М О Т И В И
към Решение № 55 от 20.03.2018 година
по АНД № 105/2018 година на
Районен съд – Свиленград
Производството по делото е по
реда на чл. 378 и сл. на глава 28
от НПК.
Досъдебното
производство (ДП) № 509/2017 година по описа на РУ – Свиленград е внесено в
Съда от Милена Славова – Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград с
Постановление за внасяне на делото в Съда с предложение за прилагане на чл. 78а
от НК - освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на М.С.В., роден на *** ***, българин,
български гражданин, живущ ***, с адрес за призоваване: град Свиленград,
ул.„Георги Скрижовски” № 1, офис № 1, област Хасково, чрез адвокат П.К., неженен,
със средно образование, ЕГН **********, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН в това на
05.06.2017 година в град Свиленград, област Хасково управлявал моторно превозно
средство (МПС) - лек автомобил марка „БМВ”, модел 525 ТДС с регистрационен №
948Н015, което не е регистрирано по надлежния ред - престъпление по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК.
В съдебното заседание, проведено на 20.03.2018 година не се явява
представител на Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована и не взема
становище.
Не се явява обвиняемият
М.С.В., редовно призован. За него се явява адвокат П.К.
– упълномощен защитник от ДП. Защитникът пледира пред Съда за налагане на
административно наказание „Глоба” в минимален размер. Сочи се за наличие на
смекчаващи вината обстоятелства.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост рег.№ 167 от 09.03.2018
година на Районен съд – Велинград, обвиняемият В. не е осъждан и не му е налагано административно наказание по чл. 78а от НК.
От Характеристичната справка,
изготвена от Мл.ПИ Искрен Иванов - служител на РУ – Свиленград и приложена в
кориците на ДП, става ясно, че М.В. има регистрирани криминални прояви и не се
издирва от органите на полицията.
В
кориците на ДП е приложена Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние, от която е видно, че обвиняемият М.С.В. не притежава
недвижими имоти, МПС-та и движимо имущество с единична стойност над 1 000
лв., парични средства по банкови сметки, ценни книжа и дялове в дружества и
няма доходи от трудова или друга дейност и няма непълнолетни деца.
Обвиняемият М.С.В. живее приоритетно в Австрия с майка си и брат си, където
работи. В Република България се прибира в годината за около един месец през
лятото. През 2016 година си закупува лек автомобил марка „БМВ”, модел 525 ТДС и лятото го докарва в
България, като през месец декември същата година извършва транзитна регистрация
на въпросното МПС, като в КАТ - Хасково му поставят временни регистрационни
номера, валидни до 28.01.2017 година. На 07.01.2017 година обвиняемият В.
заминава отново за Австрия, като на 04.06.2017 година отново се прибира в
България да прави годеж. Решава да покара процесния автомобил въпреки, че знае,
че е с изтекла временна регистрация и в този смисъл не е регистриран по
надлежния ред. Обвиняемият В. заедно със свой приятел отиват до село Димитровче,
област Хасково, за да вземат автомобила на последния. На връщане макар и без да
притежава Свидетелство за управление (СУ) на МПС, обвиняемият В. се качва и
управлява процесния автомобил до град Свиленград, област Хасково, като се
надява да няма проблеми.
По това време на дата 05.06.2017 година
около 10.50 часа полицейските служители - свидетелите Мл.инсп. Валентин
Арнаудов и Мл.инсп. Димитър В. са изпратени от оперативния дежурен (ОД) на РУ -
Свиленград на кръстовището на улица „Генерал Скобелев” и улица „Сан Стефано” да
спрат и проверят лек автомобил марка „БМВ” с регистрационен № 948Н015, сив на
цвят, идващ от село Димитровче към град Свиленград. Около 11.00 часа на същия
ден, горепосоченият автомобил е спрян от полицейския автопатрул и при
извършената проверка е установено, че се управлява от обвиняемия В.. От
извършената проверка при ОД полицейските служители установяват още, че В. не
притежава СУ на МПС и е неправоспособен водач, но до момента не са му били
налагани административни наказания и също така, че регистрационните табели на
МПС са с изтекъл срок на валидност – временната регистрация на автомобила е до 28.01.2017
година съгласно Разрешение за временно движение на пътно средство (ПС) с №
147317/29.12.2016 година. Обвиняемият В. не е правил постъпки за регистрацията на
процесния лек автомобил. След направените констатации лицето и автомобилът са отведени
в РУ - Свиленград, където от служител на сектор „Пътен контрол” е установено че
В. като собственик на автомобила няма и сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите за управляваното от него МПС.
