О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. София, 27.12.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско
отделение, І-20 състав, в закрито
заседание на 27.12.2019 г., в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
като разгледа гр. д. № 5982/2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба, предявена от Г.И.Ч..
С разпореждане от
01.07.2019 г., исковата молба е оставена без движение и на ищеца е указано да
отстрани констатираните нередовности.
В изпълнение на
дадените й указания, на 24.07.2019 г., Г.И.Ч. е депозирала молба.
С исковата молба и с
молбата – уточнение, Г.И.Ч. е заявила следните искания:
1.
Да бъде
обезсилено решение на Софийски градски съд, тъй като е постановено в нарушение
на чл. 22, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК, поради което е и недопустимо. Ищцата изрично
е заявила, че не твърди, че решението на СГС е нищожно, поради което и не
предявява такъв иск.
2.
Да бъде обявено
за нищожно удостоверение за липса на данъчни задължения от 02.10.2017 г., тъй
като същото нито е било валидно към датата на публичната продан, нито се е
отнасяло за лицето, обявено за купувач в публичната продан.
3.
Да бъде обявена
за нищожна декларация по чл. 66, ал. 2 ЗМИП, тъй като към същата липсват
документи за произход на средствата.
4.
Да бъде обявена
публичната продан за недействителна, тъй като е била извършена въз основа на
нищожни документи.
5.
Да бъде отменено
постановление от 04.02.2019 г. на ЧСИ Р.М.за въвеждане във владение на купувача
по публичната продан.
Заявените от ищеца
обстоятелства, на които основава исковете си, както и формулирания от него
петитум, са достатъчно ясни, липсват противоречия между изложените факти и
заявените искания, поради което и исковата молба е редовна, което позволява на
съда да извърши преценка за това дали предявените искове са допустими или не.
При проверка на исковата молба съгласно
чл. 130 от ГПК съдът констатира, че предявените искове са недопустими по
следните съображения:
Съдът (в частност Софийски градски съд)
не е компетентен да се произнесе относно исканията на ищеца да бъде обезсилено решението на СГС и за отмяна на постановлението за въвод във
владение на ЧСИ. Подведомствеността изразява компетентността на даден орган
да разгледа и реши определен въпрос, респ. изразява принадлежността на въпроса
към компетентността на съответния орган. Подведомствеността на съдилищата по
граждански дела обхваща исковите и охранителните граждански дела, като с обща
подведомственост съдилищата разполагат само относно исковите граждански
дела. Така предмет на гражданския процес
могат да бъдат само частноправни отношения и притезания. Когато не се касае за
гражданско-правен спор, съдебно съдействие при проявлението на гражданската
правоспособност и упражняването на гражданските права е допустимо само ако е
изрично уредено. Във всички случаи обаче изрично следва да бъде нормативно
предвидена компетентността на съда да се произнесе по въпрос, който не е
включен в общатата му подведомственост, тъй като компетентността на съда не е
безгранична. Производство по
формулираните от ищеца искания в закона не е уредено, поради което и е
недопустимо да се развие такова. Искът да бъде обезсилено решението на СГС е
недопустим, тъй като липсва такава възможност. Съдебно решение може да бъде обезсилено
единствено по реда на инстанционния контрол, а не и чрез отделен иск. По същите
съображения е недопустим и искът за отмяна на постановлението за въвод във
владение на ЧСИ. По реда на
инстанционния контрол може да бъде преценявана и законосъобразността на
определение действия на съдебния изпълнител, но е недопустимо чрез иск да се
отмени протокол за въвод във владение.
Недопустим е и искът за обявяване на публичната продан за недействителна, тъй като
е била извършена въз основа на нищожни документи.
По силата на чл. 496, ал. З ГПК
действителността на продажбата чрез публична продан може да бъде оспорвана по
исков ред само при нарушаване на чл. 490 и при невнасяне на цената. В настоящия
случай, такива нарушения не се сочат от ищцата, поради което и предявеният иск
не може да се квалифицира по чл. 496, ал. 3 ГПК, поради което е и недопустим (в този смисъл и Определение № 325 от
27.05.2010г. по гр. д. № 310/2010г., ГК, ІV ГО на ВКС, Определение № 496 от
2011г. по ч. гр. д. № 410/2011г., ТК,ІІІ състав на САС). Предявяване на
иск по чл. 440 ГПК е допустимо до влизане в сила на постановлението за
възлагане и е предоставено в полза на трети за изпълнителния процес лица. Чл.
498 ГПК също лимитира възможността за защита срещу въвод във владение на
купувача от публична продан само до трети лица, намиращи се в имота и само чрез
иск за собственост. Ищецът не е трето лице - той е длъжник в изпълнителното
производство, срещу чиито имот е насочено изпълнението и не твърди нарушение на
чл.490 ГПК, нито невнасяне на цената.
В случая не е налице и иск по чл. 26 ЗЗД. Последователно застъпено в практиката на ВКС е становището, че за
недействителността на проданта не са приложими по аналогия общите основания за
недействителност на сделки, съгласно чл. 26 и сл. от ЗЗД (в този смисъл и
Определение № 161 от 05.03.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 5395/2008 г. на ІІ гр. отд.). Правната уредба на чл. 26 от ЗЗД касае договори и
договорни отношения, а отношенията в изпълнителното производство се регулират
от дадените в ГПК способи за обжалване на действията на съдебния изпълнител.
Общите разпоредби за недействителност на
сделките са неотносими към публичната
продан, защото последната представлява едностранен властнически акт на съдебния
изпълнител, издаван при наличността на определени предпоставки. В този смисъл
практиката на съдилищата и тази на ВКС е единна в изводите си, че публичната
продан се различава от договора за продажба не само по своя фактически състав,
но и по правните си последици. За разлика от продажбата, при публичната продан правото на собственост се придобива само след
плащане на цената, въз основа на възлагането и публичната продан не може да
бъде развалена, поради евикция, или скрити недостатъци, но затова пък може да
бъде отменена, чрез обжалване, защото е акт на власт. публичната продан е един
от изпълнителните способи за осъществяване на парични вземания, който ГПК
регламентира (в този смисъл Определение
№ 5 от 06.01.2010г. по ч.гр.д. № 702/2009г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС,
Определение № 663 от 01.12.2009г. по ч.гр.д. № 557/2009 г., Г К, ІІІ Г.О. на
ВКС, Определение № 161 от 05.03.2009г. по гр. д. № 5395/2008г., Г.К., ІІ Г. О.
на ВКС).
В
случая не се касае и за иск по чл. 439 ГПК. Като законно средство за защита на длъжника
по висящ изпълнителен процес, с отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК
се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е отпаднало,
поради изключващи го факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му
установяване, но имащи значение за неговото съществуване. В случая ищецът въобще не се домогва да бъде
съдебно отречено изпълняемото право, още по-малко сочи фактите, предвидените в
чл. 439, ал. 2 ГПК.
С оглед на изложените обстоятелства,
съдът намира предявеният иск за обявяване на публичната продан за
недействителна.
Недопустими са и установителните искове за прогласяване нищожността на посочените
документи. Установителният иск е субсидиарна форма на защита на
субективните граждански права, като изрично чл. 124, ал. 1 ГПК съдържа
изискване за наличие на правен интерес от провеждането му. Инцидентното
оспорване на истинността на документа може да се извърши в рамките на висящия
исков процес, като защита срещу доказателствената сила на документа, в който
страната оспорва истинността му и доказва, че той е неистински (чл. 193 ГПК). Ако документът е представен по друго дело
между същите страни, страната разполага
с възможността да го оспори в производството, в което е представен. В случай,
че страната е пропуснала срока по чл. 133 ГПК за оспорването на документа, с
иска по чл. 124 ГПК не може да се заобикаля императивно уредена процедура за
оспорване на документи.
В случая, е налице влязло в сила решение
относно законосъобразността на постановлението за възлагане, в производството
по издаването на което са били представени въпросните документи. В определение
№ 98/05.03.2015 г. по ч.гр.д. № 6505/2014 г. по описа на ВКС, І ГО, е прието,
че правен интерес от установяването по съдебен ред с влязло в сила решение на
неистинност на един документ е налице и тогава, когато това решение може да се
противопостави на трети лица за решаване на друг правен спор или ако
неистинността на документа има значение за други правоотношения между страните.
Такъв „друг правен спор“ или „други правоотношения между страните“ не се твърди
да са налице, поради което и за ищецът липсва правен интерес от тези
установителни искове.
По горните съображения предявените в
настоящото производство искове се явяват недопустими, поради което на основание
чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА, на основание чл. 130 от ГПК, исковата молба, предявена
от Г.И.Ч., въз основа на която е било образувано производството по гр.д. №
5982/2019 г. по описа на СГС, I–20 състав, и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 5982/2019 г. по описа на
СГС, I–20 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може
да се обжалва пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му на ищеца.
СЪДИЯ: