РЕШЕНИЕ
№ 18915
гр. София, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110128989 по описа за 2025 година
Предявен е установителен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от
ЗПК от М. С. А. срещу „П.к.Б.“ ЕООД за прогласяване на нищожност на Договор
за потребителски кредит „Standart“ №***********, и осъдителен иск по чл. 55,
ал. 1, пр. I ЗЗД за заплащане на сумата 6729,38 лева - платена при липса на
основание по Договор за потребителски кредит „Standart“ №***********, ведно
със законна лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното й
изплащане.
В искова молба са изложени твърдения, че страните са сключили договора
за кредит, по който ищцата действала като физическо лице-потребител;
получила е заемна сума от 5000 лв., при ГПР 49,03 %, фиксиран лихвен процент
от 41 %; към договора е закупен пакет за допълнителни услуги – „Фаст“ и
„Флекси“, с посочено в общите условия описание, за които трябвало да заплати
1750 лв. за услуга „Фаст“ и 2000 лв. за „Флекси“. Ищцата поддържа, че
договорът за потребителски кредит е недействителен като сключен в нарушение
на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, а именно не е обявен действителния ГПР, към чиято
стойност следва да се включат и допълнителните услуги, като същите намира, че
покриват понятието „общ разход по кредита“ по см. пар. 1, т. 1 от ДР ЗПК.
Ищцата намира, че като правна последица от това дължи само чистата стойност
на кредита, а всичко надплатено подлежи на връщане, в случая сумата 6729,38
лв.
Ответникът не оспорва, че е получил сумата 6729,38 лв., но възразява по
твърденията за нищожност на договора за кредит. Съглашението отговаря на
изискванията на ЗПК, а така закупените услуги не следва да се включват в ГПР
по арг. че не са пряко свързани с договора и не са условие за неговото сключване;
задълженията на потребителя за тези услуги са ясно и точно посочени, и той е
договарял при пълна информираност; евентуалното противоречие на уговорките
1
за доп. услуги не засяга действителността на цялото съглашение.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Не се спори, а и от писмените доказателства се установява, че М. С. А.,
като клиент (заемополучател), и „П.к.Б.“ ЕООД, като кредитор, сключили
Договор за потребителски кредит „П.к.С.“ №***********/21.04.2022 г., в
изпълнение на който ищцата е заплатила на ответника сумата 6729,38 лева; в
годишния процент на разходите не са включени допълнителните услуги „Фаст“ и
„Флекси“; аритметично, ако сумата за възнаграждение допълнителните услуги
„Фаст“ и „Флекси“ се включи в ГПР по договора за паричен заем, то същият ще
надвиши 50 %.
От предметното съдържание на договора за потребителски кредит се
изяснява, че са предоставени заемни средства от 5000,00 лв. при срок за връщане
36 м., с месечна вноска от 241,87 лв., при ГПР от 49,03 % и ГЛП от 41,00 %,с
общо дължима сума по кредита – 8707,21 лв. В договора е предвидено на стр. 1,
че заемополучателят е поискал и се предоставят допълни услуги – „Фаст“, която
предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит, за която дължи възнаграждение от 1750,00 лв., и „Флекси“ за право на
промяна на погасителния план на потребителския кредит, за която дължи
2000,00 лв., при условието на месечна вноска от 104,17 лв. за тях, дължима ведно
с месечната погасителна вноска по кредита. Посочено е, че общо дължимата
сума по договора с допълнителните услуги възлиза на сумата 12457,21 лв. , с
общ размер на вноската от 346,04 лв. В чл. 15.1 и чл. 15.2 от Общите условия са
пояснени обстоятелствата, при които се предоставят допълнителните услуги.
Договорът за кредит има за предмет предоставяне на финансова услуга по
смисъла на § 13,т.2 от ДР на ЗЗП, а с оглед на легалната дефиниця за
„потребител“, съгласно § 13, т.1 от ДР на ЗЗП и че не се установява неговото
сключване да е рамките на търговска или професионална дейност на ищеца, то
има характер на потребителски договор, а по своята правна същност по чл. 9 от
ЗПК.
На основание чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от с.з., договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Според чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, договорът трябва да съдържа, а по
арг. от чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, клауза - ясна и разбираема за приложимия лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; както и
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съобразно правилото на чл. 20 от ЗЗД, при тълкуването на договорите
трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки
трябва да се тълкуват, във връзка едни с други и всяка една да се схваща в
смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите
в практиката и добросъвестността. На тълкуване подлежат неясните, непълни и
неточни уговорки в договора, които поради недостатъците си пораждат съмнение
2
относно действителното съдържание на постигнатото при сключване на договора
общо съгласие. Целта е да се изясни действителната, а не предполагаемата воля
на договарящите и да не се подменя формираната и обективирана в договора. За
това съдът не е властен да допълва или изменя волята на страните, особено що се
касае за основен елемент от съдържанието на договора.
Уговорката за цената за ползване на предоставения паричен ресурс е
съществен елемент на договора, поради което дължимата по кредита договорна
/възнаградителна, редовна/ лихва трябва недвусмислено да се обяви като такава,
както и неиния размер.
Разходите по кредита следва да бъдат определени предварително, изрично
и изчерпателно в договора.
Съдът счита, че стойността на възнаграждения за т.нар. „допълнителните
услуги“ - „Фаст“ и „Флекси, следва да се включат в ГПР, тъй като отговарят на
определението „общи разходи по кредита“ по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Обстоятелствата, при които се начисляват дават основание да се приеме, че са
„пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати“, съгласно дефинитивната
норма.
На основание чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но според ал. 2 от с.з. законът забранява таксата да касае
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, защото те се
обхващат от престацията на кредитора да предостави заемната сума (вж.
Решение от 16.07.2020 г. по дело С-686/2019 г. на СЕС).
Установява се, че за допълнителните услуги „Фаст“ и Флекси“ длъжникът
трябва да заплати възнаграждение, изискуемо с подписването на договора за
кредит, като плащането им се разсрочва за срока на кредитното правоотношение,
на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на
кредита. Според Общите условия на договора за услугата „Фаст“
възнаграждение се дължи за приоритетно разглеждане на искането за отпускане
на потребителския кредит, а за услугата „Флекси“ – за предоставяне на
възможност на потребителя да промени погасителния план при настъпване на
определени условия, например – неплатен отпуск повече от 10 дни, загуба или
повреда на имущество поради пожар, наводнение и др. подобни, смърт на лице,
участващо в доходите на домакинството, за чието доказване заемодателят е
поставил изискване за представяне на определени документи. Независимо, че
уговорките за предоставяне на допълнителни услуги формално са отделени,
както и че е посочено, че не е задължително условие за сключване на договора за
кредит, съдът намира, че тези допълнителни услуги нямат самостоятелен
характер. Те могат да бъдат предоставени само във връзка с усвояване и
управление на договора за кредит. Възнаграждението се дължи винаги,
независимо от фактическото предоставяне на всяка от услугите, тъй като
предварително е обособено като част от дълга по кредитното правоотношение,
съответно като разход е известен на кредитора към деня на сключване на
договора за потребителски кредит, в т.ч. част от погасителния план на договора
за кредит. Условията и възнаграждението за всяка услуга зависят изцяло от
главното задължение по заема. Договорът за потребителски кредит се явява
правопораждащия факт, с оглед на който длъжникът поема тези допълнителни
парични задължения. Не може да се приеме, че между страните има уговорка за
допълнителни услуги, доколкото анализът и преценка на условията по повод и
при които е сключен договора за кредит сочат еднозначно за конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по кредита (вж. в този смисъл
Решение от 21.03.2024 г. по д. № C‑714/22 на СЕС В случая ГПР е уговорен без
3
да са включени допълнителните възнаграждение в противоречие със ЗПК,
доколкото тяхното начисляване е пряко обусловено от наличието на заемното
правоотношение. Икономическият модел на ответника се изразява в отпускане
на заем с извличане на печалба не само от лихвите, но и от нелихвен разход по
кредита, каквото правно и икономическо естество има всяка от т. нар.
„допълнителни услуги“. Следва да се отчита дали за услугите, предоставени като
насрещна престация за извънлихвените разходи, може разумно да се приеме, че
попадат сред престациите, извършени в рамките на сключването или
управлението на този договор, или дали сумите, за които е задължен
потребителят като такси за отпускане и за управление на заем, се явяват явно
непропорционални спрямо заетата сума. Комисиона, покриваща
възнаграждението за услугите, свързани с проучването, отпускането или
обработването на заем или кредит, или за други подобни услуги, които са
присъщи за дейността на заемодателя, извършвана при отпускането на този заем
или кредит, не може да се счита за спадаща към основните ангажименти,
произтичащи от договор за кредит посветени на дължимата от потребителя
насрещна престация. Съдът приема, че с уговорките за т.нар. допълнителни
услуги се заобикаля императива на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а възнаграждението за
заетата сума е отчасти изведено извън рамките на договора, за да не се включи в
ГПР. При условията на типов договор уговорките за т.нар. допълнителни услуги
не са индивидуално уговорени. Ето защо съдът приема, че договорът само
формално покрива изискването по чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК, тъй като реалната
стойност на годишния процент на разходите не съответства на обявеното от
кредитора.
Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на
договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед
необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на
договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя
отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в
договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно
неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, което води до нищожност на целия договор, на основание чл. 22 от ЗПК. С
тези съображения съдът приема установителният иск за основателен.
Договорът за потребителски кредит, като нищожен, не обвързва страните
и даденото по него подлежи на реституция. Потребителят дължи само чистата
стойност на кредита - усвоените заемни средства, на осн. чл. 23 от ЗПК. Не се
спори, че ищцата е погасила кредита със сумата общо 11729,38 лв. или над
дължимата заемна сума и сумата 6729,38 лв. При това съдът намира, че
осъдителната претенция по чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД следва да се уважи по
основание и размер. Ищецът доказа наличието на имуществено разместване
между страните и че не е бил налице годен юридически факт за възникване на
правото на парично вземане на ответника. Търсеното парично задължение е
дължимо и изискуемо и като законна последица от това се дължи поисканата
законна мораторна лихва от датата на подаване на искова молба-15.05.2025 г., до
окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът трябва да заплати на ищеца
сторените съдебни разноски за платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение. Ответникът навежда възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на платеното за правна помощ от 2000 лв. Обсъждайки
справедливия размер на възнаграждението на адвоката на ищеца съдът следва да
съобрази даденото тълкуване в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-
438/22/, което е задължително за съдилищата на основание чл. 633 от ГПК. При
4
определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение съдът не е
обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба
№ 1/2004 г. на ВАС и тези размери могат да служат единствено за ориентир при
определяне на отговорността за разноски, а следва да съобрази фактическа и
правна сложност на спора, специфика на производството, обем и сложност на
извършените процесуални действия. Съдът, предвид защитавания материален
интерес, фактическата и правна сложност на спора, очакваните процесуални
действия, които е било необходимо да бъдат извършени от адвоката, като
съобрази разясненията с Определение № 29/20.01.2020 г. по ч. т. д. № 2982/2019
г., ВКС, ІІ т. о. относно обстоятелството, че спорното материално право по
предявените искове произтича от едно основание, без явяване в открито съдебно
заседание, приема, че разумна разноска е сумата 1400 лв. В полза на ищцата
следва да се присъдят съдебни разноски общо сумата 2170 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожност по предявения от М. С. А., с
ЕГН:**********, срещу „П.к.Б.“ ЕООД, с ЕИК:**********, иск по чл. 26, ал. 1
от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, на Договор за потребителски кредит „П.к.С.“
№***********/21.04.2022 г.
ОСЪЖДА „П.к.Б.“ ЕООД, с ЕИК:**********, да заплати на М. С. А., с
ЕГН:**********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД, сумата 6729,38 лева,
платена при начална липса на основание - нищожен Договор за потребителски
кредит „П.к.С.“ №***********/21.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 15.05.2025 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „П.к.Б.“ ЕООД, с ЕИК:**********, да заплати на М. С. А., с
ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 2170,00 лева –
съдебни разноски.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от „П.к.Б.“ ЕООД на М. С. А.
по банкова сметка №IBAN:**********.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5