Р Е Ш Е Н И Е
№ 21
гр.
Габрово, 27.04.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и девети март две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
при секретаря Мариела Караджова, като разгледа докладваното
от съдията РАЧЕВ адм. д. № 317 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, вх. № СДА-01-2193/14.12.2021
г. по описа на Административен съд – Габрово, подадена от *************” със седалище и адрес на управление с. **********, община *********,
област *******, ул. „********“ № **, ЕИК по Булстат ***********, чрез председателя на читалището М. П. П.. Жалбата е против акт на кмета на Община Дряново,
изх. № 61.00-90/ 12.08.2021 г., с който едностранно е прекратен договор № 72/
28.06.2011 г. за безвъзмездно право на ползване върху част от имот – публична
общинска собственост, предоставен в полза на читалището-жалбоподател.
В
жалбата се твърди, че оспореното волеизявление на кмета на Община Дряново е неправилно,
незаконосъобразно и немотивирано. Изразено чрез ненаименован акт, същото притежавало
белезите на индивидуален административен
акт и като такъв подлежало на обжалване. Позовава се на § 4 от ПЗР на Закона за
народните читалища (ЗНЧ), на което правно основание бил сключен договорът за
право на ползване, чието едностранно прекратяване е предмет на обжалване. Развива
доводи относно неправилното прилагане на цитираната разпоредба. Твърди също, че
администартивният орган се произнасъл при липса на фактически основания.
Въз
основа на изложените в жалбата съображения се прави искане за отмяна на
обжалвания акт. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят
***********”, с. ***********, редовно призован, се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа
жалбата. Подробни съображения за основателността ѝ изтъква и в представено
писмено становище.
За ответната страна – кмет на Община
Дряново, редовно призован, в открито съдебно заседание се явява надлежно
упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата и изложените в нея
фактически твърдения, обстоятелства и аргументи като неверни, неправилни и
неоснователни. Прави възражение за нищожност на конкретно посочени документи,
представени като писмени доказателства по делото, като моли да бъдат обявени за
нищожни, а именно: пункт 3 и 4 от решение № 588 по протокол № 53/26.04.2011 г.
на Общински съвет – Дряново, заповед № 274/ 26.05.2011 г. на кмета на Община
Дряново и договор № 72/ 28.06.2011 г. В о.с.з., както и в допълнително
представено писмено становище, отправя искане за отхвърляне на жалбата като
неоснователна и недоказана и излага съображения по същество на спора в подкрепа
на издадения акт. Претендира присъждане на разноски.
I. По
допустимостта на жалбата
Предмет
на оспорване е изявление на кмета на Община Дряново, с което едностранно е прекратен
сключеният между Община Дряново и ***********“ - с. ********,
договор за безвъзмездно право на ползване върху имот – публична общинска
собственост. Това изявление е обективирано в писмо, изх. № 61.00-90/ 12.08.2021
г., отправено до ползвателя – жалбоподател по настоящото дело.
Издаденият
акт притежава всички характеристики на индивидуален административен акт по
смисъла на чл.
21 от АПК. Актът представлява изрично волеизявление на кмета на Община
Дряново, действащ в качеството си на административен орган. Настоящият съдебен състав не
споделя изразеното във възражението на процесуалния представител на ответника
становище, че обжалваният акт представлява уведомително писмо за прекратяване
на гражданско правоотношение. Кметът на общината притежава и упражнява
властническа компетентност по управление на имотите – общинска собственост,
които по своето предназначение подлежат на специален режим на управление. В
случая, е налице смесен фактически състав, който първоначално се развива като административно
производство по издаване на ИАА – правото на ползване се уредява със заповед на
кмета, издадена въз основа на решение на общински съвет, даващ съгласие за
предоставяне на общински имот за безвъзмездно ползване. В следващата си фаза – сключване
на договор, правоотношението между страните, действително, има гражданскоправен
елемент. Но те не са равнопоставени субекти, тъй като общинският съвет и кметът
на община упражняват правомощията си по чл. 21, т. 8, респ. чл. 44, ал. 1, т. 7
от ЗМСМА, като управляват и се разпореждат с правото на собственост в интерес
на Общината. На основание чл. 8, ал. 11 от ЗОС приеманите, респ. издавани от
тях актове по управление на имоти – общинска собственост подлежат на контрол по
реда на чл. 45 от ЗМСМА и по правилата за административното производство в АПК.
