РЕШЕНИЕ
№ 2323
гр. Пловдив, 08.12.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя
административно дело № 2186
по описа за 2022 год. на Пловдивския административен съд, за
да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и становищата на
страните:
1. Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 172, ал.5
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
2. Образувано е по жалба на Н.М.Ч., ЕГН **********, адрес: ***, срещу Заповед № 22-1030-000947/27.07.2022г.,
издадена от началник на група към сектор „Пътна полиция“ при
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Пловдив, с
която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл. 171,
т. 1, б. „А” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство /СУМПС/ на водача до отпадане на основанието за това. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и
се иска отмяната му от съда. Жалбоподателят твърди, че мярката е наложена въз
основа на доказателства, които не са събрани по законоустановения ред, при
което са нарушени правилата за защита на личните данни. Поддържа се, че не са
налице сочените от отвения административен орган фактически и правно основания
за издаване на заповедта.
3. Ответникът - началник на група
към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив, не взема становище по
допустимостта и основателността на жалбата.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно
уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
ІІ. По
допустимостта на жалбата:
5. Жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол. При това положение същата се
явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. На
16.06.2022 г. в деловодството на сектор „Пътна полиция” - Пловдив бил получен
писмен сигнал, заведен с УРИ № 103000-12074/16.06.22 г., в който се сочило, че
лицето Н.М.Ч. *** извършва обществен превоз на пътници като изпитва особено
затруднение при придвижването си пешком. Същият управлява микробус на
транспортната фирма „Мегатранс”. Видно от записи на охранителна камера пред
жилищния му блок, Ч. има затруднения при придвижване, смущение в походката и
равновесието, като се придвижва с придружаващо лице, което му помага да се
придвижи до микробуса и да се качи в него, както и да слезе. При липса на
придружител Ч. употребява подръчни помощни средства за запазване на
равновесието си. Подателят на сигнала като медицинско лице сочи, че типичната
„степажна” походка и поведение на Ч. е характерна при сериозни неврологични
заболявания като мозъчен инсулт и други, при които се нарушава интервенцията и
мускулната сила на крайниците, което ограничава, забавя или изключва нормалните
реакции при шофиране. Към сигнала е приложен диск със записи от охранителната
камера.
7. След извършени
справки в Автоматизирана информационна система /АИС/ – „Български документи за
самоличност“ и АИС – „Административнонаказателна дейност“ органите на МВР
установили, че лицето за което е подаден сигналът е Н.М.Ч.,***, притежаващо
СУМПС №*********, изд. на 05.10.2021 г. от ОДМВР - Пловдив за категории: „АМ“, „B1”,
„В“, „С1“, „C“, „D1”„D“, „ВЕ, „C1E”, „СЕ“, “D1E”, “DE”, “Ткт“, валидно
до 05.10.2026 г.
8. След
преглед на представения към сигнала диск контролните органи установили, че видеозаписите
показват как Ч. се придвижва трудно, има явни смущения в походката и
равновесието. Придвижва се или с помощта на други лица или използва прът, за да
се подпира.
9. За нуждите
на проверката било изпратено писмо УРИ № 103000-1246/23.06.2022 г. до
Регионална картотека на медицинските експертизи – гр. Пловдив, за предоставяне
на справка относно води ли се на отчет лицето Ч., има ли издадени решения от
ТЕЛК и НЕЛК и болнични листове на негово име, както и за изпращане на заверени
копия на медицински му документи.
10. На
14.07.2022 г. в деловодството на сектор „Пътна полиция“ - Пловдив е получено
писмо от Директора на РЗИ - Пловдив, в което е посочено, лицето Ч. има издадени 15 бр. болнични
листове за периода от 24.08.2017 г. до 13.05.2020 г. и издадени две експертни
решения, касаещи удължаване на временна нетрудоспособност. Към писмото са
приложени копия на 15 бр. болнични листове и две експертни решения от ТЕЛК,
видно от които на Ч. са поставени две диагнози: увреждания на межпрешленните
дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия и мозъчен
инфаркт, причинен от неуточнена оклузия или стеноза на церебрални артерии; последици
от мозъчен инфаркт; остро гнойно възпаление на средното ухо. Според Експертно решение
№ 0997 от заседание №35 от 21.02.2018 г. и Експертно
решение №4689 от заседание №173 от 19.10.2018 г. на пети състав на ТЕЛК към
„УМБАЛ Пловдив” АД на Ч. са поставени водещи диагнози - „Увреждания на межпрешленните
дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“ и „Моз.
инсулт”.
11. При тази
фактическа обстановка контролните органи приели, че при наличие на медицинска
документация за две регистрирани неврологични заболявания на Ч., при
съобразяване на Приложение № 1 от Наредба № 3 от 11 май 2011 г. за изискванията
за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и
реда за извършване на медицински прегледи за установяване на физическата
годност за водачите от различните категории, същият следва да премине индивидуална
преценка за физическата му годност от ТОЛЕК. По тези съображения до началника
на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив била отправена докладна записка,
съдържаща предложение спрямо Ч. да бъде наложена принудителна административна мярка
по чл. 171, т.1, б. „А“ от ЗДвП.
12. Въз основа на така установеното е
издадена Заповед № 22-1030-000947/27.07.2022г., с която административният орган
е приложил спрямо Н.М.Ч. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1,
б. „А” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водача до отпадане на основанието за това.
13. За удостоверяване на компетентността да
издаде оспорения административен акт, ответникът представя Заповед № 317з-3162/15.04.2022г.
на Директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в изпълнение на Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г.
на Министъра на вътрешните работи е оправомощил началниците на групи към сектор
„Пътна полиция“, в качеството им на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив, да
прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.1
от ЗДвП.
Според Заповед №
8121К-252/15.01.2021г. на Министъра на вътрешните работи, длъжностното лице,
издало оспорения административен акт, е назначено на позиция началник на група
„Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ към сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив.
ІV. От правна страна:
14. За
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, в нормата на чл. 171, т. 1 от ЗДвП като
принудителни административна мярка е предвидено временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач. Според чл.
171, т.1, б. „А” от ЗДвП, посочената ПАМ се прилага в случаите, когато видимо
се установи, че водачът не отговаря на медицинските или психологическите
изисквания - до отпадане на основанието за това.
Съгласно
чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 1 ЗДвП се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните
работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на
обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в
Република България.
По правилото
на чл. 30, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерство на вътрешните работи,
контролната дейност на полицейските органи се извършва и чрез изискване на
информация и документи.
Заповедта за
налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията,
визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една
принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните
изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ
случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни
органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по
реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки
конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
По смисъла
на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен,
преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
Съгласно чл. 172, ал. 2 от ЗДвП, налагането на принудителните
административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва
чрез: 1. недопускане управлението на моторното превозно средство; 2.
спиране от движение на моторното превозно средство; 3. отнемане на
документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1 (сред които е и
свидетелството за управление на водача) и др.
При
настоящата законова регламентация необходимото фактическо основание за налагане
на мярката е видимото установяване на физическата негодност на водача дори от
лица без специални знания – контролните органи, което е и в съответствие с
целта на закона - да се осигури безопасността на движението на всички
участници, Временният характер на мярката, при осигурена от закона възможност
годността или негодността на лицето да бъде водач на МПС да се установени от
специалисти, гарантират правото му на защита, но тъй като общественият интерес
следва да бъде охранен в по-голяма степен, налагането на ПАМ предхожда тази
процедура.
В конкретния
случай принудителната административна мярка е наложена след извършена от
полицейски служител административна проверка, при която въз основа на събрани
медицински документи безспорно е установено, че водачът има поставени две
водещи диагнози за сериозни неврологични заболявания, които имат пряко влияние
върху физическата му годност за самостоятелна двигателна активност. Това
обстоятелство не се и отрича от оспорващия. Събраните за нуждите на проверката
писмени доказателства са резултат от проведено административно производство от
органи с нужната материална и функционална компетентност, поради което по
правилото на чл. 39, ал. 2 от АПК същите се явяват годни за установяване на
релевантните за спора обстоятелства.
Неотносими
към предмета на спора се явяват възраженията на жалбоподателя за допуснати
нарушения спрямо режима за защита на личните му данни. Тези въпроси са предмет
на самостоятелно производство по реда на Закона за защита на личните данни и се
явяват извън обхвата на настоящия съдебен контрол.
Разпоредбата
на чл. 171, ал. 1, б"а" от ЗДвП намира приложение във всички случаи,
когато има данни за поведение на водача, неотговарящо на определения стандарт,
независимо от техния източник. Водачите, на които временно е отнето
свидетелството за управление на моторно превозно средство по този ред, следва
да преминат през медицинско изследване по реда и условията, определени в Наредба
№ 3 от 11 май 2011г., при което се прави експертна оценка за състоянието на
изследваното лице и съответствието му с изискванията към съответната категория
или професионална група.
Както се
посочи, с налагането на принудителна административна мярка временно се
ограничава правото на управление на моторни превозни средства, с оглед да бъде
установено по предвидения в закона ред удовлетворени ли са всички медицински
или психологически изисквания за правоспособността на водача. Именно затова
законодателят е предвидил срок за временното ограничение на правото на
управление на МПС - до отпадане на основанието.
По делото,
въпреки указаната от съда доказателства тежест, от страна на оспорващия не се
ангажира медицинско удостоверение за здравословното му състояние и възможността
му да управлява МПС от съответните категории.
Мотивиран от горното при проверката
по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден,
издаден в предписаната от закона форма при спазване на процесуалните правила, в
съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което
подадената срещу него жалба се явява неоснователна
V. По съдебните разноски:
15. Ответникът в настоящото производство не е отправил претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо,
Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата Н.М.Ч., ЕГН **********, адрес: ***,
срещу Заповед № 22-1030-000947/27.07.2022г., издадена от началник на група към
сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Пловдив.
Решението не
подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: