Решение по дело №8936/2012 на Софийски градски съд

Номер на акта: 60
Дата: 13 януари 2017 г. (в сила от 23 октомври 2017 г.)
Съдия: Румяна Антонова Спасова-Кежова
Дело: 20121100908936
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 7 декември 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 13.01.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:                                                                

СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА

         

при секретаря Ц.П. като разгледа докладваното от съдията т.д. № 8936 по описа на СГС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл. 704, ал. 3 ТЗ, чл. 705, ал. 2 ТЗ и чл. 707, ал. 1 ТЗ.

 

С определение от 26.01.2016 г. по т.д. № 8936/2012 г. на СГС, ТО, VІ-1 състав не е допуснат до разглеждане от събрание на кредиторите на „К.и.Б.“ АД /в несъстоятелност/ предложеният от кредитора „А.Б. – клон Б.“ план за оздравяване на предприятието.

С окончателно определение от 12.05.2016 г. по ч.т.д. № 1540/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд в производство по чл. 613а, ал. 3 във вр. с чл. 701, ал. 3 ТЗ е отменено определението от 26.01.2016 г. по т.д. № 8936/2012 г. на СГС, VІ-1 състав и е допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите на „К.и.Б.“ АД /в несъстоятелност/ на предложения от кредитора „А.Б. – клон Б.“ план за оздравяване на предприятието.

 

На 14.11.2016 г. се проведе свиканото събрание на кредиторите за приемане на допуснатия до разглеждане оздравителен план. На събранието се явиха: длъжникът „К.и.Б.“ АД, синдикът Р.Т. и следните кредитори: кредиторът „А.Б.“ А.Е., Г. чрез „А.Б. – клон Б.“; кредиторът „Е.Д.А.Е.А. и П. *“ ЕООД, придобил чрез договори за цесия вземанията на кредиторите Я.Л.Я., В.К.К., Н.А.К., Т.Е.С., „Л.**“ ООД, Р.Б.М., И.В.В., Г.П.М.-В. и кредиторът държавата, представлявана чрез Националната агенция за приходите. Подложи се на приемане допуснатия до разглеждане план на кредитора „А.Б.“ А.Е., Г. чрез „А.Б. – клон Б.“, заедно с измененията на плана от 01.11.2016 г. и допълненията му, направени на събранието на кредиторите. Против приемането на плана гласува единствено кредиторът държавата, представлявана от Националната агенция за приходите. В протокола от събранието се отрази, че планът за оздравяване е приет с общо 96,346% от всички кредитори с приети вземания, независимо от класовете, според които се разпределят вземанията. Приемането на плана е обявено в търговския регистър на 22.11.2016 г.

 

В срока по чл. 703, ал. 5 ТЗ срещу приетия план е подадено възражение от кредитора държавата, представлявана от Националната агенция за приходите, което в изпълнение процедурата по чл. 704, ал. 3 ТЗ настоящият съдебен състав разгледа в публично съдебно заседание при закрити врата с призоваване на длъжника, синдика и направилия възражението.

 

Съдът, след като обсъди възражението на кредитора, събраните доказателства и условията за утвърждаване на плана, намира за установено следното:

 

І. По възражението срещу приемането на плана, подадено от кредитора Държавата, представлявана от Националната агенция за приходите:

 

В съдебно заседание, проведено на 19.12.2016 г. кредиторът държавата, представлявана от Национална агенция за приходите поддържа възражението си срещу приетия на събранието на кредиторите план за оздравяване на длъжника „К.и.Б.“ АД, предложен от „А.Б. – клон Б.“. Счита, че планът, който е приет, не е съобразен с императивните норми на чл. 189 ДОПК, тъй като предвижда намаляване, отсрочване и разсрочване на публични вземания, без предварителното съгласие на министъра на финансите. Посочва, че с оздравителния план е предвидено изплащане на всички публични вземания, но не е уточнено дали ще бъдат погасени и лихвите, начислени върху тях.

 

С разпоредбата на чл. 703, ал. 5 ТЗ е признато право на кредиторите, които не са съгласни с приетия оздравителен план, да направят пред съда по несъстоятелност възражения срещу материалната и процесуална законосъобразност на плана, за да се предотврати утвърждаването на план, чието приемане или съдържание противоречи на императивните разпоредби на чл. 700 и сл. ТЗ. В конкретния случай съдът намира, че проверката на материалните предпоставки по чл. 700 ТЗ, каквито доводи кредиторът навежда във възражението, е недопустима тъй като тяхното наличие вече е било обект на инстанционен контрол, упражнен по повод обжалване на определението по чл. 701 ТЗ за недопускане на плана до разглеждане от събранието на кредиторите. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, застъпена в решение № 158/30.11.2012 г. по т.д. № 42/2012 г. на ВКС, ІІ Т.О., постановено в производство по чл. 290 ГПК и в определение № 945/30.12.2003 г. по гр.д. № 829/2003 г. на ВКС, ТК, определение № 70/27.01.2016 г. по т.д. № 1901/2015 г. на ВКС, І Т.О. и др.

 

Само за пълнота  следва да се отбележи, че с изменението на плана от 01.11.2016 г., което изменение е допустимо, доколкото е направено преди събранието на кредиторите, се предвижда пълният размер на приетите публични вземания да бъде платен незабавно при представяне на акредитив и влязло в сила съдебно решение за утвърждаване на плана за оздравяване. От една страна след проведеното събрание на кредиторите с молба от 22.11.2016 г. „А.Б.“ АД представи издаден документарен акредитив в полза на НАП, с който се гарантира удовлетворяване на вземанията на държавата. От друга страна следва да се приеме, че началният момент, от който настъпва действието на оздравителния план е денят на влизането в сила на съдебния акт, с който планът е утвърден. Определеният с изменението на плана от 01.11.2016 г. нов срок за плащане на задълженията към държавата е „незабавно, след влизане в сила на решението за утвърждаване на плана“, като това е възможно най-краткият срок, в който може да бъде извършено плащане на дължимите суми. Следователно приетият план не предвижда отсрочване на задълженията на държавата по смисъла на чл. 189, ал.1 ДОПК. В този смисъл е и постановеното решение № 2353/17.12.2014 г. по т.д. № 3248/2014 г. по описа на САС, ТО, 6 състав, което не е допуснато до касационно обжалване, съгласно определение № 70/27.01.2016 г. по т.д. № 1901/2015 г. на ВКС, І Т.О.

 

Предвид изложените съображения, съдът намира, че направеното от кредитора възражение срещу приетия от събранието на кредиторите оздравителен план е неоснователно и следва да се отхвърли.

 

ІІ. По условията за утвърждаване на плана по чл. 705, ал. 1 ТЗ:

 

Съдът намира, че приетият план отговоря на условията за утвърждаване, определени в разпоредбата на чл. 705, ал. 1 ТЗ, тъй като са спазени изискванията на закона за гласуване на плана по отделните класове кредитори, формирано е изискуемото мнозинство за приемане на плана и са налице посочените в закона гаранции спрямо кредиторите и степента на удовлетворяване на вземанията им.

 

С оглед дадения отговор в решение № 158/30.11.2012 г. по т.д. № 504/2008 г. на ВКС, ІІ Т.О., проверката на материалните предпоставки по чл. 700 ТЗ, относими към съдържанието на плана, е недопустима, тъй като тяхното наличие вече е било обект на инстанционен контрол, упражнен по повод обжалване на определението по чл. 701 ТЗ за недопускане на плана до разглеждане на събранието на кредиторите.

 

Видно от изготвения протокол от проведеното на 14.11.2016 г. събрание на кредиторите, планът е гласуван във всички класове по чл. 703, ал. 2, т. 1 – 5 ТЗ. По отношение вземането на държавата, представлявана от Националната агенция по приходите в размер на 19 656,66 лева е гласувано в два варианта – с включване на този кредитор в класа по чл. 703, ал. 2, т. 2 ТЗ и без неговото включване. Настоящият съдебен състав намира, че следва да се възприеме вариантът, в който за това вземане държавата, представлявана от Националната агенция за приходите е включена в класа по чл. 703, ал. 2, т. 2 ТЗ. За този си извод съдът съобрази, че по силата на чл. 28, ал. 2 ЗГВРСНР, в резултат на изплащането на гарантирани вземания на работниците и служителите със средства на фонда, в негова полза възниква право да иска възстановяване на изплатените средства от работодателя или от масата на несъстоятелността. На основание изричния текст на чл. 722, ал. 1 ТЗ и в съответствие с разпоредбата на чл. 28 ЗГВРСНР, посоченото вземане подлежи на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ и следва да се включи в класа по чл. 703, ал. 2, т. 2 ТЗ. Гласуване с включване на държавата в този клас е проведено на събранието на кредиторите. Ето защо съдът намира, че е спазено изискването на закона за приемане на плана от отделните класове кредитори, предвидено в чл. 705, ал. 1, т. 1 ТЗ.

 

При установяване наличието на условието на чл. 705, ал. 1, т. 2 ТЗ настоящият съдебен състав счита, че не следва да се взема предвид извършената цесия между цедентът В.М.В. и цесионера „Е.Д.А.Е.А. и П. 4“ ЕООД, каквито доказателства са представени с молба от 22.11.2016 г. Сливането на качествата наредител по акредитива и бенефициера е станало след събранието на кредиторите, на което е приет оздравителният план, а меродавният момент, спрямо който се преценява кръгът на кредиторите, легитимирани да участват и гласуват на събранието по чл. 703 ТЗ, е този на провеждане на събранието. Същият момент е от значение и за преценка изпълнени ли са условията на чл. 703, ал. 4 ТЗ и чл. 705, ал. 1, т. 2 ТЗ за приемане на плана с обикновено мнозинство от всеки клас кредитори и с мнозинството на кредиторите, притежаващи повече от половината от приетите вземания в одобрените от съда списъци по чл. 692, ал. 1 и ал. 4 ТЗ. Настъпилата след провеждане на събранието, но преди постановяване на решението за утвърждаване на оздравителния план, промяна в кръга на кредиторите поради изгубването на качеството „кредитор“ на някой от тях е лишена от правнорелевантно значение при преценката на условията по чл. 703, ал. 4 ТЗ и чл. 705, ал. 1, т. 2 ТЗ. В този смисъл решение № 158/30.11.2012 г. по т.д. № 42/2012 г. на ВКС, ІІ Т.О. по чл. 290 ГПК. Дори и при несъобразяване на представените с молбата от 22.11.2016 г. доказателства за извършена цесия обаче е видно, че за приемане на плана са гласували кредитори във всички класове по чл. 703, ал. 2, т. 1 – 5 ТЗ и дадените положителни гласове формират предвиденото в чл. 703, ал. 4 ТЗ и чл. 705, ал. 1, т. 2 ТЗ мнозинство, с което е спазено условието на чл. 705, ал. 1, т. 2 ТЗ.

 

Съдът намира, че са изпълнени и останалите условия, предвидени в чл. 705, ал. 1 ТЗ, т. 3 – 7 за утвърждаване на плана.

 

Предвид изложените съображения, съдът счита, че следва да утвърди приетия на проведеното общо събрание на кредиторите на 14.11.2016 г. план за оздравяване предприятието на длъжника „К.и.Б.“ АД.

 

С решението за утвърждаване на плана производството по несъстоятелност следва да се прекрати, съгласно чл. 707, ал. 1 ТЗ.

 

Така мотивиран съдът

Р   Е   Ш   И :

 

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователно възражение с вх. № 151247/24.11.2016 г. на кредитора държавата, представлявана от Националната агенция за приходите срещу приетия план за оздравяване на „К.и.Б.“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК: *********.

 

            УТВЪРЖДАВА план за оздравяване предприятието на длъжника „К.и.Б.“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК: ***********, приет на събрание на кредиторите от 14.11.2016 г.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по несъстоятелност спрямо „К.и.Б.“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК: ********** по т.д. № 8936/2012 г. по описа на СГС, ТО, VІ-1 състав.

 

Решението да се впише в търговския регистър при Агенцията по вписванията и да се впише в нарочната книга по чл. 634в, ал. 1 ТЗ на Софийски градски съд.

 

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийски апелативен съд.

 

 

СЪДИЯ: