№ 93
гр. Провадия, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Гражданско дело №
20203130101125 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявени от ищеца "ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД /с предишно наименование "Теленор България" ЕАД/,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *********** срещу
ответника П. Д. АТ., ЕГН **********, с адрес ******* по реда на чл. 422 вр.
чл. 415 от ГПК вр. чл.79 ЗЗД вр. чл.342 ТЗ вр. чл.92 ЗЗД искове да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца общо сумата от 3520.62лв. /три хиляди петстотин и двадесет лева и
шестдесет и две ст./, от които: 804.67 лв. - незаплатени далекосъобщителни
услуги за абонатен номер № ********* за периода от 01.11.2018 г. до
28.02.2019 г., за които са издадени фактури № **********/01.12.2018г.,
№**********/01.01.2019г., №**********/01.02.2019г. и
№**********/01.03.2019г.; 1914.34 лв. - незаплатени лизингови вноски, както
следва: за устройство SAMSUNG Galaxy S8 Plus Grey, в размер на 349.93 лв.
по Договор за лизинг от дата 08.10.2017 г., сключен във връзка с договорен
абонамент за номер *******; за устройство SAMSUNG Galaxy S9 Plus Purple,
в размер на 892.62лв. по Договор за лизинг от дата 03.09.2018г., сключен във
връзка с договорен абонамент за номер ****** и за устройство HUAWEJ Р20
Lite Dual Black, в размер на 671.79 лв. по Договор за лизинг от дата
07.12.2018 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ******;
801.61 лв. - общ размер на неустойка за предсрочното прекратяване на
договорни абонаменти за номер ******* със срок на действие до 08.12.2018
г., предсрочно прекратен на 28.03.2019г., за номер ****** със срок на
действие до 07.12.2020 г., предсрочно прекратен на 28.03.2019г., за номер
****** със срок на действие до 03.09.2018г., предсрочно прекратен на
1
28.03.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение №
52/11.02.2020г. по ч.гр.д. № 133/2020г. на ПРС. Претендират се направените
съдебно деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.
В исковата молба се твърди, че въз основа на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда па чл.410
от ГПК срещу П. Д. АТ. е било образувано ч.гр.д № 133/2020 г. по описа на P
C - Провадия. Против длъжника била издадена Заповед за изпълнение за
парично задължение в размер на 3520.62 лева, за незаплатени
далекосъобщителни услуги. Заповедта е била връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което се предявява настоящия иск
за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Излага се, че между мобилния оператор „Теленор България” ЕАД и
ответника П. Д. АТ. са сключени договори за предоставяне на мобилни
услуги.
По повод договор за мобилни услуги от дата 07.03.2014 г., сключен с
мобилния оператор „Теленор България” ЕАД, ответникът П. Д. АТ. била
абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер №
********* и титуляр по мобилен номер *******. Абонатът подписал
допълнително споразумение към договора за мобилни услуги от дата
08.10.2017 г., по което ищецът нямал изискуеми претенции, но към него бил
сключен и договор за лизинг от същата дата - 08.10.2017 г., посредством
който абонатът взел мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S8 Plus Grey, на
изплащане на 23 месечни лизингови вноски - всяка в размер на 49.99 лв.,
съгласно погасителния план по лизинговия договор. Отношенията между
страните били подновени с подписването на последното Допълнително
споразумение от дата 08.12.2018 г., като абонатът избрал ползването на
абонаментна програма Тотал 44.99лв., с уговорен срок на действие 24 месеца
до 08.12.2020 г.
Като се възползвал от възможността да ползва повече от една
абонаментна програма, абонатът сключил и втори договор за мобилни
услуги от дата 23.09.2014 г. за мобилен номер ******. Отношенията между
страните били подновени с подписването на допълнително споразумение
от дата 03.09.2018 г., като избрал ползването на абонаментна програма Тотал
36.99лв. с допълнителни 5000МВ, с уговорен срок на действие 24 месеца до
03.09.2020г., като при възползване от преференциални условия на Оператора
абонатът сключил и договор за лизинг от същата дата 03.09.2018 г. , по
силата на който взел мобилно устройство марка SAMSUNG Galaxy S9 Plus
Purple на изплащане на 23 месечни лизингови вноски - всяка в размер на
49.59лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Абонатът се възползвал от гореописаната възможност за ползването на
повече от една абонаментна програма, като подписал трети договор за
мобилни услуги от дата 07.12.2018 г. със срок на действие 24 месеца - до
07.12.2020 г., с предпочетена абонаментна програма Тотал 12.99 лв. за
предпочетения мобилен номер ******. При възползване от преференциални
условия на Оператора, абонатът сключил и договор за лизинг от същата
дата 07.12.2018 г., по силата на който взел мобилно устройство марка
2
HUAWEI Р20 Lite Dual Black на изплащане на 23 месечни лизингови вноски -
всяка в размер на 31.99лв., съгласно уговорения погасителен план по
лизинговия договор.
Потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната №
*********, като за периода 01.11.2018 г. до 28.02.2019 г. дружеството е
издало:
1.фактура № **********/01.12.2018 г. за отчетния период на
потребление от 01.11. 2018г. до 30.11.2018 г. с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 182.59лв. /с ДДС/, от които:
- за мобилен номер ******: 30.82лв. /без ДДС/ за месечен абонамент
Тотал 36.99лв., лизингова вноска в размер на 49.59лв. и потребление
разходвано извън месечния пакет в размер на 0.12лв. /без ДДС/, генерирано за
Разговори към „Грижа за клиента”.
-за мобилен номер *******: 37.49лв. /без ДДС/ за месечен абонамент
Тотал 44.99лв., лизингова вноска в размер на 49.99лв. и потребление
разходвано извън месечния пакет в размер на 0.02лв. /без ДДС/, генерирано за
Разговори към „Грижа за клиента“.
Дължимата сума била платима в срок 16.12.2018 г. Към фактурата било
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
2. фактура № **********/01.01.2019 г. за отчетния период на
потребление от 01.12.2018г. до 31.12.2018 г. с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 291.11лв. /с ДДС/, от които:
-за мобилен номер ******: 30.82лв. /без ДДС/ за месечен абонамент
Тотал 36.99лв., временно възстановяване на изходящия трафик 1.24лв.,
лизингова вноска в размер на 49.59лв. и потребление разходвано извън
месечния пакет в размер на 26.50лв. /без ДДС/, генерирано за Други услуги
(номера 0700/0800/00800); Кратки текстови съобщения (SMS); Разговори към
„Грижа за клиента“; Роуминг таксуване (общо) 24.39лв.
-за мобилен номер ******: 19.55лв. /без ДДС/ за пропорционален
месечен абонамент Тотал 12.99лв. и лизингова вноска в размер на 31.99лв.
-за мобилен номер *******: 37.49лв. /без ДДС/ за месечен абонамент
Тотал 44.99лв., Временно възстановяване на изходящия трафик 1.24лв.,
Еднократна такса 8.33лв., лизингова вноска в размер на 49.99лв. и
потребление разходвано извън месечния пакет в размер на 5.53лв. /без ДДС/,
генерирано за Други услуги (номера 0700/0800/00800) и Разговори към
„Грижа за клиента“.
Дължимата сума била платима в срок 16.01.2019 г. Към фактурата било
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
3. Фактура № **********/01.02.2019 г. за отчетния период на
потребление от 01.01.2019г. до 31.01.2019 г. с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 226.53лв. /с ДДС/, от които:
-за мобилен номер ******: 10.82лв. /без ДДС/ за месечен абонамент
Тотал 12.99лв. и лизингова вноска в размер на 31.99лв.
-за мобилен номер *******: 37.49лв. /без ДДС/ за месечен абонамент
Тотал 44.99лв. и лизингова вноска в размер на 49.99лв.
-за мобилен номер ******: 30.82лв. /без ДДС/ за месечен абонамент
3
Тотал 36.99лв. и лизингова вноска в размер на 49.59лв.
Дължимата сума била платима в срок 16.02.2019 г. Към фактурата било
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Твърди се, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на
обща стойност 700.23лв., фактурирани за три последователни отчетни месеца
- за месец 12/2018г., за месец 01/2019 г. и за месец 02/2019г. Към всяка от
фактурите имало приложено извлечение- детайлизирана справка от
потреблението на ползвания номер.
С Кредитно известие № **********/01.03.2019 г. за извършена
корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на - 27.13лв., била
начислена дължимата се лизингова вноска в размер на 131.57 лв. и бил
отразен незаплатения баланс от предходния отчетен период в размер на
700.23лв., при което задължението за плащане възлизало на сума в размер на
804.67лв.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност 804.67лв, ангажирало
договорната му отговорност по т. 11 от процесния договор за услуги, като във
връзка с чл. 75, вр. с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор
прекратил на 28.03.2019г. едностранно индивидуалните договори на
ответника П. Д. АТ. за ползваните абонаменти.
След прекратяване на отношенията операторът издал крайна фактура
№ **********/01.04.2019 г., в която били начислени суми в размер, както
следва: -804.67 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги; - 1914.34 лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски; - 801.61 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги.
Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове
дължими към оператора месечни плащания, довело до предсрочното
прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за
ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към
договора за лизинг /„Месечните вноски и други плащания стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или
фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези
договори плащания“/, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите
вноски, дължими след месец 04/2019 г., когато била издадена крайната
фактура № **********/01.04.2019г., съгласно уговорения погасителен план.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от особения
представител на ответника, който изразява становище за допустимост на
предявения установителен иск, но счита същия за неоснователен. Не оспорва,
че ответникът притежава качество „потребител” по смисъла на § 13, т. 1 от
ДП на ЗЗП като физическо лице, на което са предоставени
далекосъобщителни услуги от ищеца - мобилен оператор. Оспорва
претендираните във фактурите суми за услуги, тъй като ответникът е
извършил частични вноски, които покриват задълженията му за отчетни
периоди. Искът за неустойка бил конкретизиран по основание и размер, но не
и като механизъм на изчисление. Налице били сключени между ищеца и
4
ответника договори, в които е предвидена дължима от абоната неустойка, в
случай на прекратяване на договора по вина или по инициатива на
потребителя. В подобни хипотези, последният дължал неустойка в размера на
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка
една СИМ карта до края на срока на всеки от договорите. По иска обаче не
били представени доказателства, че договорите са били прекратени от
„Теленор България“ ЕАД. Прекратяването на договора представлявало
волеизявление от страна по договор, по силата на което се прекъсвала
налична облигационна връзка. Не били налице доказателства, обективиращи
подобно волеизявление и от страна на ищеца, поради което не били налице
предпоставките за възникване на задължение на абоната за плащане на
претендираните неустойки. Самият доставчик, в приетите общи условия
правел разграничение между ограничаване на предоставените услуги и
прекратяването на договора. Съгласно чл. 143, т. 5 от Закона за защита на
потребителите, била уговорена неравноправна клауза в договора, която
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая претендираната
неустойка в общ размер на 801.61 лв. била необосновано висока. Сключеният
договор бил бланков, а не индивидуален. От друга страна претенцията за
неустойка се явявала неоснователна, защото ищецът предпочитал пряко
изпълнение на задължението. В този случай не можело да иска и договорената
компенсаторна неустойка за неизпълнение, защото би получил дължимото
два пъти, като изпълнение и като равностойност на неизпълнението в
противоречие с трайната съдебна практика /Решение No 159 от 22.02.2016г.
на ВКС по т.д. 18718/2014г., II г.о./. Оспорва претенциите за плащане на
лизингови вноски за трите посочени и предоставени устройства на
потребителя-ответник. От обстоятелствената част на иска не можело да се
установи, каква част от лизинговите вноски са платени и каква част остават за
плащане. Липсата на конкретика затруднявала организирането на защитата
срещу иска, както и изготвянето на отговора по исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, преценени заедно и поотделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
I.Установява се, че по силата на Договор за мобилни услуги от
07.03.2014г. с предпочетен номер +359********* за срок от 12 месеца по
абонаментен план Globul Max 20.99 лв. ищецът е поел задължение да
предоставя на ответника далекосъобщителни услуги срещу възнаграждение в
размер на 20.99лв.
На 08.10.2017г. е подписано Допълнително споразумение към горния
договор, както и Договор за лизинг, с който лизингодателят „Теленор
България” АД предоставил за временно и възмездно ползване устройство
марка SAMSUNG, модел Galaxy S8 Plus Grey за обща лизингова цена в
размер на 1149.77 лв., дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от
които в размер на 49.99 лв.
На 08.12.2018г. между страните е подписано Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен номер
5
+359*********, за срок от 24 месеца по абонаментен план „Тотал 44.99”, с
месечен абонамент 44.99лв.
II. Установява се, по силата на Договор за мобилни услуги от
23.09.2014г. с предпочетен номер +359********* за срок от 24 месеца по
абонаментен план Globul United 16.99 лв. ищецът е поел задължение да
предоставя на ответника далекосъобщителни услуги срещу възнаграждение в
размер на 16.99лв.
На 03.09.2018г. е подписано Допълнително споразумение към договор
за мобилни услуги с мобилен номер +359*********, за срок от 24 месеца по
абонаментен план „Тотал 36.99”, с месечен абонамент 36.99лв.
На същата дата /03.09.2018г./ е сключен Договор за лизинг, с който
лизингодателят „Теленор България” АД предоставил за временно и възмездно
ползване устройство марка SAMSUNG, модел Galaxy S9 Plus Purple за обща
лизингова цена в размер на 1140.57 лв., дължима чрез внасяне на 23
лизингови вноски, всяка от които в размер на 49.59 лв.
III. Установява се, по силата на Договор за мобилни услуги от
07.12.2018г. с предпочетен номер +359********* за срок от 24 месеца по
абонаментен план „Тотал 12.99” ищецът е поел задължение да предоставя на
ответника далекосъобщителни услуги срещу възнаграждение в размер на
12.99лв.
На същата дата /07.12.2018г./ е сключен Договор за лизинг, с който
лизингодателят „Теленор България” АД предоставил за временно и възмездно
ползване устройство марка HUAWEI, модел P20 Lite Dual Black за обща
лизингова цена в размер на 735.77 лв., дължима чрез внасяне на 23 лизингови
вноски, всяка от които в размер на 31.99 лв.
Към горните договори са представени приложение – ценова листа за
частни клиенти от 23.09.2014г., от 03.09.2018г., от 07.12.2018г., Общи
условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на
електронни съобщителни услуги и Общи условия на договора за лизинг на
устройство.
Ищецът е предоставил дубликати на данъчни фактури, издадени от
него, в които са обективирани претендираните вземания за проведени
разговори и месечни абонаментни такси и лизингови вноски.
От приетото по делото заключение по Съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и с оглед
заявеното от вещото лице в о.с.з. се установява, че дължимите от ответника
суми са 804.67лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги, 801.61лв. за
неустойка и 1914.34лв. за незаплатени лизингови вноски. Вещото лице
категорично заявява, че няма дублиране по претенциите. Уточнява, че
посочените като незаплатени лизингови вноски включват и неустойката за
невръщане на устройството.
Видно от подаденото заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и предявената искова молба е посочено, че се претендира
допълнително сума по чл.1, ал.2 от договора, поради невръщане на
устройствата.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща
6
представител.
В съдебно заседание ответникът се представлява от назначен особен
представител, който поддържа възраженията си по иска.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна
до следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
Предявен е иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД за установяване дължимостта на поетото от ответника задължение да
заплати уговореното възнаграждение за предоставените му услуги чрез
включване в обществената клетъчна далекосъобщителна мрежа, поддържана
от ищеца.
След съвкупен анализ на събраните писмени доказателства, се достига
до извод за възникването на валидна облигационна връзка между ищеца и
ответника по силата на Договор за мобилни услуги от 07.03.2014г., към който
е подписано Допълнително споразумение от 08.10.2017г. и 08.12.2018г.,
Договор за мобилни услуги от 23.09.2014г., към който е подписано
Допълнително споразумение от 03.09.2018г., и Договор за мобилни услуги от
07.12.2018г.
В производството по делото не е оспорена формалната доказателствена
сила на представените частни диспозитивни документи от страната, поради
което следва да се приеме, че обективираните в последните изявления
изхождат от страната, сочена като техен автор – арг. чл.180 ГПК.
Процесните договори за мобилни услуги, сключени между страните в
настоящото производство, по своята правна природа представляват
ненаименовани, консенсуални, двустранни, възмездени и комутативни
договори, по силата на които в момента на сключването и за двете страни по
тях са възникнали субективни права и правни задължения.
Правното действие на сключения ненаименован договор попада под
приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между лица, едно от които е търговец и е
свързана с упражняването от него занятие – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този
договор е от вида на субективните (относителните) търговски сделки.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи
условия (чл. 298, ал. 1 ТЗ), които са задължителни за потребителя, тъй като
писмено ги е приел.
Съгласно принципа на свободното договаряне и автономията на
волите, уредени в разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между страните е
възникнало действително материално договорно правоотношение. Ищецът се
е задължил да предоставя на ответника мобилните услуги, посочени в Раздел
ІІ от Общите условия срещу изпълнение на насрещната престация от страна
на потребителя – заплащане на уговореното възнаграждение за месечни
абонаментни такси и предоставени услуги.
Досежно възникналото между страните правоотношение следва да се
прилагат условията, установени в Допълнителните споразумения, неразделна
част от договора за мобилни услуги, доколкото се претендира цената на
7
предоставените мобилни услуги, след влизане в сила на условията по
допълнителното споразумение.
При така установените факти, в тежест на ищеца е да докаже, че реално
е предоставил услугите, чиято цена се търси понастоящем.
Не е налице спор между страните, че са били в твърдяните
облигационни правоотношения с предмет предоставени мобилни услуги. При
липсата на такова оспорване и доколкото в представените по делото
приложения към фактури доставените услуги са конкретно и детайлно
индивидуализирани, се налага извод, че е извършена реална доставка на
посочените съобщителни услуги.
В заключение, сумите са начислени за осъществени услуги и са
дължими в размер на 804.67лв., с оглед приетото по делото заключение на
ССЕ, поради което потребителят дължи цената за тях и искът на това
основание следва да се уважи в тази част.
По отношение на лизинговите вноски:
Видно от Договори за лизинг от 08.10.2017г., 03.09.2018г. и
07.12.2018г., устройствата SAMSUNG, модел Galaxy S8 Plus Grey;
SAMSUNG, модел Galaxy S9 Plus Purple и HUAWEI, модел P20 Lite Dual
Black са предоставени на лизингополучателя – ответник за временно и
възмездно ползване срещу поемане на задължение за заплащане на лизингова
цена. Съгласно чл. 4 от договора за лизинг, с подписването му,
лизингополучателят е декларирал получаването на вещта, поради което и
предвид на липса на оспорване, съдът приема, че лизингодателят е изпълнил
това си задължение. Корелативно на него е това на лизингополучателя да
плаща дължимата цена за това ползване. Посоченото разкрива
характеристиките на оперативен лизинг, който не страда от пороци водещи до
неговата недействителност.
Подписвайки договора за лизинг получателят се е съгласил и с ОУ към
него, съгласно чл. 6 от договора. В чл. 12, ал. 1 от ОУ е регламентирано
правото на лизингодателя при неизпълнение на задължение от страна на
лизингополучателя с писмено уведомление до лизингополучателя да се
откаже едностранно от изпълнение на задълженията си по договора и/или да
обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми. В ал. 2 е разписано, че
месечните вноски и други възнаграждения стават предсрочно изискуеми при
прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги сключен с
лизингополучателя, както и в случай на забава в плащането на дължими суми
по този договор.
В случая е ирелевантно дали за упражняване на правото на предсрочно
прекратяване е необходимо нарочно изявление от страна на кредитора,
доколкото понастоящем е настъпил редовния падеж на вноските и по
трите договора за лизинг. Следователно вземането е доказано по основание.
Относно размера съдът кредитира заключението по допуснатата експертиза,
като същото е в размер на 1782.77лв.
Отделно от горното, следва да се вземе предвид това, че в посочената
претенция е налице друго самостоятелно вземане, на основание чл.1, ал.2 от
8
Договора за лизинг, съгласно който лизингополучателят има право да
придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство, като
подпише договор за изкупуване на устройството с лизингодателя най-малко
10 дни преди изтичането на срока на настоящия договор за лизинг, след
изпълнение на условията за придобиване на собствеността на уствойството,
посочени в Общите условия и след като заплати допълнителната сума.
Съгласно ал.3 ако лизингополучателят не упражни правото си по ал.2
устройството подлежи на връщане в срок от един месец след изтичане на
договора, като в този срок може да заяви изрично и в писмена форма, че
желае да върне устройството. Ако не направи това и не върне устройството
дължи неустойка, в размер на една лизингова вноска, като по договора за
лизинг от 08.10.2017г. същата е в размер на 49.99лв., по договора за лизинг от
03.09.2018г. в размер на 49.59лв. и по договор за лизинг от 07.12.2018г. в
размер на 31.99лв. Или общо дължимата неустойка е в размер на 131.57лв.,
поради това, че не са наведени твърдения и представени доказателства за
връщане на устройствата в посочения срок.
Исковите претенции за лизингови вноски и неустойка в размер на една
лизингова вноска, начислена поради невръщане на устройството са
претендирани както в заповедното, така и в исковото производство, поради
което следва да бъдат уважени.
По отношение на неустойката за предсрочно прекратяване на
договорния абонамент:
На следващо място, предмет на претенцията е неустойка за предсрочно
прекратяване на договорните отношения между страните, чиято дължимост е
уговорена съответно в Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 08.10.2017г., в раздел ІV, чл. 4 /л.13/, в
Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги от
08.12.2018г., в раздел III, т.2 /л.19/ и в Допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги от 03.09.2018г., в раздел ІV, чл. 3
/л.28/.
Съгласно чл.4, раздел IV от Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 08.10.2017г. в случай на прекратяване на
ползване на услугите, предоставени от оператора на потребителя, по вина или
инициатива на потребителя, послединят дължи неустойка в размер на сумата
от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за
всяка една сим карта/номер до края на този срок.
В другите две споразумения се съдържа идентична клауза, че в случай
на прекратяване на договора преди изтичане на срока, по вина или
инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му договора
или други документи, свързани с него, в това число приложимите ОУ,
последният дължи за всяка сим карта, по отношение на която е налице
прекратяване: (а)неустойка в резмер на всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратиния
9
размер на стандартните месечни абонаменти.
Конкретното задължение, чието неизпълнение се сочи да е породило
дължимост на посочената договорна неустойка е преустановяване плащането
от страна на потребителя- ответник на дължимите суми по горепосочени
фактури, остойностяващи предоставени и потребени мобилни услуги. В
казуса неустойката е начислена в размер на остатък от дължимите месечни
вноски по трите договора мобилни услуги за период до крайния срок на
действие на договорите, но не повече от трикратния размер на стандартните
месечни абонаментни вноски. В допълнение на неустойката, потребителят
дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове, съответнстваща на останалия срок на договора.
Съгласно чл.1.1, б. „б“ в случаите, в които е предоставено устройство за
ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно
подписан документ, чиито срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава
част от разликата между стандартната цена на устройството съгласно ценова
листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатена от него
при предоставянето му, каквато съответсва на оставащия срок на договора.
Изискуемостта на претенцията за неустойки се предпоставя от
установяване на факта на предсрочно прекратяване на договорите. Ищецът
твърди, че сключените между страните договори са били едностранно
прекратени, считано от 28.03.2019г., позовавайки се на т.19б, б. "в" от ОУ.
Същата гласи, че Теленор има право едностранно да прекрати индивидуален
договор, срочен или безсрочен, в случай че потребителят не е платил
дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния
договор, съответно тези Общи условия. Видно от приложените фактури в
същите е указан срок за тяхното заплащане – 16-то число на месеца.
Неизпълнението е този юридически факт, който възниква след сключването
на договора, и който е предпоставка за възникване на потестативното право за
прекратяване на договорната връзка. Така постигната договореност между
страните е свързана с възможността при настъпване на определени условия
кредитора да упражни потестативното си право да прекрати договорната
връзка чрез отправяне на нарочно изявление в тази насока до длъжника. Тъй
като ищецът твърди прекратяване на договора на 28.03.19г. и предвид
оспорването му от ответника, в негова тежест бе да установи този факт, но
доказателства за това не са ангажирани по делото. Липсват доказателства
ищецът да е упражнил това свое потестативно право и изявлението му за него
да е достигнало до длъжника, за да се приеме, че е породило действие. Тъй
като в случая не се установява да е налице предсрочно прекратяване на
договорите, а претендираните неустойки се дължат при прекратяване преди
изтичане срока на договорите по вина на потребителя, то съдът намира, че
исковите претенции за неустойки се явяват недоказани, а оттам и
неоснователни /така Решение по в.т.д. № 1579/2019г. по описа на ВОС/.
В заключение, исковите претенции относно предоставените мобилни
услуги и лизинговите вноски, в това число неустойка за невръщане на
10
устройството следва да бъдат уважени изцяло, а относно неустойката за
предсрочно прекратяване на договорите- отхвърлени.
Приетите за доказани по основание и размер суми, следва да се
присъдят, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението –
10.02.2020г.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК следва да се присъдят, сторените от последния разноски в исковото
производство, както и в заповедното по ч. гр. д. № 133/2020 г. по описа на
Районен съд – Провадия– арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с
решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство – относно размера им, както и
разпределя отговорността за заплащането на тези разноски, съобразно с
отхвърлената и уважената част от иска.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер от
70.41лв. за заплатена държавна такса и 285.87 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение. В преклузивния за това срок - до приключване на
производството по делото пред първата инстанция, особеният представител
на ответника е релевирал възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за защита в
производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се
определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на
претендираните суми. В случая възнаграждението е определено в
минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, към който текст
препраща изричната разпоредба на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, като към
възнаграждението и на основание пар. 2 а от Наредбата е включен данък
добавена стойност /л.9 от ч.гр.д. № 133/2020г. на ПРС/. С оглед изложеното
възнаграждението не е прекомерно и не следва да бъде намалявано на това
основание.
С оглед изхода на правния спор от общо сторените разноски в
заповедното производство от 356.28лв., следва да се присъди сумата от
275.16лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в общ размер от
общо 1218.47 лв., от които 106.16лв. за заплатена държавна такса, 285.87лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение, сумата от 476.44 лв. – депозит за
особен представител и 350лв. – депозит за вещо лице. Ответникът е оспорил
размера на заплатеното адвокатско възнаграждение и в исковото
производство на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът намира, че с оглед
осъществените от процесуалния представител на ищеца процесуални
действия в исковото производство и с оглед изложените вече мотиви за
размера на определеното възнаграждение, което в случая съвпада с това по
заповедното производство, но без начислено ДДС, не са налице основания за
11
определяне на по-ниско възнаграждение. С оглед изхода на правния спор,
съобразно уважения размер на предявените искове, следва да се присъди
сумата от 941.04лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в
полза на ищеца "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД /с предишно наименование
"Теленор България" ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *********** съществуват вземания против ответника П. Д. АТ. ,
ЕГН **********, с адрес *******, за следните суми, както следва: сумата от
804.67 лв. /осемстотин и четири лева и шестдесет и седем ст./ -
незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № ********* за
периода от 01.11.2018 г. до 28.02.2019 г., за които са издадени фактури №
**********/01.12.2018г., №**********/01.01.2019г.,
№**********/01.02.2019г. и №**********/01.03.2019г.; сумата от 1782.77
лв. /хиляда седемстотин осемдесет и два лева и седемдесет и седем ст./ -
незаплатени лизингови вноски, както следва: за устройство SAMSUNG
Galaxy S8 Plus Grey, в размер на 299.94 лв. по Договор за лизинг от дата
08.10.2017 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер *******; за
устройство SAMSUNG Galaxy S9 Plus Purple, в размер на 843.03лв. по
Договор за лизинг от дата 03.09.2018г., сключен във връзка с договорен
абонамент за номер ****** и за устройство HUAWEJ Р20 Lite Dual Black, в
размер на 639.80 лв. по Договор за лизинг от дата 07.12.2018 г., сключен във
връзка с договорен абонамент за номер ******; сумата от 131.57лв. /сто
тридесет и един лева и петдесет и седем ст./ – неустойка за невръщане на
устройството, на основание чл.1 от договорите за лизинг, от които - по
договора за лизинг от 08.10.2017г. в размер на 49.99лв.; - по договора за
лизинг от 03.09.2018г. в размер на 49.59лв. и - по договор за лизинг от
07.12.2018г. в размер на 31.99лв., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№133/2020г. на РС- Провадия, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 10.02.2020 г. до окончателното изплащане на задълженията, на осн. чл. 422,
ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ претенцията с правно основание чл. 422 от ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните съществуване на
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№133/2020г. на
РС- Провадия, за сумата от 801.61 лв. /осемстотин и един лева и шестдесет
и една ст./ - общ размер на неустойка за предсрочното прекратяване на
договорни абонаменти за номер ******* със срок на действие до 08.12.2018
г., предсрочно прекратен на 28.03.2019г., за номер ****** със срок на
действие до 07.12.2020 г. предсрочно прекратен на 28.03.2019г., за номер
****** със срок на действие до 03.09.2018г., предсрочно прекратен на
28.03.2019г.
ОСЪЖДА П. Д. АТ. , ЕГН **********, с адрес ******* ДА
12
ЗАПЛАТИ на "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД /с предишно наименование
"Теленор България" ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *********** сумата от 941.04лв. /деветстотин четиридесет и
един лева и четири ст./, представляваща сторени съдебно- деловодни
разноски пред първа инстанция съразмерно уважената част на иска, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА П. Д. АТ. , ЕГН **********, с адрес ******* ДА
ЗАПЛАТИ на "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД /с предишно наименование
"Теленор България" ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *********** сумата от 275.16лв. /двеста седемдесет и пет лева
и шестнадесет ст./, представляваща направени в производството по ч.гр.д.
№133/2020г. на РС - Провадия, съразмерно предявената в исковото
производство част на иска съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
13