Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 23.06. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ХII въззивен
състав, в публично заседание на десети
май две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ
КЕХАЙОВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
в присъствието на секретаря ТАНЯ
Г., като разгледа докладваното от съдия ЗАХАРИЕВА ВНЧХД № 1145 по описа за 2021
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С Присъда, постановена на 07.07.2020г.
по нчхд №12138/2018г. на СРС, НО, 20 състав, подсъдимият А.Г.П. е признат за виновен за това , че
на 05.07.2018г около 11.00ч в гр.
София, не етажна площадка на 4 -тия етаж на жилищна сграда, находяща се на ул.*******,
крещяйки нанесъл юмручен удар по лицето на М.Г.А. в областта на лявата й скула,
от което тя получила травматично увреждане – ограничено по площ повърхностно
подкожно кръвонасядане в областта на лявата скула, причинило е болка и
страдание, поради което и на основание 78а,ал.1 вр чл.130,ал.2 от НК подсъдимият е освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 1000лв.
С присъдата на
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото както следва: по сметка
на СРС 230лв, по сметка на СДВР 100лв, на частната тъжителка А. направените от
нея разноски в размер на 13,40лв, както
и по 5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителни листове.
С присъдата
подсъдимия е осъден да заплати и
на основание чл.38,ал.2 вр. ал.1 от Закона за адвокатурата на адв. И., повереник на частната тъжителка
сумата от 1220 лв , представляваща адвокатско възнаграждение, както и пет лева
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу присъда, в срока, посочено от закона е постъпила
жалба от подсъдимия П., с искане за отмяната й като неправилна и незаконосъобразна.
След запознаване с мотивите към присъдата е постъпило допълнение към жалбата, с
подробно изложени в него съображения в подкрепа на искането за отмяна. Оспорват
се фактическите изводи на съда, като се посочва , че същите не се подкрепят от доказателствата
по делото и не са изследвани въпроси относно обстоятелството, че подсъдимият е
„левичар“, както и причините поради
които пострадалата е отказала на полицейските служители да я заведат за
освидетелстване. В допълнението се прави искане за допускане до разпит на частната тъжителката А..
Коментира се и записа от тел.112, който не звучи като зов за помощ. В
допълнението към жалбата се излагат обстоятелства за влошени отношения между
тъжителката и подсъдимия, вследствие на спорове за имущество. Подсъдимият
оспорва и заключението по съдебно-медицинската експертиза, като счита, вещото
лице не е съобразило фактическото към онзи момент здравословно състояния
на пострадалата.
По делото е постъпило и възражения срещу жалбата на
подсъдимия от частната тъжителка чрез нейния повереник. Становището на частната
тъжителка е, че жалбата е неоснователна, а обжалваната присъда е правилна и
законосъобразна. В мотивите към присъдата е направен подробен анализ на
събраните доказателства, чрез който са установени фактите. Кредитирането на
показанията на св.А., съпруг на частната тъжителка, съдът е обосновал след преценка на останалия
доказателствен материал / СМЕ, СТЕ на
запис от тел.112, докладни записки ,СМУ /. Изложеното в жалбата на подсъдимия
относно обстоятелството, че същият е левичар, поради което не е могъл да нанесе
удар в лицето на пострадалата по описания от свидетеля А. начин, е коментирано
като неоснователно и е посочено, че
твърдението му не е установено безспорно, както и че въпреки това подсъдимият е
възможно да нанесе удар и с дясната си ръка и не на
последно място механизъм на нанасяне на
удар съгласно разясненията на вещото лице, изготвило СМЕ, че удар от такова разстояние може да се нанесе с всяка ръка и от всякаква
позиция. Обясненията на подсъдимия и
свидетелката Петрова според частната тъжителката правилно са възприети от съда
като недостоверни. Във възражението е
взето отношение и относно останалите доводи, наведени в жалбата касаещи
съдържанието на записа от тел.112 ,
както и отказа на А. да бъде придружена от полицейските служители за
освидетелстване. Според тъжителката наложеното наказание на подсъдимия е
справедливо. По изложените съображения частната тъжителка иска потвърждаване на
присъдата на СРС.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, в разпоредително заседание от 29.03.2021г,
по реда на чл. 327 от НПК, е преценил, че за изясняване на обстоятелства, от
значение за предмета на доказване по делото не се налага събиране на доказателства и е насрочил
провеждане на въззивно съдебно заседание..
След насрочване на съдебно заседание, по делото е
постъпило допълнително писмено изложение от подсъдимия П., в което са посочени допуснати
съществени процесуални нарушения от съда. Твърди се наличие на основания за
прекратяване на наказателното производство на основание, поради неявяването на
поверника и частния тъжител в съдебно заседание на 29.10.2019г., без уважителни
причини, като съдът не се е произнесъл по искането на защитата в този смисъл.
