Решение по дело №272/2023 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 245

гр. Видин, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на трети тттттридесетиддвадеседва

 двадесет и трети октомври

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Росица Славчева

Биляна Панталеева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

 Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

Касационно АНД №

272

по описа за

2023

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от „А*** К*** В***” ООД, гр.Видин против решение № 315 / 03.08.2023г. по АНД № 642/2023г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № 002560 от 27.04.2023г. на Директор на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лева на основание чл.210а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение на чл.68в вр. с чл.68г,ал.4 вр. с чл.68д,ал.1,предл.1 от ЗЗП.

В настоящото производство е настъпила промяна при касатора, като дружеството е преобразувано и правоприемник е „А*** К*** В***“ ЕООД, гр.Видин, респ. производството продължава с този касатор.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че ВРС не е взел предвид допуснатите при издаването на НП съществени процесуални нарушения, както и нарушенията на материалния закон. Иска се да бъде отменено решението на ВРС и съответно отменено НП. Претендират се направените по делото разноски.

Ответната по делото страна, в писменото си становище, твърди, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си, същата е и основателна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят отчасти и от Административният съд.

Установено е пред ВРС, че на 04.01.2023г. е извършена проверка в обект на дружеството – кафе бар „Делукс” в гр.Видин, при която е установено, че в заведението се предлагат напитки за консумация. При проверката е извършена контролна покупка на 1 бр. билков чай, като за нея от страна на служител на търговеца е издаден фискален бон, от който е установено, че той е на стойност 1,99 лева. От страна на проверяващите е поискано карт – меню, тъй като такова не е имало на масите. Служител на търговеца е предоставил такова, като е предупредил клиентите, че това меню не е актуално, а е старо такова, както и че цените са различни. Посочил е, че не може да им предостави актуално меню, тъй като новото меню все още не е готово, тъй като е необходимо време за изработването му. След извършено сравнение между цените, посочени в предоставеното на проверяващите карт - меню и тези, платени с фискалните бонове, които са им представени, е установена разлика, както следва : според обявената цена в карт – менюто билковият чай е 1,59 лева, а според фискалният бон – 1,99 лева, за минерална вода „Банкя“ 500 мл – обявена цена – 1,39 лева, а платената сума е – 1,99 лева, за кафе „Спетема“ – обявената цена е 1,59 лева, а платената такава е 1,99 лева, горещ шоколад – 2,39 лева е обявената цена, а платената такава – 2,79 лева.

Безспорно е установено, че при така описаните стоки заплатената цена от потребителите е различна от обявената в карт – менюто.

За тези констатации е съставен констативен протокол от 04.01.2023г.

Впоследствие от страна на представител на дружеството е изпратено писмено становище, според което няма несъответствие между обявените цени и заплащаните такива от клиентите, тъй като при проверката предоставеното им меню, не е било актуално, а старо такова. Към становището са били приложени и документи, между които и новото меню, с актуализирани цени.

Впоследствие бил съставен и АУАН от 31.03.2023г. за извършеното, като актосъставителят приел, че е извършено нарушение на чл.68в вр. с чл.68г,ал.4 вр. с чл.68д,ал.1,предл.1 от ЗЗП. Впоследствие въз основа на посоченият АУАН било издадено НП № 002560 от 27.04.2023г.

Пред ВРС са разпитани двама свидетели – актосъставителя И.и свид. Г.. И двамата свидетели в показанията си пред съда обясняват, че карт – менюто, което е представено на проверяващите действително не е било с актуални цени. Посочват също, че то е било предоставено на проверяващите едва след поискването му и след като били предупредени, че то е старо и не е актуално. Не оспорват факта, че при проверката в заведението не е имало менюта, които да са били предоставяни на клиентите, а старите такива са били прибрани и не са били свободно достъпни за потребителите. Според актосъставителя липсата на меню безспорно е нарушение на ЗЗП. Свид. Г. също посочва, че старите менюта са били прибрани и не са предоставяни на потребителите, като действително е предоставил такова на проверяващите, но след уговорката, че то е старо и цените в него не са актуални. Разяснил им е също, че това е първият работен ден след новогодишните празници и новите менюта все още не са били готови.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, Видинският районен съд е приел, че от дружеството са осъществили от обективна страна състава на административното нарушение по чл. 68в вр. с чл.68г,ал.4 вр. с чл.68д,ал.1,предл.1 от ЗЗП.

Административен съд Видин не споделя становището на Видински районен съд по следните съображения :

Според съда решението на РС – Видин е неправилно, тъй като обжалваното НП е незаконосъобразно. Последното е така поради нарушение на процесуалния и материалния закон.

За твърдяното нарушение на чл.68в вр. с чл.68г,ал.4 вр. с чл.68д,ал.1,предл.1 от ЗЗП, на търговеца е наложено административно наказание на основание чл.210а от същия закон.

Касационната инстанция не споделя доводите на въззивната такава, че НП е законосъобразно. Безспорно в конкретния случай при издаването на НП е допуснато нарушение на материалния закон, което води до незаконосъобразност на обжалваното НП.

В тежест на административнонаказващият орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства, твърденията и констатациите си, относно извършено административно нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл.68в от ЗЗП се забраняват нелоялните търговски практики, а според чл.68г,ал.4 от с.з. нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл.68д – 68к. От своя страна чл.68д,ал.1,предл.1 предвижда, че търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал.2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Именно за такава практика е наказан касаторът по чл.210а от ЗЗП.

От доказателствата по делото обаче не се установява извършването на твърдяното от страна на наказващия орган нарушение. Безспорно по делото се установява, че е налице разлика между цената, посочена във фискалния бон и тази обявена в поисканото и предоставено от служител на търговеца карт – меню, на описаните по – горе 4 артикула от предлагания в заведението асортимент.

За да е налице нарушение на посочената разпоредба, респ. за да е налице заблуждаваща търговска практика, именно според посочената разпоредба следва да са изпълнени двете, предвидени в нея предпоставки, а именно: 1/ освен, че тя следва да е невярна, 2/ следва да има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. В конкретния случай няма доказателства невярната информация да е довела до такъв резултат, тъй като на клиентите, респ. проверяващите е било разяснено, при предоставянето на карт – менюто, че то е старо такова, не е актуално и цените в него не отговарят на действителните такива. Т.е. клиентите, както и проверяващите не са били въведени в заблуждение относно цените на поръчаните от тях напитки.

Видно от цитираното в НП е, че наказващият орган е приел наличието само на първата предпоставка, като е игнорирал втората такава. В НП е посочено „с това деяние търговецът е нарушил разпоредбата на чл.68в вр. с чл.68г,ал.4 във вр. с чл.68д,ал.1предл.1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ от ЗЗП.“ Следва да се посочи, че освен цитираната в разпоредбата първа предпоставка, се съдържа и втора, чието съществуване следва да се докаже кумулативно наред с първата такава. До такъв извод води и от употребения от законодателя съюз „и“, а именно: „и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика“. Доказателствата по делото установяват, че вторият елемент от разпоредбата не е изпълнен. Самият актосъставител в показанията си пред ВРС посочва, че при предоставянето на карт - менюто от страна на служител на заведението, те са били предупредени, че е старо такова и цените в него не са актуални. В този смисъл самият актосъставител опровергава описаното и прието от него за нарушение, както в АУАН, така и в НП.

По делото още пред въззивната инстанция е установено, че карт – менюта в обекта, на 04.01.2023г. – момента на проверката, не са били предоставяни на клиентите. Двамата разпитани свидетели потвърждават това обстоятелство. От една страна свид. И.– актосъставител посочва, че са поискали меню от служител на търговеца, тъй като такова не е имало на масата и им е било предоставено едва след поискване, с предупреждението, че предоставеното им такова не е актуално. А от друга страна това обстоятелство се потвърждава и от другия разпитан по делото свидетел, който също заявява, че менютата са били прибрани, тъй като не са били актуални и е предоставил такова на клиентите едва след като са настояли да получат такова. Последният ги е и предупредил, че предоставеното им меню не е актуално и цените са различни.

За същите обстоятелства се споменава и в становището, подадено от управителя на дружеството, преди съставянето на АУАН и НП.

Доказателствата по делото установяват, а и не се оспорва и от двете страни, че при извършената проверка на потребителите не е било предоставяно меню, респ. нарушено е задължението за обозначаване на продажните цени в търговския обект чрез ценоразпис, табела или по друг подходящ начин – респ. меню, което се предоставя на всеки потребител преди извършването на услугата и при заплащането ѝ. Тези факти навеждат на извод за евентуално нарушение на разпоредбите на чл.20 и чл.24,ал.1 от ЗЗП, за които нарушения обаче се предвижда наказание по чл.200 от ЗЗП. Но такова обвинение в това административно - наказателно производство не е повдигано.

Описаното по – горе представлява нарушение и на процесуалния закон. Неправилното приложение на относимия към установената фактическа обстановка материален закон винаги представлява съществено нарушение, което обуславя отмяната на атакуваното постановление. Като не е отменил същото съставът на ВРС е постановил неправилен краен съдебен акт, който подлежи на отмяна.

Предвид горните съображения, Административният съд намира, че решението на РС – Видин е неправилно и следва да бъде отменено, а НП като незаконосъобразно и издадено при нарушаване на съществени процесуални правила и на материалния закон също следва да бъде отменено.

В този смисъл неоснователни са доводите, развити от ответника по касация относно липсата на процесуални нарушения и такива на материалния закон. При постановяване на решението си ВРС не се е съобразил със събраните по делото доказателства и с представената от административно – наказващият орган преписка.

Според съда посочените по – горе доводи са достатъчни за отмяната на решението на ВРС и съответно отмяната на НП, поради което не е необходимо обсъждането на останалите доводи и твърдения на страните.

С оглед изхода на делото искането на касатора за присъждане на разноски е своевременно направено и основателно, с оглед разпоредбата на чл.63,ал.3 от ЗАНН, поради което следва да бъде уважено, като Комисия за защита на потребителите следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на „А*** К*** В***“ ЕООД, сумата за договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представените договори за правна защита и съдействие пред въззивната и касационната инстанция, а именно – по 400 лева за въззивната и 500 лева за касационната инстанция или общо в размер на 900 лева.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 315 / 03.08.2023г. по АНД № 642/2023г. по описа на Районен съд – гр.Видин, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 002560 от 27.04.2023г. на Директор на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на „А*** К*** В***” ООД, гр.Видин, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лева, на основание чл.210а от ЗЗП, за извършено нарушение на чл.68в вр. с чл.68г,ал.4 вр. с чл.68д,ал.1,предл.1 от ЗЗП.

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите, гр.София да заплатят в полза на „А*** К*** В***“ ЕООД, гр.Видин сумата от 900 /деветстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за двете инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                               2.