№ 12980
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТОЮ ХР. ЗГУРОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СТОЮ ХР. ЗГУРОВ Гражданско дело №
20221110110948 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените от В. Д. К., ********** срещу
„Софийска вода“ АД, ЕИК ********* обективно и кумулативно съединени
отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК,
относно признаването за установено по отношение на ответното дружество,
че не му дължи сумата от 634,31 лв. представляваща претендирана от него
цена на доставена питейна вода и такса за отвеждане на отпадъчни води за
периода от 01.06.2012г. до 31.12..2015г., относно имот, находящ се в
гр.София, ж.к.Люлин 9, ул.Бръшлянска низина №1, вх.А, ет.1, ап.2, абонатен
№**********, поради това, че ищцата не е била потребител на В и К услуги,
относно процесния период и имот, че такива услуги не са й били доставяни, a
ответникът не е спазил нормативните правила и общите условия, относно
отчитането на консумираната вода, евентуално поради погасяването по
давност на това вземане.
Ищцата обосновава правния си интерес да предяви исковете с
твърденията, че ответното дружество е претендирало от нея по партида с
абонатен №********** процесната сума въпреки, че тя не е потребител
относно този имот и период, че доставената питейна вода не е била отчитана
в съответствие с нормативните правила и общите условия, както и поради
това, че вземането е погасено по давност.
1
В законоустановения срок, от страна на ответното дружество постъпи
писмен отговор на исковата молба, с който предявеният при условията на
евентуалност иск за недължимост на процесните вземания поради
погасяването им по давност се признава. В отговора не е взето становище
относно останалите искове.
В съдебното заседание, ищцата не се яви лично, тя беше представлявана
от пълномощника й адв.Б., която поддържа предявения иск, моли съда да го
уважи и да присъди в полза на доверителя й разноските по делото, а на нея
адвокатско възнаграждение по 38, ал.2 ЗА в минимален размер от 400 лв.
Ответното дружество не изпрати представител в съдебното заседание.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните доказателства по делото, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно §1, т.2, б.“а“ и б.“б“ от ДР на ЗРВКУ потребители на В и К
услуги са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, както и юридически
или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост.
С доклада по делото съдът указа на ответното дружество, че не сочи
доказателства за това, че ищцата е била потребител на предоставяните от него
услуги в процесния период и относно процесния имот, включително, че тя е
собственик, носител на ограничено вещно право на ползване на имота, или
ползвател въз основа на облигационно правоотношение, с който ответникът е
сключил изричен писмен договор за доставка на В и К услуги, както и че за
периода от 01.06.2012г. до 31.12..2015г. са издавани фактури, а посочените в
тях цени са формирани въз основа на осъществявани регулярни отчитания на
водомерите в имота. Такива доказателства не бяха представени до
приключване на съдебното дирене, като същевременно от представените от
ищцата писмени доказателства се установи, че ответното дружество е
претендирало от нея плащане на процесното задължение. Това означава, че
положителната процесуална предпоставка за допустимост на отрицателния
установителен иск, а именно наличието на правен интерес, беше установена.
Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен, а на
2
основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищцата присъдени разноските по
делото, които възлизат на 51,41 лв. за внесена държавна такса за образуване
на делото и такса за банков превод.
На основание чл.38, ал.2 ЗА в полза на адв.К. И. Б., ЕГН **********
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъщественото
безплатно процесуално представителство на ищеца по делото в минимален и
претендиран размер, предвид ниската правна и фактическа сложност на
спора, а именно 400 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответното
дружество „Софийска вода“ АД с ЕИК *********, че ищецът В. Д. К., ЕГН
********** не му дължи сумата от 634,31 лв. представляваща претендирана
от ответното дружество цена на доставена питейна вода и такса за отвеждане
на отпадъчни води за периода от 01.06.2012г. до 31.12..2015г., относно имот,
находящ се в гр.София, ж.к.Люлин 9, ул.Бръшлянска низина №1, вх.А, ет.1,
ап.2, абонатен №**********, поради това, че ищцата не е била потребител на
В и К услуги относно процесния период и имот.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД с ЕИК ********* да заплати на
ищецът В. Д. К., ЕГН ********** сумата от 51,41 лв., представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД с ЕИК ********* да заплати на адв. К.
И. Б., ЕГН ********** сумата от 400 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3