№ 668
гр. София, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100515364 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20143684 от 22.06.2021г., постановено по гр.дело №4842/2020г. по описа
на СРС, ГО, 56 с-в, е признато за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че Д. П. Д.,
ЕГН:********** и Р. И. Д., ЕГН:********** дължат солидарно на „Т.С.“ЕАД, ЕИК:*******
следните суми: на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ сумата от 4736,56 лв.-
главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г. в
апартамент №124 в гр.София, ж.к.“******* с абонатен №196351, ведно със законната лихва
от 22.11.2019г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 4736,57лв.; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 769,16лв.- мораторна
лихва за периода от 15.09.2017г. до 11.11.2019г. върху главницата за топлинна енергия, като
искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 770,48лв.; на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 30,33 лв.- възнаграждение за дялово разпределение за периода от
01.10.2016г. до 30.04.2018г. за същия имот, ведно със законната лихва от 22.11.2019г. до
окончателното плащане. Отхвърлен е изцяло предявеният от ищеца „Т.С.“ЕАД срещу Д. П.
Д. и Р. И. Д. иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че дължат
солидарно сумата от 6,88лв.- мораторна лихва за периода от 01.12.2016г. до 11.11.2019г.
върху главницата за дялово разпределение за. Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца
всеки от тях по 305,44лв. разноски в исковото производство и по 80,44лв.- разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.№67180/2019г. по описа на СРС, 56 състав.
Срещу решението в частта с която исковете са уважени относно топлинна енергия за
1
отопление на имот (3701,87 лева съгласно СТЕ), както и за съответната мораторна лихва, е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответниците.
Жалбоподателите изрично заявяват, че признават дължимостта на сумите в размер на 465,79
лева- топлоенергия отделена от сградната инсталация и 568,90 лева- топлоенергия за
подгряване на БГВ. Поддържат, че преминаващите през техния имот тръби, захранващи
втората зона на отопление в блока, не са предназначени за отопление на имота а
представляват сградна инсталация по смисъла на Наредбата за топлоснабдяването. Тръбите
били разположени на 30 сантиметра под нивото на тавана на процесния имот и отдадената
от тях топлинна енергия не затопля жилището им, а имота над тях. Поради това твърдят, че
стойността на отдадената от тези тръби топлинна енергия следва да бъде разпределена
между всички собственици в сградата пропорционално на отопляемия обем на обектите им,
а не да бъде заплащана само от тях. Твърдят също така, че по делото не е установено, че
тръбите не са изолирани. Ето защо молят обжалваното решение да бъде отменено в
обжалваните части, а предявените искове- отхвърлени в тези им части. Претендират
присъждането на направените разноски по делото и адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38 от ЗАдв.
Ответникът по жалбата „Т.С.” ЕАД е депозирал писмен отговор (бланкетен), с който
оспорва жалбата като неоснователна и претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не
е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е неправилно и следва да бъде отменено в обжалваната му част по
следните съображения:
По делото не се спори, че процесният имот е топлофициран и че сградата, в която се
намира е присъединена към топлопреносната мрежа. Безспорно е и обстоятелството, че
ответниците са собственици на процесния апартамент №124 в гр.София, ж.к.“******* с
абонатен №196351, през целия процесен период от 01.05.2016г. до 30.04.2018г.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. В случая е несъмнено, че Общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани – арг. чл.
2
150, ал. 2 ЗЕ. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответниците
са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното и настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото е
било налице облигационно отношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Ответниците дължат плащане на реално потребеното количество топлинна енергия в
собствения им имот и съответното на притежаваните от тях идеални части от общите части
на сградата количество топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в
действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
От представените от ответниците писмени доказателства се установява, че подаването
на топлинна енергия до имота за отопление е прекратено и към 12.05.2006г. всички
отоплителни тела са демонтирани (затапени) съгласно протокол от същата дата на
дружеството, извършващо към този момент топлинното счетоводство в сградата.
Последното обстоятелство не се и оспорва от въззиваемия ищец. Както беше посочено и по-
горе, ответниците дължат за процесния период само стойността на реално потребената
топлинна енергия за подгряване на БГВ и стойността на разпределената им част от
отделената такава от сградната инсталация, пропорционално на притежвания от тях процент
идеални части то сградата, а за отопление на имота- само ако се установи че е налице реално
потребление на такава енергия в имота, въпреки липсата на отоплителни тела.
Видно от приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, по данни на ФДР в процесното жилище няма монтирани
отоплителни тела и съответно не са монтирани топлоразпределители, ползва се топла вода и
има 3 водомера, по които се отчита разход. В имота има преминаващи тръби, захранващи
втората зона на сградата, като за имота е начислена „топлинна енергия за отопление на
имот“ съгласно т.6.1.4. от Приложението към чл.61, ал.1 от Наредба №16-334 за
топлоснабдяването. Вещото лице заявява в заключението си, че през имота преминават
неизолирани хоризонтални тръбопроводи, като този извод е направен на базата на
кореспонденция между ответниците и топлинния счетоводител, както и че по данни на
последния не е осигурен достъп за проверка. Вещото лице не е посещавало имота и не е
констатирало дали хоризонталните тръбопроводи са изолирани, или не. От представения по
делото протокол от 23.03.2019г. на л.51 от първоинстанционното дело се установява, че
съществуващата изолация на хоризонталните топлопроводи в процесното жилище не е
премахвана, като са правени периодични проверки през предходните пет години, т.е. до
2014г. Същото се установява и от представените по делото съдебни решения по дела между
същите страни за стойност на топлинна енергия за предходни периоди. На базата на тези
факти настоящият състав намира, че може да се направи обоснован извод, че през процесния
3
период преминаващите през процесното жилище хоризонтални тръбопроводи, захранващи
втората зона на отопление в блока са били изолирани и не са отдавали топлинна енергия в
имота на ответниците. В същото време в тежест на ищеца е да установи с позволените от
закона доказателствени средства количеството на реално потребената в процесния имот
топлинна енергия. Ето защо ответниците не дължат заплащане на начислените от ищеца
суми за топлинна енергия за отопление на имот през процесния период в размер на 3701,87
лева (4736,56лв. - 465,79 лева за сградна инсталация и - 568,90 лева за подгряване на МГВ).
Не се дължи и мораторна лихва върху тази част от главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2017г. до 11.11.2019г.
Предвид горното въззивната жалба се явява основателна и първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в обжалваната му от ответниците част като неправилно, а
вместо него да бъде постановено друго, с което исковете в тези части се отхвърлят.
По разноските:
При този изход на спора, обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с
която на ищеца са присъдени разноски съразмерно на частта от исковете, отхвърлена с
настоящото въззивно решение. На ответниците следва да се присъдят изцяло разноските за
държавна такса за въззивната инстанция, а на адвокат С. и адвокат Ж.- възнаграждения
съответно за възивната и първата инстанция по реда на чл.38 от ЗАдв в минимален размер
съгласно НМРАВ в редакцията към момента на сключването на договорите за правна
помощ и съдействие, доколкото делото не е с над средната фактическа и правна сложност.
На основание чл. 280, ал.3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20143684 от 22.06.2021г., постановено по гр.дело №4842/2020г.
по описа на СРС, ГО, 56 с-в В ЧАСТТА с която е признато за установено по реда на чл.422,
ал.1 ГПК, че Д. П. Д., ЕГН:********** и Р. И. Д., ЕГН:********** дължат солидарно на
„Т.С.“ЕАД, ЕИК:******* следните суми: на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ
сумата над 1034,69 лева до 4736,56лв.- главница за доставена топлинна енергия за периода
от 01.05.2016г. до 30.04.2018г. в апартамент №124 в гр.София, ж.к.“******* с абонатен
№196351, ведно със законната лихва от 22.11.2019г. до окончателното плащане; на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата над 168,02 лева до 769,16лв.- мораторна лихва за
периода от 15.09.2017г. до 11.11.2019г. върху главницата за топлинна енергия, както и в
частта с която ответниците са осъдени да заплатят на ищеца всеки от тях по над 66,72 лева
разноски в исковото производство и по над 17,57 лева разноски в заповедното производство
по ч.гр.д.№67180/2019г. по описа на СРС, 56 състав, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ЕАД, ЕИК:******* срещу Д. П. Д., ЕГН:**********
и Р. И. Д., ЕГН:********** искове за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че
ответниците дължат солидарно на ищеца следните суми: на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД,
4
вр.чл.150 ЗЕ сумата над 1034,69 лева до 4736,56лв.- главница за доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г. в апартамент №124 в гр.София,
ж.к.“******* с абонатен №196351, ведно със законната лихва от 22.11.2019г. до
окончателното плащане; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата над 168,02 лева до 769,16лв.-
мораторна лихва за периода от 15.09.2017г. до 11.11.2019г. върху главницата за топлинна
енергия.
В останалата част (отхвърлителната и относно възнаграждението за услугата дялово
разпределение за периода от 01.10.2016г. до 30.04.2018г.) решението е влязло в сила като
необжалвано.
ОСЪЖДА „Т.С.“ЕАД, ЕИК:******* да заплати на Д. П. Д., ЕГН:********** и Р. И. Д.,
ЕГН:**********, сумата от 112,79лв. (сто и дванадесет лева и 79 стотинки)- държавна такса
за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ЕАД, ЕИК:******* да заплати на адв.Б. С. от САК, на основание чл.38
от ЗАдв сумата от 235лв. (двеста тридесет и пет лева)- адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“ЕАД, ЕИК:******* да заплати на адв.М. Ж. от САК, на основание
чл.38 от ЗАдв сумата от 300лв. (триста лева)- адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5