№ 369
гр. Сливен, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Елена Г. Христова
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20242200500559 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 753 от 21,08.2024г. по гр.д № 2321/23 г. по описа на
Pайонен съд Сливен, с което признато за установено в отношенията между
страните, че Д. М. К., с ЕГН ********** от гр. Сливен, *******, със съдебен
адрес: гр. Ямбол, ********, чрез адв. Москов от АК - Ямбол не дължи на
“ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ********, сумата от 381,80 лв.
(триста осемдесет и един лева и осемдесет ст.), представляваща главница за
ползвана електрическа енергия за периода от 22.12.2012 г. до 26.03.2013 г. на
обект: гр. Сливен, ********, с ИТН ******, ведно със законната лихва,
считано от 23.10.2014 г. до окончателното и изплащане, сумата от 62,89 лв.
(шестдесет и два лева и осемдесет и девет ст.), представляваща обезщетение
за забавено плащане за периода 26.02.2013 г. до22.10.2014г., както и сумата от
325 лв. (триста двадесет и пет лева), представляваща разноски по ч.гр.д. №
4100/2014 г. по описа на СлРС, като погасени по давност и е осъден ответника
да заплати направените от ищеца разноски.
Подадена е въззивна жалба от ответника, чрез представител по пълномощие, в
1
която се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на
материалния закон и необосновано, постановено в противоречие със
събраните по делото доказателства и съдебна практика на ВКС. Счита, че
погасителната давност относно вземането е прекъсната и е започнала да тече
отново на 27.06.2019г., т.е. на датата на подаване на молбата за образуване на
изпълнителното дело, тъй като в нея се включва и изрична молба за
пристъпване към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи, ведно с
възлагане по смисъла на чл.18 от ЗЧСИ на частния съдебен изпълнител да
предприема всички необходими и възможни изпълнителни действия с оглед
събиране на вземането. По делото са предприети изпълнителни действия, с
всяко от които е била прекъсвана течащата погасителна давност. През
септември 2020г. е входирана молба от взискателя с посочване на конкретни
изпълнителни действия, които се иска да бъдат предприети. По делото не е
настъпила и твърдяната от ищеца перемпция. Взискателят е депозирал молби,
с които е искал извършването на изпълнителни действия и е прекъсвал
давността, респ, бил е активен, за да не настъпи прекратяване на делото по
силата на закона при бездействие, продължило повече от 2 години. Давността
на вземанията на ответника е 5-годишна, съгласно практиката на ВКС
/Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр.д. 1 747/2020г., Решение № 1
18/07.07.2022г. на ВКС по гр.д. 4063/2021 г., 3-то г.о., Решение №
3/04.02.2022г. на ВКС по гр.д. 1722/202Ю., 4-то г.о./. Следователно новата
давност, прекъсната на едно от основанията на чл. 116 ЗЗД, е също 5- годишна.
По изпълнителното дело взискателят редовно и своевременно е входирал
молби до ЧСИ Грозева за извършване на действия за налагане на запори и
възбрани върху имуществото и доходите на лицето, както и при липса на
секвестируемо имущество и получаване на доходи, да бъде насрочен опис на
движими вещи на длъжника. Следователно няма как да се стигне нито до
перемпция и прекратяване на изп. дело, нито до погасяване на вземането по
давност. Искането на кредитора за прилагане на определен изпълнителен
способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо
дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ. В обобщение иска
да се отмени решението и да се постанови ново, с което да се отхвърли
претенцията. Претендира разноски.
В законовия срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба от
представител по пълномощие, в който се твърди, че жалбата е неоснователна.
2
Счита, че решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при
изяснена фактическа обстановка, при спазване на съдопроизводствените
правила и в съответствие с материалния закон. Обоснсвана и правилна е
преценката на съда, че процесиите вземания са периодични плащания - за
заплащане стойността на доставена електрическа енергия, което задължение
възниква ежемесечно в рамките на засечения период за текущата година,
както и за вземане за лихви, които съгласно разпоредбата на чл.111, б.”В” от
ЗЗД се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Съгласно чл. 114, ал. 1
ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Падежът
на всяко едно от задълженията е 30 дни след съответния месец на доставката
на ел.енергия. Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно
основното възражение за недължимост на сумите за посочения в исковата
молба период и погасяване правото на принудително изпълнение на носителя
на субективното право, поради изтекла погасителна давност, т.е. поради
неосъществяването му в предвидения от закона срок. Като се има предвид
принципното положение, че прилагането за погасителната давност се свързва
с бездействието на носителят на субективното право и с изтичането на
предвидения в закона три годишен срок за периодичните плащания, каквито
безспорно били настоящите. В решението си съдът подробно е развил
съображенията си в тази насока. В обобщение иска да се потвърди решението.
Претендира разноски.
В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или процесуални
искания.
В с.з. за въззивника не се явява представител.
Въззиваемият не се явява. В писмено становище представител по пълномощие
оспорва основателността на подадената жалба и моли да се потвърди
решението.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед
обхвата на обжалването – и допустимо.
3
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната
жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.
Не е спорно, че дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение в Районен съд Сливен по ч.гр.д. № 4100/2014 г., за което е
издадена Заповед № 2647/24.10.2014 г. по описа на СлРС, като е издаден
изпълнителен лист от 17.11.2014 г., с който ответникът е осъден да заплати
главница в размер на 381,80 лева, представляваща главница за ползване на
ел.енергия за периода от 22.12.2012 г. до 26.03.2013 г. за обект, находящ се в
гр. Сливен, ********, ИТН ******, ведно със законната лихва, считано от
23.10.2014 г. до окончателното изплащане, сумата 62,89 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане за периода 26.02.2013 г. до 22.10.2014 г.,
както и сумата 25 лв., представляваща разноски по делото.
По молба на кредитора е образувано изпълнително дело №304/2015 г. по
описа на ЧСИ Миглена Минкова, с рег. №768, с район на действие Окръжен
съд - Сливен. На 08.06.2015 г. взискателят е поискал налагане на запор на
трудовото възнаграждение на длъжника, но такъв не е наложен, тъй като
длъжникът вече не е бил в трудови правоотношения. Безспорно е, че на
21.12.2017 г. е подал молба за налагане на запор на банковите сметки на
длъжника. Последното поискано изпълнително действие е на 21.12.2017 г. -
запор на банкови сметки е направено по изп. дело. От приложеното изп. дело
№ 304/ 2015 г. по описа на ЧСИ Миглена Минкова, per № 768, с район на
действие ОС - Сливен, се установява, че същото е прекратено, поради
перемция на осн. чл.443, ал.1, т.8 от ГПК, като Постановлението е от
19.11.2018г. за прекратяване на изп.дело от ЧСИ Миглена Минкова е влязло в
сила.
Изпълнително дело № 1294/2019 г. е образувано на 27.06.2019 г. от ЧСИ
Гергана Грозева, рeг. № 915, с район на действие ОС-Сливен въз основа на
същия изпълнителен титул, материализиран в изпълнителен лист от
17.11.2014 г. по ч.г.д. № 4100/2014 г. по описа на РС-Сливен. По делото са
предприети изпълнителни действия, с всяко от които е била прекъсвана
течащата погасителна давност. През септември 2020г. е входирана молба от
4
взискателя с посочване на конкретни изпълнителни действия, които се иска да
бъдат предприети. Взискателят е депозирал молби, с които е искал
извършването на изпълнителни действия и е прекъсвал давността, респ, бил е
активен, за да не настъпи прекратяване на делото по силата на закона при
бездействие, продължило повече от 2 години.
Настоящият съдебен състав споделя установена практика, съгласно която
изискването по чл.117, ал.2 ЗЗД за пет годишен срок на новата давност, която
тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е
установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за
изпълнение. Това е така, защото влязлата в сила заповед за изпълнение
установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и
размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на
възражението. Съгласно чл.424 ГПК длъжникът може да се оспори вземането
по исков ред само при новооткрити обстоятелства или нови писмени
доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му
бъдат известни до изтичане на срока за възражение и съгласно чл.439 ГПК той
може да оспорва чрез иск изпълнението, но само въз основа на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по което е
издадено изпълнителното основание. Законодателят е преклудирал
възможността за възражения срещу заповедта за изпълнение. След изтичане
на срока по чл.414 ГПК, за длъжникът остава само възможността за оспорване
на вземането по чл.424, ал.1 ГПК. Извън това и след срока по чл.424, ал.2
ГПК, за длъжника не съществува форма за искова защита, с която да оспорва
вземането. Задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на
чл.416 ГПК /когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е
налице влязло в сила решение за установяване на вземането/, настъпва
стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, а изпълнителната
сила на заповедта за изпълнение по чл.418 ГПК се стабилизира окончателно,
тъй като по новият процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила
/за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл.237 ГПК-отм./ и
оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането се преклудират /вж.решение по т.д.№ 1562/2015г.
на І т.о., по гр.д.№ 1722/2021г. на ІV г.о./
Материалноправното възражение за погасителна давност има качествената
определеност на особено субективно право/ средство/ на длъжника,
5
осигуряващо / при упражняване/ ефекта на погасяване на една от съставките
на самото вземане – правомощието на кредитора да иска изпълнение/ но не и
правомощието да получи изпълнение/ или иначе казано: правото на
погасителна давност е правомерен отказ от изпълнение, "парализиращ"
осъществяването на претенцията чрез принудителната намеса на компетентен
орган / съд, съдебен изпълнител/, след като вече е изтекъл предвидения в
закона срок на давността с начален момент изискуемостта на вземането / чл.
114, ал. 1 ЗЗД/, не е имало прекъсвания в този срок / чл. 116 ЗЗД/, нито
доброволно плащане след изтичането му / чл. 118 ЗЗД/ - чл. 120 от ЗЗД.
Изтичането на давностния срок след приключване на съдебното дирене в
исковото производство по което е постановено влязлото в сила съдебно
решение, признаващо вземането или след като издадената заповед за
изпълнение на вземането е добила законна сила, поражда основание на
длъжника да оспори по исков ред принудителното му осъществяване по
неприключило изпълнително производство/ чл. 439, ал. 1, ал. 2 ГПК/ чрез
позоваване на последиците на погасителната давност / упражняване на
правото/ възражението на/ за погасителна давност /, понеже този срок е
юридически факт/ чл. 110 ЗЗД/ несъществувал към посочените моменти, а е
такъв защото е елемент от легалния фактически състав на давността/
включващ и бездействието на кредитора /, без който не може да настъпят
последиците й, а настъпването им без възможност да бъдат упражнени е
правна безсмислица. - чл. 439, ал. 1, ал. 2 ГПК.
В мотивната част към 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. ОСГТК е
дадено тълкувателно пояснение, че давността не се прекъсва с образуването
на изпълнително дело, а се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие, независимо от това дали прилагането му е поискано
от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ: насочване
на изпълнението върху дадена вещ на длъжника чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяване на кредитори, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на публична продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети лица/ в
рамките на определен изпълнителен способ/ при паричните задължения:
6
изпълнение върху движима и недвижима вещи, изпълнение върху вземания на
длъжника и изпълнение върху вещи в режим на съпружеска имуществена
общност/, от който момент започва да тече нова давност.
С оглед на гореизложеното съпоставяне може да се направи извод, че
действията по принудително изпълнение са всички онези действия на
кредитора, третите лица, действащи по негова поръчка, и съдебния
изпълнител, които са насочени пряко или косвено към удовлетворение по
принудителен ред. Това понятие трябва да се разграничи от близкото по
значение понятие за изпълнителни действия. Те обхващат действията на
кредитора, третите лица, действащи по негова поръчка, и съдебния
изпълнител, които определят способа, чрез който пряко може да се осъществи
принудителна намеса в имуществената сфера на длъжника. Не всички
действия по принудително изпълнение са изпълнителни действия, но всички
изпълнителни действия са действия по принудително изпълнение.
Следователно, обхватът на първото понятие е по-широк от този на второто.
Според буквата на закона обаче, погасителната давност се прекъсва с
осъществяване на по-широкото понятие за действия по принудително
изпълнение.
В случая по делото са предприети изпълнителни действия, с всяко от които е
била прекъсвана течащата погасителна давност. През септември 2020г. е
входирана молба от взискателя с посочване на конкретни изпълнителни
действия, които се иска да бъдат предприети. Взискателят е депозирал молби,
с които е искал извършването на изпълнителни действия и е прекъсвал
давността, респ, бил е активен, за да не настъпи прекратяване на делото по
силата на закона при бездействие, продължило повече от две години.
Искането на кредитора за прилагане на определен изпълнителен способ само
по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия
по реализирането му са предприети от ЧСИ. От взискателя се изисква да бъде
активен и да не се дезинтересира от изпълнителното дело, което в случая е
налице. Поради това не може да се приеме, че вземането е погасено по
давност.
Така предявеният иск е неоснователен. Като е приел обратното, районният съд
е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде изцяло отменен.
Въззивната страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат
7
присъдени в размер на сумата от 150 лева представляваща юрисконсултско
възнаграждение за тази инстанция, както и сумата от 150 лева представляваща
юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 753 от 21,08.2024г. по гр.д № 2321/23 г. по описа на
Pайонен съд Сливен ИЗЦЯЛО КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. М. К. ЕГН ********** от гр. Сливен, *******,
със съдебен адрес: гр. Ямбол, ********, чрез адв. Москов от АК - Ямбол
против “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ********, иск с правно
основание чл.439 от ГПК за признаване за установено, че не дължи сумата от
381,80 лв. (триста осемдесет и един лева и осемдесет ст.), представляваща
главница за ползвана електрическа енергия за периода от 22.12.2012 г. до
26.03.2013 г. на обект: гр. Сливен, ********, с ИТН ******, ведно със
законната лихва, считано от 23.10.2014 г. до окончателното и изплащане,
сумата от 62,89 лв. (шестдесет и два лева и осемдесет и девет ст.),
представляваща обезщетение за забавено плащане за периода 26.02.2013 г.
до22.10.2014г., както и сумата от 325 лв. (триста двадесет и пет лева),
представляваща разноски по ч.гр.д. № 4100/2014 г. по описа на СлРС като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д. М. К., с ЕГН ********** от гр. Сливен, ******* да заплати на на
“ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ******** сумата от 150 /сто и
петдесет/ лева представляваща юрисконсултско възнаграждение за тази
инстанция, както и сумата от 150 /сто и петдесет/ лева представляваща
юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9