Р Е Ш Е Н И Е
№………./………..г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Варна, ШЕСТИ
КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на четиринадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА
ВЛАДИМИРОВА и на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия
ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 2802 по описа на съда за две хиляди и деветнадесета
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
глава ХІІ АПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Образувано е по касационна
жалба на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, предявена чрез пълномощник юрисконсулт Ц., срещу решение
№ 1569/08.08.2019 г. по н.а.х.д. № 3017/2019 г. на Районен съд – Варна, с което
е потвърдено наказателно постановление № В-0047119/27.05.2019 г. на директора
на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на
потребителите, с което на касатора за нарушение на чл. 10а, ал. 2 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/ е наложена имуществена санкция в размер на 7000 /седем
хиляди/ лева, на основание чл. 45, ал. 2 ЗПК. С оплаквания за неправилност на
въззивното решение поради допуснати при постановяването му съществени
процесуални нарушения и нарушение на материалния закон се иска то да се отмени
и наместо него да се постанови друго по съществото на правния спор, с което да
се отмени потвърденото с него наказателно постановление.
В проведеното по делото открито съдебно
заседание на 14.11.2019 г. касаторът и ответникът, редовно призовани, не се
представляват. Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение
за неоснователност на касационната жалба.
След преценка на процесуалната допустимост
и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл.
218 АПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата: Предявена е
срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт съгласно изричната разпоредба
на чл. 63, ал. 1, изр. второ ЗАНН; от процесуално легитимирано лице съгласно
чл. 210, ал. 1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба,
визиран в чл. 211, ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е
получено редовно от касатора на датата 02.09.2019 г. /л. 27 от н.а.х.д. № 3017/2019
г. на ВРС/, а касационната жалба според приложената на л. 8 от делото разписка
е изпратена по пощата на дата 16.09.2019 г. С нея е сезиран родово и местно
компетентният съд. Кумулативното наличие на изложените положителни процесуални
предпоставки и отсъствието на отрицателни такива обуславя извод за допустимост
на касационното производство.
По основателността на касационната жалба
съдът намира следното:
След съвкупна преценка на събраните писмени
и гласни доказателства районният съд е
приел за доказана по безсъмнен начин обвинителната теза на АНО за
осъществен от наказаното ЮЛ състав на административно нарушение по чл. 45, ал.
2 вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Извел е правен извод, че изготвените
в хода на производството АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица,
в сроковете по чл. 34 ЗАНН и съдържат всички задължителни реквизити по чл. 42 и
чл. 57 ЗАНН като в хода на АНП не са допуснати съществени
административнопроизводствени нарушения. В мотивите на решението съдът е изложил
съображения защо приема за съответна на нарушението наложената с НП над
минималния размер имуществена санкция. Мотивиран по този начин, съдът е потвърдил
оспореното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление.
Решението е правилно и не страда от
посочените в касационната жалба пороци.
Чл. 10а, ал. 2 ЗПК въвежда забрана за
кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Правилно въззивният съд е съобразил, че
"ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД в качеството на кредитор по смисъла на чл. 9, ал.
4 ЗПК, съгласно чл. 10а, ал. 1 от същия закон има правото да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, като на основание чл. 10а, ал. 3 ЗПК не може да събира
повече от веднъж такса и/или комисионна за едно и също действие, а видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да
бъдат ясно и точно определени в самия договор за потребителски кредит.
В процесния случай от данните по делото се установява, че
потребителката е платила посочената в чл. 7.1 от сключения
между нея и „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД договор
за потребителски кредит № **********/03.11.2018 г. такса за "оценка на риска" в
размер на 41.94 лева като еднократна
такса, дължима в деня на подписване на договора за кредит, която предвид
заявеното желание на потребителя в искане декларация, се финансира от кредитора
и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно
погасителния план. Подобна формулировка предполага, че
тази такса се дължи именно за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, който извод се
подкрепя и от показанията на разпитаната във въззивното производство служителка на КЗП, която е потвърдила изложеното в НП
обстоятелство, че размерът на таксата е процент от отпуснатия кредит /около
4%/ като се дължи единствено от потребителите, на които реално е отпуснат
кредит, а не от всички кандидатствали лица. Следователно, съобразно с данните по делото въззивният
съд правилно е приел, че тази такса по естеството
си представлява прикрита такса за усвояване и управление на
кредита, а не е такса за отделна допълнителна по характера си услуга. Вярно е, че законът
допуска събирането на такси и комисионни, които касаят допълнителни услуги по договора, но това са услуги, предоставяни в полза
на потребителя, докато в случая предвидената в договора такса е свързана изцяло
с извършването на нормативно предвидени действия, насочени предимно към охрана
на интересите на кредитора. Клаузата, с която е уговорена такса за „оценка на
риска“, на практика прехвърля върху длъжника финансовата тежест от изпълнението
на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на кандидатстващите за кредит лица, вменени й с чл. 16 ЗПК,
и води до неоправдано допълнително увеличаване на размера на задълженията на
потребителя по договора, което е в абсолютно
противоречие, както с чл. 16,
ал. 1 ЗПК, задължаващ кредитора преди сключване на договора да извърши оценка
на кредитоспособността на потребителя, така и с чл.
8, ал. 1 от Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски
кредити, който е с идентично съдържание. При тези данни направеният от
въззивния съд извод за безспорната установеност на извършено от дружеството
нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК е правилен. След като дружеството кредитор е изискало от потребителката еднократна такса в размер на 41.94 лева,
свързана с управлението и усвояването на кредита, е очевидно, че е осъществило състава на административно нарушение по чл. 45
ал. 1 вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК и тъй като нарушението
е извършено в условията на повторност по смисъла на пар. 1, т. 12 ДР ЗПК, за
което са налице данни в НП и в АНП, правилно АНО е приложил квалифицирания състав
на чл. 45, ал. 2 ЗПК.
Неоснователни са касационните доводи, основани на нормата на чл. 20 ЗЗД, предвид наличието на конкретните изисквания на чл. 11 ЗПК относно формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, който недвусмислено и еднозначно задължава кредитора да посочи в договора изрично общия размер на кредита
и условията за усвояването му, условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и
всички други разходи, произтичащи от договора за кредит.
В целостта си изложеното обуславя извод за
неоснователност на касационната жалба, поради което на основание чл. 221, ал.2,
предл. първо АПК вр. чл. 63, ал. 2 ЗАНН решението следва да се остави в сила.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
1569/08.08.2019 г. по н.а.х.д. № 3017/2019 г. на Районен съд – Варна, с което е
потвърдено наказателно постановление № В-0047119/27.05.2019 г. на директора на
Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на
потребителите, с което на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД за нарушение на чл. 10а, ал. 2 от
Закона за потребителския кредит е наложена имуществена санкция в размер на 7000
/седем хиляди/ лева, на основание чл. 45, ал. 2 ЗПК
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/