 от КТ. На работодателя е
дадено предписание да предостави на работещите или техни представители
необходимата информация за рисковете за здравето и безопасността им, както и
мерките, които се предприемат за отстраняването, намаляването или
контролирането на тези рискове на обект «Загорка» АД, съгласно изискванията на
чл.19 ал.1 от ЗЗБУТ в срок до 20.08.2019г.
В свидетелските си показания, дадени пред въззивния съд, актосъставителя
Н. заявява, че е извършил проверката на място на 05.08.2019г., и по представени
документи в Дирекция на 08.08.2018г. и на 13.08.2019г., при която е представена
оценка на риска, програма за намаляване на риска и празен списък на запознатите
с тези документи работници. Лицето Ж. В. А. било назначено на длъжност
мотокарист, но към 08.08.2019г. не било запознато с Оценката на риска и
програмата за намаляване на риска, поради което е съставен АУАН за нарушаване
на чл.8 ал.1 т.1 от Наредбата за ЗБУТ при работа с електрокари и мотокари, но
тъй като не всички лица са назначени на длъжност мотокарист, в протокола за
извършена проверка е констатирано нарушение на чл.19 ал.1 от ЗЗБУТ и е дадено
предписание на работодателя да запознае всички лица, които работят на обекта с
рисковете и програмата за тяхното намаляване и контролиране. Нарушението се
състои в незапознаване на Ж. А. с рисковете и програмата. Инструктажите са
провеждани в зависимост от спецфиката на работата, но това не изключва
задължението за запознаване с оценката на риска и програмата за неговото
намаляване и контролиране. Трудовата злополука е причинена от Ж. В. А., поради
което е извършена и проверката. Представени са доказателства – Служебна бележка
№27/24.06.2019г. за проведен първоначален инструктаж за безопасност и здраве
при работа на 24.06.2019г. на Атанасова на длъжност водач, мотокар. Трудовия
договор с лицето е о 21.06.2019г.
За да отмени
НП, РС Стара Загора е приел, че е нарушен принципа за съотвествие между правното обвинение и правната квалификация,
тъй като от една страна се сочи, че основание за постановяване на НП е чл.413
ал.2 от КТ, а от друга се налага имуществена санкция по чл.415б от КТ, която
норма гласи: Работодател, длъжнстно лице или работник или служител, който в
едномесечен срок от влизане в сила на НП не плати наложената му имуществена
санкция или глоба, дължи лихва в размер на основния лихвен процент на БНБ за
периода плюс 20 пункта. Позоваването на тази разпоредба, която не съдържа
състав на административно нарушение и конкретно не е съответна на повдигнатото
фактическо обвинение, нарушава правото на защита на жалбоподателя да разбере
основанието за ангажиране на имуществената му отговорност. В тази връзка съдът
е приел, че дори да разследва фактическото обвинение и да извърши проверка за
наличие на основание за ангажиране на имуществената отговорност на
работодателя, крайния резултат от съдебния контрол ще бъде идентичен.
С касационната
жалба се твърди, че въззивното съдебно решение е постановено в противоречие на
материалния закон с твърдение, че нормата на чл.415б от КТ е посочена за яснота
относно последиците от не заплащане на глобата в установения срок, и при
допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като съда не се е произнесъл по
въпроса има ли извършено нарушение, от кого и виновно ли е осъществено. В тази
връзка са направени в условията на алтернативност две искания – да се постанови решение за
отмяна на въззивния съдебен акт и делото да се върне за ново разглеждане от
друг състав на същия съд, или след отмяната да се постанови решение, с което да
се потвърди наказателното постановление.
Ответника по
касация «Ш.» ЕООД, чрез процесуалния си представител в писмено възражение
оспорва касационната жалба и излага подробни доводи за съответствие на
въззивното съдебно решение с материалния закон като иска от съда да бъде
оставено в сила.
Представителя
на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и предлага на съда да бъде потвърдено решението на РС Стара
Загора, тъй като допуснатото нарушение на правилата на ЗАНН, осгиуряващи
правото на защита не може да бъде санирано в хода на въззивното съдебно
производство.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното
от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от
надлежна страна, за която съдебното решение се явява
неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Решението на
РС Стара Загора е постановено при правилно приложение на материалния закон и не
са налице основания за неговата отмяна. Съгласно чл.2 от ЗАНН деянията, които
съставляват административни нарушения, и сътветните за тях наказания, се
определят със закон или указ. Следвайки този принцип за законоустановеност на
административното наказание, разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН гласи, че административно
нарушение е това деяние, което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред. Все в проявление на този принцип са
императивните изисквания на чл.57 ал.1
т.5 и т.6 от ЗАНН за повдигане в НП на правно обвинение, което съответства на фактическото описание на
деянието, чрез посочване на нарушената матерално правна разпоредба и налагане на административното наказание,
предвидено в кореспондиращия административно наказателния състав, който
задължително се вписва като основание за ангажиране на административно
наказателната отговорност. Следователно административното наказание се налага
на основание онази административно наказателна разпоредба, която предвижда
отговорност за осъществяване на описаното деяние. По тези аргументи тезата на
РС Стара Загора за противоречиво юридическо обвинение се явява съответна на материалния
закон, тъй като по аргумент от чл.2 ал.1 от ЗАНН, имуществена санкция по
чл.415б от КТ не може да бъде наложена. Нарушението на принципа за
законоустановеност на наложеното административно наказание не може бъде
санирано в хода на съдебната проверка,
доколкото не е допустимо съдът да изменя обвинението.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 221, ал.1, от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №622/21.11.2019г.,
постановено по АНД №2382/2019
год. по описа на Районен съд Стара Загора.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.