С решение № 349 по протокол № 38/ 28.06.2021 г. Общински
съвет – Дряново е дал своето съгласие за прекратяване на договора за ползване
на имотите, предоставени на читалището-жалбоподател, и е възложил на кмета
изпълнение на това решение чрез предприемане на конкретни действия, които, при
условията на така нареченото своеобразно "подчинено" отношение, кметът
се явява едновременно оправомощен и задължен да изпълни. В тази си фаза
процедурата се развива отново като административно производство с издаване на
административен акт, който засяга права и законни интереси на неговия адресат,
придобити в първата на фаза на процеса. Това поражда правен интерес на
читалището-ползвател да оспори издадения акт.
Следва да се посочи също, че липсата на някои от
реквизитите по чл. 59 от АПК не променя същността на акта.
Действително, актът е ненаименован, без означение относно срок и ред за
обжалване. Същият е материализиран в писмо, но в конкретния случай не е налице
нарушение на административнопроизводствените правила, предвид обстоятелството,
че произнасянето на акт с включени всички реквизити, не би довело до промяна в същността
на направеното с него волеизявление.
По изложените съображения, настоящият състав счита, че
изявлението на кмета на община Дряново представлява годен за обжалване
индивидуален административен акт, който засяга правната сфера на жалбоподателя,
жалбата е подадена в срок, от страна, имаща правен интерес от оспорването,
поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
II. По основателността
1.
Фактите
По
делото не е налице спор по фактите.
Народно
читалище „************“, с. ***********, е вписано в Регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел при Агенция по вписванията с ЕИК по БУЛСТАТ ********** /фирмено дело № ******* г. на Окръжен съд - Габрово/.
С
Решение № 588 по Протокол № 53/26.04.2011г. Общински съвет - Дряново на
основание чл. 21 ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и § 4, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗНЧ е
обявил от частна в публична собственост и е дал съгласие на ********** да бъде предоставен за безвъзмездно ползване част от общински
имот, за който е съставен АОС № 1695/ 10.05.2011 г. Обект на ползване са помещения,
находящи се в сграда с идентификатор ************
по КККР на с. **********, община ************. Въз основа на приетото решение кметът на Община
Дряново е издал заповед № 274/ 26.05.2011 г., с която е наредено да бъде
сключен договор за безвъзмездно право на ползване. В изпълнение на тази заповед
между страните по делото е сключен договор № 72/28.06.2011 г., с който община
Дряново е предоставила имота за безвъзмездно ползване на ************“, с. ***********.
В
изпълнение на решение № 349 по протокол № 38/ 28.06.2021 г. на Общински съвет – Дряново, кметът
на Община Дряново е предприел правни и фактически действия по прекратяване на
сключения договор, като е издал ИАА, рег. №
61.00-90/ 12.08.2021 – предмет на съдебен контрол по настоящото дело.
Административният орган не сочи фактически основания за
издаване на акта, а се позовава само на пункт 16.4 от сключения договор, сочещ
като прекратително основание прието от общинския съвет решение. В случая,
последното също не е подкрепено с фактически основания. Мотиви се съдържат единствено
в отправено от кмета до колективния орган предложение, вх. № 6100-71/21.06.2021
г. и се заключават в това, че имотът не
се ползва по предназначение, не се стопанисва и управлява с грижата на добър
стопанин от страна на читалището-ползвател.
2.
Изводи.
Предвид установеното в производството, настоящият съдебен състав приема, че
читалището-жалбоподател ползва сградата на
основание §4 от ЗНЧ. Ръководейки се от разпоредбите на ЗНЧ, ЗМСМА, ЗОС и Наредбата за реда за придобиване,
управление и разпореждане с общинско имущество, кметът на Община Дряново е
сключил с ********** договор за право на ползване. Съгласно § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗНЧ това право се
погасява с прекратяване на ************, в какъвто смисъл е и разпоредбата
на чл. 59, ал. 2 от Закона за собствеността. След като в случая **********",
с. **********, не е
прекратено, правото на ползване не е погасено.
С оспорения акт кметът на Община Дряново едностранно е прекратил сключения
договор, изискал е освобождаване на имота и предаване на владението. Оспореният
акт е неправилен, тъй като прекратителното основание по пункт 16.4 от сключения
Договор за ползване, на който се кметът се позовава, е в абсолютно противоречие
с посочената по-горе правна норма. Разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗНЧ е специална спрямо
останалите закони, уреждащи вещни права. Законодателят не е регламентирал ред
за отнемане на предоставено по § 4 от ПЗР на ЗНЧ право на ползване и това
не е пропуск, а израз на законодателна воля за преференции на читалищата като
специфични български културно-просветни институции, чрез които се осъществява
държавна културна политика. В този смисъл, не е допустимо кмет на община да
сключва договор за предоставяне право на ползване за имот по реда на §4 от ПЗР
на ЗНЧ, включвайки клаузи за прекратяване на договора и отнемане на
предоставеното право на ползване въз основа на договорености, различни от
записаното в специалния закон – ЗНЧ.
