№ 12103
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110156632 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от С.
С. Б., искова молба против П. В. П. и „С. И.“ ЕООД, с която са предявени искови
претенции с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да
се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответниците дължат на
ищеца в условията на солидарна отговорност следните суми: 13 400.14 лв. главница -
непогасен остатък по Договор за заем с нотариална заверка на подписите от 17.01.2017
г. ведно със законната лихва, считано от 11.01.2021 г. до окончателно изплащане на
задължението; 500.00 лева, представляваща договорна лихва за периода от 17.01.2017
г. до 30.06.2017 г.; 1 436.79 лева, представляваща законна лихва за периода от
10.12.2019 г. до 29.12.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 21.01.2021 г. по ч.гр.д.
1293/2021 г. по описа на СРС, 180-ти състав.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че между него, в
качеството му на заемодател, от една страна и П. В. П., в качеството му на заемател, и
„С. И.“ ЕОД, в качеството му на солидарен длъжник, от друга, е сключен Договор за
заем с нотариална заверка на подписите от 17.01.2017 г., по силата на който е
предоставен заем в размер на 50 000 лева, която сума била наредена в деня на
подписване на договора по сметка на заемателя. Твърди, че съгласно сключения
договор, заемната сума е следвало да бъде върната в срок до 30.06.2017 г. Сочи, че са
извършени следните плащания на следните дати: на 24.08.2017 г. - 10 600 лева;
26.07.2018 г. – 733,33 лева; 11.09.2018 г. – 2 000 лева; 03.10.2018 г. – 1 139,89 лева;
26.02.2019 г. – 4 000 лева; 18.03.2019 г. – 1 500 лева; 23.04.2019 г. – 1 500 лева;
08.08.2019 г. – 1 500 лева; 09.10.2019 г. – 1 000 лева; 10.12.2019 г. – 1 000 лева или
твърди, че са погасени суми в общ размер на 24 973,22 лева. С уточняваща молба /л.5/ с
вх. № 269490/05.12.2022 г. аргументира, че процесните суми представляват остатък над
признатия размер на вземанията от длъжниците в хода на заповедното производство.
Формирано е искане да се признае за установено, че ответниците дължат процесните
суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба.
Ответниците не оспорват, че между страните е сключен договор за заем със соченото
1
от ищеца съдържание. Поддържат, че процесните суми са погасени, като в тази връзка
сочат, че в хода на образуваното изпълнително производство още в срока за
доброволно изпълнение, в резултат на принудително изпълнение са събрани суми, от
които 25 604,46 лева платени на взискателя, ищец в настоящото производство.
Твърдят, че отново в хода на изпълнителното производство на 07.07.2021 г. е
постъпила нова сума, от която 7 570,54 лв., преведени на взискателя. В обобщение
сочат, че в хода на изпълнителното производство са събрани и платени на ищеца суми
в общ размер на 33 175 лева. Излагат, че преди подаване на заявлението по чл. 417
ГПК са платени суми в общ размер на 27 973,22 лева. Сочат, че към 07.07.2021 г.
задължението е изцяло погасено. Оспорват дължимостта на договорната лихва в
претендирания размер, както и на законната лихва, като излагат, че същата не е
правилно изчислена. Молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.
Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени искови
претенции с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за
заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество.
В ал. 2 на цитираната разпоредба е законоустановено, че заемателят дължи
лихва само ако това е уговорено писмено. Това разпореждане не се отнася до
банките.
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че между страните е
сключен договор за заем, по силата на който на заемателя е предоставена заемна сума,
размера на заемната сума; че за ответника е възникнало задължение да върне сумата;
че е настъпила изискуемостта на вземането; че ответникът дължи възнаградителна
лихва в размера индивидуализиран в исковата молба за процесния период.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
погасяване на дълга на падежа.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че между
страните е сключен Договор за заем с нотариална заверка на подписите от 17.01.2017
г., по силата на който ищецът е предоставил заем в размер на 50 000 лева, която сума е
усвоена от заемателя; че заемната сума е следвало да бъде върната в срок до 30.06.2017
г.
Наличието на облигационна връзка между страните, породена от процесния
договор за заем намира опора и в приложеното на л. 7 – заповедното производство,
копие на договора.
От същото се установява, че ищецът, в качеството му на заемодател е
предоставил на ответника П. П., в качеството му на заемател заем в размер на
50 000.00лв., като за задължението, като солидарен длъжник се е задължило и
ответното дружество „С. И.“ ЕООД.
Съгласно чл. 3 от договора заемната сума е следвало да бъде върната в срок до
30.06.2017г.
Не е спорно по делото, а и от изготвеното заключение на вещото лице по
допусната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно,
мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална
квалификация, се установява, че от страна на ответниците са извършвани плащания по
2
заема, както преди иницииране на заповедното производство, така и в хода на
настоящия процес. Извършеното частично погасяване на сумите по кредита от страна
на ответниците представлява изявление, съдържащо неизгодни за тях факти.
Изявлението на страната по делото, което съдържа неизгодни за нея факти, релевантни
за спорното право, има характер на признание и се явява важно доказателствено
средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите твърдения на двете
спорещи страни това е указание за тяхната истинност. Признанието има
доказателствено значение, затова съдът преценява признанието, с оглед на всички
обстоятелства по делото - чл. 175 ГПК / в този смисъл Решение № 98 от 21.03.2011 г.
на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 952/2010 г./.
По изложената аргументация следва извода, че ответниците признават
елементите от фактическият състав на заявените претенции с правно основание чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, като не е спорно и обстоятелството, че отговарят солидарно за
задълженията.
Спорен по делото е размерът на непогасената част на вземанията.
Видно от заключението на вещото лице неизплатената част на дължимата се
главница към датата на изготвяне на заключението е 3 173.97лв., за която част искът с
правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, се явява основателен, като над тази сума до
максимално предявения размер от 13 400.14лв. или за разликата от 10226.17лв.,
претенцията се явява неоснователна.
От заключението става ясно, че дължимата се договорна лихва, уговорена в чл.
1, ал. 1.2 от договора, е в размер на 458.33лв., като задължението е погасено,
респективно претенцията с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД се явява изцяло
неоснователна.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В чл. 3.1 от договора е уговорено между страните, че заемната сума следва да
бъде върната на заемателя в срок до 30.06.2017г., респективно считано от 01.07.2017г.,
ответникът е в забава, по аргумент от чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
Акцесорната претенция е заявена за сумата от 1436.79лв. за периода 10.12.2019г.
– 29.12.2020г.
Съдът намира, че следва да изчисли служебно размера на дължимата се
мораторна лихва, доколкото в заключението вещото лице е извършило
изчисления на база период различен от исковия, а именно експертът е дал отговор
за размера на дължимата се мораторна лихва от датата на изпадане на ответника
в забава 01.07.2017г. до 11.01.2021г. датата на подаване на заявлението по чл. 417
ГПК .
Видно от заключението на експерта, към датата на депозиране на заявлението
по чл. 417 ГПК размерът на непогасената част на дължимата се главница е 32027.75лв.
Дължимата се мораторна лихва върху тази част за исковия период на акцесорната
претенция 10.12.2019г. – 29.12.2020г., изчислен с помощта на компютърна програма е
3434.36лв., като видно от заключението дължимата се лихва преди заявлението е
платена, респективно акцесорната претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се
явява неоснователна.
По искането за лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до
частичното плащане на главницата.
От заключението е видно, че размерът на дължимата се лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до датата на плащане на изплатената част на
3
главницата е в размер на 1396.66лв., като платена е част от тази сума или 780.38лв.,
респективно неизплатената част е в размер на 616.28лв.
От тази сума от 616.28лв. следва да бъде извадена и разликата между
размера на дължимата се мораторна лихва преди датата на депозиране на
заявлението по чл. 417 ГПК изчислена от вещото лице за целия период на забава -
3540.00лв. и дължимата се мораторна лихва преди датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК за исковия период, която е в размер на 3434.36лв.,
доколкото експертът е дал заключение за размера на лихвата за забава от датата
на изпадане на ответниците в забава, а заявената претенция е за лихва за по-
кратък период, респективно, на основание чл. 76, ал. 2 ЗЗД, разликата следва да
бъде отнесена за погасяване на дължимата се лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК до плащането на част от главницата 3540.00лв. –
3434.36лв. = 105.64лв.
В обобщение следва извода, че установителната претенция за лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до датата на плащане на част от
претендираната главница се явява основателна за сумата от 510.64лв. /616.28лв –
105.64лв. = 510.54лв./
По разноските:
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 3261.23лв., от които
794.51лв. – държавна такса в заповедното производство, 336.73лв. – държавна такса в
исковото производство, 350.00лв. – депозит вещо лице и 1780.00лв. – адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
Доколкото сумите, за които се отхвърлят исковите претенции са платени в хода
на процеса, ответниците са дали повод за завеждане на делото, респективно същите
дължат на ищеца разноски и за тази част, която ще бъде отхвърлена поради плащане в
хода на процеса.
С оглед изложеното, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се дължат
разноски в размер на 3261.23лв., респективно всеки един от ответниците следва да
заплати на ищеца разноски в размер на 1630.61лв.
В полза на ответниците не следва да се присъждат разноски, доколкото исковите
претенции ще бъдат отхвърлени, поради плащане в хода на процеса, респективно
ответниците са дали повод за завеждане на делото и не следва да им се присъждат
разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че П. В. П. , ЕГН
********** и „С. И.“ ЕООД, ЕИК *********, дължат солидарно на С. С. Б., ЕГН
**********, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от 3 173.97лв. - непогасен
остатък на главница по Договор за заем с нотариална заверка на подписите от
17.01.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
417 ГПК - 11.01.2021 г. до окончателно изплащане на задължението и 510.64лв. –
лихва върху погасената част на главницата по договора за заем за периода от датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 11.01.2021г. до частичното плащане в хода
на процеса, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 21.01.2021 г. по ч.гр.д. 1293/2021 г. по описа
на СРС, 180-ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията с правно основание чл. 240,
ал. 1 ЗЗД за главница, в частта, за сумата от 10226.17лв., претенцията с правно
основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД за договорна лихва за периода 17.01.2017г. – 30.06.2017г.
4
за сумата от 500.00лв. и претенцията за мораторна лихва за периода 10.12.2019г. –
29.12.2020г. за сумата от 1 436.79лв., като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА П. В. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на С. С. Б., ЕГН **********, сумата от 1630.61лв. – разноски.
ОСЪЖДА „С. И.“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на С. С. Б., ЕГН **********, сумата от 1630.61лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5