№ 8485
гр. София, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110132248 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Н. Д. Л. срещу мв, с която
първоначално е предявен иск с правно основание чл. 234, ал. 8 Зм за заплащане на сумата в
размер на 15 451,35 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 124 дни за периода 2019 г. – 2023 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 12.06.2023 г., до окончателното плащане, както и иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 42,92 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 03.06.2023
г. до 12.06.2023 г.
В проведеното открито заседание ищецът е оттеглил предявения иск за главница в
размер на 15 451,35 лева, поради извършено в хода на процеса плащане, поради което и на
основание чл. 232 ГПК производството по делото е прекратено в тази част.
Ищецът поддържа, че бил служител в м на длъжност „разследващ полицай“ , като със
заявление от 03.02.2023 г. поискал правоотношението му с ответника да бъде прекратено.
Сочи, че със заповед № 8123 К – 1855/06.03.2023 г. на министъра на вътрешните работи
същото било прекратено, а в заповедта било разпоредено да му се изплатят полагащите му
се обезщетения по Зм. Поддържа, че му се дължало такова за неизползван платен годишен
отпуск за 124 дни, от които 12 дни през 2019 г., 35 дни през 2020 г., 35 дни през 2021 г., 36
дни през 2022 г. и 6 дни през 2023 г. Твърди, че обезщетението следвало да бъде изплатено в
3-месечен срок от прекратяването съгласно чл. 234, ал. 10 Зм, но към 06.06.2023 г. същото
не му било заплатено. Впоследствие поддържа, че обезщетението е заплатено в хода на
процеса, поради което претендира единствено законна лихва от датата на подаване на
исковата молба – 12.06.2023 г., до датата на плащане и обезщетение за забава за периода от
03.06.2023 г. до 12.06.2023 г. в предявения размер от 42,92 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявения иск. Оспорва да е материалноправно легитимиран по предявения иск,
като твърди, че надлежен ответник по претенциите на ищеца следва да е СДВР, тъй като
ищецът заемал длъжността „старши разследващ полицай“ в група „Разследване на
криминални престъпления“ на сектор „Разследване“ към 05 Районно управление при СДВР.
Отделно от това твърди, че претендираното обезщетение от 15 451,35 лева било начислено
1
на ищеца през месец юли 2023 г. и съответно – изплатено, след начисляване и приспадане
на данък върху доходите на физическите лица в размер на 10 %, като сумата която била
преведена на ищеца била в размер на 13 906,22 лев. Излага съображения за неоснователност
на претенцията за обезщетение за забава. По така изложените доводи моли за отхвърляне на
предявения акцесорен иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че страните са били обвързани от служебно правоотношение, като ищецът е
заемал длъжността „старши разследващ полицай“ на сектор „Разследване“ към 05 Районно
управление при СДВР, като същото е било прекратено със заповед № 8128 К – 1855 от
06.03.2023 г. Макар заеманата от ищеца длъжност да е в СДВР, страна в служебното
правоотношение е м, като администрация на органа по назначаването. Като надлежна страна
по материалното правоотношение, същото се явява и надлежно легитимирано да отговаря по
имуществения спор, разгледан по реда на чл. 125 ЗДСл. В този смисъл са и разясненията,
дадени с решение № 14/17.02.2011 г. по гр. д. № 625/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО. Следователно
предявеният иск е процесуално допустим, а наведените в тази връзка възражения на
ответника – неоснователни.
Между страните не се спори и че неизползваният от ищеца платен годишен отпуск към
датата на прекратяване на служебното му правоотношение е в размер на 124 дни, както и че
размерът на обезщетението за същия е 13 906,22 лева. Тези обстоятелства са обявени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото, допълнен в проведеното
открито заседание, поради което и на основание чл. 153 ГПК съдът приема същите са
установени. Не е спорно между страните и че обезщетението е заплатено в хода на процеса –
на 21.08.2023 г., в какъвто смисъл са и твърденията на ответника в отговора на исковата
молба, както и отбелязванията в представената от ответника с отговора на исковата молба
платежна бележка. Ето защо с оглед липсата на други доказателства се налага извод, че
плащането е извършено именно на посочената дата.
Основният спорен по делото въпрос е свързан с момента на изпадане в забава на
ответника за изплащане на обезщетението по чл. 234, ал. 8 Зм, респ. размера на
обезщетението за забава.
Съгласно чл. 234, ал. 8 Зм при прекратяване на служебното правоотношение на
държавните служители се изплаща обезщетение за неизползвания отпуск по чл. 189, ал. 1, т.
1 и 2, а съгласно чл. 234, ал. 10 Зм обезщетенията по този член се изплащат в тримесечен
срок от датата на прекратяване на служебното правоотношение. В разглеждания спор
правоотношението е прекратено на 06.03.2023 г., следователно срокът за изплащане на
обезщетението за неизползван отпуск съгласно чл. 234, ал. 10 Зм изтича на 06.06.2023 г., т.е.
ответникът е изпаднал в забава за изплащане на същото на 07.06.2023 г. Именно от този
момент дължи и заплащането на обезщетение за забава. Същото определено по реда на чл.
162 ГПК за периода от 07.06.2023 г. до датата, предхождаща датата на подаване на исковата
молба – 11.06.2023 г. върху сумата от 13 906,22 лева, възлиза на сумата в размер на 22,06
лева, до който размер и период предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и
следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер – отхвърлен.
Доколкото плащането е извършено в хода на процеса, то в полза на ищеца следва да
бъде присъдена и претендираната законна лихва от датата на подаване на исковата молба –
12.06.2023 г., до датата на плащане – 21.08.2023 г., която определена по реда на чл. 162 ГПК
възлиза на сумата в размер на 347,36 лева.
По разноските:
При този изход на спора, доколкото плащането на исковата сума е извършено в хода
на процеса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски съразмерно на уважената част
от исковете има ищецът, като същият претендира такива за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 1790 лева. Ответникът релевира възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно,
тъй като е съобразено с липсата на фактическа и правна сложност на делото и цената на
2
исковете. Определено съразмерно на платения размер на задължението за главница, в която
част производството по делото е прекратено на осн. чл. 232 ГПК поради плащане и
съразмерно на уважената част от иска за мораторна лихва, дължимите в полза на ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение възлизат на сумата в размер на 1609,09 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени
претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на
сумата в размер на 100 лева. Същото определено съразмерно на отхвърлената и установена
недължима част от първоначално претендираните вземания възлиза на сумата в размер на
10,11 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден заплати по сметка на
СРС дължимата държавна такса в размер на 557,13 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА м, с адрес гр. София, ул. „6-ти септеми“ № 29, да заплати на Н. Д. Л., с ЕГН
********** и адрес гр. София, ж.к. „Света Троица“, бл. 372, ет. 13, ап. 54, на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 22,06 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 07.06.2023 г. до 11.06.2023 г. върху сумата от 13 906,22
лева - обезщетение по чл. 234, ал. 8 Зм за неизползван платен годишен отпуск в размер на
124 дни за периода 2019 г. – 2023 г., сумата в размер на 347,36 лева, представляваща
законна лихва за периода от датата на подаване на исковата молба – 12.06.2023 г. до датата
на плащане – 21.08.2023 г. на сумата от 13 906,22 лева - обезщетение по чл. 234, ал. 8 Зм за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 124 дни за периода 2019 г. – 2023 г., както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1609,09 лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 22,06 лева до
пълния предявен размер от 42,92 лева и за периода от 03.06.2023 г. до 06.06.2023 г.
ОСЪЖДА Н. Д. Л., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Света Троица“, бл. 372,
ет. 13, ап. 54, да заплати на м, с адрес гр. София, ул. „6-ти септеми“ № 29, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 10,11 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „м, с адрес гр. София, ул. „6-ти септеми“ № 29, да заплати по сметка на
Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер на 557,13 лева -
държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3