Цитираната
специална правна норма урежда прекратяването на читалището като единствено
основание за погасяване на учреденото право на ползване, респ. прекратяване на сключения
договор за ползване, а изложената в предложението на кмета до Общински съвет –
Дряново фактическа обстановка се явява неотносима към тази разпоредба. По този
начин административният орган е издал незаконосъобразен и неправилен индивидуален
административен акт, в противоречие с разпоредбата на § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗНЧ
и в разрез с ясно изразената от законодателя воля за установяване на
преференциален режим в правото на ползване за осъществяване на читалищна
дейност, поради което следва да бъде отменен.
Относно
доводите на процесуалния представител на ответника, че не са били налице
предпоставките по пар. 4 от ПЗР на ЗНЧ за предоставяне на имотa за безвъзмездно
ползване от **********-жалбоподател, съдът
счита, че те са неотносими към разглеждания по това дело спор. Правото на
ползване е учредено с влезли в сила актове – решение на общински съвет и
заповед на кмет на община, въз основа на които е сключен договор за ползване,
за чието прекратяване е издаден ИАА – предмет на съдебен контрол по настоящото
дело. Издадените административни актове по учредяване правото на ползване не
подлежат на контрол за законосъобразност в това производство.
Освен
изложеното по-горе, настоящият състав намира, че между същите страни по идентичен
правен спор Административен съд - Габрово вече се е произнесъл с влязло в сила
решение № 118/ 09.12.2016 г. по адм.д.
№ 129 по описа на съда за 2016 г., оставено
в сила с решение № 8698/ 05.07.2017 г. на Върховен административен съд по
адм.д. № 2359/ 2017 г., III o.
До същия извод би се стигнало и ако случаят
бъде разгледан през призмата на общия закон - посочения по-горе чл. 59, ал.2 от
ЗС. Съгласно тази норма правото на
ползуване, учредено в полза на юридическо лице се погасява с прекратяването му,
ако не е установен по-кратък срок. В сключения между страните договор по-кратък срок не е
уговорен. Напротив в чл. 4 от договора изрично е записано че „договорът се
сключва за срок до прекратяване на дейността на читалището или промяна на
фактическото и правно основание …..“. Следователно прекратяването на договора
на основание различно от прекратяване на дейността на читалището е
незаконосъобразно.
III. Относно
претендираните разноски
С
оглед резултата от делото и на основание чл. 143 от АПК следва да бъде изцяло
уважена като основателна и доказана претенцията за заплащане на направените от жалбоподателя
разноски за производството пред настоящата съдебна инстанция, предвид представените
списък по чл. 80 от ГПК и документи, удостоверяващи извършването им, в общ
размер на 510.- лева, от които 10.- лева държавна такса и заплатено
възнаграждение за адвокат по договор за правна защита и съдействие № 58/
07.12.2021 г. в размер на 500.- лева – минималният такъв съгласно чл. 8, ал. 3
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
второ от АПК Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилен и
незаконосъобразен издадения от кмета
на Община Дряново индивидуален административен акт, обективиран в писмо, изх. №
61.00-90/ 12.08.2021 г., с който едностранно е прекратен договор, рег. № 72/
28.06.2011 г., за предоставяне на ***************“ с. ********, община
***********, безвъзмездно право на ползване върху част от имот –
публична общинска собственост съгласно АОС № 1695/ 10.05.2011 г.
ОСЪЖДА Община Дряново, с адрес: гр. Дряново, ул. „Бачо Киро“ № 19, ЕИК по
БУЛСТАТ *********, да заплати на ***********” със
седалище и адрес на управление с. ********, община ********,
ул. „*********“ № **, ЕИК по
Булстат *********** направените пред настоящата съдебна инстанция
разноски в размер на общо 510.- /петстотин и десет/ лева, съставляващи 500.-
/петстотин/ лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение и 10.-
/десет/ лева внесена държавна такса.
Настоящото съдебно решение подлежи
на касационно обжалване пред Върховен административен съд на Република България
в 14-дневен от съобщаването му.
Препис от настоящото да се връчи на страните.
СЪДИЯ: