Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 11.02.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на тридесет и първи януари две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА
ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана Апостолова,
като разгледа гр.д. №12474 по описа на
СГС за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно
съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр.
чл.45 ЗЗД.
Ищецът Б.С.Н.
твърди, че е пострадала от ПТП, реализирано на 06.01.2012 г. в гр. София, вина
за което има водачът на л.а. „Ситроен Саксо“ с рег. *******.
Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност”
ответникът З. „Л.И.” АД отговаря за
вредите, причинени при управлението на това МПС. Поддържа, че от деликта е претърпяла неимуществени вреди, свързани с
увреждане на здравето – фрактура аперта хумери декс, фрактура рамус супериор е инфериор осис пубис
декс, руптура лигаменти колатералис мадиалис генус декс, фрактура базис крании, невропраксия н. радиалис декс и придължителна
дезориентация с ретроградна амнезия, контузия на главата и мозъка с фрактура на
пирамида и кръв в десния сфеноидален синус, раЗ.ъсана тъпънчева
мембрана вдясно, изпълнено средно ухо с кръв. Счита, че справедливото
обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 90 000,00 лв., като в
рамките на настоящето производство претендира сумата 26 000,00 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 06.01.2012 г. до
окончателното плащане. Поддържа, че от деликта е
претърпяла и имуществени вреди, изразяващи в разходи за лечение и
възстановяване, в размер на сумата от 2591,30 лв., поради което претендира тази
сума, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане. Претендира и направените разноски.
Ответникът З.
„Л.И.” АД в сроковете за отговор по чл.367 и чл.373 ГПК оспорва предявените
искове. Оспорва наличието на виновно и противоправно
поведение от страна на водача на л.а. „Ситроен Саксо“.
Релевира и възражение за съпричиняване.
Оспорва размера на сочените от ищеца вреди, както и наличието на
причинно-следствена връЗ.а между процесното
ПТП и претендираните от ищеца имуществени вреди.
Претендира разноски.
С
определение, постановено в о.с.з., проведено на 31.01.2019 г., съдът на
основание чл.214 ал.1 ГПК е допуснал изменение в размера на предявения иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като същият вече е предявен за
сумата от 90 000,00 лв.
Съдът, като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
За
основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е
претърпял вреди, както и какъв е техният действителен вид и размер.
В тежест на
ответника е да докаже положителният факт на плащане на обезщетението.
От представените по делото присъда от 30.10.2017 г. по
НОХД №6083/2013 г. по описа на СРС, влязла в сила на 22.06.2018 г., и решение
от 22.06.2018 г. по ВНОХД №1174/2018 г. по описа на СГС, която съгласно
разпоредбите на чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ
последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, се установява, че
на 06.01.2012 г. в гр. София е реализирано ПТП между л.а. „Ситроен Саксо“ с рег. № *******, управляван от Н.М.П. и ищеца, като
пешеходец.
Видно от
описаната по-горе присъда, Н.М.П. е осъществил виновно, при форма на вина
непредпазливост, деяние, съставляващо престъпление по чл.343 ал.1 б.„б“ пр.2 вр. чл.342 ал.1 пр.3 вр. чл.2
ал.2 вр. чл.78а НК, като на 06.01.2012 г. в гр. София
при управление на л.а. „Ситроен Саксо” с рег. № ******* е нарушил разпоредбите на
чл.21 ал.1, чл.116 и чл.119 ал.1 ЗДвП и е причинил на ищеца средна телесна
повреда.
От приетото
по делото заключение на САТЕ се установява, че процесното
ПТП е настъпило при пресичане на кръстовище със светофарна уредба на пешеходна
пътека от страна на ищеца, който е бил ударен от л.а. „Ситроен Саксо“. Вещото лице сочи още, че ударът е бил предотвратим
от страна на водача на л.а. „Ситроен Саксо“, ако е
започнал намаляване на скоростта в момента, в който пешеходецът е стъпила на
платното за движение и спиране преди пешеходната пътека, но е бил
непредотвратим, ако е започнал аварийно задействане на спирачната уредба в
момента, в който пешеходецът е преминала в неговото пътно платно.
С оглед на
това, съдът достигна до правния извод, че водачът на л.а. „Ситроен Саксо” с рег. № ******* е извършил виновно противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите на чл.21 ал.1, чл.116 и чл.119 ал.1 ЗДвП.
По делото е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към
датата на процесното ПТП – 06.01.2012 г. между
ответника и собственика на л.а. „Ситроен Саксо” с
рег. № ******* е съществувало валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност”.
Разпоредбата
на чл.257 ал.2 КЗ отм. предвижда, че застраховани лица по застраховка
„Гражданска отговорност” са собственикът на МПС, както и всяко лице, което
ползва МПС на законно правно основание.
Деликтът е настъпил в срока на
застрахователното събитие.
По иска за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди:
В тежест на
ищеца е да докаже, че в причинна връзка с деликта е
претърпял неимуществени вреди, свързани с болки и страдания.
По делото е
представена епикриза, издадена от УМБАЛ „Царица
Йоанна - ИСУЛ” ЕАД по ИЗ №393, от която се установява, че ищецът е постъпил в
болнично заведение на 06.01.2012 г. по повод претърпяно ПТП, като окончателната
диагноза е: Политравма. Фрактура аперта
хумери декс. Фрактура рамус супериор е инфериор осис пубис
декс. Руптура лигаменти колатералис медиалис генус декс. Фрактура базис крании. Навропраксия н. радиалис декс. В епикризата се сочи, че на
ищеца е проведено медикаментозно и оперативно лечение – открита репозиция на десен хумерус с
вътрешна фиксация посредствм
заключващ пирон и лигамнторафия на медиалния колатерален лигамент.
По делото е
представена и епикриза, издадена от „Национална
специализирана болница за физикална терапия и
рехабилитация“, от която се установява, че ищецът е престояла в болничното
заведение през периода 04.05.2012 г. - 11.05.2012 г. за рехабилитация по повод
увреждане на лумбо-сакралните коренчета.
Представени
са още болнични листове за временна неработоспособност, амбулаторни листове,
посоченото по-горе ИЗ №393/2012 г., медицИ.ко направление, резултати от медицИ.ки изследвания.
От приетото
по делото заключение на КСМЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че
при процесното ПТП ищецът е получила следните
травматични увреждания: Политравма. Открито счупване
на дясната раменна кост. Фрактури на горното и долното рамо на дясната лонна /срамна кост/ на таза. Руптура
/разкъсване/ на вътрешната връзка на дясната колянна
става. Открита ЧМТ. Контузия на мозъка. Фрактура на черепната основа в областта
на дясна средна черепна ямка. Контузия на главата в
дясната слепоочна област. Кръвотечение от десния външен слухов проход. Невропраксия /контузия/ на десния лъчев нерв, които
увреждания са в причинно-следствена връзка с процесното
ПТП, получената ЧМТ е била временно опасно за живота разстройство на здравето.
Вещите лица сочат още, че ищецът е търпяла болки и страдания, като
най-интензивни те са били през първите 2 мес. след
злополуката и около 2 мес. по време на проведената
рехабилитация, а през първите 2 мес. ищецът е търпяла
главоболия и световъртеж, което е налагало чест прием на обезболяващи средства,
а през останалото време – периодично явяващи се болки при рязка промяна на
времето, ищецът е бил на постелен режим през първите
2-3 мес., през което време не е могла да се придвижва
самостоятелно и е имала нужда от чужда помощ в ежедневието си. Към настоящия
момент счупената дясна раменна кост е зараснала, но металният пирон не е
изваден, но може да бъде изваден с нова операция, все още има хипотрофия на дясната мишница, движенията на дясната гривнена става са възстановени, но се установяват парастезии на пръстите на дясната ръка, тазовите кости за
зараснали без последствия, а ищецът се придвижва самостоятелно, но с накуцваща
походка, поради увредата на дясното коляно, което е
леко оточно и болезнено, установява се и нестабилност
и затруднения при клякане и слизане по стълби. От заключението се установява
още, че активните движения на съседните на фрактурните
стави и увредените крайници са възстановени, но са налице трайни остатъчни
негативни последици – парастезии /мравучкане/
на пръстите на дясната ръка и остатъчната предно-медиална нестабилност на
дясната колянна става, както и че ищецът е
възстановен от претърпяната ЧМТ с изключение на лекостепенната
частична моторна афазия.
От
показанията на свид. М.И.се установява, че след процесното ПТП ищецът е била в болница, близо месец след
произшествието все още е била на легло, трудно се е придвижвала, не е могла да
пази равновесие, кракът и е бил доста сериозно увреден и не е била на работа
около 6 мес., а след тези 6 мес.
при връщането и на работа все още не е била добре – придвижвала се е трудно,
била е засегната дясната и ръка, трудно е говорила и към настоящия момент също
говори трудно. Към настоящия момент десният и крак все още е оточен, движи се трудно и внимателно, все още и се вие
свят.
С оглед на
така събраните доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът е
претърпял телесна повреда, вследствие на което за определен период от време е
изпитвала болки и страдания. Налице е основание за обезщетение на претърпените
неимуществени вреди.
Съгласно
чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като
преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти
– интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на
остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне
на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение
за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
Съдът, при
определяне размера на обезщетението, отчита обстоятелството, че част от
травмите на ищеца са били с риск за живота на пострадалия, че интензивността на
болката е била значителна, че на ищеца е проведено и консервативно, и оперативно
лечение, периодът на възстановяване е с дълга продължителност, налагало се е
ограничен двигателен режим на пострадалия за един немалък период, през който се
е нуждаел от чужда помощ. Съдът отчита и обстоятелството, че към датата на процесното ПТП ищецът все е била на 49 години, т.е. все още
в млада и трудоспособна възраст, както и че към настоящия момент ищецът не е
напълно възстановен – налице са данни за наличието на остатъчни травми /парастезии на пръстите на дясната ръка, нестабилност на
дясната колянна става и лекостепенната
частична моторна афазия/, които остатъчни травми създават дискомфорт
и неудобства на пострадалата. С оглед на изложеното по-горе, съдът счита, че
справедливо обезщетение за претърпените травматични увреждания е в размер на 90
000,00 лв.
Настоящият
съдебен състав намира неоснователно и недоказано възражението на ответника за
наличието на съпричиняване от страна на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Не всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата
обаче е основание да се приеме съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия,
водещо до намаляване на дължимото
се за същия
обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага разбирането, че за да
е налице вина на участник в пътното
движение и принос на увредения към
щетата, е необходимо не само извършваните
от последния действия да нарушават
предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за
поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. В този
смисъл е трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр.
решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС.
Обективният характер на съпричиняването е признат
изрично от Върховния съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на
задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното
постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата
в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане
се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се
преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и
настъпилия вредоносен резултат.
От приетото
по делото заключение на САТЕ се установява, че от техническа гледна точка
пешеходецът е имала възможност да предотврати произшествието, ако е изчакала
преминаването на л.а. „Ситроен Саксо“ и чак след това
е продължила пресичането на пешеходната пътека. Вещото лице сочи обаче, че
изводите му са направени без да се отчита светлинната сигнализация на
светофарната уредба, поради липса на данни, поради което съдът не кредитира
заключението на САТЕ в тази му част, доколкото същото е непълно, необосновано и
изготвено без вещото лице да е взело предвид всички събрани по делото
доказателства.
По делото
се установи безспорно и категорично, че ищецът е пресичала пътното платно на
пешеходна пътека, т.е. на обозначено и разрешено
за пресичане място, а от
приетото решение по ВНОХД се установява, че ищецът е изчакала да светне зелен
светофар и чак тогава е предприела пресичане на платното за движение, т.е. при
спазване на светлинната сигнализация, както и не се установиха твърденията на
ответника, че пострадалата предприела внезапно пресичане на пътното платно при
несъобразяване с приближаващите се ППС. Всичко това води до извода, че
поведението на ищеца е изцяло съобразено с разпоредбите на чл.113 ал.1 и чл.114 ЗДвП, т.е. не се установиха твърденията на ответника за нарушение на цитираните
разпоредби на ЗДвП от страна на ищеца.
С оглед на
изложеното, съдът намира, че предявения иск е изцяло основателен и като такъв
следва да бъде уважен за пълния претендиран размер.
По иска за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди:
В тежест на ищеца е да установи, че в причинна връзка с деликта е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в претендираните от нея разходи за лечение и възстановяване.
По делото са представени протокол за извършени услуги по
профилактика и рехабилитация №4/04.05.2012 г. за сумата от 393,00 лв., фактура
№647/23.01.2012 г. за сумата от 207,50 лв. - фраксипарин,
фактура №646/23.01.2013 г. за сумата от 15,80 лв. - лекарствени средства,
фактура №**********/24.04.2012 г. и фискален бон към нея за сумата от 91,20 лв.
- резервация и храна, фактура №26/18.01.2012 г. и фискален бон към нея за
сумата от 130,00 лв. - медицински изделия, фактура №**********/16.01.2012 г. и
фискален бон към нея за сумата от 1700,00 лв. - ортопедични материали, фактура
№**********/21.01.2018 г. за сумата от 54,00 лв. - потребителска такса.
От приетото по делото заключение на КСМЕ, което съдът
кредитира напълно, се установява, че извършените от ищеца по описаните по-горе
документи разходи
са в причинна връзка с процесното ПТП
Поради изложеното, съдът намира, че в причинна връзка с процесното ПТП ищецът е претърпяла имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение и възстановяване, които вреди са в общ
размер на сумата от 2591,50 лв.
С оглед на изложеното по-горе съдът счита, че предявеният
иск е изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен за пълния претендиран размер.
С оглед изхода от делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78
ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 1143,65 лв.,
представляваща държавна такса, сумата от 600,00 лв., представляваща депозити за
вещи лица и сумата от 3641,39 лв., представляваща адвокатско възнаграждение,
платимо по реда на чл.38 ал.2 ЗА. На
основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата
от 2560,00 лв., представляваща държавна такса.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление:***, да заплати на Б.С.Н.,
ЕГН **********, съдебен адрес: *** – чрез адв. Я.С.,
на основание чл.226 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД сумата от 90
000,00 лв., ведно със законната лихва,
считано от 06.01.2012 г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение
за претърпените от реализирано на 06.01.2012 г. в гр. София ПТП неимуществени
вреди – болки и страдания, сумата от 2591,30 лв., ведно със законната лихва,
считано от 13.08.2014 г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение за претърпените от
реализирано на 06.01.2012 г. в гр. София ПТП имуществени вреди – разходи за
лечение и възстановяване, а на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на
СГС сумата от 2560,00 лв., представляваща
държавна такса.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление:***, да заплати на адв.
Я.С., адрес: *** на основание чл.78 ал.1 ГПК вр.
чл.38 ал.2 ЗА, сумата от 3641,39 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: