Р
Е Ш Е
Н И Е № 260278
гр.Хасково, 01.06.2021
год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на седемнадесети май
през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ:
В. ИВАНОВА
Секретар: Галя Ангелова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 2951 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от М.Н.Д.,***, против
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД – гр.София, иск с правно основание чл.439 от ГПК –
отрицателен установителен.
В исковата молба се твърди, че съгласно
Изпълнителен лист от 16.01.2012г., издаден по Ч.гр.д. № 88/2012г. по описа на
Районен съд-Хасково, ищцата заедно с Никола Жечков Николов били осъдени
солидарно да заплатят на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД сумата от
14 975.33 лева – просрочена главница, ведно със законната лихва от
11.01.2012г. до окончателното й изплащане; 1211.64 лева – просрочена законна
лихва за периода от 05.02.2011г. до 26.12.2011г.; 143.84 лева – просрочена
наказателна лихва за периода от 15.08.2011г. до 10.01.2012г.; 1102.62 лева –
разноски. За тези вземания било образувано изпълнително дело № 20127710400044
по описа на ЧСИ № 771 – Калинка Араклиева, с район на действие – Окръжен
съд-Хасково, с взискател към настоящия момент ответникът по делото, който
твърдял, че е изкупил вземането от първоначалния кредитор. Посочва се още в
исковата молба, че от 2012г. до 2014г. спрямо ищцата не били предприемани
каквито и да било действия, в т.ч. и принудителни такива, годни да спрат или
прекъснат давността. Периодът на бездействие на взискателя довел до
настъпването на перемиране през 2014г. на изпълнителното дело, т.е. делото било
прекратено по право. Както било прието в ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС,
прекратяването на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК настъпва по силата на
закона, без да е необходимо издаването на нарочен акт от съдебния изпълнител.
Постановлението за прекратяване в тази хипотеза би имало само декларативен
характер, а не конститутивен. Ето защо, с изтичането на две години от
последното валидно изпълнително действие през 2014г. изпълнителното
производство по отношение на ищцата било прекратено по право. Осъществените от
взискателя действия след датата на
прекратяване ex lege на
изпълнителното производство били правноирелевантни и непротивопоставими по
отношение на длъжниците. Всички, предприети по делото изпълнителни действия / с
изключение на тези, от извършването на които трети лица са придобили права и
редовността на извършените от трети лица плащания/ се обезсилвали по право.
Затова и извършените изпълнителни действия след 2014г. не можели да са валидни
изпълнителни действия, годни да прекъснат давността по делото, доколкото били
извършени, след като изпълнителното дело вече е било прекратено. Предвид
горното вече повече от осем години не били извършвани изпълнителни действия,
които да спрат или прекъснат давността, поради което паричното задължение
спрямо ищцата било погасено поради изтичане на
погасителната давност. С оглед на така изложеното намира, че вземането
спрямо нея е погасено по давност и ищцата не го дължи. Същата не желаела да
плати погасеното по давност задължение. Твърди се също, че въпреки че
изпълнителното дело било с един номер, изпълнителните дела спрямо всеки длъжник
били отделни и давността по отношение на всеки от длъжниците по него тече
самостоятелно. В този смисъл били и мотивите в Решение по чл.290 от ГПК на ВКС
– Решение № 48/14.07.2016г., постановено по т.д. № 404/2015г. на ВКС, II т.о., съгласно което „Право на
взискателя е да насочи изпълнението/или да инициира извършването на последващи
изпълнителни действия в рамките на даден изпълнителен способ само спрямо един
от посочените в изпълнителния лист длъжници, тъй като изпълнителните дела срещу
няколко длъжници, отговарящи за едно и също притезание, са различни.
Реализирането на това право и проявено бездействие по отношение на един от
длъжниците, водещо до приложение на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК /взискателят не
поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка/, не съставлява виновно поведение на кредитора
/взискател/, което обективно да препятства възможността за суброгация в правото
на принудително изпълнение. По-конкретно, насочването на изпълнението само
срещу осъдения поръчител и изтеклия срок за прекратяване на изпълнителното дело
по перемция срещу главния длъжник, не води до погасяване на вземането, нито до
обезсилване на изпълнителното основание и на изпълнителния лист. Не съществува
законова пречка за инцииране на ново изпълнително производство до изтичане на
давността срещу главния длъжник“. Предвид изложеното, моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата
не му дължи сумата от 14 975.33 лева – просрочена главница, ведно със
законната лихва от 11.01.2012г. до окончателното й изплащане; 1211.64 лева –
просрочена законна лихва за периода от 05.02.2011г. до 26.12.2011г.; 143.84
лева – просрочена наказателна лихва за периода от 15.08.2011г. до 10.01.2012г.;
1102.62 лева – разноски, по издаден изпълнителен лист от 16.01.2012г. по Ч.гр.д
№ 88/2012г. по описа на Районен съд-Хасково, за които вземания е образувано
изпълнително дело № 20127710400044 по описа на ЧСИ № 771 – Калинка Араклиева, с
район на действие – Окръжен съд-Хасково. Претендира разноски.
Ответникът
оспорва иска.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с
твърденията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Със Заповед за изпълнение на парично
задължение възоснова на документ по чл.417 от ГПК № 55/13.01.2021г., издадена по Ч.гр.д. № 88/2012г. по описа на Районен
съд-Хасково и изпълнителен лист от 16.01.2021г., издаден възоснова на нея, ищцата М.Н.Д. е осъдена да заплати на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, сумите, както следва: 14 975.33
лева – главница; 1 211.64 лева – просрочена редовна лихва за периода от
05.02.2011г. до 26.12.2011г.; 143.84 лева – просрочена наказателна лихва за
периода от 15.08.2011г. до 10.01.2012г., ведно със законата лихва върху
главницата, считано от 11.01.2012г. до окончателното изплащане, което вземане
произтича от извлечение към 10.01.2012г. от счетоводните книги на банката за по
договор за банков кредит от 18.09.2008г. и анекс № 1/02.08.2010г., както и
направените по делото разноски от 326.62 лева за държавна такса и 776 лева за
юрисконсултско възнаграждение. За посочените суми, видно от изпълнителния лист, ищцата М.Н.Д., е осъдена солидарно с още едно лице – Никола
Жечков Николов. По делото не се спори, че кредитополучател по договора за
кредит е било именно лицето Никола Жечков Николов, а ищцата М.Н.Д. – солидарен
длъжник.
Възоснова на това изпълнително основание „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е
поискала образуване на
изпълнително дело на 14.02.2012г., като по молбата е образувано изпълнително дело
№ 20127710400044 по описа на ЧСИ Калинка Араклиева, рег. № 771, с район на действие – Окръжен съд – Хасково. На 20.04.2012г. е бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника М.Н.Д.
в „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД. На 19.04.2012г. на длъжника М.Н.Д. е била
връчена Покана за доброволно изпълнение.
На 17.12.2013г. е постъпила молба от „ЕОС МАТРИКС“ ООД, с която
уведомява ЧСИ, че на 07.11.2013г. е сключил договор за цесия с банката –
кредитор, по силата на който банката му цедирала вземането си към длъжниците по
изпълнителното дело. С Постановление от 20.12.2013г. ЧСИ е конституирал като
взискател по изпълнителното дело „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД – ответникът по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал.1 от ГПК. Ищцата, в качеството си на солидарен длъжник,
оспорва вземането, предмет на изпълнителния лист, послужил за образуване
на изпълнително дело № 20127710400044 по описа на ЧСИ Калинка
Араклиева, възоснова на изтекла
погасителна давност. Съгласно чл. 439, ал.2 от ГПК, този иск може да бъде основан само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Тъй като ищцата се позовава
на новонастъпил факт след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а
именно – изтекла в хода на изпълнителното производство погасителна давност,
предявеният от нея иск по чл.439, ал.1 от ГПК е процесуално допустим.
Разгледан по
същество, искът е основателен по следните съображения:
Съгласно чл.114,
ал.1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, и се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение – чл. 116, б.
“в“. Съгласно т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.
д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. Освен това е обявено за изгубило сила
Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г. на Пленума на ВС,
според което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането. В мотивите към т.10 е посочено и че
давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ - насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането възоснова на влязлото в сила разпределение и др. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи,
но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. В настоящия казус прекратяването на изпълнителното
производство е настъпило поради т. н. „перемпция“, т.е. бездействие на
взискателя в продължение на две години. При настъпило по силата на закона
прекратяване, съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Във всички случаи на прекратяване на
принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори
и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по
право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни
способи, от извършването на които трети лица са придобили права /напр.
купувачите от публична продан/, както и редовността на извършените от трети
задължени лица плащания.
В случая давносттта
е започнала да тече от издаването на изпълнителния лист - на 16.01.2012г., тъй
като само по себе си образуването на изпълнителното дело, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки и изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността. В този смисъл съдът намира за основателно твърдението на
ищцата за настъпило прекратяване по силата на закона на изпълнителното
производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, доколкото взискателят в
продължение на две години от образуване на изпълнителното производство на 14.02.2012г.,
не е поискал извършването на изпълнителни действия. Т.н. „перемция“ е настъпила
по силата на закона на 14.02.2014г. и всички, предприети по изпълнителното дело
изпълнителни действия по отношение на длъжника М.Н.Д. се обезсилват по право.
Извършените след това действия по принудително изпълнение спрямо ищцата се
явяват незаконосъобразни, тъй като са направени, когато изпълнителното
производство е било прекратено и не са предхождани от валидно образуване на
ново такова срещу същата. Ето защо и не са годни да породят правни последици,
респ. да прекъснат давностния срок за процесното вземане. Следователно, след
прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона по отношение на
ищцата – на 14.02.2014г., на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и доколкото
ново такова възоснова на същото
изпълнително основание не е било образувано преди да изтече давностният срок за
самото вземане, извършените изпълнителни действия, макар и да са били такива по
принудително събиране на вземането, не са прекъснали давността. Предвид така
установеното, съдът счита, че след изтичането на пет години, считано от 16.01.2012г.,
вземането се е погасило по давност към датата 16.01.2017г., към която дата все
още не са били предприети действия по ново образуване на валидно изпълнително
производство спрямо ищцата. Нужно е да бъде отбелязано, че давността тече,
спира и се прекъсва за всеки длъжник поотделно. Съгласно чл.125, ал.1 от ЗЗД, прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник няма
действие спрямо останалите съдлъжници. Ето защо, извършваните изпълнителни
действия спрямо длъжника Никола Жечков Николов, с които е прекъсвана давността,
са без правно значение и последици спрямо длъжника М.Н.Д. – ищца по
делото.
За пълнота на
мотивите следва да се посочи, че възражението на ответника досежно това следва
ли да се прилага ТР № 2/2015г. към висящите изпълнителни производства или не,
както и дали същото действа със задна дата, следва да бъде отбелязано следното:
По правило съдът намира, че цитираното ТР действа за в бъдеще, но същевременно
е нужно да се отбележи, че към момента на неговото постановяване –
26.06.2015г., изпълнителното производство е било вече прекратено по силата на
закона, поради което и не стои въпросът за приложение на тълкувателното
решение, тъй като към този момент липсва висящ изпълнителен процес.
Поради изложеното, предявеният иск се явява изцяло основателен и
доказан и следва да бъде уважен. С оглед изхода на делото, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, ответникът ще следва да заплати на ищцата направените по делото
разноски за адвокат в размер на 1100 лева и за платена държавна такса в размер
на 697.40 лева, или общо 1797.40 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439, ал.1 от ГПК, по отношение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на
управление - гр.София, п.к. 1766, Район „Витоша“, кв.“Малинова долина“,
ул.“Рачо Петков – Казанджията“ № 6, сграда Матрикс Тауър, етаж 4-6, че М.Н.Д.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес *** – адвокат В.К., не дължи сумите, както следва: 14 975.33 лева –
главница; 1 211.64 лева – просрочена редовна лихва за периода от
05.02.2011г. до 26.12.2011г.; 143.84 лева – просрочена наказателна лихва за
периода от 15.08.2011г. до 10.01.2012г., ведно със законата лихва върху
главницата, считано от 11.01.2012г. до окончателното изплащане, както и
направените по делото разноски от 326.62 лева за държавна такса и 776 лева за
юрисконсултско възнаграждение, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 16.01.2012г. по влязла в сила Заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК № 55/13.01.2012г. по Ч.гр.д. № 88/2012г. по описа
на Районен съд - Хасково на „Райфайзенбанк /България/ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.София, Район „Средец“, ул.“Н.В.Гогол“ №
18-20, вземанията по който са прехвърлени на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, п.к. 1766, Район „Витоша“, кв.“Малинова долина“, ул.“Рачо
Петков – Казанджията“ № 6, сграда Матрикс Тауър, етаж 4-6, с Договор за цесия от 07.11.2013г., за които вземания е образувано
изпълнително дело № 20127710400044 по описа на ЧСИ Калинка Араклиева, рег. №
771, район на действие – Окръжен съд – Хасково.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на
управление - гр.София, п.к. 1766, Район „Витоша“, кв.“Малинова долина“,
ул.“Рачо Петков – Казанджията“ № 6, сграда Матрикс Тауър, етаж 4-6, да заплати
на М.Н.Д., ЕГН **********,***, със съдебен адрес *** – адвокат В.К.,
направените по делото разноски в размер на 1797.40 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ
: