№ 15190
гр. София, 31.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110152812 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. А. Т., чрез адв.
М., срещу „..“ ЕООД, с която е предявен главен установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, за прогласяване на нищожността на
договор за предоставяне на потребителски кредит № 1061832/07.09.2021 г., поради
противоречието му със закона, както и евентуален установителен иск по чл. чл. 26, ал.
1, пр. 1, евентуално пр. 2 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, с който
ищецът претендира да бъде прогласена нищожността на клаузата по чл. 5 от договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1061832/07.09.2021 г., поради
противоречието й със закона, евентуално поради заобикаляне на закона.
Ищцата твърди, че на 07.09.2021 г. сключила с ответника договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1061832 за сумата от 800 лв., която следвало
да възстанови в срок от един месец, при уговорен ГПР от 49,66%. В чл. 5 от договора
било предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от
„Ferratum Bank” в полза на кредитодателя. В съдържанието на процесния договор не
били налице данни относно размера на дължимото възнаграждение в полза на
дружеството-гарант. Впоследствие, ищцата установила, че освен заемната сума
следвало да заплати на „..“ ЕООД възнаграждение за предоставената гаранция, в
размер на 400 лв. Твърди, че в общите условия на кредитодателя не било посочено, че
сключването на договор за гаранция представлява задължително условие за
предоставяне на кредит. Сочи, че не е сключвала договор за предоставяне на гаранция.
Излага доводи относно недействителността на договора за потребителски кредит,
доколкото в съдържанието му липсвала яснота относно начина на формиране на ГПР
по кредита. Счита, че посоченият ГПР по кредита не отговаря на действително
приложимия, доколкото при формирането му не било съобразено задължението за
плащане на възнаграждение за поръчител. Твърди заобикаляне на изискванията по чл.
19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че клаузата по чл. 5 от договора за потребителски кредит е
нищожна поради противоречието й със закона и неравноправния й характер. По
изложените съображения, моли съда да прогласи нищожността на процесния договор
за потребителски кредит № 1061832/07.09.2021 г., евентуално на клаузата по чл. 5,
предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение –
поръчителство от „Ferratum Bank”. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. ., е подал отговор на исковата
1
молба, с който взема становище за неоснователност на предявните искове. Твърди, че
предоставеното обезпечение по кредита е по избор на кредитополучателя, както и че
страна по договора за гаранция е „Мултитуюд Банк“ ЕАД. В тази връзка, сочи че
договорът за гаранция представлява самостоятелно облигационно правоотношение, по
което „..“ ЕООД не е страна. Сочи, че договорът за гаранция има за предмет възмездна
услуга, предоставена от трето лице, поради което разходите за получаването й не
следва да бъдат взети предвид при формиране на ГПР по кредита. Моли съда да
отхвърли предявените искове като неоснователи. Претендира разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно
обстоятелствата, обуславящи недействителност на процесния договор за
потребителски кредит, евентуално на клаузата по чл. 5 от същия.
Отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните, че помежду им е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит
№ 1061832/07.09.2021 г., за сумата от 800 лв., при уговорен ГПР от 49,66%, както и че
между ищеца и Мултитюд банк е бил сключен договор за гаранция във връзка с
процесния договор за заем.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
страните.
Доколкото съдът е обявил за безспорно сключването на договора, то искането
на ищеца за събиране на писмени доказателства по чл. 190 ГПК не е необходимо и
като такова следва да бъде оставено без уважение. Без уважение следва да бъде
оставено искането на ищеца по чл. 186 ГПК, тъй като същото има за цел
установяването на неотносими към настоящия правен спор факти.
На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 28.04.2025 г. от 9.30 ч., за която
дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото по
делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада
по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, а на ищеца
– и препис от отговора на ответника.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи
за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца на основание чл. 190 ГПК
ответникът да бъда задължен да представи „..“ ООД препис от договор за
потребителски кредит № 1061832/07.09.2021 г., ведно с погасителен план и СЕФ, както
и от договор за допълнителна услуга.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че непредставянето на исканите документи ще
2
бъде преценявано от съда съгласно чл. 161 ГПК.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3