№ 526
гр. Разград, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на трети юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20243330101915 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
по: 1) чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 9 ЗПК вр. с чл. 240, ал. 1
ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД; 2) чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 9
ЗПК вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД; 3) чл. 422 ГПК вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 9 ЗПК вр. с чл. 240 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
С искова молба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД (предишно
наименование „Българска пощенска банка“ АД) с ЕИК ********* срещу Р. П.
Р. с ЕГН: ********** се моли съдът да признае за установено, че ответницата
дължи на ищцовото дружество във връзка с Договор за издаване на кредитна
карта МК154338 от 07.07.2020 г. неиздължена главница в размер на 861,58 лв.
за периода от 27.08.2021 г. до 19.11.2023 г., възнаградителна лихва в размер на
253,32 лв. за периода от 25.06.2020 г. до 26.09.2023 г., мораторна лихва в
размер на 391,13 лв. за периода от 27.08.2021 г. до 19.11.2023 г., включително
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда на 24.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Моли се ответницата да бъде осъдена да заплати сторените в производството
разноски, включително адвокатско възнаграждение, както и сторените
разноски по заповедното
Твърди се, че по силата на Договор за издаване на кредитна карта
МК154338 от 07.07.2020 г. „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД в качеството на
кредитор е отпуснала Р. П. Р., ЕГН: ********** в качеството и на
картодържател, револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен
лимит. Към датата на сключване на договора, разрешеният кредитен лимит
бил в размер на 1000 лв. съгласно чл. 3 от договора. По силата на чл. 8, т. 1 от
Общите условия банката към Договор за издаване на кредитна карта
МК154338 от 07.07.2020 г., които картодържателят приел с процесния
1
договор, страните уговорили банката- картоиздател да изпраща всеки месец
на картодържателя месечни извлечения, в които се отразяват всички операции
и сделки, извършвани с картата, както и задълженията на картодържателя във
връзка с ползваната от него карта.
Твърди се, че считано от 03.08.2023 г. ответницата преустановила
редовното заплащане на дължимите от нея суми по изпращаните и месечни
извлечения. С оглед на обстоятелството, че не били платени дължимите суми
по две последователни месечни извлечение от дата 03.08.2021 г. и от дата
03.09.2021 г., на основание чл. 20. т. 2 от Общите условия, приложими към
процесния договор, банката упражнила правото си поради неплащане на
минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения да
обяви цялото задължение на длъжника- картодържател за незабавно
изискуемо и дължимо, без прекратяване действието на договора. На тези
договорни основания и поради непогасяване на две последователни месечни
вноски за главница и лихви, банката обявила вземането си за възстановяване
на кредита за изцяло предсрочно изискуемо, уведомявайки кредитополучателя
Р. П. Р. с уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането
по кредита, връчено и чрез ЧСИ ДЕЯН ДРАГАНОВ с peг. № 762, район на
действие ОС - РАЗГРАД.
Твърди се, че на 10.08.2023 г., на 24.08.2023 г. и 11.09.2023 г. призовкар
при ЧСИ ДЕЯН ДРАГАНОВ с рег. № 762, район на действие ОС – РАЗГРАД,
посетил адреса по договор на Р. П. Р., а именно: с. Д., п.к. 7268, ул. „***, който
съгласно справка в НБД „Население" бил и постоянен и настоящ на лицето. Р.
П. Р. не била открита на адреса. Според събрани данни от съседи и кметството
на селото, тя живеела в чужбина. С оглед на това при третото посещение на
11.09.2023 г. било залепено уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК. В
двуседмичния срок от залепване на уведомлението, адресатът или негов
представител не се явили в кантората на ЧСИ за получаване на книжата,
поради което уведомлението следвало да се счита за редовно връчено на Р. П.
Р. на 26.09.2023 г. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Направена била и
справка в регистъра на НОИ, от която било установено, че лицето няма
регистриран трудов договор.
Твърди се настъпване на предсрочната изискуемост на вземането на
банката за пълния размер на кредита на 26.09.2023 г. - датата на връчване на
кредитополучателя Р. П. Р. на уведомлението за обявяване на предсрочна
изискуемост, инкорпориращо волеизявлението на кредитора „Юробанк
България” АД.
С ИМ ищецът претендира непогасена главница, договорна и мораторна
лихви.
С оглед на обстоятелството, че вземането на банката станало предсрочно
изискуемо „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД подало заявление по реда на чл. 417
ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу
длъжника. Било образувано ч.гр.д. № 2076/2023 г. по описа на PC – Разград,
по което срещу ответницата били издадени заповед по чл. 417 и изпълнителен
лист за следните суми: неиздължена главница в размер на 861,58 лв. за
периода от 27.08.2021 г. до 19.11.2023 г., възнаградителна лихва в размер на
253,32 лв. за периода от 25.06.2020 г. до 26.09.2023 г. вкл., мораторна лихва в
размер на 391,13 лв. за периода от27.08.2021 г. до 19.11.2023 г. вкл., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда на 24.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
2
направените в заповедното производство разноски, от които 30,12 лв. платена
държавна такса и 480 лв. заплатен адвокатски хонорар. Заповедта била
връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Въз основа на разпореждане на
съда, ищецът предявява установителни искове. Така обосновава правния си
интерес.
В срока на отговор ответникът чрез особения си представител твърди
нередовност на ИМ, доколкото не е ясно как се претендира главница от
27.08.2021 г. и възнаградителна лихва от 25.06.2020 г., както и обезщетение за
забава от 27.08.2021 г., преди сключването на договора за кредитна карта.
Моли се за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани. Сочи се,
че картодържателят не е уведомен за предсрочната изискуемост по този
договор, а за съвсем друг, а именно за договор, сключен на 29.01.2020 г., т.е. за
задължението по друг договор, а не процесния. Посочва още, че се касае за
други падежни дати и размери на претендираните суми. В тази връзка оспорва
твърдението на ищеца, че е обявил на ответницата предсрочната изискуемост
на вземанията си по договора. Твърди се недействителност на сключения
договор, поради неспазване изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и т. 20, чл. 12. ал. 1. т. 7 – 9 от ЗПК. Сочи, че в този случай заемателят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
другите разходи. Изтъква се, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, доколкото липсва ясно разписана методика на формиране на
годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са
включени в него и как се формира същия, така потребителят е бил поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на
ползвания от него финансов продукт. Сочи се, че не е ясно при какви
параметри е изчислен посоченият ГПР от 50,65 %, тъй като е посочен
кредитен лимит от 3000 лева, а за изчисление на ГПР е посочен в размер на
1000 лева. Сочи се, че неяснотата не може да се преодолее чрез ИМ, поради
неточни дати, неясни суми на главница, липса на информация какво е платила
ответницата и какво е длъжна да плати по процесния договор. Твърди се, че
посоченият в договора размер на ГПР не отговаря на действителния такъв.
Алтернативно, ако съдът приеме договорът за действителен, моли за
отхвърляне претенциите за договорна лихва и мораторна лихва за забава на
основание чл. 111 ЗЗД като погасени по давност, доколкото най-ранната дата
на която ищецът претендира възнаградителна лихва е от 25.06.2020 г., а
възнаградителна – от 27.08.2021 г. Сочи се, че ищецът, който носи
доказателствената тежест, не е представил доказателства за усвоената сума, на
коя дата, размера и.
По делото е назначена съдебно-счетоводна и финансово-икономическа
експертиза, чието заключение е прието от страните без възражения.
След указание от съда с определението за насрочване ищецът да посочи
на какво основание претендира възнаградителна лихва за периода преди
сключването на договора, е направено изменение на иска за възнаградителна
лихва, като същият да се счита предявен за сумата от 253,32 лева за периода от
27.08.2021 г. до 26.09.2023 г.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
От ищеца по делото са ангажирани като писмени доказателства Договор
за издаване на кредитна карта № МК154338 от 07.07.2020 г., сключен с
3
ответника. С този договор на ответника е предоставен кредитен лимит в
размер 1000 лева. Не се оспорва, че ответницата е положила подпис,
съгласявайки се с договорените с банката условия. Съобразно чл. 2 от
договора неразделна част от договора са ОУ на банката и всички техни
приложения, съдържащи приложимата към договора тарифа. Според
приложението (л. 36) ГПР от 50,65 % е изчислен съгласно чл. 10.6 от ОУ. По
делото са приложени месечни извлечения.
От приложените доказателства към приложеното ЧГД се установява, че
е направен опит за връчване на уведомление от ЧСИ на ответницата за
формирано трайно просрочие на дължимите месечни вноски в размер на
1350,03 лева по процесния договор (л. 14 от приложеното ЧГД). При
обективния факт на неплащане банката е обявила вземането си по процесния
договор за предсрочно изискуемо. На 10.08.2023 г., на 24.08.2023 г. и
11.09.2023 г. призовкар при ЧСИ ДЕЯН ДРАГАНОВ, рег. № 762, район на
действие ОС – РАЗГРАД, посетил адреса по договор на Р. П. Р., а именно: с. Д.,
п.к. 7268, ул. „***, който съгласно справка в НБД „Население" бил и
постоянен и настоящ на лицето. Р. П. Р. не била открита на адреса. Според
събрани данни от съседи и кметството на селото, тя живеела в чужбина. С
оглед на това при третото посещение на 11.09.2023 г. било залепено
уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК. В двуседмичния срок от
залепване на уведомлението, адресатът или негов представител не се явили в
кантората на ЧСИ за получаване на книжата.
От заключението по назначената от съда съдебно-счетоводна и
финансово-икономическа експертиза се установява, че ответницата е
извършила общо 4 бр. тегления в общ размер 1000 лева съответно първото на
13.07.2020 г., а последното на 31.08.2020 г. Съгласно счетоводните записи към
10.12.2022 г. задължението по невъзстановения кредит по кредитната карта
(главница) е в 861,58 лева, възнаградителната лихва е 265,22 лева, а лихвата за
просрочие към 10.12.2022 г. е 134,94 лева. След осчетоводяването на кредита
като просрочен и начисляването на такси от 30,00 лева за администриране, на
титуляра са изпратени още 9 бр. месечни извлечения, според които дължимата
сума е 1350,03 лева, от които 861,58 лева за главница, 265,22 лева за договорна
лихва, 134,94 лева за лихва за просрочие и 88,29 лева за такси. Вещото лице
сочи, че ГПР е правилно определен.
След подадено заявление от ищеца било образувано ЧГД № 2076/2023 г.
по описа на PC – Разград, по което срещу ответницата били издадени заповед
по чл. 417 и изпълнителен лист за следните суми: неиздължена главница в
размер на 861,58 лв. за периода от 27.08.2021 г. до 19.11.2023 г.,
възнаградителна лихва в размер на 253,32 лв. за периода от 25.06.2020 г. до
26.09.2023 г. вкл., мораторна лихва в размер на 391,13 лв. за периода от
27.08.2021 г. до 19.11.2023 г. вкл., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда на 24.11.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените в заповедното
производство разноски, от които 30,12 лв. платена държавна такса и 480 лв.
заплатен адвокатски хонорар. Заповедта била връчена при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК. Въз основа на разпореждане на съда е ищецът предявявил
установителни искове.
Въз основа изложеното от фактическа страна, съдът прецени следното
от правна страна:
Исковете са предявени от и срещу надлежна страна в указания от
4
заповедния съд срок, а предмет са посочените в заповедта суми, поради което
исковете са допустими.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребителския
кредит договорът за потребителски кредит е писмен договор с конкретни
реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или
разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и
кредиторът. Потребител е всяко физическо лице, което е страна по договор за
потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или
търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което
предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или
търговска дейност.
От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и
съдържанието на правата и задълженията, се установява, че същият
представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9
ЗПК. Кредитополучателят е физическо лице, на което по силата на процесния
договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на
търговска или професионална дейност, поради което същият има качеството
на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР.
От доказателствата по делото се установява, че страните са в договорни
правоотношения. Видно от доказателствата задълженията по процесния
договор не са погасени в цялост от заемополучателя. С оглед приетото
заключение се установява усвояване, а след получаване на картата – тегления
на ПОС.
Съдът е уведомил страните, че следи служебно за наличие на
неравноправни клаузи в договора. Съобразно приетите доказателства не се
установяват такива.
По отношение на възражението дали е налице настъпила предсрочна
изискуемост:
Съгласно даденото разрешение в т. 18 от ТР № 4/2013 г. в хипотезата на
предявен иск на основание чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, което произтича от
договор за кредит, вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелствата, след като кредиторът е упражнил правото
си за направи кредита предсрочно изискуем и е обявил на длъжника
предсрочната изискуемост. Това означава, че ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се
обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, правото на кредитора трябва да бъде
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването и. Тоест предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което настъпва с волеизявление само на една от страните и при
наличието на две предпоставки – обективния факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. С
оглед приложените доказателства, а именно установяване от ЧСИ на
невъзможност за връчване поради отсъствието на ответницата (живуща в
5
чужбина), съдът приема, че ищецът е положил дължима грижа, която
съответства на обективния критерий по чл. 302 ТЗ. Съдът приема, че
връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост на настоящия и
постоянния адрес по реда на чл. 47 ГПК от ЧСИ следва да се счита за редовно.
Дори да бъде възприето твърдението на ответника за ненадлежно обявяване
на предсрочна изискуемост, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК то същата е обявена с
връчване на препис от исковата молба на особения представител. Друг е
въпросът, че при револвиращите кредити, какъвто и процесният няма
процедура по обявяване на предсрочна изискуемост, защото няма
разсрочване, респ. отпадане преимущество на срок. При този кредит по силата
на изрична уговорка на страните, при липса на покриване на уговорения
месечен лимит, всички изтеглени суми подлежат на връщане без да
необходимо вземането да се обявява за предсрочно изискуемо.
Установи се безспорно от заключението на вещото лице липсата на
извършено от ответника погашение на задължения за главница и лихви по
договора за кредит. Според заключението по процесния договор са дължими
следните суми: 861,58 лева за главница, 265,22 лева за договорна лихва,
134,94 лева за лихва за просрочие и 88,29 лева за такси. Установяват се
разлики с посочените от заявителя и уважените съобразно приложеното
извлечение от заповедния съд.
По отношение на претендираната от ищеца главница в размер на 861,58
лева, същата сума се сочи и от вещото лице, поради което искът за главница
следва да бъде уважен като основателен.
По отношение размера на възнаградителната лихва ищецът претендира
сумата от 253,32 лева и макар да се установява различие от заключението,
искът следва да бъде уважен до размера му, посочен в заповедта.
По отношение на лихвата за забава се претендира сумата от 391,13 лева,
но според заключението лихвата за забава за процесния период е в размер на
134,94 лева. Вероятно част от разликата може да се обясни с обстоятелството,
че ищецът не претендира в заповедното производство разноски за такси. Те
обаче няма как да бъдат включени като лихва за забава, тъй като такава
претенция няма в заповедното. Освен това няма как да бъдат включени и
таксите, платени на ЧСИ, те не са лихва за забава, а имат деликтен характер. В
този смисъл искът за заплащане на лихва за забава в размер на 391,13 лева е
основателен до размера от 134,94 лева за периода от 27.08.2021 г. до
26.09.2023 г. (съгласно приложената таблица в заключението), а над тази сума
до предявения следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По разноските:
При този изход на спора по делото разноските се разпределят по
правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът своевременно (посочени в ИМ
и в списъка по чл. 80 ГПК, инкорпориран в молбата преди о.с.з.) е
претендирал разноски, които възлизат в общ размер на 1820,72 лева, от които
по заповедното 510,12 лева. От така посочените разноски ответникът дължи
съобразно уважената част общо сумата от 1510,91 лева, от които 423,32 лева
по ЧГД № 633/2024 г. по описа на Районен съд – Разград, а по исковото в
размер на 1087,59 лева.
Така мотивиран, Районен съд – Разград
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 9 ЗПК вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 422
ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 9 ЗПК вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 9 ЗПК вр. с чл. 240
ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на ответницата Р.
П. Р. с ЕГН: ********** и установен по делото настоящ и постоянен адрес: с.
Д., общ. Разград, обл. Разград, ул. "***, че дължи на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"
АД с ЕИК: ********* , седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766,
общ. Столична, район “Витоша”, ул. “Околовръстен път” № 260,
представлявано от Петя Николова Димитрова и Димитър Борисов Шумаров,
следните суми, дължими по Договор за издаване на кредитна карта №
МК154338 от 07.07.2020 г., както следва: 861,58 лв. (осемстотин шестдесет и
един лева и петдесет и осем стотинки), представляващи дължимата главница
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата,
считано от 23.11.2023 г. до изплащането и; 253,32 лв. (двеста петдесет и три
лева и тридесет и две стотинки), представляващи договорна лихва за периода
от 25.06.2020 г. до 26.09.2023 г.; 134,94 лв. (сто тридесет и четири лева и
деветдесет и четири стотинки), представляващи лихва за забава за периода от
27.08.2021 г. до 26.09.2023 г., за които суми са издадени Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №
1130/24.11.2023 г. и Изпълнителен лист № 827 от 24.11.2023 г. по Частно
гражданско дело № 20233330102076 по описа за 2023 година, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска за мораторна лихва за
разликата над присъдената сума от 134,94 лв. до пълния заявен размер от
391,13 лева.
ОСЪЖДА Р. П. Р. с ЕГН: ********** и установен по делото настоящ и
постоянен адрес: с. Д., общ. Разград, обл. Разград, ул. "***, ДА ЗАПЛАТИ на
"ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК: ********* , седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1766, общ. Столична, район “Витоша”, ул.
“Околовръстен път” № 260, представлявано от Петя Николова Димитрова и
Димитър Борисов Шумаров, съобразно размера на уважената част от исковете
сумата от 1820,72 лева, от които 423,32 лева по ЧГД № 2076/2023 г. по описа
на Районен съд – Разград, а по настоящото в размер на 1087,59 лева.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ заверен препис от решението към Частно
гражданско дело № 2076 по описа на за 2023 г. Районен съд – Разград с оглед
на правните последици по чл. 416 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
7