РЕШЕНИЕ
№ 4212
гр. Пловдив, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330115284 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 247 ГПК.
Постъпила е молба от ищците за поправка на ОФГ в мотивите и диспозитива на
решението.
В срока за отговор не е постъпил такъв от ответниците.
Като взе предвид подадената молба, съдът намира следното:
Молбата е процесуално допустима. Разгледаната по същество молбата е
неоснователна.
Очевидна фактическа грешка е всяко едно явно несъответствие между
формираната от съда воля и нейното външно изразяване в текста на решението
(Решение № 34/14.02.2012 г., по гр.д. № 684/2011 г., на ІІІ г.о., постановено по реда на
чл. 290 ГПК), както и при случаите на очевидна техническа грешка (Решение №
629/26.02.82 г., по гр.д. № 92/82 г., на I г.о.; Решение № 16/03.02.2010 г., по гр.д. №
135/2008 г., на IV г.о.). Очевидна фактическа грешка е налице, когато съдът, след като
е обсъдил данните по делото и в мотивите е направил своите изводи във връзка с
правния спор между страните, е пропуснал или погрешно е отразил в диспозитива на
решението си тези свои изводи (Решение № 2192/28.12.84 г., по гр.д. № 1124/84 г., на II
г.о.; Решение № 475/26.10.2010 г., по гр.д. № 881/2010 г., на II г.о., постановено по реда
на чл. 290 ГПК). Ето защо очевидна фактическа грешка има само, когато е налице
1
противоречие между формираната в мотивите на решението воля и тази, която е
отразена в диспозитива на решението (Решение № 89/10.06.2010 г., по гр.д. № 387/2009
г., на I г.о.; Решение № 3202/29.10.82 г., по гр.д. № 2762/82 г., на II г.о.; Решение №
232/01.11.2011 г., по гр.д. № 1449/2011 г., на IV г.о.). Поради това очевидна фактическа
грешка е възможно да има и да бъде поправена само в диспозитива на съдебния акт.
В настоящия случай не е допусната грешка. В мотивите на решението е
посочено, че претенцията е основателна са сумата от 873.82, която следва да бъде
присъдена на всеки от ищците поравно и се дължи поравно от всеки от ответниците
или по 218.45 лева. Т.е. общото задължение се разделя поравно за всеки от ищците-
или по 436.91 лева, като тази сума се дължи поравно от всеки от ответниците или по
218.45 лева. Същата воля е отразена и в диспозитива на съдебния акт като сумата от
218.45 лева е присъдена два пъти от всеки от ответниците в полза на всеки от ищците,
общо 4 пъти.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищците от 24.11.2022 г. за поправка на
ОФГ в мотивите и диспозитива на решението.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
2