Р Е
Ш Е Н
И Е №_____
гр.
Сливен, 30.06.2014 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, граждански състав в съдебно заседание на двадесет и девети май през
две хиляди и четиринадесета година , в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА
при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 4147 по описа на съда за 2013 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на В.П.Й., Г.П.М.,
П.П.Я. и М.М.К. ***, с която се предявява положителен установителен иск за
собственост с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на
следния недвижим имот: 366/449 ид. ч. от ПИ /поземлен имот/ с идентификатор
67338.545.165 по кадастралната карта на град Сливен, община Сливен, одобрена
със Заповед № РД-18-31 от 19.04.2006 година на Агенцията по кадастър, с
административен адрес: град Сливен, улица „Московска" № 17б, целият с площ
Ищците твърдят, че собствеността върху 233/336 ид. ч. от
имота техните наследодатели Йорданов Пенев, бивш жител ***, починал на
26.06.2010 година, с акт за смърт № 0784/26.06.2010 година, видно от
удостоверение за наследниците № 9400-10940/28.06.2013 година, издадено от общ.
Сливен и Дина Иванова П. с ЕГН **********,
бивш жител ***, починала на 31.01.1992 година, с акт за смърт № 132/01.02.1992 година,
видно от удостоверение за
наследниците № 9400-17-778/14.10.2013 година,
издадено от общ. Сливен са придобили в
режим на СИО с акт № 191, т. IV, д. 1359/1974 година, а 103/336 ид. ч. от имота
придобива Църковното настоятелство на храм „Св. Никола" гр. Сливен с нот.
акт № 67, т.ІІ, д. 612/1981 година. Сочи се, че тези 103/336 ид. ч. от имота на
Църковното настоятелство на храм „Св. Никола” гр. Сливен към момента на
извършване на обстоятелствената проверка през 1981 година били застроени и
заградени с телена мрежа на бетонови колове, като по този начин са обособени и се
владеят и ползват самостоятелно. Това ползване продължило в същия размер и
местоположение, като и към 1981 година. Твърди се, че по действащия кадастрален
и регурационен план на гр. Сливен към момента на придобиване на имота от
наследодателите им през 1974 година имотът е с пл. № 5542, кв. 270 по плана на
гр. Сливен. От момента на придобиване на имота, той е ограден с трайни огради и границите му не са
променяли. Към имота нямало придаваеми места по регулация. Той не е променял местоположението, граници
си и площта. През месец август на 2013 година със Заявление № 9400-14
333/21.08.2013 ищците твърдят, че
поискали от кмета на общ. Сливен да им бъде заверена молба-декларация, която им
била нужна, за да се снабдят с документ за собственост върху 133/449 ид.ч. от
имота на основание чл. 587, ал. 2 от ГПК. Твърдят още че, с удостоверение изх.
№ 9400 14 333 /1/ от 29.08.2013 година и с отбелязване върху
молбата-декларация кметът на общ. Сливен им заявил, че съгласно плана за регулация,
разликата в площта на имота им „е
общинска собственост" и
следва да се
заплати от съсобствениците, пропорционална на притежаваните идеални
части". Не е посочени основанията, във основа на които имота „е общинска собственост”. Не е посочено и да е
съставен акт за общинска собственост.
Няма и основание за неговото съставяне. Владението върху него им е
предадено от собственик и те владеели имота спокойно и необезпокоявано. Община
Сливен никога до този момент не го е владяла, нито заедно с тях или с Църковното
настоятелство - храм „Св. Никола" гр. Сливен, нито отделно от нас. До
настоящия момент не е, предявявала своите претенции за собственост и не е
оспорвала тяхната собственост. За този имот не са налице предвидените в чл. 2
от ЗОС основания за съставяне акт за общинска собственост. В цитираното по-горе
писмо не е посочено и да е съставен.
С отбелязване върху подадено от тях Заявление № 9400-14 -113/21.08.2013 година, че имота е
общинска собственост, община Сливен ,ищците считат, че им се оспорва право на
собственост върху 113/449 ид.ч. от владения от тях поземлен имот с
идентификатор 67338.545.165 по кадастралната карта на град Сливен, община
Сливен, одобрена със Заповед № Р Д-18-31 от 19.04.2006 г. на Агенцията по
кадастър, с административен адрес: град Сливен, улица „Московска" № 17 б,
целият с площ 449 кв. не м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване до
От съда се иска да постанови решение,
с което да признае за установено по отношение на Община Сливен, че ищците В.П.Й., Г.П.М., П.П.Я. и М.М.К., са
собственици на 113/449 ид. ч. от ПИ с идентификатор 67338.545.165 по
кадастралната карта на град Сливен, община Сливен, одобрена със Заповед № Р
Д-18-31 от 19.04.2006 година на Агенцията по кадастър, с административен адрес:
град Сливен, улица „Московска" № 17 б, целият с площ 449 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване до
В законноустановеният
срок ответника - Община Сливен, чрез
пълномощника си е депозиран отговор на исковата молба, в който исковата
претенция се оспорва и се изразява становище ,че е неоснователна и недоказана.
Посочвайки, че в исковата молба се твърди от ищците са собственици на 366/449
ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 67338.545.165 по кадастралната карта на
гр. Сливен, ул."Московска" №176, с площ 449 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване до
В съдебно заседание ищците не се явяват, но се представляват от
пълномощник,който поддържа предявеният иск и като счита същия за основателен и доказан
моли за уважаването му.Съображения излага в представена по делото писмена
защита.
Ответната Община Сливен се представлява в съдебно заседание от пълномощник
, който оспорва иска и моли за отхвърлянето му като неоснователен.Конкретните
си съображения излага в представена по делото писмена защита.
