РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. Попово, 03.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Маринела Г. С.
при участието на секретаря Илияна Д. Белчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. С. Гражданско дело №
20243520100031 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правна квалификация – чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК. Предявен е и
насрещен иск с правна квалификация - чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.203 от Закона за
водите, вр. с чл.8 и чл.43, ал.2, т.1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, изд. от Министъра на регионалното развитие и благоустройството .
Ищецът по първоначалния отрицателен установителен иск - Д. Д. К. от гр.П.,
действащ чрез мл.адв.Д.К. от ВТАК твърди в исковата молба, че от 01.01.2019г. ответника
започнал да предоставя услугите на потребителите на територията на община П. , в т.ч. и на
него.
На 23.07.2019 от страна на ответника демонтирали собствения му водомер Акуариус
С, за периодична проверка, след което го присвоили. С демонтажа на своения от страна на
дружеството водомер монтирали негодно за измерване средство: тип: ВКЕСВ 5 МСБ;
наименование: Водомер крилчат, едноструен за студена вода до 40°С с мокър стрелкови
брояч; производител: Б. АД, П. и индивидуален № 062175
Ищецът твърди, че по този водомер била издадена фактура №**********/02.08.2023
г., за периода от 13.06.2023г. до 28.07.2023г., на стойност 314.02 лв.
Така поставеното средство било произведено толкова отдавна, че било морално,
технически и законово остаряло. Същия от 19.01.2012г. бил загубил качеството си на годно
за измерване средство. Същият бил монтиран над 7 години, след като този тип водомери
били загубили статуса си на одобрен тип за измерване. Удостоверението за него било
загубило валидност, и не бил подновяване, тъй като този тип водомери не покривали
изискванията на Наредбата по чл. 28 ЗИ.
Освен това не били спазени изискванията за обозначаване на клас на точност, знак за
одобрен тип, номер на сертифициращия орган, номер на сертификата.
Ищецът счита още, че това невалидно средство, неспособно да измерва точно било
1
използвано, за да бъде издадена оспорената от него фактура, като недоказани били
отчетените 66 куб.м.
Във връзка с изложените доводи, моли съда да признае за установено, че не дължи на
ответника сума в размер на 314.02лв., начислена по фактура № **********/02.08.2023г., за
периода 13.06.2023г.-28.07.2023г. Претендират се разноски.
Ищецът по насрещния осъдителен иск „******” ООД, гр. Т. чрез гл.ю.к. Р. М. твърди,
че ищеца по първоначалния иск не бил изпълнил свои задължения към “******” ООД гр.Т.,
за заплащане на сумата от 314.02лв., представляваща неизпълнено задължение за заплащане
на ползвани водоснабдителни и канализационни услуги за доставена, отведена и пречистена
вода. Размера на паричното вземане представлявала дължими суми по издадена фактура №
**********/02.08.2023г., за отчетения период, за който била доставена питейна вода от
13.06.2023г. до 28.07.2023г. Паричното вземане било за имот, находящ се в гр. П., ул. „****“
**, чийто титуляр бил Д. Д. К. с абонатен-партиден № ****.
Твърди се, че вземането по издадена фактура № **********/02.08.2023г., била
станало изискуемо на 02.09.2023г., на осн.чл.33 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от „ВиК“ - гр.Т., съгласно който заплащането на дължимите суми за
ползваните ВиК услуги бил в 30 - дневен срок след датата на фактуриране.
Вземането произтичало от сключен договор под общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите между “******” ООД, гр.Т., в качеството на В и К оператор и
длъжника, като потребител, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
Във връзка с изложените доводи ищецът по насрещния иск, моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата 314.02лв., представляваща неизпълнени задължение за
заплащане на ползвани водоснабдителни и канализационни услуги за доставена, отведена и
пречистена вода, което вземане е начислено по фактура № **********/02.08.2023г., за
отчетния период 13.06.2023г.-28.07.2023г., за имот находящ се в гр.П., ул.“****“ №**, с
титуляр Д. К., абонатен-партиден № ******.
Ответникът по предявения пъровоначален иск - „******” ООД, гр. Т., е депозирала
писмен отговор чрез гл.ю.к. Р. М., в едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК, с който
оспорва иска като неоснователен.
Оспорва описаните в ИМ обстоятелства, като счита, че същите не отговаряли на
действителното положение между страните
Твърди на първо място, че бил монтиран годен за употреба водомер - метрологично
проверен от оправомощена за проверка на водомери фирма.
На следващо място възразява срещу твърдението, че процесния водомер бил
морално, технически и законово остарял, както и че бил загубил качеството си на
измервателно средство и не покривал нормативни изисквания.
Възразява и срещу твърдението на ищеца, че били присвоили водомер Акуариус С,
тъй като същия не е бил негова собственост.
Твърди, че на 24.01.2013г., представител на „****" ЕООД - гр. Р. предоставил на
потребителя оборотен водомер Акуариус №016004, който бил собственост на дружеството, а
не на ищеца. На 23.07.2019г. представител на „***” ООД Т. демонтирал този същия водомер
Акуариус №016004, и монтирал редове, тариран, пломбиран водомер - Б. с № 062175.
Оспорват се и твърденията на ищеца, че процесния водомер бил загубил качествата
на измервателно средство, като счита, че същите са неоснователни, позовавайки се на
разпоредби на Закона за измерванията.
2
Излага твърдения, че на 23.07.2019г., бил демонтиран водомер Акуариус поради
изтекла метрологична проверка. Периодичността на проверките се определяла със заповед
на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, съгласно
която водомера подлежал на периодична проверка и метрологичен контрол на 5 години. На
тази дата - 23.07.2019г. бил монтиран метрологично годен водомер Б. №062175, с пломба на
входящия холендър № 0035910, с извършена метрологична проверка от ЕТ „******"
оправомощена за проверка на водомери със заповед на Председателя на ДАМТН. Твърди се
още, че водомера бил проверен метрологично на 10.06.2019г., бил маркиран със знак за
извършена проверка, както и че отговарял на изискванията за измерване и бил годен за
употреба.
Излагат се твърдения и за това, че по молба на ищеца годността на водомера и
правилното му отчитане било констатирано, и след извършена проверка от служители на
дружеството през 2023г. На следващо място по сигнал в Държавна агенция за метрологичен
и технически надзор годността на водомера и правилното му отчитане било констатирано, и
след извършена надзорна проверка от екип на РО МН СИБ.
Предвид изложеното ответната страна счита, че бил монтиран годен за употреба
водомер - метрологично проверен от оправомощена за проверка на водомери фирма, че
водомера правилно отчитал, както и били дължими фактурираните суми.
Ответникът по предявения насрещен иск - Д. Д. К. от гр.П., действащ чрез мл.адв.Д.К.
от ВТАК, в едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК е депозирал отговор, с който
оспорва иска като неоснователен по изложени от него съображения в исковата му молба, а
именно, че монтираният водомер бил негодно измервателно средство, не бил преминал
проверка и предвид характеристиките му било невъзможно да премине успешно
метрологична проверка. Твърди, че същият не е бил в употреба към 10.06.2019г.
Оспорва представения КП №98/07.03.2024г., като счита, че същия доказвал, че
управителят на дружеството твърдял, че жена му била проверила процесния водомер.
Твърди се още, че Български институт по метрология имал утвърдена Методика за
проверка,на водомери за студена вода от одобрен тип, в която било предвидено резултатите
от проверката да бъдели вписани в протокол по образец, какъвто протокол по делото нямало
приложен. А процесният водомер не би могъл да премине още първата от трите части на
проверката - административното изследване.
Не оспорва, че между страните нямало сключен индивидуален договор. А ОУ не били
подписани от него, така както изисквал ЗЗП. Тези ОУ не били приемани от него, нито
подписани, поради което счита, че претендираното от ищеца право не било възниквало, и
претенцията му се явявала неоснователна.
Твърди още, че в случая не била изпълнена хипотезата на чл. 32, ал. 4 от Наредба №
4/14.09.2004г., тъй като процесния водомер не разполагал с устройство за безжично отчитане
по електронен път (дистанционен водомер), нито пък самоотчитане (чрез интернет
платформа). Отчитането ставало на място във шахтата на водопроводното отклонение.
Твърди, че липсата на подписа на потребителя в предоставения от ищеца карнет отлагала
изискуемостта на евентуално вземане, респ. фактурирането му.
Във връзка с изложените доводи,счита претенцията на ищеца за неоснователноа и
като такава моли съда да я отхвърли. Претендира разноски по насрещния иск.
В с.з. ищецът по първоначалния иск и ответника по насрещния, редовно призован се
явява лично, и чрез упълномощен представител-мл.адв.Д.К. от ВТАК, който по същество
пледира за уважаване на предявения от него иск и отхвърляне на насрещния иск.
В с.з. ответникът по първоначалния иск и ищец по насрещния иск, редовно призован,
се явява упълномощен представител- гл.ю.к. Р. М., която по същество пледира за отхвърляне
3
на първоначалния иск, и уважаване на предявения от тях насрещен иск.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
По делото не се спори, че Д. Д. К. е титуляр на открита абонатен-партиден № ****, за
водоснабден имот, находящ се в гр.П., на ул.”**** №**. Не се спори и за това, че от 2019г.
доставчик на ВиК услуги за територията на Община П., е „******“ООД гр.Т., а преди това
доставчик е бил „****“ ЕООД гр.Р.
От приложения по делото протокол №70/24.01.2013г. и двустранен протокол №133300
от 25.01.2013г., се установява, че водомера, монтиран в имота в гр.П., ул.“****“ №**, е бил
сменен с водомер - тип Акуариус 5, фабр.№016024
Впоследствие от приложения по делото двустранен протокол №067648 от
23.07.2019г., се установява, че представители на „ВиК“ ООД гр.Т., в присъствието на
титуляра Д. К., на адрес в гр.П., ул.“****“ №**, са демонтирали водомер №016024, тип
Акуариус 5, и монтирали на адреса редовен, тариран, пломбиран водомер Б., №062175.
От приложената по делото фактура № **********/02.08.2023г., се установява, че за
отчетен период 13.06.2023г. – 28.07.2023г., за абонатен № 1258120, са отчетени 66 куб.м.,
като стойността за предоставените услуги - вода, канал и пречистване е в размер на
314.82лв., с вкл.ДДС. Същото се установява и от приложената справка за консумация, за
абонат № 1258120, отнасяща се за отчетен период 23.10.2019г. до 19.01.2024г.
По делото е приложен и констативен протокол от 17.08.2023 г. за показание на
водомера на абонатен № 1258120, подписан, както от представител на „***“ ООД – Т., така
и от потребителя-Д.К., от който се установява, че показанията на водомера №062175, пломба
на вх.холендър 0035910 са 463 куб.м.
Поради несъгласие с отчетените показатели и издадената фактура от 02.08.2023г.,
ищецът депозирал молба до „***“ ООД – Т., вх.№389/10.08.2023г., с искане за предприемане
на действия от страна на дружеството, за подмяна на водомера, проверка на същия и
сторниране на издадената фактура.
В отговор на молбата, дружеството изпратило писмо до Д.К., изх.№ 389/24.08.2023г.,
с което го уведомили, че водомера бил сменен, заради изтекла метрологична проверка; че
същия правилно отчитал, както и че нямало основание издадената фактура да бъдела
сторнирана
В подкрепа на така изложеното, от страна на дружеството по делото са приложени и
приети констативен протокол № 98/07.03.2024г., съставен от „***л“ ООД – П., относно
метрологична годност на водомер, Заповед № А-616/11.09.2018г. на председателя на
ДАМТН, както и копие от протокол за проверка № 151/2019 г. – стр. 5 от 8, номер по ред в
таблицата – 13 на ЕТ „****“ гр.П.
Не се спори, а и от приложеното ел.писмо (л.38 от делото) и отговор приложен на
л.144 от делото, се установява, че по сигнал от Д.К. до ДАМТН, на 30.01.2024г., е извършена
извънредна надзорна проверка в обект - водопроводно отклонение с водомерен възел в
шахта, в двор на къща, намиращ се в гр.П., ул.“****“ №**, за спазване на задълженията на
„***“ ООД – Т. по чл.44 от ЗИ. От приложения отговор и фиш от надзорна проверка
(приложен на л.151 от делото) се установява, че при проверката било установено, че на
обекта, за клиент с абонатен номер № 1258120,бил монтиран водомер крилчат, едноструен
за студена вода до 40 °C, с мокър стрелкови брояч, тип ВКЕСВ 5 МСБ, произведен от „****"
АД, П., идентификационен № 062175, със съотв.метрологични характеристики. Водомерът
бил вписан под № 1950 в Регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване, в който е посочен срока на валидност на издадено удостоверение до 18.01.2012г,
който отговарял съгласно чл. 30, ал. 5 от ЗИ. Установено било, че водомерът бил технически
4
изправен, и се използвал по предназначение. Същия бил преминал изискуемата последваща
проверка за средство за измерване в употреба, със срок на валидност до края на месец
декември 2024г. Наличен бил метрологичен знак, удостоверяващ извършения контрол -
оловна пломба, поставена на определеното място, чиято функция била да ограничи достъпа
до регулиращото му устройство, с цел предпазване от евентуална намеса и манипулация.
Крайното заключение е че при извършената надзорна проверка не били констатирани
нарушения на ЗИ.
Не се спори, а и от приложения двустранен протокол №093803/18.04.2024г., се
установява, че водомер Б., №062175 е демонтиран, поради теч от гривната, и в имота на К. е
монтиран нов водомер
От приложеното писмо и КП от метрологична експертиза № 016-09/08.07.2024г., се
установява, че водомер Б., №062175 е изпратен за проверка от ГД „***“, РО-В. към БИМ,
при която проверка се установило, че водомера е негоден и технически неизправен, защото
има теч между гривната и стъклото на същия и по тази причина не може да бъде проверен
правилно ли отчита употребеното количество вода. От този протокол се установява, че
водомера съответства с протокола от демонтаж от 18.04.2024г., като показанията са същите.
Установено е отсъствие на механични дефекти на корпуса на водомера. Има необходимите
означения на табелата на водомера, както и има знак от метрологична проверка и пломби
против неправомерен достъп до вътрешната конструкция на водомера. Техническото
състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп било добро.
По делото бе разпитан и свидетел - служител на *** дружеството. От показанията на
св.И., се установява, че тя лично е посещавала адреса, на ул. “****“ № 27 четири пъти.
Първия път било през м. август 2023г., по повод постъпила молба от г-н К. до управителя на
дружеството, за което бил съставен констативен протокол, в който били отчетени
показанията на водомера. Следващото посещение било малко след това, като целта на това
посещение било да се разясни как точно се извършва проверката, както и че ВиК – Т. няма
съмнение относно точността на водомера, и според тях той е изряден и отчита правилно
показанието. Третото посещение било през месец януари 2024г., по повод проверката от
ДАМТН. И четвъртото посещение било през м. април 2024г., по повод сигнал от
инкасатора, който минавал ежемесечно и отчитал показанията на водомера, тъй като имало
проблеми свързани с теч от гривната на водомера. В тази връзка свидетелката, заедно с
двамата техници посетили имота, като стария водомер бил демонтиран, и на негово място
бил монтиран нов оборотен водомер. От показанията на свидетелката се установява, че
демонтираният водомер бил запечатан от нея, пред г-н К., в картонена кутия, върху която на
бял празен лист изписала трите си имена и длъжност, след което се подписала. Същото
сторил и К.. След което написали датата, на която запечатали водомера, и листа бил залепен
върху картонената кутия с тиксо, а самата кутия била запечатана с няколко пломби, като
номерата били записани от К.. При демонтажа на този водомер, единствено се късала
пломбата на входящия холендър, която нямала нищо общо с водомера. Пломбирал се
холендъра, за да се гарантира, че този водомер не можел да се сваля и монтира отново. А
метрологичната пломба на самия водомер си била на място.
По делото са приети и приложени Общи условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор на „******“ ООД гр.Т., Решение № ОУ-09/11.08.2014г. на
ДКЕВР; публикация в. „Новинар“ бр. 196/21.08.2014г. и в „Знаме“ бр.33/29.08.2014г.;
извлечение от карнет/електронен фактура: **********/02.08.2023г., Методика за проверка
на водомери за студена вода от одобрен тип № МП-13-01/2015г. и удостоверение от
19.01.1996г. за одобряване на тип – „водомер крилчат едноструен за вода до 40 градуса С, с
мокър брояч тип ВКЕСВ 5 МСБ“ на Комитет по стандартизация и метрология на
Национален център по метрология.
При така установените факти, съда направи следните правни изводи:
5
Предмет на предявения отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК е
недължимостта на претендираното от ответника вземане за сумата 314.02лв., начислена по
фактура № **********/02.08.2023г., за периода 13.06.2023г.-28.07.2023г. В производството
по така предявения иск, в съответствие с правилото за разпределение на доказателствената
тежест, ответникът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
основанието и размера на вземането си, т. е. фактите, от които то произтича, а ищецът -
възраженията си срещу това вземане.
Тъй като вземането на ответника се основава на твърдение за възникнало в негова
полза право на основание договорна връзка между страните за предоставяне на ВиК услуги,
съдът следва да прецени налице ли са предпоставките за упражняването на това право, респ.
дали същото е възникнал, а именно наличие на валидно облигационно отношение; че е
предоставил на ищеца, в качеството му на потребител, за визираният период В и К услуги-
вида и размера им; че представените В и К услуги са отчетени от годно средството за
техническо измерване.
Предмет пък на осъдителният иск е за сумата 314.02лв., представляваща неизпълнени
задължение за заплащане на ползвани водоснабдителни и канализационни услуги за
доставена, отведена и пречистена вода, което вземане е начислено по фактура №
**********/02.08.2023г., за отчетния период 13.06.2023г.-28.07.2023г., за имот находящ се в
гр.П., ул.“****“ №**, с титуляр Д. К., абонатен-партиден № ***/120. И при този иск подлежи
на установяване от ищеца, отново при пълно и главно доказване наличие на валидно
облигационно правоотношение с ответника за доставка на В и К услуги; че ищецът е
изправна страна, и е предоставил на ответника за визираният период В и К услуги-вида и
размера им; че вземането е изискуемо, а ответника следва да докаже че е заплатил
ползваните от него В и К услуги за визирания период.
Във връзка с изложеното дотук, съдът намира, че предявеният отрицателен
установителен иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли, а предявения
осъдителен иск е основателен и като такъв следва да се уважи по следните съображения,
отнасящи си и до двата иска:
Първият и основен въпрос по делото е дали страните са обвързани от валидна
облигационна връзка-договор, т.е. дали Д. К. е потребител на *** услуги.
Правоотношенията между страните по делото се регулират от Закона за водите,
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), Наредба
№ 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи и Общи условия за предоставяне на ***
услуги на потребителите, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014г., доколкото
същите не са сключвали индивидуален договор за предоставяне на *** услуги, за което
обстоятелство няма спор. А такъв не е и задължително да бъде сключван. Съгласно чл. 8 от
посочената Наредба потребителите сключват договори при общи условия със съответното
водоснабдително дружество. По преценка на оператора присъединяването към
водоснабдителните и канализационните системи на потребителите по чл. 3, ал. 2, т. 2 (за
стопански и обществени нужди) може да се извършва при условия, различни от общите
условия, въз основа на договор за предоставяне на услугите ВиК. Такъв обаче не е
настоящият случай, доколкото водата се предоставя за питейни нужди т.е. не е необходимо
да се сключва индивидуален договор.
Съгласно чл.6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ, КЕВР одобрява общите условия на договорите за
предоставяне на ВиК услугите на потребителите. *** операторите публикуват одобрените
от комисията общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един
централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването
им - чл.11, ал.7 от ЗРВКУ. В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния ВиК оператор
6
заявление, в което да предложат различни условия.
Или от изложеното дотук се налага извода, че Общите условия за предоставяне на
*** услуги на потребителите влизат в сила за потребителите без изричното им писмено
приемане, и обвързват страните. В този смисъл възражението на г-н К., че не е подписал
изрично ОУ, приложени по делото се явява неоснователно. Що се отнася до разпоредбата на
чл.147а от ЗЗП, съдът намира, че в конкретния случай е неприложима, тъй като за
приемането на ОУ за предоставяне на ВиК услуги има специален ред, уреден в специален
закон – ЗРВКУ, който дерогира общия ЗЗП.
Предвид изложеното в конкретния случай съдът приема, че представените Общите
условия за предоставяне на *** услуги на потребителите на *** ООД - гр. Т., одобрени от
ДКЕВР и публично обявени в пресата и на сайта на дружеството, действали за процесния
период, се явяват сключен договор между *** оператора и титуляра на партидата.
Както посочи и по-горе съдът при наличието на Общи условия, *** операторите
сключват индивидуални договори само в случай, че има договорени условия различни от
тези в Общите условия ( чл. 8, ал. 2 от посочената Наредба № 4). И в чл. 8, ал.4 от Наредба
№ 4 е посочено, че "в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите имат право да представят пред съответния оператор заявление, в което да
предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от оператора
различни условия се отразяват в писмени споразумения. " По делото не бяха събрани
доказателства за предложени и приети условия, различни от одобрените Общи условия,
поради което Общите условия обвързват К. и без приемането им, и представляват сключен
договор между страните по делото.
Нещо повече, по делото не се спори, че К. е абонат на ответното дружество, както и
че има открита партида в ВиК дружеството под №1258120. Това се установява, както от
приложения двустранен протокол от 23.07.2019г., от констативния протокол от 17.08.2023г.,
така и от депозираната от него молба до ВиК дружеството на 10.08.23г., в която той самия
посочва своя аб.№. Това се установява и от писмото от ДАМТН, по повод неговия сигнал и
извършената проверка на място на 30.01.2024г.
Съдът приема, че с откриването на партида между експлоатационното предприятие и
абоната възникват договорни отношения, по силата на които "***" ЕООД се задължава да
доставя питейна вода и да отвежда и пречиства отпадъчната такава до и от имота на
абоната, а той се задължава да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през
месеца. В подкрепа на извода на съда за наличие на договорни отношения между страните е
и приложената справка за консумация от която се установява, че К. от м.декември 2019г. до
м.януари 2024г. е заплащал предоставените му ВиК услуги, като единствено неплатена е
процесната фактура.
Всичко това следва да се тълкува и като извънсъдебно изявление (признание) на
неизгоден за страната факт , а именно че е титуляр на аб. № 12581120, за имот находящ се в
гр.П., ул.“****“ №**, в този см. и потребител на ВиК услуги, съгласно §1, ал.1, т.2, б.“а“ от
ДРЗРВКУ. Съдебната практика е категорична, че изявлението на страната по делото, което
съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има характер на признание
и се явява важно доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на
фактическите твърдения на двете спорещи страни това е указание за тяхната истинност.
Затова и признанието има доказателствено значение, и се преценява от съда, с оглед на
всички обстоятелства по делото - чл. 175 ГПК. В този см. В този см. Решение №
108/25.06.2020г. по гр. д. № 1538/2019г. на ВКС, IV г.о., Решение № 84/23.05.2018г. по гр. д.
№ 3361/2017г. на ВКС, III г.о., Решение № 235/04.07.2011г. по гр.д. № 513/2010г. на ВКС, IV
г.о., Решение № 98/21.03.2011г. по гр. д. № 952/2010г. на ВКС и др.
Предвид изложеното след като по делото не са представени доказателства за това г-н
7
К. да е възразил срещу Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
*** оператор "******" ООД, гр. Т., одобрени с Решение № 0У-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР, в
срока по чл. 8, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. (чл. 8, ал. 4, изр. 3 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г.), то те го обвързват и без приемането им, и представляват сключен между него
и водоснабдителното дружество договор за предоставянето на ВиК услуги до процесния
водоснабден имот (чл. 8, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г.).
Втория спорен момент е относно годността на средството за измерване-водомер.
По делото не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че от
23.07.2019г. до 18.04.2024г., в имота, находящ се в гр.П., ул.“****“ №**, аб.№****,
отчитането на потребеното количество вода се осъществявало чрез средство за измерване -
водомер Б., №062175.
Контролът на средствата за измерване е уреден в Закона за измерванията (ЗИ)
Съгласно чл.28 от ЗИ, МС с наредба определя изискванията към средствата за измерване и
тяхното използване по предназначение, реда и методите за извършване на контрол и
знаците, които удостоверяват резултатите от него. В случая това е приетата с ПМС №
239/24.10.2003г., обн., ДВ, бр. 98 от 07.11.2003г.- Наредба за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол (НСИПМК).
Съгласно този закон и подзаконов нормативен акт контрола се извършва чрез
одобряване на типа на средството за измерване на етапа на производство или внос,
първоначална проверка и последваща проверка, които се извършват от Българския институт
по метрология (БИМ), или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция
за метрологичен и технически надзор (ДАМТН)- чл. 38 от ЗИ. Председателят на БИМ
одобрява типа на средството за измерване и издава удостоверение от одобрен тип (чл. 32 от
ЗИ), като производителите и вносителите нанасят знак за одобрен тип (чл. 35 ЗИ).
Одобряването на типа средство се отменя пак от председателя на БИМ по реда и при
условията на чл. 36 от ЗИ. Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1 от Закона за измерванията
срока на валидност на одобряването на средствата за измервания е 10 години, но в случай
когато средството за търговско измерване е било в употреба, съгласно чл. 30, ал.5 от същия
закон се счита от одобрен тип, щом отговарят на изискванията на одобрения тип.
Първоначалните и последващите проверки се извършват от БИМ или лица, оправомощени
от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
Периодичността на проверките се определя със Заповед на председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в Държавен вестник и се
обявява в официалния бюлетин на агенцията (чл. 43, ал. 4 от ЗИ). Проверките се
удостоверяват със знаци, съгл.чл. 39, ал.1 и чл. 43, ал1 от ЗИ. На лицата, които ползват
средства за измерване, се забранява употребата им без знака по чл. 43, ал. 1 във връзка с чл.
44, т. 4 от ЗИ, удостоверяващ извършената последваща проверка. За нарушаването на
забраната по чл. 44 от ЗИ, т.е. използването от доставчика на средство за измерване на
количеството доставена ел.енергия без знаци за последваща проверка се предвижда
административно наказание "имуществена санкция"
Съгласно § 7 от ПЗР от ЗИ средства за измерване в употреба, които подлежат на
контрол по този закон, могат да се използват от лицата, които ги притежават, ако изпълняват
предвиденото си предназначение и при последващите проверки се установи съответствие на
метрологичните им характеристики с изискванията към тях.
При така изложеното и с оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че
процесния водомер Б., №062175 е от одобрен тип и е годно техническо средство за
измерване, т.е. годен за употреба.
От събраните по делото доказателства - удостоверение за одобряване на тип
(приложена на л.127 от делото), посочения водомер- средство за измерване е одобрен тип,
8
като валидността на същия е 18.01.2002г. Водомерът бил вписан под № 1950 в Регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване, в който е посочен срок на валидност
на издадено удостоверение до 18.01.2012г. След извършен ремонт, същия е проверен
метрологично на 10.06.2019г., съгласно приложения КП №98/07.03.2024г., като е маркиран
със знак за извършена последваща проверка. Съгласно този КП водомера отговарял на
Наредбата по чл.28 от ЗИ е и годен за употреба. Срокът на валидност на тази проверка и бил
5 години, което съответства на Заповед №616/11.09.2018г. на ДАМТН. Проверката е
извършена от ЕТ “****”, която лаборатория, съгласно официален публичен Списък на лица,
оправомощени за проверка на средства за измерване и на компоненти и допълнителни
устройства към тях, обявен на сайта на ДАМТН е оправомощена да проверява водомери за
студена вода, като копие от този протокол, също е приложен по делото на л.101 и л.174. Т.е.
валидността на последната проверка е била до 10.06.2024г.
След това видно от приложения двустранен протокол №067648 от 23.07.2019г.,
процесния водомер е монтиран в присъствието на титуляра Д. К., на адрес в гр.П., ул.“****“
№**, и съгласно представената справка за консумация, от този момент до издаване на
процесната фактура на 02.08.2023г., не е имало проблем нито с отчитането на вода от този
водомер, нито с плащане на потребеното количество вода. И след тази дата до м.01.2024г. не
е имало проблем нито с отчитането на водата, нито с плащането на потребеното количество
вода
От изложеното дотук се налага извода, че след като средството за търговско
измерване е било в употреба към 02.08.2023г., то съгласно чл. 30, ал.5 от ЗИ се счита от
одобрен тип, щом отговарят на изискванията на одобрения тип, и е било годно за употреба.
Отделно от това, след изразеното несъгласие от страна на титуляра с показанията на
този водомер, по негова молба и сигнали са извършени няколко последващи проверки, като
в този смисъл са и показанията на разпитания по делото свидетел. Първо е извършена
проверка на място, на 17.08.2023г., за което е съставен КП, в присъствието и на титуляра, от
който протокол се установява, че показанията на водомера съответстват на тези, които са
отразени във фактурата, както и че същия е с пломба на входящия холендер, която пък
съответства на протокола от 23.07.2019г. След това, на 30.01.2024г., от ДАМТН е извършена
извънредна надзорна проверка в обект, от която безспорно се установява, че водомера бил
технически изправен, и се използвал по предназначение. Изрично било проверено и
отразено, че същия е преминал изискуемата последваща проверка за средство за измерване в
употреба. Налице бил метрологичен знак, удостоверяващ извършения контрол - оловна
пломба, поставена на определеното за това място, като крайното заключение, е че не са
констатирани нарушения на ЗИ. Съдът не намира основания да не кредитира така
изготвения фиш от тази проверка и отразените в писмото до К. констатации и изводи. А те
категорично са за това, че водомер Беласица, №062175 е годно техническо средство,
способно да измерва използваното количество вода.
Затова, че водомера е бил годен за употреба към м.08.2023г. и е КП за метрологична
експертиза №016-09-8д/08.07.2024г., извършена от ГД „***“, РО-В. към ****, от който
протокол също се установява,че водомера има необходимите означения, има знак от
метрологична проверка, както и пломби против неправомерен достъп. Към момента на тази
проверка водомера вече е негоден и технически неизправен, не защото не отговаря на
някои от изискванията на закона, а заради повреда- теч между гривната и стъклото на същия,
поради която повреда, същия е демонтиран на 18.04.2024г.
Това обаче не променя извода на съда, че този водомер към м.08.2023г. е бил годно
техническо средство, съответстващо на нормативните изисквания да измерва правилно
преминалата през него вода.
Въз основа на така изложеното, съдът приема, че страните са обвързани от валидно
облигационно отношение за доставка на ВиК услуги, както и че водомера, монтиран в имота
9
на К. към м.08.2023г. е бил годен и функциониращ.
Категорично от събрания по делото доказателствен материал съдът приема, че ***
дружеството е предоставял на К., услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на
канална вода за собствения му обект, и същия ги е получавал,т.е. реално ги е ползвал, за
процесния исков период. Налице е пълно съвпадане на стойностите по издадената фактура с
отразеното в справката за консумация и КП от 17.08.2023г. количества услуги. Въз основа на
тези доказателства може да бъде направен извод, че ищецът е изпълнил поетото в чл.33, ал.1
от ОУ задължение за ежемесечно фактуриране на дължимата сума за предоставените през
месеца *** услуги. Задължението за фактуриране е изпълнено с генериране на фактура в
електронен вариант, която съдържа номер на фактура, дата на издаване, период за който се
отнасят и размер на задължението, както и че са присъединени към конкретна партида на
абонат, водена от дружеството. В нормативен акт или в ОУ няма поето задължение нито за
подписване, нито за изпращане на фактурата на абоната. Моментът, от който възниква
изискуемостта на вземането, е определен в разпоредбата на чл.33, ал.2 от ОУ, според която
абонатът дължи заплащане дължимите суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок
след датата на фактуриране, в който срок потребителя има право и на възражение срещу
определената дължима сума. От доказателствата по делото се установява, че потребителя се
е възползвал от това право и е възразил срещу издадената фактура, като в предвидения в
чл.34, ал.2 от ОУ срок оператора се е произнесъл, видно от КП от 17.08.2023г. и приложения
отговор към неговата молба от 10.08.2023г. Във връзка с наведените от него възражения за
негодност на водомера, потребителя се е възползвал и от правото си да подаде жалба
(сигнал) до ДАМТН, съгл.чл.58, ал.3 от ОУ, които са извършил на място проверка на този
водомер и са установили, че същия съответства на нормативните изисквания, т.е. че е годно
техническо средство. Това обстоятелство се установи и в настоящия процес.
От изложеното дотук, съдът приема, че за потребителя е възникнало задължението да
заплати цената на процесната фактура. Когато длъжникът не изпълни точно своето
задължение, тогава възникват правните последици от неизпълнението. Съгласно
разпоредбата на чл.79 ал.1 ЗЗД в случай, че длъжника не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава, или да иска
обезщетение за неизпълнение. Следователно уважаването на иска за реално изпълнение
предполага кумулативното наличие на три предпоставки: съществуване на правомерен
юридически акт, от който възниква задължението; пълно или частично неосъществяване на
дължимия резултат от страна на ответника - длъжник; реалното изпълнение да е възможно.
По делото е установено, че е възникнало едно парично задължение в тежест на ответника,
чието реално изпълнение е възможно, и е в интерес на кредитора.
В конкретният случай съдът счита, че предвид неизпълнението на потребителя, то
вземането на оператора за консумирана и незаплатена вода по фактура №
**********/02.08.2023г., за отчетния период 13.06.2023г.-28.07.2023г., за имот находящ се в
гр.П., ул.“****“ №**, с титуляр Д. К., абонатен-партиден № 1258/120, в размер на 314.02лв.,
е изцяло доказано по основание и размер.
Въз основа на изложените мотиви съдът счита, че следва да отхвърли предявения от
Д. К. против „******” ООД, гр. Т. отрицателен установителен иск за недължимост на сумата
от 314.02лв., начислена по фактура № **********/02.08.2023г., за периода 13.06.2023г.-
28.07.2023г., и да уважи предявения от „******” ООД, гр. Т., против Д. К., иск за заплащане
на сумата от 314.02лв. за консумирана и незаплатена вода по фактура №
**********/02.08.2023г., за отчетния период 13.06.2023г.-28.07.2023г., за имот находящ се в
гр.П., ул.“****“ №**, с титуляр Д. К., абонатен-партиден № 1258/120.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д. К. следва да заплати
на водоснабдителното дружество сумата от 200.00лв., представляваща направени разноски
по делото, от които 50.00лв. за заплатена д.т. по насрещния иск и 150.00лв. за
10
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.25 от НЗПП.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Д. К., ЕГН **********, от гр.П., обл.Т., ул.“****“
№**, против „******” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление - гр.*****,
представлявано от инж.Я. М., иск ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Д. К. НЕ
ДЪЛЖИ на „******” ООД, гр. Т., сумата 314.02лв. (триста и четиринадесет лева и 02ст.)
начислена по фактура № **********/02.08.2023г., за периода 13.06.2023г.-28.07.2023г.
ОСЪЖДА Д. Д. К., ЕГН **********, от гр.П., обл.Т., ул.“****“ №**, ДА ЗАПЛАТИ
на „******” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление - гр.****, представлявано
от инж.Я. М., СУМАТА 314.02лв. (триста и четиринадесет лева и 02ст.), представляваща
консумирана и незаплатена вода по фактура № **********/02.08.2023г., за отчетния период
13.06.2023г.-28.07.2023г., за имот находящ се в гр.П., ул.“****“ №***, с титуляр Д. К.,
абонатен-партиден № ****
ОСЪЖДА Д. Д. К., ЕГН **********, от гр.П., обл.Т., ул.“****“ №**, ДА ЗАПЛАТИ
на „******” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - гр.*****, представлявано
от инж.Я. М., СУМАТА 200.00лв. (двеста лева и 00ст.), представляваща направените по
делото разноски,на осн. чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване, пред ОС-Т., в двуседмичен срок, от
връчването на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11