РЕШЕНИЕ
№ 260066
15.03.2021 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Добрич, гражданско отделение, в открито съдебно заседание
на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Румяна Радева,
като разгледа докладваното от
мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 987 по описа на Окръжен
съд Добрич за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХVIII
от ГПК (отм).
Образувано е по въззивни жалби на
съделителите П.Й.П., П.С.Б., М.П.П., П.П.П., Е.К.П. и Ц.К.Б. срещу Решение № 96
от 18.07.2019 г. по гр. дело № 172/2003 г. на Районен съд К., поправено с
Решение № 25 от 12.03.2020 г., постановено във втора фаза на делбеното
производство, по исканията по сметки на съделителите.
Районният съд е отхвърлил предявените искове от П.С.Б., Е.К.П., Ц.К.Б., М.П.П. и
П.П.П.,
с правно основание чл. 12,
ал. 2 от ЗН,
като неоснователни.
Уважил е исковете на П.П. срещу всеки от
изброените съделители за осъждането им да му заплатят суми, равняващи се на
стойността на 1/8 ид. ч. от добивите, получени от ползване на имоти предмет на
делбата, за периода от 2011 г. до 2015
г. Уважил е и акцесорните му искове, с които претендира обезщетение за забава
върху тези суми, за периода от 2013 г. до 2015 г. Отхвърлил е исковете за
добивите, получени от ползването на имотите, за периода от 2004 г. до 2011 г.,
тъй като е приел, че вземанията са погасени по давност. Отхвърлил е и исковете на
П.П. за обезщетения за забава, претендирани за периода от 2004 г. до 2013 г.
С идентични аргументи е уважил исковете
на М.С. срещу всеки от посочените съделители за осъждането им да ѝ
заплатят суми, равняващи се на стойността на 1/8 ид. ч. от добивите, получени
от ползване на имоти, предмет на делбата, за периода от 2011 г. до 2015 г., а е
отхвърлил тези, за периода от 2003
г. до 2010 г., поради погасяването им по давност.
С жалбата си П.П. е атакувал съдебния
акт относно размера на държавните такси, които съдът е определил за плащане. В
тази част иска Решение № 96 от 18.07.2019 г. по гр. дело № 172/2003 г. на
Районен съд К., поправено с Решение № 25 от 12.03.2020 г., да бъде обезсилено.
Прави отказ от исковете си, по отношение на които съдът е постановил
отхвърлителен диспозитив.
В съдебно заседание се явява лично и с
процесуалния си представител – адвокат А.Ж.. Поддържа направения отказ от
исковете, които първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователни, и
заявява, че не е съгласен с определената му от съда държавна такса от 5306, 88
лева. Счита претенциите на останалите съделители по чл. 12, ал. 2 от ЗН за
неоснователни. Сочи, че същите са погасени по давност. Изтъква също, че липсват
доказателства ищците да са спомогнали за увеличение на имуществото на
наследодателя.
Останалите съделители, с изключение на М.С.,
обжалват съдебния акт в частите, с които исковете по сметки на П.П. и М.С. са
уважени спрямо всеки от тях. Обжалват решението и в частите, с които исковете
им по чл. 12, ал. 2 от ЗН са отхвърлени. Не са съгласни и с размера на
определените за плащане държавни такси.
Искат в тези части съдебният акт да бъде
отменен.
Пред въззивния съд съделителите Е.П., Ц.Б.,
П.П. и М.П. не се явяват лично. Представляват се от адвокат Ю.О., която
поддържа аргументите за неоснователност на претенциите на П.П., изложени в
депозираните жалби. Поддържа и становището досежно исковете на доверителите си
по чл. 12, ал. 2 от ЗН, заявено с процесуалните документи.
П.Б. не се явява лично. Представлява се
от пълномощниците – Н. С. и адвокат Ю.М., които синтезирано повтарят
становището от въззивната жалба за основателност на иска по чл. 12, ал. 2 от ЗН.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа и правна страна:
С влязло в сила решение № 73 от
01.08.2008 г., постановено по гр.д. № 172/2003 г., Районен съд К. е допуснал
съдебна делба на следните недвижими имоти: нива с площ от *** дка, имот № ***
по плана за земеразделяне на гр. Ш.; нива с площ от *** дка, представляваща
имот № ***; нива с площ от *** дка, имот № ***; нива с площ от *** дка,
съставляваща имот № ***; лозе с площ от *** дка, представляващо имот с № ***;
нива с площ от *** дка, имот № *** и нива с площ от *** дка, имот № ***,
всичките в землището на гр. Ш., между съделителите П.Й.П.,
П.С.Б., М.П.П., П.П.П., Е.К.П., Ц.К.Б. и М.С., при квоти от 2/8 ид.ч. за П.Б. и
по 1/8 ид.ч. за всеки от останалите съделители.
В първото по делото заседание след
допускане на делбата ищецът П.П. е предявил срещу останалите съделители, с
изключение на М.С., общо сто и тридесет обективно съединени иска по сметки.
Претендира 1/8 част от арендните плащания, направени на всеки от съсобствениците,
за нива с площ от *** дка, представляваща имот № ***; нива с площ от *** дка,
имот № ***; нива с площ от *** дка, съставляваща имот № ***; нива с площ от ***
дка, имот № *** и нива с площ от *** дка, имот № ***, всичките в землището на
гр. Ш., за всяка стопанска година от 2003 г. до 2015 г. В този брой искове са включени
и такива, с които се претендират обезщетения за забава върху главниците, за
периода от 2003 г. до 2016 г. В хода на производството ищецът е направил отказ
от исковете си срещу всеки от ответниците за стопанската 2003 г.
Претенциите на П.П., касаещи периода от
2004 г. до 2010 г. са били отхвърлени от районния съд поради погасяването на
вземанията по давност. Ищецът е подал срещу тази част на решението на
първоинстанционния съд въззивна жалба с вх. № 2914/14.08.2019 г. Същата е била
върната с Разпореждане № 260110 от 05.10.2020 г. по гр.д. № 172/2003 г. на
Районен съд К., тъй като въззивникът не е изпълнил указанията на съда за
отстраняване на нередовност на процесуалния документ, в едноседмичен срок. Съдът
обаче, е длъжен да зачете направеният,
преди влизане в сила на определението за връщане на жалбата, отказ от исковете,
които съдът е отхвърлил като неоснователни. С въззивна жалба № 1348/28.05.2020
г. П.П. е направил отказ от исковете си, с които претендира 1/8 част от арендните
плащания, направени на всеки от ответниците, за периода 2004 г. – 2010 г.
Отказал се е и от претенциите си за обезщетения за забава срещу всеки от
ответниците, за периода от 2004 г. – 2013 г. Ето защо, като последица от
процесуалното действие на въззивника, съдът е десезиран от разглеждане на спора
в тази част и на основание чл. 119, ал. 2 от ГПК (отм.) произнасянето на
първоинстанционния съд по тези искове трябва да бъде обезсилено.
Въззивната инстанция дължи произнасяне
по въззивните жалби на П.С.Б., М.П.П., П.П.П., Е.К.П. и Ц.К.Б. срещу
съдебния акт на първоинстанционния съд в частта, с която е уважил претенциите
на П.П. за 1/8 част от арендните плащания, направени на всеки от тях, за всяка
стопанска година от 2011 г. до 2015 г., както и в частта, с която е уважил
претенциите на ищеца за обезщетения за забава върху главниците, за периода от
2013 г. до 2016 г.
Исковете на П.П., с които претендира от
ответниците 1/8 част от арендните плащания, изплатени на последните във връзка
с ползването на земеделски земи, предмет на делбата, са с правно основание по
чл. 30, ал. 3 във вр. с чл. 93 от ЗС. Нормата предвижда
правото на всеки от съсобствениците да получава ползите от съсобствената вещ
съобразно своята идеална част.
От заключенията на изготвената по делото
съдебно-икономическа експертизa
и
представена служебна бележка на „***“ ООД се установява, че в периода от 2003
г. до 2015 г., ответниците са получавали арендни плащания от „***“ ООД за
ползването на нива с площ от *** дка, представляваща имот № ***; нива с площ от
*** дка, имот № ***; нива с площ от *** дка, съставляваща имот № ***; нива с
площ от *** дка, имот № *** и нива с площ от *** дка, имот № ***. Съдът приема
заключенията, тъй като същите са обективни и са изготвени от лице с
необходимата квалификация. От решението, постановено във фазата по допускане на
делбата, се извежда, че тези имоти са част от делбената маса, като делът на П.П.
е 1/8 ид.част. Следователно, на П.П. се полага и 1/8 част от получените от
ответниците арендни плащания. Вещото лице, изготвило заключенията на
съдебно-икономическата експертиза, е установило какви суми са плащани от
дружеството на всеки от ответниците. На тази база е изчислило и размера на 1/8
част от рентите. Изхождайки от експертните заключения, Ц.Б. дължи на П.П. сумата
от 1139, 54 лева, равна на стойността на 1/8 ид. ч. от рентите, получени от
ползване на нива с площ от *** дка, съставляваща имот № ***, в землището на гр.
Ш., за периода от 2011 г. до 2015 г.
Е.П. дължи на П.П. сумата от 1140, 84
лева, представляваща 1/8 част от получената рента за нива с
площ от *** дка, съставляваща имот № ***, в землището на гр. Ш., за периода от
2011 г. до 2015 г.
М.П. дължи на П.П. сумата от 1133, 91
лева, представляваща 1/8 част от получената рента за нива с площ от *** дка,
съставляваща имот № ***, в землището на гр. Ш., за периода от 2011 г. до 2015
г.
П.П.
дължи на П.П. сумата от 1133, 86 лева, представляваща 1/8 част от получената
рента за нива с площ от *** дка, съставляваща имот № ***, в землището на гр. Ш.,
за периода от 2011 г. до 2015 г.
П.Б. дължи на П.П. сумата от 2268, 66
лева, представляваща 1/8 част от получената рента за нива с площ от *** дка,
съставляваща имот № ***, в землището на гр. Ш., за периода от 2011 г. до 2015
г.
По същите съображения ответниците дължат
суми в посочените размери и на М.С., която също е предявила искове срещу всеки
от тях за 1/8 част от арендните плащания, изплатени им във връзка с ползването
на процесните земеделски земи от „***“ ООД, за периода от 2011 г. до 2015 г.
Поради съвпадане на изводите на двете
инстанции, въззивният съд счита, че обжалваният акт следва да бъде потвърден в
частта, с която районният съд е уважил претенциите на П.П. и М.С. срещу П.С.Б.,
М.П.П., П.П.П., Е.К.П. и Ц.К.Б. за 1/8 част от арендните плащания, изплатени им,
за всяка стопанска година от 2011 г. до 2015 г. В частта, с
която районният съд е отхвърлил исковете на М.С., за периода от 2003 г. до 2010
г., решението е влязло в сила, тъй като не е обжалвано.
Не е основателно възражението на част от ответниците, че претенциите на М.С. са недопустими, защото не са направени в изискуемата форма и в рамките на преклузивния срок. В тази връзка се изтъква, че ищцата е предявила исковете си по чл. 30, ал. 3 от ЗС в първото заседание след допускане на делбата, но устно. По-късно, едва след заседанието, е депозирала и писмена искова молба.
Въззивният съд счита, че претенциите
по сметки, които се предявяват в първото съдебно заседание след допускане на
делбата, могат да бъдат предявени както в писмен вид, така и устно в съдебно
заседание. М.С. е предявила исковете си в първото съдебно заседание след
допускане на делбата устно, като е посочила, че има същите искания като П.П. –
претендира от ответниците 1/8 част от рентата, която са получили за процесните
земи. С молба с вх. № 1929/16.06.2016 г. е посочила конкретно размера на
вземанията, които претендира от всеки от ответниците и периода, за който се
претендират. Устното волеизявление и процесната молба съдържат обстоятелствата,
на които се претендират исковете, цената им, както и искането. Освен това
същите са предявени в срока по чл. 286, ал. 1 от ГПК (отм). Ето защо, с
положителност може да бъде прието, че исковете са редовни и допустими. В този
смисъл е Определение № 486 от 08.10.2012 г. по ч.гр.д. № 437/2012 г. на I г.о. на ВКС.
Не е основателно и възражението им за
прилагане на погасителната давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД по отношение на
процесните вземания. В случая основанието, на което се претендират сумите, не е
арендното правоотношение, тъй като ищците не са страна по него и нямат право на
вземане, което да противопоставят на арендатора. Вземанията им произтичат от
чл. 30, ал. 3 от ЗС, поради което е верен изводът, че се погасяват с изтичането
на петгодишната погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД.
Както стана ясно по-горе в изложението нормата
на чл. 30, ал. 3 от ЗС предвижда правото на всеки от съсобствениците да
получава ползите от съсобствената вещ съобразно своята идеална част. Вземането
възниква в момента на възникване на ползата. В случая се установи, че
ответниците са получавали арендни плащания за ползването на земите от едно
трето лице. Това налага извода, че изискуемостта на вземанията на ищците за
припадащите им се части от арендните плащания е настъпила, когато същите са
били изплатени на ответниците. От този момент е започнала да тече и
петгодишната погасителна давност за вземанията. Стопанската 2011 г. е започнала
на 01.10.2011 г., от което може да бъде изведено, че това е най-ранният момент,
в който е можело да бъде извършено плащане на рентите за тази стопанска година.
Исковете по сметки са предявени през юни месец 2016 г., преди изтичане на
петгодишната погасителна давност. Следователно, вземанията на ищците по чл. 30,
ал. 3 от ЗС, за периода от 2011 г. до 2015 г., не са погасени по давност.
След като изискуемостта на вземането на П.П.
за припадащата му се част от арендните плащания е настъпила в момента на изплащането
им на ответниците, то от този момент първият може да иска изпълнение. Последните
обаче не изпадат в забава от този момент, а едва когато бъдат поканени от
кредитора. Това е така, защото страните не са съгласували предварително волите
си за изпълнение на определен ден. А когато няма определен ден за изпълнение е
приложимо правилото на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД – длъжникът изпада в забава след
като бъде поканен от кредитора. В конкретния случай с характер на покани за
изпълнение на задълженията са исковите молби на П.П., предявени на 09.06.2016
г. Изложеното обосновава извода, че преди тази дата ответниците не са изпаднали
в забава по отношение изпълнение на задължението си да платят на П.П.
припадащата му се част от получените ренти. Поради тази причина съделителите не
дължат обезщетения за забава на ищеца, за периода от 2013 г. до 09.06.2016 г.,
и исковете му по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.
Ето защо, обжалваното решение подлежи на
отмяна в частта, с която претенциите на П.П. срещу М.П.П., П.П.П., Е.К.П. и Ц.К.Б.
за обезщетения за забава, за периода от 2013 г. до 2015 г., са уважени.
П.Б. не е обжалвал решението в частта, с
която претенцията на П.П. срещу него за обезщетение за забава е уважена, поради
което съдебният акт е влязъл в сила като необжалван.
Искове по сметки са предявили и П.С.Б., Е.К.П.,
Ц.К.Б., М.П.П. и П.П.П.. С молби от 02.02.2004 г., съделителите са заявили
претенции с правно основание по чл. 12, ал. 2 от ЗН. Изложили са твърдения, че
техните наследодатели П.П.Б., С. П.Б. и К. П.Б. (синове на общия наследодател П.
К. Б.), са спомогнали имуществото на общия наследодател да се увеличи с ниви с
обща площ от 151, 516 дка. В подкрепа на искането си са посочили, че тримата
синове са работили в стопанството на баща си, като не са получавали
възнаграждение или земя за труда си. Сочат, че с плодовете от техния труд баща
им е купувал земи, имоти, машини, животни, семена и посадъчен материал, както и
други нужди за стопанството вещи. Искат увеличението да им бъде присъдено в
пари или в имот. Конкретно са посочили и кои имоти от делбената маса искат да
им бъдат присъдени: за наследниците на П.П.Б. – М.П.П. и П.П.П. да се постави в
дял нива с площ от *** дка, находящ се в землището на гр. Ш., представляващ
имот № *** по плана на града и нива с площ от *** дка, находящ се в землището
на гр. Ш., представляващ имот № ***; в дял на наследниците на К. П.Б. – Е.К.П.
и Ц.К.Б. да се постави нива с площ от *** дка, находяща се в землището на гр.Ш.,
представляваща имот №*** и нива с площ от *** дка, находяща се в землището на
гр. Ш., представляваща имот № *** и лозе с площ от *** дка, в землището на гр. Ш.,
имот № ***; в дял на наследника на С. П.Б. – П.С.Б. да бъде поставена в дял
нива с площ от *** дка, находяща се в землището на гр. Ш., представляваща имот
с № *** по плана за земеразделяне на града.
Искането по чл. 12, ал. 2 от ЗН е
конкретно особено приложение на принципа за недопустимост на неоснователно
обогатяване. То е във връзка с увеличаване имуществото на наследодателя, за
което е спомогнал наследникът и има имуществен характер. Фактическият състав
включва претендиращият да има качеството наследник; да е спомогнал за
увеличаване на наследството; действията, довели до увеличението, да са
извършени приживе на наследодателя; тези действия трябва да не са извършени на
някакво правно основание; претендиращият да не е бил възнаграден по друг начин.
Процесуалният представител на съделителя
П.П. е направил възражение за погасяване по давност на правата на всеки от
ищците по чл. 12, ал. 2 от ЗН. Съдът го намира за неоснователно. Правото по чл.
12, ал. 2 от ЗН се погасява с общата петгодишна давност, която започва да тече
от предявяване на иска за делба - ППВС № 7 от 1973 г., т. 4, б. „б“. В
настоящата хипотеза исковете са били предявени още в първа фаза на делбеното
производство на 02.02.2004 г., а искът за делба е предявен през 2003 г. При
това положение, доколкото петгодишния давностен срок не изтекъл, то и правото
на всеки от ищците не се е погасило по давност.
Независимо от това, съдът счита, че
съделителите не са ангажирали никакви доказателства, от които да се установи,
че техните наследодатели са спомогнали имуществото на общия наследодател - П. К.
Б., да се увеличи с посочените зами от 151 дка, до момента на смъртта му през …
г. Приложен е протокол № 5916 от 13.09.1946 г. за определяне размера на
поземлена собственост, от който се установява, че П. К. Б. е притежавал общо
539, 5 дка земи. Отразено е, че по това време е имал едно незадомено дете и четири
задомени деца, които са били земеделски стопани. Поради тази причина, и на
основание ППЗТПС, правото му на собственост върху притежаваните земи е било
ограничено до 450 дка. Правото му на собственост върху земи в размер на 89, 50
дка е било отчуждено и причислено към Държавния поземлен фонд.
Видно е, че общият наследодател е
притежавал 539 дка земи, като по силата на ЗТПС и ППЗТПС притежаваната от него
земя е била намалена до 450 дка. Той е имал право да притежава земя от 300 дка,
съгласно чл. 8, ал. 1 от ППЗТПС. На основание чл. 10 от ППЗТПС е получил още
150 дка, тъй като е имал три задомени деца, които са земеделски стопани.
Аргументите на ищците, че техните наследодатели са спомогнали имуществото на П.
К. Б. да се увеличи със 150 дка не е основателно. В случая не е налице
увеличение, а намаление. Имуществото на общия наследодател е намаляло с 89, 50
дка и това е станало по силата на нормативен акт. Пак по силата на нормативен
акт, а не вследствие действията на синовете му, последният е запазил 450 дка от
притежаваното имущество. Всичко изложено дотук се потвърждава и от свидетелите К.
Б. и М. Д.. Същите подчертават, че наследодателите на ищците са работили в
стопанството на П. К. Б., който от своя страна е притежавал 500 дка земя, преди
част от нея да бъде отчуждена. Показанията им кореспондират с останалите
доказателства, поради което съдът ги възприема в цялост.
Очевидно е, че ищците настоятелно се
опитват да защитят тезата, че техните наследодатели са спомогнали имуществото
на баща им да се увеличи със 150 дка земя, като са работили в стопанството.
Полагането на труд в стопанството от тримата синове се установява от
показанията на свидетелите и не е спорно. Но самото обработване на земята не е
основание да бъде прието, че по този начин имуществото на общия наследодател се
е увеличило с претендираните 150 дка.
Всичко изложено дотук обосновава извод
за неоснователност на претенциите по чл. 12, ал. 2 от ЗН.
Районният съд е достигнал до идентичен
решаващ извод по отношение на претенциите по чл. 12, ал. 2 от ЗН, с оглед на
което, в тази част решението трябва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
Съделителите М.П.П.,
П.П.П., Е.К.П. и Ц.К.Б. са атакували произнасянето на Районен съд К. в частите,
с които са осъдени да заплатят допълнителна държавна такса от 100, 00 лева за
исковете с правно основание по чл. 12, ал. 2 от ЗН. Предявените искове
са неоценяеми и за тях всеки от ищците дължи държавна такса в размер съобразен
с посочения в чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс – до 80 лева, но не по малко от 30
лева. Районният съд се е съобразил със законоустановените рамки, като е
определил петимата ищци да платят държавна такса в размер общо на 250 лева, или
по 50 лева за всеки. При това положение Решение № 96 от 18.07.2019 г. по гр.
дело № 172/2003 г. на Районен съд К., поправено с Решение № 25 от 12.03.2020 г.
трябва да бъде потвърдено в частта, с която е осъдил ищците да платят
допълнителна държавна такса от 100 лева.
От своя страна П.П.
е атакувал съдебния акт в частта, с която е осъден да доплати сумата от 5 306, 88
лева, държавна такса по предявените искове по чл. 30, ал. 3 от ЗС и по чл. 86
от ЗЗД.
Държавната такса
по исковете на П.П. се определя съобразно правилата на чл. 55, ал. 3 от ГПК
(отм) и чл. 1 от Тарифата. В случая сборът на отделните искове на П.П. възлиза
на 16 293, 76 лева, а дължимата държавната такса е 651, 75 лева.
Следователно обжалваното решение трябва да бъде отменено в частта, с която П.П. е
осъден да доплати сумата от 5 306, 88 лева - държавна такса по предявените
искове по чл. 30, ал. 3 от ЗС и по чл. 86 от ЗЗД.
П.П. е обжалвал
първоинстанционния акт в частите, с които исковете му по чл. 30, ал. 3 от ЗС и
по чл. 86 от ЗЗД са отхвърлени. С оглед правилото на чл. 18, ал. 1 от Тарифата,
същият дължи държавна такса за въззивно обжалване в размер на 163, 72 лева, при
интерес от 8186, 24 лева, която е внесъл.
Всеки от П.Б., М.П.П.,
П.П.П., Е.К.П. и Ц.К.Б. е обжалвал първоинстанционното решение в частите, с
които съдът е отхвърлил исковете им по чл. 12, ал. 2 от ЗН и в частите, с които
е уважил претенциите по сметки на М.С. и на П.П..
Ц.Б., М.П.П., П.П.П. и
Е.К.П. дължат държавни такси в размер от по 75, 00 лева (25 лева за иска по чл.
12, ал. 2 от ЗН; 25 лева по исковете на П.П.; 25 лева по иска на М.С.), които
са заплатени.
П.Б. дължи
държавна такса в размер от 119, 70 лева (25 лева за иска по чл. 12, ал. 2 от ЗН; 49, 33 лева по исковете на П.П.; 45, 37 лева по иска на М.С.), която е
заплатил.
Предмет на въззивна
проверка е произнасянето на районния съд по исковете по чл. 12, ал. 2 от ЗН, по
чл. 30, ал. 3 от ЗС и по чл. 86 от ЗЗД.
За разпределяне
отговорността за разноските се прилагат правилата на чл. 64 от ГПК (отм). Условно
произнасянето на въззивната инстанция може да бъде разделено на четири части, с
оглед разпределяне отговорността за разноските. Първата касае частта, с която
съдебният акт е потвърден относно исковете по чл. 12, ал. 2 от ЗН. Втората
включва частта, с която произнасянето по половината от исковете по чл. 30, ал.
3 от ЗС е потвърдено. Третата обхваща произнасянето по останалата част от
исковете по чл. 30, ал. 3 от ЗС, по отношение на които бе направен отказ от П.П..
Последната четвърта част включва исковете по чл. 86 от ЗЗД, една част от които
бяха отхвърлени като неоснователни, а по отношение на другата част бе направен
отказ от ищеца.
Изхождайки от
това условно разделение и крайния изход на спора, съделителите П.Б., М.П.П., П.П.П.,
Е.К.П. и Ц.К.Б. дължат на П.П. половината от разноските, които е направил във
въззивното производство - 294, 36 лева (адвокатско възнаграждение в размер на
400, 00 лева; държавна такса в размер на 163, 72 лева и 25, 00 лева).
От своя страна П.П.
трябва да заплати на всеки от М.П.П., П.П.П., Е.К.П. и Ц.К.Б. по 25, 00 лева
(половината от платената от тях държавната такса за въззивно обжалване, с
изключение на тази платена по исковете на М.С.). По същите съображения на П.Б.
дължи държавна такса от 37, 17 лева. Това е единствения разход, който са
доказали. Не са представили доказателства за плащането на адвокатско
възнаграждение, поради което такова не им се следва.
С оглед на горното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 96 от 18.07.2019 г. по гр. дело № 172/2003 г. на Районен съд К.,
поправено с Решение № 25 от 12.03.2020 г., в частта, с която предявените искове
от П.С.Б., с ЕГН **********,***, Е.К.П., с ЕГН **********,***, Ц.К.Б., с ЕГН **********,***,
М.П.П., с ЕГН **********,*** и П.П.П., с ЕГН **********,***, срещу П.Й.П., с
ЕГН **********,***, с правно основание чл. 12, ал. 2 от Закона за наследството,
са отхвърлени като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 96 от 18.07.2019 г. по гр. дело № 172/2003 г. на Районен съд К.,
поправено с Решение № 25 от 12.03.2020 г., в частта, с която първоинстанционният
съд е осъдил Ц.К.Б., с ЕГН **********,***, да заплати на П.Й.П., с ЕГН **********,***,
сумата от 1139, 54 лева, представляваща получената рента за нива с площ от ***
дка, съставляваща имот № ***, в землището на гр. Ш., равна на стойността на 1/8
ид. ч. от добивите, получени от ползване на имота за периода от 2011 г. до 2015
г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска –
09.06.2016 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ
Решение № 96 от 18.07.2019 г. по гр. дело № 172/2003 г. на Районен съд К.,
поправено с Решение № 25 от 12.03.2020 г., в частта, с която първоинстанционният
съд е осъдил Ц.К.Б., с ЕГН **********,***, да заплати на П.Й.П., с ЕГН **********,***,
сумата от 98, 73 лева, представляваща мораторна лихва върху получените от
ответницата ренти за периода от 2013 г. до 2015 г. вкл., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
осъдителния иск на П.Й.П., с ЕГН **********,***,
срещу Ц.К.Б., с ЕГН **********,***, за плащане на сумата от 98, 73 лева,
представляваща мораторна лихва върху 1/8 част от получените от ответницата ренти
за нива с площ от *** дка, съставляваща имот № ***, за периода от 2013 г. до
2015 г. вкл.
ОБЕЗСИЛВА
Решение № 96 от 18.07.2019 г. по гр. дело № 172/2003 г. на Районен съд К.,
поправено с Решение № 25 от 12.03.2020 г., в частта, с която първоинстанционният
съд е отхвърлил иска на П.Й.П., с ЕГН **********,***, срещу Ц.К.Б., с ЕГН **********,***,
за заплащане на разликата над 1139, 54 до претендираните 1788, 44 лева, представляваща
получена рента за нива с площ от *** дка, съставляваща имот № ***, в землището
на гр. Ш., равна на стойността на 1/8 ид. ч. от добивите, получени от ползване
на имота за периода от 2004 г. до 2010 г., както и в частта, с която е
отхвърлил иска на П.П. срещу Ц.Б. за заплащане на разликата над 98, 73 лева до 818,
64 лева, представляваща мораторна лихва върху получените ренти за периода от
2004 г. до 2013 г. вкл., поради направен пред въззивната инстанция отказ от исковете,
и ПРЕКРАТЯВА производството в тази
част.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 96 от 18.07.2019 г. по гр. дело № 172/2003 г. на Районен съд К.,
поправено с Решение № 25 от 12.03.2020 г., в частта, с която първоинстанционният
съд е осъдил Е.К.П., с ЕГН **********,***, да заплати на П.Й.П., с ЕГН **********,***,
сумата от 1140, 84 лева, представляваща получената рента за нива с площ от ***
дка, съставляваща имот № ***, в землището на гр. Ш., равна на стойността на 1/8
ид. ч. от добивите, получени от ползване имота за периода от 2011 г. до 2015 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска –
09.06.2016 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ
Решение № 96 от 18.07.2019 г. по гр. дело № 172/2003 г. на Районен съд К.,
поправено с Решение № 25 от 12.03.2020 г., в частта, с която първоинстанционният
съд е осъдил Е.К.П., с ЕГН **********,***, да заплати на П.Й.П., с ЕГН **********,***,
сумата от 98, 83 лева, представляваща мораторна лихва върху получените от
ответницата ренти за периода от 2013 г. до 2015 г. вкл., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
осъдителния иск на П.Й.П., с ЕГН **********,***, срещу Е.К.П., с ЕГН **********,***,
за плащане на сумата от 98, 83 лева, представляваща мораторна лихва върху 1/8
част от получените от ответницата ренти за нива с площ от *** дка, съставляваща
имот № ***, в землището на гр. Ш., за периода от 2013 г. до 2015 г. вкл.
ОБЕЗСИЛВА
Решение № 96 от 18.07.2019 г. по гр. дело № 172/2003 г. на Районен съд К.,
поправено с Решение № 25 от 12.03.2020 г., в частта, с която е отхвърлил иска
на П.Й.П., с ЕГН **********,***, срещу Е.К.П., с ЕГН **********,***, за
заплащане на разликата над 1140, 84 до претендираните 1790, 48 лева,
представляваща получена рента за нива с площ от *** дка, съставляваща имот № ***,
в землището на гр. Ш., равна на стойността на 1/8 ид. ч. от добивите, получени
от ползване на имота за периода от 2004 г. до 2010 г., както и в частта, с
която е отхвърлил иска на П.П. срещу Е.П. за заплащане на разликата над 98, 83
лева до 819, 68 лева, представляваща мораторна лихва върху получените ренти за
периода от 2004 г. до 2013 г. вкл., поради направен пред въззивната инстанция
отказ от исковете, и ПРЕКРАТЯВА
производството в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 96 от 18.07.2019 г. по гр. дело № 172/2003 г. на Районен съд К., поправено
с Решение № 25 от 12.03.2020 г., в частта, с която първоинстанционният съд е
осъдил М.П.П. с ЕГН ********** ***, да заплати на П.Й.П., с ЕГН **********,***,
сумата от 1133, 91 лева, представляваща получената рента за нива с площ от ***
дка, съставляваща имот № ***, в землището на гр. Ш., равна на стойността на 1/8
ид. ч. от добивите, получени от ползване имота за периода от 2011 г. до 2015
г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска –
09.06.2016 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ
Решение № 96 от 18.07.2019 г. по гр. дело № 172/2003 г. на Районен съд К.,
поправено с Решение № 25 от 12.03.2020 г., в частта, с която първоинстанционният
съд е осъдил М.П.П. с ЕГН ********** ***, да заплати на П.Й.П., с ЕГН **********,***,
сумата от 98, 24 лева, представляваща мораторна лихва върху получените от
ответницата ренти за периода от 2013 г. до 2015 г. вкл., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
осъдителния иск на П.Й.П., с ЕГН **********,***, срещу М.П.П. с ЕГН ********** ***,
за плащане на сумата от 98, 24 лева, представляваща мораторна лихва върху 1/8
част от получените от ответницата ренти за нива с площ от *** дка, съставляваща
имот № ***, в землището на гр. Ш., за периода от 2013 г. до 2015 г. вкл.
ОБЕЗСИЛВА
Решение № 96 от 18.07.2019 г. по гр. дело № 172/2003 г. на Районен съд К.,
поправено с Решение № 25 от 12.03.2020 г., в частта, с която първоинстанционният
съд е отхвърлил иска на П.Й.П., с ЕГН **********,***, срещу М.П.П. с ЕГН **********
***, за заплащане на разликата над 1133, 91 до претендираните 1779, 61 лева,
представляваща получена рента за нива с площ от *** дка, съставляваща имот № ***,
в землището на гр. Ш., равна на стойността на 1/8 ид. ч. от добивите, получени
от ползване на имота за периода от 2004 г. до 2010 г., както и в частта, с
която е отхвърлил иска на П.П. срещу М.П. за заплащане на разликата над 98, 24
лева до 814, 50 лева, представляваща мораторна лихва върху получените ренти за
периода от 2004 г. до 2013 г. вкл., поради направен пред въззивната инстанция
отказ от исковете, и ПРЕКРАТЯВА производството
в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 96 от 18.07.2019 г. по гр. дело № 172/2003 г. на Районен съд К.,
поправено с Решение № 25 от 12.03.2020 г., в частта, с която първоинстанционният
съд е осъдил П.С.Б., с ЕГН **********,***, да заплати на П.Й.П., с ЕГН **********,***,
сумата от 2268, 46 лева, представляваща получената рента за нива с площ от ***
дка, съставляваща имот № ***, в землището на гр. Ш., равна на стойността на 1/8
ид. ч. от добивите, получени от ползване имота за периода от 2011 г. до 2015
г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска –
09.06.2016 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОБЕЗСИЛВА
Решение № 96 от 18.07.2019 г. по гр. дело № 172/2003 г. на Районен съд К.,
поправено с Решение № 25 от 12.03.2020 г., в частта, с която първоинстанционният
съд е отхвърлил иска на П.Й.П., с ЕГН **********,***, срещу П.С.Б., с ЕГН **********,***,
за заплащане на разликата над 2268, 46 до претендираните 3560, 21 лева,
представляваща получена рента за нива с площ от *** дка, съставляваща имот № ***,
в землището на гр. Ш., равна на стойността на 1/8 ид. ч. от добивите, получени
от ползване на имота за периода от 2004 г. до 2010 г., както и в частта, с
която е отхвърлил иска на П.П. срещу П.Б. за заплащане на разликата над 198, 54
лева до 1629, 87 лева, представляваща мораторна лихва върху получените ренти за
периода от 2004 г. до 2013 г. вкл., поради направен пред въззивната инстанция
отказ от исковете, и ПРЕКРАТЯВА производството
в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 96 от 18.07.2019 г. по гр. дело № 172/2003 г. на Районен съд К.,
поправено с Решение № 25 от 12.03.2020 г., в частта, с която първоинстанционният
съд е осъдил П.П.П., с ЕГН **********,***, да заплати на П.Й.П., с ЕГН **********,***,
сумата от 1133, 86 лева, представляваща получената рента за нива с площ от ***
дка, съставляваща имот № ***, в землището на гр. Ш., равна на стойността на 1/8
ид. ч. от добивите, получени от ползване имота за периода от 2011 г. до 2015
г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска –
09.06.2016 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ
Решение № 96 от 18.07.2019 г. по гр. дело № 172/2003 г. на Районен съд К.,
поправено с Решение № 25 от 12.03.2020 г., в частта, с която първоинстанционният
съд е осъдил П.П.П. с ЕГН ********** ***, да заплати на П.Й.П., с ЕГН **********,***,
сумата от 98, 24 лева, представляваща мораторна лихва върху получените от ответника
ренти за периода от 2013 г. до 2015 г. вкл., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
осъдителния иск на П.Й.П., с ЕГН **********,***, срещу П.П.П. с ЕГН ********** ***,
за плащане на сумата от 98, 24 лева, представляваща мораторна лихва върху 1/8
част от получените от ответницата ренти за нива с площ от *** дка, съставляваща
имот № ***, в землището на гр. Ш., за периода от 2013 г. до 2015 г. вкл.
ОБЕЗСИЛВА
Решение № 96 от 18.07.2019 г. по гр. дело № 172/2003 г. на Районен съд К.,
поправено с Решение № 25 от 12.03.2020 г., в частта, с която
първоинстанционният съд е отхвърлил иска на П.Й.П., с ЕГН **********,***, срещу
П.П.П. с ЕГН ********** ***, за заплащане на разликата над 1133, 86 до
претендираните 1779, 54 лева, представляваща получена рента за нива с площ от ***
дка, съставляваща имот № ***, в землището на гр. Ш., равна на стойността на 1/8
ид. ч. от добивите, получени от ползване на имота за периода от 2004 г. до 2010
г., както и в частта, с която е отхвърлил иска на П.П. срещу П.П. за заплащане
на разликата над 98, 24 лева до 814, 46 лева, представляваща мораторна лихва
върху получените ренти за периода от 2004 г. до 2013 г. вкл., поради направен
пред въззивната инстанция отказ от исковете, и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 96 от 18.07.2019 г. по гр. дело № 172/2003 г. на Районен съд К.,
поправено с Решение № 25 от 12.03.2020 г., в частта, с която първоинстанционният
съд е осъдил Ц.К.Б., с ЕГН **********,***, да заплати на М.П.С., с ЕГН **********,***,
сумата от 1139, 54 лева, представляваща получената рента за нива с площ от ***
дка, съставляваща имот № ***, в землището на гр. Ш., равна на стойността на 1/8
ид. ч. от добивите, получени от ползване на имота за периода от 2011 г. до 2015
г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска –
09.06.2016 г., до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 96 от 18.07.2019 г. по гр. дело № 172/2003 г. на Районен съд К.,
поправено с Решение № 25 от 12.03.2020 г., в частта, с която първоинстанционният
съд е осъдил Е.К.П., с ЕГН **********,***, да заплати на М.П.С., с ЕГН **********,***,
сумата от 1140, 84 лева, представляваща получената рента за нива с площ от ***
дка, съставляваща имот № ***, в землището на гр. Ш., равна на стойността на 1/8
ид. ч. от добивите, получени от ползване имота за периода от 2011 г. до 2015
г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска –
09.06.2016 г., до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 96 от 18.07.2019 г. по гр. дело № 172/2003 г. на Районен съд К.,
поправено с Решение № 25 от 12.03.2020 г., в частта, с която първоинстанционният
съд е осъдил М.П.П. с ЕГН ********** ***, да заплати на М.П.С., с ЕГН **********,***,
сумата от 1133, 91 лева, представляваща получената рента за нива с площ от ***
дка, съставляваща имот № ***, в землището на гр. Ш., равна на стойността на 1/8
ид. ч. от добивите, получени от ползване имота за периода от 2011 г. до 2015
г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска –
09.06.2016 г., до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 96 от 18.07.2019 г. по гр. дело № 172/2003 г. на Районен съд К.,
поправено с Решение № 25 от 12.03.2020 г., в частта, с която първоинстанционният
съд е осъдил П.П.П., с ЕГН **********,***, да заплати на М.П.С., с ЕГН **********,***,
сумата от 1133, 86 лева, представляваща получената рента за нива с площ от ***
дка, съставляваща имот № ***, в землището на гр. Ш., равна на стойността на 1/8
ид. ч. от добивите, получени от ползване имота за периода от 2011 г. до 2015
г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска –
09.06.2016 г., до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 96 от 18.07.2019 г. по гр. дело № 172/2003 г. на Районен съд К., поправено с
Решение № 25 от 12.03.2020 г., в частта, с която първоинстанционният съд е
осъдил П.С.Б., с ЕГН **********,***, да заплати на М.П.С., с ЕГН **********,***,
сумата от 2268, 46 лева, представляваща получената рента за нива с площ от ***
дка, съставляваща имот № ***, в землището на гр. Ш., равна на стойността на 1/8
ид. ч. от добивите, получени от ползване имота за периода от 2011 г. до 2015
г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска –
09.06.2016 г., до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 96 от 18.07.2019 г. по гр. дело № 172/2003 г. на Районен съд К.,
поправено с Решение № 25 от 12.03.2020 г., в частта, с която П.С.Б., с ЕГН **********,***,
Е.К.П., с ЕГН **********,***, Ц.К.Б., с ЕГН **********,***, М.П.П., с ЕГН **********
***, са осъдени да доплатят по сметка на Районен съд К., сумата от 100, 00
лева, държавна такса по иска с правно основание чл. 12, ал. 2 от ЗН.
ОТМЕНЯ
Решение № 96 от 18.07.2019 г. по гр. дело № 172/2003 г. на Районен съд К.,
поправено с Решение № 25 от 12.03.2020 г., в частта, с която П.Й.П., с ЕГН **********,***,
е осъден да доплати по сметка на Районен съд К. сумата от 5 306, 88 лева,
държавна такса по предявените искове по чл. 30, ал. 3 от ЗС и по чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА П.Й.П., с ЕГН **********,***, да заплати на П.С.Б., с ЕГН **********,***,
сумата от 37, 17 лева, представляваща държавна такса за въззивно обжалване по
в.гр.д № 987/2020 г.
ОСЪЖДА
П.Й.П., с ЕГН **********,***, да заплати на Е.К.П., с ЕГН **********,***, Ц.К.Б.,
с ЕГН **********,***, М.П.П., с ЕГН **********,*** и П.П.П., с ЕГН **********,***,
сумата от 100, 00 лева, представляваща държавна такса за въззивно обжалване по
в.гр.д № 987/2020 г.
ОСЪЖДА
П.С.Б., с ЕГН **********,***, Е.К.П., с ЕГН **********,***, Ц.К.Б., с ЕГН **********,***,
М.П.П., с ЕГН **********,*** и П.П.П., с ЕГН **********,***, да заплатят на П.Й.П.,
с ЕГН **********,***, сумата от 294, 36 лева, представляваща държавна такса и
адвокатско възнаграждение, направени по в.гр.д № 987/2020 г.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.