От събраните по делото доказателства , съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Поземлен имот с
идентификатор № 67338.545.165 по кадастралната карта на град Сливен, община
Сливен, одобрена със Заповед № РД-18-31 от 19.04.2006 година на Агенцията по
кадастър, с административен адрес: град Сливен, улица „Московска" № 17б /№
5542, кв.271 по плана от 1957 и № 774, кв. 245 по плана от 1982/, целият с площ
По повод подадена от
ищците чрез Кмета на Община Сливен молба
– декларация вх. №. 94-00-14 333/21.08.2013 година, им било отговорено на
искането с писмо изх. № 94-00-14 333/1/ от 29.08.2013 година, съгласно
текста на което са уведомени, че през 2011 година за квартала е изготвен и
одобрен подробен устройствен план за регулация и застрояване, с който са
определени новите граници на поземлените имоти,както и че съгласно плана за
регулация, разликата в площта на имота им е общинска собственост и следва да се
заплати от съсобствениците, пропорционално на притежаваните идеални части.
Описания в изложението по-
горе имот във времето е променял източната граница и площта си, като спорните
Наследодателите на ищците,
а после и последните са ползвали западната
част от имот с идентификатор № 67338.545.165. От Църковното настоятелство
на храм „Св. Никола" гр. Сливен е поставена ограда от телена мрежа,
отграничаваща условно ползваните от съсобствениците части. Източната част на
общия имот граничи с улица, респ. придаваемите
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства. На писмените доказателства
бе дадена вяра, като допустими, относими и взаимнодопълващи се. Съдът кредитира
представеното по делото заключение като добросъвестно и компетентно изготвено.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Правната квалификация на исковата претенция е чл.124, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.79 от ЗС и същата се извежда от твърдените в исковата молба
обстоятелства. Предявеният установителен иск за собственост е допустим, тъй
като ищците имат правен интерес да искат да бъде признато за установено по
отношение на Община Сливен, че са собственици на процесния имот, предвид становището на ответната страна, че
имота е общинска собственост.
Разгледана по същество исковата претенция е неоснователна и следва да се
отхвърли. Ищците претендират, че са придобили правото на собственост върху
претендираната част от недвижимия имот чрез упражняване на владение върху имота, а
именно на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност.
При заявен положителен установителен иск за собственост на имот, придобит
по давност, основателността на претенцията на владеещия имота несобственик се
обуславя от прякото и пълно установяване на явно, необезпокоявано и
непрекъснато владение с намерение за своене в продължение на повече от десет
години. Правото на собственост не се придобива автоматично, а след надлежното
позоваване пред съда или нотариуса, като орган с компетентност да констатира
настъпили вещно правни последици в резултат на комплекс от факти, предвидени в
чл. 79 от ЗС. За да произведе ефект придобивната давност е необходимо
намерението за своене да е демонстрирано по отношение на действителния
собственик, както и да е налице позоваване на придобиването, тъй като съгласно
чл. 120 от ЗЗД, българското право не признава служебното зачитане на давността.
За да може възражението за придобивна давност да бъде уважено в рамките на
защита на правото на собственост следва да са налице две кумулативно дадени
предпоставки - претендиращият несобственик следва да е упражнявал фактическа
власт по отношение на имота, без противопоставяне от страна на собственика,
както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик поведение,
което сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем и това
поведение е известно на собственика. В случая ищците са бил наясно, че имота е
общинска собственост, с оглед факта, отразен в отговора на подадена от тях през
2013 година молба-декларация чрез Кмета на Община Сливен. Установените по
делото факти и обстоятелства дават основание да се приеме, че ищците не са
владяли имота за себе си, а са били държатели. Дори да се приеме, че са имали
качеството владелец по смисъла на чл.79 от ЗС, не е налице придобивна давност,
която да е довела до преминаване на правото на собственост у тях. Съгласно чл. 86
от ЗС в редакцията до изм. бр.33/1996 година е налице категорична
забрана да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска
собственост. По силата на параграф първи от ЗД на ЗС /ДВ бр.46/2006 година и последвалите изменения/, давността за придобиване на държавни и общински
имоти не тече до 31.12.2014 година . Поради това до момента не е изтекла в полза на ищците 10 годишна придобивна
давност за процесния недвижим имот.
Предвид изложеното исковата претенция следва да се отхвърли като
неоснователна.
На ответната страна се следват разноски, изчислени като възлизащи общо на
сумата 331.50 лева.
Ръководен от горното , съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.П.Й. с
ЕГН ********** от гр. Сливен, Г.П.М. с ЕГН ********** от гр. Сливен, П.П.Я. с
ЕГН ********** от гр. Сливен и М.М.К. с ЕГН ********** ***, всички със съдебен
адрес гр. Сливен, ул. „Граф Игнатиев” № 8, офис № 5, чрез адв. Г.М. *** иск с
правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.79 от ЗС за признаване
за установено по отношение на ответника, че ищците са
собственици на основание давностно владение на 113/449 ид. ч. от ПИ с идентификатор
67338.545.165 по кадастралната карта на град Сливен, общ.Сливен, одобрена със
Заповед № Р Д-18-31 от 19.04.2006 година на Агенцията по кадастър, с
административен адрес: град Сливен, улица „Московска" № 17 б, целият с
площ 449 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване до
ОСЪЖДА В.П.Й. с ЕГН **********
от гр. Сливен, Г.П.М. с ЕГН ********** от гр. Сливен, П.П.Я. с ЕГН **********
от гр. Сливен и М.М.К. с ЕГН ********** ***, всички със съдебен адрес гр.
Сливен, ул. „Граф Игнатиев” № 8, офис № 5, чрез адв. Г.М. *** ДА ЗАПЛАТЯТ на ОБЩИНА СЛИВЕН сумата 331.50 лева /триста тридесет и един
лева и петдесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :