№ 14601
гр. София, 03.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВ. М.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20231110123131
по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 242, ал. 1 ГПК
Подадена е молба с вх. № 106891/01.04.2024 г. от ищцата Ф. Х. С., чрез адв. Д. Т., с
която се иска допускане на предварително изпълнение на постановеното по делото решение
№ 5390 от 26.03.2024 г. и за издаване на изпълнителен лист за сумите за главница и законна
лихва.
Съдът намира, че на основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да се допусне предварително
изпълнение на горното решение в частта, с която ответникът „..... е осъден да заплати на
ищцата Ф. Х. С., на основание чл. 225, ал. 2, вр. ал. 1 КТ, сумата от 695,60 лв.,
представляваща обезщетение за периода от 27.05.2021 г. до 01.09.2021 г., равняващо се на
разликата в заплатите между получаваното от ищцата трудово възнаграждение при стария и
новия работодател.
Това е така, тъй като по естеството си последното представлява „обезщетение за
работа“ по смисъла на чл. 242, ал. 1 ГПК - в този смисъл е определение № 210/17.05.2010 г.
по ч. гр. дело № 214/2010 г. на ВКС, определение № 329/17.07.2009 г. по гр. дело №
1584/2008 г. на ВКС, определение 210/17.05.2010 г. по ч. гр. дело № 214/2010 г. на ВКС,
определение № 299/07.06.2011 г. по гр. д. № 295/2011 г., III г. о., ВКС и др.
Съдът намира за необходимо да посочи, че правилото на чл. 225, ал. 2 КТ се прилага
систематично във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, т. е. в чл. 225, ал. 2 КТ не е предвиден отделен иск,
а е предвидено правило как се формира размера на дължимото обезщетение, когато след
незаконното уволнение ищецът е започнал да работи при друг работодател, но на по-ниско
заплатена длъжност - в този смисъл е определение № 07/03.07.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1301/2018 г., IV г. о., ГК.
Не така стоят нещата обаче по отношение на претенцията за законна лихва считано от
датата на подаване на исковата молба – 02.05.2023 г. до окончателното плащане, тъй като по
отношение на нея не се прилага привилегията по чл. 242, ал. 1 ГПК, доколкото това вземане
не попада в изброяването на цитираната императивна разпоредба на процесуалния закон.
Също за процесуална яснота следва да се отбележи още, че настоящото производство
не е по реда на чл. 250 ГПК, както се претендира от молителката, а по реда на чл. 242, ал. 1
ГПК, тъй като липсва изрично заявено от нейна страна искане за допускане на
предварително изпълнение, по което съдът да не се е произнесъл, а се касае последица от
уважаване на иска, имащ за предмет някое от изброените в чл. 242, ал. 1 ГПК вземания.
1
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решение №
5390 от 26.03.2024 г., постановено по гр. дело № 23131/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, в
частта, с която ответникът „....., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: .... е осъден да
заплати на ищцата Ф. Х. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ....., на основание чл. 225,
ал. 2, вр. ал. 1 КТ, сумата от 695,60 лв., представляваща обезщетение за периода от
27.05.2021 г. до 01.09.2021 г., равняващо се на разликата в заплатите между получаваното от
ищцата трудово възнаграждение при стария иновия работодател.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на предварително изпълнение в
останалата част.
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист в полза на ищцата за посочената сума.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ съответно отбелязване върху постановеното по делото решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2