№ 266
гр. гр. Червен бряг, 18.06.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева
Сложи за разглеждане докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело №
20254440100151 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:50 часа се явиха:
Молителката И. С. А. – редовно призована, не се явява лично. Не се явява и адв. И.
В. с пълномощно по делото.
Ответникът И. М. М. – редовно призован, не се явява лично. За него се явява адв. Ц. А. от
ПлАК , с пълномощно по делото.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Съдът докладва постъпила молба с вх. 3170/17.06.2025 г. от адв. И. В. с искане за
прекратяване на делото.
Адв. А. - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото с оглед
редовното призоваване на страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва
Адв. А. - Г-н съдия, молбата е на осн. чл.233 от ГПК, допустима е и неизисква становище
на ответника, за да бъде уважена от съда. След като я уважите, моля да обезсилите и
дадената заповед за незабавна защита 2/12.02.2025 г. Бяхме се подготвили и водя свидетели,
които да установят неистиността на изнесеното в първоначалната молба, както и
обстоятелството, че с тези действия тя е искала да ме увреди лично като нанесе щети по
името ми. Няма как да се съглася с изложеното от процесуалният представител на
молителката аргумент по отношение на разноските, тъй като на първо място споменах, че
има издадена заповед за защита, която действа повече от 4 месеца. На второ място по делото
бяха насрочени пет о.с.з. на всяко, от които аз съм присъствал и на същите не е даван ход
поради причина, макар и обективна на ищцовата страна. Разноските са реално направени. Аз
1
съм организирал своя график така, че да мога да се явявам, като отделно от това всеки път
водехме свидетели, които да бъдат изслушани и, с които да бъдат оборени твърденията в
молбата. Моля на осн. чл. 78, ал.4 от ГПК, който е категоричен да ни бъдат присъдени
направените разноски в размер на 500 лв., съобразно приложения договор за правна защита
и съдействие.
По наведените доводи и искания, Съдът намира, че съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт,
с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за
разноски. Отговорността за разноските е право на едната страна да иска и задължение на
другата страна да плати направените разноски от страната,в чиято полза съдът е решил
делото. Тази отговорност е винаги с акцесорен характер и макар да зависи от изхода на
делото, тя възниква при кумулативното наличие на няколко предпоставки: 1./искане,
2./размерът на разноските да е определен и 3./разноските да са действително направени.
Отговорността за разноски е изградена най-общо върху идеята за неоснователно
предизвикване на делото. При прекратяване на производството законът възлага
отговорността за разноските върху ищеца – арг. чл. 78, ал. 4 ГПК. Обстоятелството дали
ответникът е дал повод за завеждане на делото е ирелевантно, тъй като при прекратяване на
производството (независимо от основанието за това) въпросът дали искът е основателен не
се разрешава и не се изследва от съда. При прекратяване на производството такова
произнасяне липсва, поради което нито законът, нито теорията и съдебната практика
съдържат разрешения в смисъл, че отговорността за разноските се възлага на ответника.
Тези разноски винаги са дължими от ищеца, щом ответникът е получил препис от исковата
молба и е направил разноски, за да организира защитата си и едва след това производството
е прекратено, за него възниква правото да те да му бъдат присъдени по чл. 78, ал. 4 ГПК. В
случая няма значение дали е проведено първо заседание или такова не е проведено.
Ответникът е длъжен да изчерпи доводите и възраженията си с отговора срещу молбата по
ЗЗДН в първото насрочено по делото о.с.з. – 11.03.2025 г., предвид предвидените в закона
преклузии и ако при тази дейност е ползвал адвокатска помощ, всички разноски за такава
помощ, при прекратяване на делото, се дължат от ищеца. Достатъчно условие за възникване
правото по чл. 78, ал. 4 ГПК е разходите да са сторени след получаване на препис от молбата
и призовката за насрочено о.с.з. и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на
делото.
В конкретния случай ответникът е получил препис от молбата по ЗЗДН ведно с издадената
заповед за незабавна защита по чл.18, ал.1 от с.з. и призовка за първото по делото о.с.з. на
11.03.2025 г. и още четири насрочени такива, всеки път отлагани по причина на ищцовата
страна. В изразените становища по хода на делото във всяко едно от насрочените съдебни
заседания, ответника, чрез процесуалния си представител е оспорил иска, представени са
писмени доказателства, както и адвокатско пълномощно и договор за правна помощ и
съдействие от 07.03.2025г. /л. 14 по делото/.
Според задължителните указания на ТР № 6/6.11.2013 г. ТД № 6/2012 г., т. 1, ОСГТК,
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат само в случай, че страната е
доказала плащане. Когато плащането е в брой, този факт следва да е отразен в договора за
2
правна помощ, който служи като доказателство за извършения разход. В тази насока е и
трайно установената съдебна практика на ВКС /Опр. № 292/13.11.2013 г., ЧГД № 497/2011 г.,
II г. о., Опр. № 203/16.09.2013 г., ЧГД № 2986/2013 г., III г. о./. От представеното пълномощно
е видно, че ответникът е платил адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв.
Договорът е подписан от сключилите го страни и е с предмет: „защита по ГД № 151/2025 на
ЧРС“. Съдържащото се в договора изявление за реално плащане на договорената сума е
достатъчно за доказването му /съдържа всички съществени елементи на разписка - имена на
подписалите го страни, ЕГН, адреси, дата, предмет, стойност и основание на плащането,
подписи/, ето защо искането на ответника за присъждане на реално сторени разноски следва
да бъде уважено в съответствие със съдебната практика на ВКС /Опр. 410/12.06.2012 г., ЧГД
№ 366/2012 г., III г. о./, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за незабавна защита № 2/12.02.2025 г .
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА молителката И. С. А., с ЕГН ********** да заплати държавна такса за
образуване на делото по сметка на РС - Червен бряг в размер на 50,00 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА молителката И. С. А., с ЕГН ********** да заплати на И. М. М., с ЕГН
********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
500.00 /петстотин/ лева.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от днес, пред Плевенски
окръжен съд.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 10:00 часа.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
Секретар: _______________________
3