Направено е възражение и във връзка с присъдените разноски по делото , като се
сочи, че единственото основание за осъждане на подсъдимия за разноски е
посочено в НПК.
По делото е постъпила и молба от повереника на частната
тъжителка, с която е заявено, че дава
съгласие за разглеждане на делото в нейно отсъствие като становището по жалбата е подробно изложено
във възражението
В
съдебното заседание подсъдимият поддържа
жалбата, излага подробни обстоятелства относно съществуващите имуществени
спорове между семейството му и това на частната тъжителката. В предоставената му от съда последна дума,
подсъдимият П. иска присъдата да бъде отменена, защото е неоснователна.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите във въззивната
жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание, и в съответствие с
разпоредбите на чл. 313 и чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на
атакуваната първоинстанционна присъда, намери, че не са налице основания за
нейната отмяна, поради следните съображения:
След собствена преценка на доказателствата, настоящият
съдебен състав установената фактическата обстановка по делото идентична на тази
възприетата от първата инстанция, която е следната:
Подсъдимият А.Г.П. е роден на ***г***, С ЕГН **********,
българин, с българско гражданство, неженен, неосъждан, с висше образование.
Подсъдимият е с адресна регистрация в
гр. София, ул. *******
Частната тъжителка по делото М.А. е
сестра на майката на подсъдимия А.П.. Същите живеят вкъща, находяща се в
гр. София, ул. *****, като подсъдимият и сестра му Г.П.обитават апартамент на
третия етаж, а семейството на А. на втория етаж. Лицата на ползват и ателиета
на четвъртия етаж. Двете фамилия били във влошени отношение помежду си,
вследствие на дългогодишни имуществени
спорове.
На 05.07.2018г.около 11.00ч М.А. се качвала по
стълбите към ателието, намиращо се на четвъртия етаж на къщата. На третия етаж,
пред вратата на апартамента си, бил подсъдимият А.П.. А. подминала племенника
си и продължила нагоре по стълбите, позвънила на вратата на ателието, където
бил съпруга й, свидетелят А.. Междувременно подсъдимият последвал А., крещейки
кога ще му даде парите от рентата. Стигайки до
площадката на четвъртия етаж и в момента, в който пострадалата се обърнала към П.,
същият й нанесъл удар с юмрук в областта на лявата скула. Свидетелят А.
възприел случващото се, тъй като бил отворил вратата на ателието, в което
влязла изплашената му съпруга. Междувременно свидетелката Г.П., сестра на
подсъдимия, същото излязла от апартамента на третия етаж. А.и слезли в
апартамента си на втория етаж, където разказали за случилото се на дъщерята им,
М.А., която подала сигнал на тел.112. На място били изпратени полицейски
служители от 01 РУ-СДВР, които
установили видимо зачервяване в областта на лявата скула на М.А., попитали
същата желае ли да я придружат за освидетелстване и след като жената отказала, съставили
протоколи за предупреждение по чл.65 от ЗМВР
На същата дата М.А. била прегледана от съдебен лекар
от КСМД при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, където й било издадено СМУ № 592/2018г., установяващо неправилно по
форма бледо червеникаво кръвонасядане, на площ 2/1,5 см в лявата скулна област.
В резултат на нанесения от подсъдимия П. удар с ръка
на пострадалата получила в лявата скулна
област травматично увреждане: ограничено по площ, повърхностно подкожно
кръвонасядане, причинило и болка и страдание.
Възприетата от
въззивната инстанция фактическа обстановка, изложена от първия съд се
установява въз основа на събрания
по делото доказателствен материал, както следва: свидетелските показания на С.А.,
Г.П., приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства: СМУ
№592/2018г., епикриза на М.А. от болница
„Токуда“, справка от МВР Дирекция „Национална
сигурност 122“, материали по полицейска преписка рег. № 225р-24415 от 06.07.2018г. на 01
РУ-СДВР, справка за съдимост на подсъдимия А.П., заключения по съдебно-медицинска и съдебно-техническа
експертизи.
Преценявайки доказателствената съвкупност, настоящия
съдебен състав намира, че в правилно в мотивите към обжалваната присъда, е
констатирано наличие на противоречие
между показанията на свидетелите А. и Петрова, в частта относно обстоятелството
ударил ли е подсъдимият П. частната тъжителка А. на 05.07.2018г. С необходимата
прецизност районният съд е обсъдил посочените свидетелски показания, като се е
обосновал защо е дал вяра на показанията на А.. Безспорно е, че и двамата
свидетели са заинтересовани от изхода на делото, с оглед, че първият е съпруг
на частната тъжителка, а втората сестра на подсъдимия. Ето защо тяхната
безпристрастност е поставена под съмнение в принципен план. Същевременно,
обаче, по делото са налице и писмени доказателства, които обективно установяват
факти от значение за предмета на доказване и позволяват да бъде преценена
достоверността на свидетелските показания. Този подход е избран от първата
инстанция, която е поставила в основаната на своите фактически изводи
показанията на свидетеля А.. Изложените съображения от районния съд се споделят
от този съдебен състав. Показанията на посочения свидетел относно нанесен удар
с юрук в областта на лявата скула на съпругата му на 05.07.2018г. от подсъдимия
П., намират опора в съдържанието на подадения сигнал на тел .112 и отразеното в
изготвените от полицейските служители, изпратени на ул. *******, докладни
записки. Видно от техническата експертиза при проведения телефонен разговор М.А.,
дъщеря на пострадалата е заявила пред дежурен офицер на 05 РУ-СДР , че майката
й е била ударена с юмрук в окото от подсъдимото лице. Установеното от съдебния
лекар, издал СМУ № 592/2018г. удостоверява, че на 05.07.2018г. около 12.45ч
същият е прегледал М.А., която е съобщила, че е била ударена с ръка от познат
за нея мъж. При прегледа е констатирано, кръвонасядане в лява скулна област,
което се дължи на действието на твърд тъп предмет по механизма на удар с или
върху такъв и е възможно да бъде получено по време и начин, съгласно съобщеното
от пострадалата. Отразеното в докладните записки на полицейските служители,
изпратени на мястото на деянието, е, че същите са възприели М.А. с оток и зачервяване в областта на
лицето. Съответствието на горепосочените доказателства със свидетелските
показания на А. дават основание да бъде
формиран извод и у настоящият съдебен състав, че съобщеното от свидетеля в
съдебно заседание, проведено на 26.02.2019г.
отговаря на обективно случилото се относно нанасянето на удар с юмрук от
подсъдимия на пострадалата на 05.07.2018г. Наведените възражения в жалбата на подсъдимия по същество преповтарят тези
изложени по същество пред първата инстанция, на които е даден отговор в
мотивите към присъдата. Доколкото обаче, същите отново са развити и пред въззивния състав, следва да
бъде посочено, че твърденията на подсъдимия, че е „левичар“ не могат да бъдат
основание за разколебаване на извода за достоверност на показанията на свидетеля
А.. В случая, тези твърдения не са установени безспорно, като същевременно
съгласно разясненията на вещото лице, изготвило заключението по съдебно-медицинската експертиза, не изключва
възможност травмата да бъде нанесена с
която и да е от двете ръце на дееца. Не на последно място, следва да се
отбележи, че дали удара е нанесен с лява или дясна ръка не е от същественото значение. Безспорно
установено е, че подсъдимият е нанесъл удара в лицето на пострадалата, от което
същата е претърпяла болка и страдание. Възражението на подсъдимия, свързано с
факта, че пострадалата е отказала да бъде заведена от полицейските служители за
освидетелстване, същото не може да дискредитира наличните по делото
доказателства, въз основа на които са изградени фактическите изводи, че
подсъдимият е нанесъл удар на М. А.. Решението на пострадалата как да бъде
освидетелствана, не е действие, което следва да бъде обсъждано. Налице е лично
решение, същата непосредствено след случилото се е била прегледана от съдебен
лекар, който е издал и приложеното по делото СМУ.
Изложеното относно достоверността на коментираните до
момента доказателства, налагат и извод,
че свидетелските показания на Г.П.касаещи нанесъл ли е удар нейния брат в
лицето на пострадалата, не отговарят на действително случилото се. В тази си
част заявеното от свидетелката е опит за изграждане на защитна версия на
подсъдимото лице и е ясно обосновано от близката роднинска връзка помежду им и
от съществуващите влошени отношение между тях от една страна и семейството на М.А..
Характерът на медико-биологичните характеристика на
нараняванията в лявата скулна област на пострадалата се установяват от заключението на вещото лице , изготвило СМЕ , което съдът кредитира като обосновано, компетентно и безпристрастно.
Изложените възражения на подсъдимия относно
имуществени претенции към пострадалата, са неотносими към предмета на делото,
поради което не подлежат на обсъждани от съда
При така установената, в хода на съдебното следствие,
фактическа обстановка, изградена въз основа на събраните доказателства,
въззивната инстанция счита, че по делото са налице категорични и безспорни
доказателства, такива каквито районният съд е приел, установяващи, че
подсъдимият А.Г.П. е осъществил
престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
На 05.07.2018г около 11.00 в гр.София, в къща на ул.*******,
подсъдимият нанесъл удар с юмрук в областта на лявата
скула на лицето на М.А., с което и
причинил лека телесна повреда, изразяваща се в ограничено по площ, повърхностно подкожно
кръвонасядане в областта на лявата скула. Медико-биологичният характер на
причинената телесна повреда е установено чрез експертното заключение по делото
и същата представлява болка и страдание, без разстройство за здравето,.
Извършеното от подсъдимия действие - нанасяне на удар с ръка в областта на лявата
буза на А., установява, че П. е действал именно със съзнанието, че чрез
осъществяването му, че бъде нарушена телесната неприкосновеност на пострадалата,
като същият е предвиждал последиците и е искал настъпването им. В този смисъл и
въззивният състав се съгласява, че деянието е извършено виновно при условията
на пряк умисъл.
Правилно при
определяне на наказанията, съдът е съобразил наличието на предпоставките
за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на подсъдимия за извършеното
от него престъпление, за което е признат за виновен. В този смисъл са посочени конкретните основание, а именно
лицето е неосъждано, не е освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание, от
деянието не са настъпили имуществени вреди и не са налице ограниченията на
чл778а,ал.7 от НК Преценката за определяне в минимален размера на
административното наказание „глоба“
въззивната инстанция намира за
правилна, като този размер е съобразен с баланса на смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, посочени в мотивите към присъдата, както и с данните са липсата
на доходи на лицето.
В съответствие с изхода на делото на основание чл.189,
ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да
заплати направените по делото разноски, съответно на частната тъжителка
разноски по делото в размер на 13.40лв.,
по сметка на СРС разноски в размер на 230лв / за изготвяне на съдебно-медицинска експертиза
и възнаграждение на вещи лица/ и по сметка на СДВР разноски в размер на 100,60лв / за изготвяне на техническа експертиза/, както
и по 5 лв държавна такса за служебно издаване на изпълнителни листове.
Подсъдимият е осъден на основание чл.38,ал.2
от закона за адвокатурата да заплати на поверника на частния тъжител – адв. Е. Х.И.
адвокатско възнаграждение за
осъщественото от нея процесуално представителство в хода на
първоинстанционното производство, тъй като между частната тъжителка и адвоката е бил сключен договор за
безплатна правна защита на основание чл.38,ал.1 т.3 от ЗА и в настоящото производство
подсъдимият е осъден. Съдът е определил възнаграждението в размер на най-ниския,
предвиден в Наредба №1 от 09.07.2004г за минималните размери на адвокатско
възнаграждение.
Налице
са основания – приложено адвокатско пълномощно и договор за правна защита и
съдействие / безплатно/ ДЗ за осъждане на подсъдимия да заплати и
възнаграждение на поверника на частния тъжител и за осъщественото от него
процесуално представителство във въззивното производство, изразяващо се в
подаване на възражение срещу жалбата на подсъдимия и молба, с която е дадено
съгласие делото да се разгледа в негово отсъствие.Съгласно наредбата посоченото
възнаграждение е определено в чл.13, ал.1 т.2 и същото е в размер на 600лв.
Оплакванията на подсъдимия, че делото е следвало да
бъде прекратено на основание чл.24, ал.5, т.5 от НПК, е неоснователно, тъй като
по делото е приложена молба с вх.
№1059825/18.09.2019г., съгласно която повереникът е уведомил съда, че е
възпрепятстван да се яви в съдебно заседание на 29.10.2019г. В проведеното на
23.01.2020г. съдебно заседание повереникът е представил медицински документи за
неявяването си, като след запознаване със същите съдът ги е върнал на страната
т.е в случая са били налице уважителни
причини за неявяването на процесуалния представител на частния тъжител, с оглед
на което не са били налице основанията за прекратяване на наказателното производство на 29.10.2019г.
Въз основа на извършената цялостна
проверка на атакувания първоинстанционен акт, въззивният съд не намери
допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат изменение или отмяна на присъдата, с оглед на което, и на основание чл.334‚ т.6, вр. чл.338от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, XII въззивен състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 07.07.2020г по нчхд №12138/2018г. на СРС,
НО, 20 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК и чл.38,ал.2 от ЗА подсъдимия А.Г.П., с
установена самоличност да заплати на адв. Е. Х.И., адвокатско възнаграждение в
размер на 600лв /шестстотин лева/, както и 5/пет/ лв . държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1:
2: