Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 24.09.2012 г.
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII
– ти граждански състав, в открито заседание на четиринадесети септември през две
хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Д.И., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 100 по описа за 2012 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.34 ЗС вр.чл.69 ЗН
– за делба на съсобствени между страните недвижими имоти.
Производството по делбата е във фазата по нейното извършване.
С влязло в сила решение № 637/ 05.04.2012 г.,
постановено по настоящото дело, до делба при права 5/9 идеални части за В.В.С. и 4/9 идеални части за Н.В.Д., респ. 1/6 идеални части за В.В.С. и 5/6 идеални части за Н.В.Д. са допуснати съответно
недвижим имот, находящ се в гр.Русе, апартамент „Д” по ул.”Студентска” № 61,
бл.”Тулча”, вх.2, ет.2, със застроена площ от 79, 69 кв.м., представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 63427.1.183.4.27, и поземлен
имот, находящ се в с.Туркинча, общ.Дряново, обл.Габрово, ул.”2 – ра” № 32, с идентификатор 73465.501.212, с площ от
2288 кв.м.
В съдебно заседание от 04.07.2012 г. съдът е
приел за съвместно разглеждане в делбеното производство предявената срещу ответницата
по реда на сметките по чл.346 от ГПК претенция с правно основание чл.30, ал.3
от ЗС – за заплащане на сумата от 159, 16 лева, представляваща припадащата се
на ответницата част от разходите за имота в гр.Русе - неплатени сметки към
„Топлофикация Русе” ЕАД, „Е.ОН България Продажби” АД, „Водоснабдяване и
канализация” ООД и „Виваком” АД.
В същото съдебно заседание, а и в хода на устните
състезания процесуалният представител на ищцата
е изразил становище, че с оглед различните квоти на съделителите в съсобствеността,
делбата следва да се извърши чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 от ГПК.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Основен принцип при
извършването на делбата е по възможност всеки от съделителите да получи своя
дял в натура /чл.69, ал.2 от ЗН/ като от съществено значение е обстоятелството
колко реални дяла могат да бъдат обособени от имотите, включени в делбената
маса, при спазване на особените правила за тяхната поделяемост.
Според заключението на
вещото лице по назначената техническа експертиза и двата допуснати до делба
имота са реално неподеляеми, т.е. от тях не могат да бъдат обособени два
отделни дяла според правата на страните, всеки от които да отговаря на
изискванията за самостоятелно жилище /чл.203, ал.1 вр.чл.40 от ЗУТ и чл.201,
ал.2 вр.чл.19 от ЗУТ – досежно дворното място/.
Предвид
обстоятелството обаче, че до делба са допуснати два имота, то всеки от двамата съделители
може да получи в дял някой от тях.
Съгласно
задължителните разяснения по т.5, б.”б” от ППВС № 7 от 28.XI.1973 г. различията в правата
на съделителите, вида и стойността на имотите прави невъзможно тегленето на
жребий.
Ищцата е изразила
желание в неин дял да бъде поставен имота в с.Туркинча, общ.Дряново,
обл.Габрово, а в дял на ответницата – апартамента в гр.Русе. Ответницата не се
явява и не взема становище по способа, чрез който следва да се извърши делбата
и по въпроса евентуално кой имот би искала да и бъде възложен в дял. Липсват
данни преди делбата някой от съделителите се да се е намирал във владение на
някой от двата делбени имота или че е направил в него подобрения или
преустройства, което обстоятелство би дало основание за поставянето на
съответния имот в дял на извършилия подобренията съделител.
При това положение
съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.353 от ГПК, обуславящи извършването на делбата чрез посочения способ – чрез
разпределение на имотите по поискания от ищцата начин - като имота в
с.Туркинча, общ.Дряново, обл.Габрово се постави в неин дял, а апартамента в
гр.Русе – в дял на ответницата.
От заключението на
вещото лице става ясно, че стойността на дела на ищцата възлиза общо на 34 158,
58 лева, а този на ответницата – в размер на 48 038, 87 лева.
В същото време имотът в с.Туркинча, който следва да се
постави в дял на ищцата, е с пазарна стойност 29 588 лева, а този в гр.Русе –
със стойност 52 610 лева, следователно за уравнение дела на ищцата
ответницата следва да и заплати сумата от 4570, 58 лева.
По реда на сметките по чл.346 от ГПК ищцата е предявила
против ответницата и иск с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС – за
заплащане на сумата от 159, 16 лева, представляваща припадащите се на последната част от заплатените
разноски за апартамента в гр.Русе. Съгласно цитираната разпоредба всеки
съсобственик следва да участва акто в ползите, така и тежестите
на общата вещ съразмерно с частта си. С исковата молба са представени фактури и фискални
бонове, издадени от „Топлофикация Русе” ЕАД, „Е.ОН България Продажби” АД, „Водоснабдяване и
канализация” ООД и „Виваком” АД за заплатени за имота сметки за комунални
разходи. Видно от датата на фактурите, част от разходите са извършени приживе от наследодателката на
страните, докато същата е обитавала процесния апартамент. Това обстоятелство обаче не
променя извода за дължимостта им от страните според наследствения
им дял /чл.60,
ал.1 от ЗН/, който за ответницата би бил дори по – голям от този, при който е
допусната делбата на имота в гр.Русе. Всички разходи са пряко свързани с имота, тъй
като специалните закони обвързват самото качество на потребител на
съответните услуги с правото на собственост върху имота. В този смисъл
предявеният иск подлежи на разглеждане в делбеното производство съгласно
разясненията по т.4, б.”а” от Постановление
№ 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС. Самите фискални бонове и
обстоятелството, че те се намират в държане на ищцата и са представени по
делото от нея
с молбата по сметките, съставляват съгласно чл.118, ал.3 от ЗДДС и
чл.25, ал.3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства, доказателство, че посочените сметки за топлинна и
електрическа енергия, питейна вода и телефон са заплатени от последната.
Общия размер на заплатената от ищцата сума възлиза на 358, 10 лева като
съобразно дела на ответницата от 4/ 9 ид.части в съсобствеността върху
апартамента, до който имот се отнасят направените разходи, припадащата се на
последната част е равна на 159, 16 лева. В този размер, съобразно допуснатото в
съдебно заседание от 04.07.2012 г. намаление на иска, е заявена и претенцията
по сметки, поради която тя следва да бъде уважена изцяло.
Предвид стойността на дяловете на страните, съгл. чл.355 от ГПК, следва
да бъдат разпределени и направените от ищцата разноски за адвокатско
възнаграждение – 800 лева и възнаграждение за вещото лице – 180 лева, или в общ
размер на 980 лева. Така според стойността на дела и на ищцата се падат разноски
в размер на 407, 26 лева, т.е. същата има право на заплатената над този размер сума
от 572, 74 лева.
В тежест на всяка от страните, съгл. чл.355 от ГПК вр.чл.8, пр.1 от
ТДТССГПК, е и дължимата държавна такса от 4 %
върху стойността на дяловете им, т.е. в размер на 1366, 34 лева за
ищцата и 1921, 56 лева за ответницата, които суми следва да бъдат внесени по
сметка на съда.
С оглед изхода на делото, на осн. чл.355, изр.2 вр.чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест
на ответницата е и дължимата държавна такса по претенцията по сметките в размер
на 50 лева, която сума също следва да бъде внесена по сметка на съда.
Така мотивиран, Русенският районен съд
Р
Е Ш И :
РАЗПРЕДЕЛЯ по реда на чл.353 от ГПК допуснатите до делба недвижими имоти, както следва:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на В.В.С., с ЕГН
**********,***, следния недвижим имот: поземлен
имот, находящ се в с.Туркинча, общ.Дряново, обл.Габрово, ул.”2 – ра” № 32, с идентификатор 73465.501.212,
с площ от 2288 кв.м., при съседи: 73465.501.519,
73465.501.213 и 73465.501.503, заедно със застроените в имота еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор 73465.501.212.1 със застроена площ от 65 кв.м., брой етажи 2 и селскостопанска сграда
с идентификатор 73465.501.212.2, със застоена площ 45 кв.м., брой етажи 1.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Н.В.Д., с ЕГН
**********,***, следния недвижим имот: апартамент „Д” в гр.Русе, ул.”Студентска”
№ 61,
бл.”Тулча”, вх.2, ет.2, със застроена площ от 79, 69 кв.м., представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 63427.1.183.4.27, при граници и съседи на
жилището: на същия етаж 63427.1.183.4.26, 63427.1.183.4.42, под обекта
63427.1.183.4.25, над обекта 63427.1.183.4.29, заедно с избено помещение № 31 с площ 3,
5 кв.м., заедно с 1, 474 % ид. ч. от общите части на страдата и съответна част
от отстъпеното право на строеж върху терена.
ОСЪЖДА Н.В.Д., с ЕГН **********, да заплати на В.В.С., с ЕГН **********,
сумата от 4570, 58 лева – за
уравнение на дела и.
ОСЪЖДА, на осн.чл.346 от ГПК вр.чл.30, ал.3 от ЗС, Н.В.Д., с ЕГН
**********, да заплати на В.В.С., с ЕГН **********, сумата от 159, 16 лева, представляваща припадащата се на ответницата част от заплатените от ищцата разходи
за питейна вода, телефонна услуга, топлинна и електрическа енергия, ползвани в
делбения имот в гр.Русе, апартамент „Д” в гр.Русе, ул.”Студентска” № 61, бл.”Тулча”,
вх.2, ет.2, както и сумата от 572, 74 лева – деловодни разноски.
ОСЪЖДА В.В.С., с ЕГН
**********, да заплати по сметка на Русенския районен съд
сумата от 1366, 34 лева – държавна такса върху стойността на дела и.
ОСЪЖДА Н.В.Д., с ЕГН
**********, да заплати по сметка на Русенския районен съд
сумата от 1921, 56 лева – държавна такса
върху стойността на дела и, както и сумата от 50 лева – държавна такса по уважения срещу нея иск по сметките.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: