№ 192
гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА Гражданско дело
№ 20221110104863 по описа за 2022 година
Предявени положителни установителни искове с правно основание 422 от ГПК,
вр. с чл. 59, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„Т.С.” ЕАД твърди, че ответниците Г. Х. Й. и К. И. Й. са потребители на
топлинна енергия за топлоснабеден имот-//// /бивш магазин/, находящ се в гр. //////, но
между страните липсвал сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия
съобразно изискването на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ. Сочи, че през процесния период
ответниците са потребявали енергия в имота, поради което са се обогатили
неоснователно, а ищецът се е обеднил със стойността й. Твърди, че в производство по
реда на чл. 410 от ГПК ответниците са депозирали възражение, поради което е
обоснован правен интерес от исковете, с които се иска от съда да признае за
установено, че Г. Х. Й. му дължи сумата от 912,14 лв. – главница, представляваща
стойността на потребена топлинна енергия за периода м.05.2018 год. – м.04.2019 год.,
сумата от 169,09 лв. – лихва за забава от 01.07.2018 год. – 16.12.2020 год., сумата от
8,55 лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 год.
до 30.04.2019 год. и сумата от 1,66 лева за периода от 01.07.2018 год. до 16.12.2020
год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 30.12.2020 год. до
изплащане на сумите и К. И. Й. му дължи сумата от 912,14 лв. – главница,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода м.05.2018 год. –
м.04.2019 год., за сумата от 169,09 лв. – лихва за забава от 01.07.2018 год. – 16.12.2020
год., сумата от 8,55 лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода от
01.05.2018 год. до 30.04.2019 год. и сумата от 1,66 лева за периода от 01.07.2018 год. до
1
16.12.2020 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 30.12.2020
год. до изплащане на сумите. Претендира сторените разноски.
Ответниците-Г. Х. Й. и К. И. Й. не са депозирали отговор на исковата молба. В
открито съдебно заседание пълномощникът на ответниците заявява, че оспорва
предявените искове, като твърди, че имота е отдаден под наем на трето лице, както и че
процисните суми са платени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.59, ал.1
ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и на
посочената стойност, с която ответникът се е обогатил, тъй като се явява потребител на
енергия в процесния имот и за процесния период. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към
ищеца.
Видно от представения като доказателство от ищеца Анекс №2 от 24.10.2016 год.
към Договор за наем от 10.02.2009 год., К. И. Й. и Г. Х. Й., в качеството си на
наемодатели са предоставили на „АС.О“ ЕООД, за временно и възмездно ползване
процесния топлоснабден имот, като срокът на договора е продължен с 5 години или от
10.02.2017 год. до 10.02.2022 год...
Съгласно разпоредбите на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012
г.) и § 1, т.33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) потребител на енергия или природен
газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице,
което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански
нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя – арг. чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ. В настоящия
случай ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен
договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника.
Съдът намира, че иска е неоснователен, тъй като предпоставка за основателността на
претенцията на предявеното основание е ищецът да докаже, че ответникът се е
обогатил със стойността на доставената стока, т.е. че той действително е ползвал
топлоснабдения имот и е консумирал претендираното количество топлинна енергия. В
случая топлоснабдения имот е предоставен за временно и възмездно ползване, за
процесния период, на „АС.О“ ЕООД респ. имота се е ползвал от трето лице.
С оглед на изложеното и доколкото по делото не се установява ответниците да са
използвал доставена от ищеца топлинна енергия в имота, липсва основание да бъде
2
ангажирана тяхната отговорност респ. същите не са се обогатили със стойността й. При
неоснователността на предявения главен иск неоснователен е и акцесорния за
мораторно обезщетение върху цената на топлинната енергия, поради което и иска с
правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се отхвърли.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК /////, със седалище и адрес на
управление: гр. ///// искове против Г. Х. Й., ЕГН ********** и К. И. Й., ЕГН
********** и двамата с адрес: гр. ////// за признаване за установено, че дължат на „Т.С.”
ЕАД, на основание 422 от ГПК, вр. с чл. 59, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, както
следва: Г. Х. Й. сумата от 912,14 лв. – главница, представляваща стойността на
потребена топлинна енергия за периода м.05.2018 год. – м.04.2019 год., сумата от
169,09 лв. – лихва за забава от 01.07.2018 год. – 16.12.2020 год., сумата от 8,55 лева,
представляваща такса за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 год. до
30.04.2019 год. и сумата от 1,66 лева за периода от 01.07.2018 год. до 16.12.2020 год. и
К. И. Й. сумата от 912,14 лв. – главница, представляваща стойността на потребена
топлинна енергия за периода м.05.2018 год. – м.04.2019 год., за сумата от 169,09 лв. –
лихва за забава от 01.07.2018 год. – 16.12.2020 год., сумата от 8,55 лева,
представляваща такса за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 год. до
30.04.2019 год. и сумата от 1,66 лева за периода от 01.07.2018 год. до 16.12.2020 год.,
като неоснователни и недоказани.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Техем
сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3