На обвиняемия В. за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред,
за управление на МПС без СУ и предвид липсата на валидна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, са съставени Актове за установяване
на административно нарушение (АУАН) с бланкови номера № 462281, 462092 и 462093,
трите от дата 05.06.2017 година, съответно за нарушение на чл. 150 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), чл. 140, ал.1 от ЗДвП и чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. АУАН обвиняемият подписва без възражения.
По повод деянието на обвиняемия В.,
касаещо управлението му на лек автомобил марка „БМВ”, модел 525 ТДС с
регистрационен № 948Н015, което МПС не е регистрирано по надлежния ред, срещу
него е образувано ДП за процесното престъпление по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК.
Обвиняемият М.В. се
признава за виновен на фазата на ДП, в престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Съжалява за извършеното.
Гореизложената
фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от доказателствата –
писмени и гласни, събрани в хода на
проведеното предварително разследване (ДП), които са приобщени във
фазата на съдебното производство по надлежния процесуален ред и се цениха, на
основание чл. 378, ал. 2, вр.чл. 283 от НПК. В тази насока, Съдът кредитира
писмените доказателствени средства - Характеристична
справка; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; Справка
за съдимост и актуална такава - изискана в хода на съдебното производство, АУАН,
Наказателни постановления, Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка, Справка за нарушител/водач, Справка от сектор „Пътна полиция” – Хасково,
Разрешение за временно движение и т.н. Така също, още и свидетелските показания
от ДП, материализирани в съответните Протоколи за разпит на свидетели, а именно
– Георги Господинов Георгиев, Димитър Георгиев В., Валентин Михайлов Арнаудов и
Веселин Иванов Станков, както и обясненията, дадени от обвиняемия М.В., също в
хода на ДП пред разследващия орган. Изброените гласни доказателства, се цениха
от Съда в съответствие с чл. 378, ал. 2 от НПК, след надлежното им приобщаване,
наред с другите писмени доказателствени средства, по реда на чл. 283 от НПК и
на посоченото правно основание.
В доказателствата
по делото - писмени и гласни, противоречия не се констатираха, поради което не
се налага подробното им обсъждане. Релевантно и достатъчно във връзка с
правната преценка на доказателствената съвкупност, Съдебният състав намира за
необходимо да отбележи, че кредитира изцяло с доверие свидетелските показания
на всички свидетели, поради липсата на противоречия – вътрешни или помежду им,
тяхната изчерпателност и систематика, еднозначната им насоченост и цялостна
корелация с писмените източници, които ги подкрепят. В този смисъл обосновано е
и правдивото им звучене. Идентична е оценката и относно обясненията на
обвиняемия, депозирани в ДП, с характер на самопризнания, които не се опровергават от останалите доказателства.
Що се отнася до
писмените доказателства, те не се оспориха по своето съдържание и/или
истинността им, не се констатираха от Съда и техни недостатъци от външна,
формална страна на документите, поради което те се кредитираха за достоверни. А
онези от тях, представляващи официални документи и/или доказателствени средства
по смисъла на НПК за извършените процесуално-следствени действия – разпити на
обвиняемия и на свидетелите, съответно имат необходимите реквизити, съставени
са от компетентни органи и по предвидения процесуален ред, в този смисъл същите
са редовни и годни такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също
не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно
възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и
необходими за преценката на личността на обвиняемия и неговото имуществено
състояние, от тук и релевантни за индивидуализацията на следващото се
наказание. Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни доказателства се формираха
фактическите и правни изводи относно времето, мястото и изпълнителната форма на
деянието и неговият механизъм на извършване, както и авторството му.
При
така изяснената фактическа обстановка, Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си обвиняемият М. Снежатов В. е осъществил състава на
престъплението по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от
НК.
Обвиняемият М.С.В. е роден на *** ***, с ЕГН **********. Български гражданин е от български
произход. Живее в град Свиленград, ул.„Синчец”
№ 21, област Хасково. Не е женен. Със средно
образование е. Не е осъждан. Не работи.
Едва ли има спор, че регистрационният
номер е основният индивидуализиращ белег за всяко ПС, който представлява
контролен знак, издаден от надлежен компетентен орган за неговата регистрация,
с който се индивидуализира ПС. За Република България този орган е службата - звената
„Пътна полиция” (КАТ) към ОДМВР по
постоянния адрес на собственика - за физическите лица или по адреса на
регистрация - за стопанските субекти. Действащият за тях е регистрационен режим,
с регламентация освен в нормативни актове от вътрешното законодателство (ЗДвП и
Наредба № І-45/2000 година на МВР), съобразена и със законодателството на Европейския
съюз (ЕС) като общи характеристики на регистрационните номера за страните, членки на ЕС, са установени с Регламент
(ЕО) № 2411/98 на Съвета на Европейския съюз от 3 ноември 1998 година.
Съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗДвП, условията и редът за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, се определя
с Наредба на Министъра на вътрешните работи, съгласувано с Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министъра на отбраната. Наредба
№ І-45 от 24.03.2000 година за регистрацията, отчета, пускането в движение и
спирането от движение на МПС и на ремаркета, теглени от тях, предвижда в своя
чл. 27, ал. 4 в редакцията му към датата на деянието, че след изтичане срока на транзитните табели с
регистрационен номер по искане на собственика може да бъдат издадени нови по
реда на чл. 14 – 17; а в редакцията към настоящия момент – че след изтичане срока на транзитните табели с
регистрационен номер същите не могат да се използват. Срокът на валидност
на транзитните табели с регистрационен номер се посочва в Разрешението за
временно движение.
Налице
е съставомерно деяние по посочения текст от НК и авторството на същото се
установява категорично от показанията на разпитаните свидетели Георги Господинов Георгиев,
Димитър Георгиев В., Валентин Михайлов Арнаудов и Веселин Иванов Станков, от обясненията на обвиняемия, както и от писмените
доказателствени източници - всички обсъдени в съвкупност.
От
обективна страна, по делото несъмнено е установено, че обвиняемият М.В. е
извършил фактически действия по управление на лекия автомобил, който не е
регистриран по надлежния ред. Този факт се признава в депозираните от него
обяснения в ДП. Надлежният ред за
регистрация на ПС (както вече бе посочено) е регламентиран в ЗДвП и специалния
подзаконов нормативен акт – Наредба № I-45/24.03.2000 година за регистриране, пускане в движение и спиране от
движение на МПС и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства (ППС), издадена от Министъра на МВР. Ползването на ПС,
нерегистрирано по надлежния ред е неправомерно. Няма спор, според правна уредба и вътрешното законодателство на страната
ни, установен е регистрационен режим за всички ППС и тяхното движение по
пътищата, отворени за обществено ползване е допустимо единствено след тяхната
регистрация, съгласно чл. 140 от ЗДвП и то пред надлежния държавен орган,
определен в Наредба № І-45/2000 година на МВР – чл. 2 от същата. Ползването на
ПС без надлежна регистрация, който факт е доказан, преценен в съвкупност
разкрива неправомерността на това действие и доказва мястото на
престъплението, както и неговото авторство в лицето на обвиняемия М.В., с оглед
изяснената му съпричастност към ползването на мотопеда.
Иначе казано при приетите за установени факти по делото,
Съдът намери, че от правна страна, обвиняемият М.В. е
осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК, тъй
като на 05.06.2017
година в град Свиленград, област Хасково управлявал МПС - лек автомобил марка
„БМВ”, модел 525 ТДС с регистрационен № 948Н015, което не е регистрирано по
надлежния ред, опредвиден в Наредба № I-45
от 24.03.2000 година. Този ред
изисква поставянето отпред и отзад на регистрационни табели, след извършване на
надлежната регистрация - чл. 10, ал. 1 от Наредбата.
От субективна страна деянието е извършено от
обвиняемия М.С.В. виновно при форма
на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК в
състояние на вменяемост. Същият е
съзнавал ясно, че управлява ПС, което не е регистрирано по надлежния ред, както и е бил наясно с установения ред и правилата за регистрация
на ПС, т.е. бил е наясно, че не може да се движи с регистрационни табели с
изтекъл срок на валидност и че такива се издават от оправомощените органи след
преминаването през съответни процедури по регистрацията. Въпреки това,
при ясно формирани в съзнанието си тези представи, той напълно съзнателно управлявал
лекия автомобил с табели
с изтекъл срок на валидност. В конкретния случай
този срок е 30 дни и е изтекъл на 28.01.2017 година, но въпреки това
обвиняемият е управлявал процесния автомобил, макар да е бил наясно, че
задълженията в посочената по-горе Наредба за регистрацията не са изпълнени. От тук и еднозначният извод за наличието на
пряк умисъл, при който обвиняемият В. е съзнавал противоправността на деянието
си, както и общественоопасния му характер, следователно е имал представа и за
общественоопасните му последици, предвиждал е неизбежността от настъпването им,
като от волева страна се е съгласявал и искал тяхното настъпване. Наличието на
съзнание у дееца, че общественоопасните последици - предвиждани и съзнавани, са
неизбежен резултат от деянието, квалифицира умисълът му като пряк, в който
смисъл е и константната практика на ВКС.
В настоящия случай са налице материалноправните
предпоставки, даващи основание за прилагане на разпоредбата на чл. 78а
от НК за освобождаване на обвиняемия М.С.В. от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, тъй като за
извършеното от В. умишлено деяние, инкриминирано като престъпление по чл. 345,
ал. 2, вр.ал. 1 от НК се предвижда наказание „Лишаване от
свобода” до 1 година или наказание „Глоба” от 500 лв. до 1 000 лв.; обвиняемият В. не е осъждан за престъпление
от общ характер; не е осъждан за престъпление от общ
характер и към релевантния момент – датата на извършване на процесното
престъпно деяние; той не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда
на Глава VIII, раздел IV от
НК, като именно към този период, според правната теория и съдебната практика,
се преценява дадеността на условията от фактическия състав на чл. 78а от НК,
обвързващи императивно неговото приложение и в
резултат на извършеното престъпление не са причинени на трети лица имуществени
вреди. Не са налице и фактически
обстоятелства, субсумиращи което
е и да е от ограниченията, указани
в ал. 7 на чл. 78а от НК, като изключващи неговото приложение. Поради това и при
кумулативното наличие на посочените предпоставки М.В. следва да бъде признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК, за
което да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание - Глоба.
При индивидуализацията и конкретизацията на административната
отговорност на М.С.В., Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства самопризнанията му, допринесли за
изясняване на обективната истина по делото, младата му възраст, чистото му
съдебно минало, доброто му процесуално поведение на фазата на ДП, изразеното
съжаление, липсата на административни наказания и
добрите му характеристични данни. Като отегчаващо вината обстоятелство се отчете фактът, че управлява МПС без СУ.
Обществената опасност на деянието и на дееца не
е завишена в сравнение с други „подобни” случаи.
Като подбуди за извършване на
престъплението Съдът отчете ниското правно съзнание на обвиняемия и липсата на
морално-волеви задръжки относно спазването на законодателството на Република
България.
При определяне размера на наказанието Съдът в настоящия си състав се
съобрази с финансовото състояние на обвиняемия – не работи и не притежава
парични средства по банкови сметки, с имотното му положение - не притежава
недвижими имоти, МПС-та
и движимо
имущество с единична стойност над 1 000 лв. и със семейното му такова – не
е женен.
С оглед на
гореизложеното, при превес на смекчаващите вината обстоятелства и при
незавишена обществена опасност на деянието и на дееца, Съдът постанови Решението
си, с което призна обвиняемият В. за виновен, освободи го от наказателна
отговорност и му наложи справедливо административно наказание при условията на
чл. 78а от НК за престъплението по чл. 345,
ал. 2, вр.ал. 1 от НК в минималния размер, а именно: „Глоба” в размер на 1 000 лв. В това си цифрово изражение
санкцията е съизмерима в размер на минимума, което кореспондира и е напълно
оправдано с оглед имотното състояние на обвиняемия, съобразно установеното по
делото относно доходите на лицето - обвиняемия. В този смисъл, Глобата в
наложения размер според Съда се явява справедливо наказание, съобразено с
имотното и семейното състояния на обвиняемия и съответно на тежестта на извършеното
от обвиняемия.
Така
индивидуализираното наказание - Глоба, ще въздейства в достатъчна степен върху
личността на нарушителя като предизвика положителни промени в съзнанието и го
мотивира към правомерно поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда
да се намалява ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната
превенция, предвидени в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН. В случая наказанието би
допринесло със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с него В.
ще бъде предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само
наказвано, едновременно с което ще даде възможност той да преосмисли напълно
извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството му за отговорност и
гражданско правосъзнание, за да не допуска занапред подобни нарушения на
законовия ред. От друга страна определеното при горепосочените
съображения наказание на обвиняемия, Съдът намира за една адекватна на
извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в
чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН цели и на генералната превенция,
а именно - да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Обвиняемият
следва да заплати и 5 лв. – държавна такса в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Решението
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)