О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260256
гр.Пловдив, 14.10.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателно отделение, Втори наказателен състав в закрито съдебно заседание на четиринадесети
октомври, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
след като се
запозна с докладваното от съдията ЧНД № 6147 по описа за 2020 година на ПРС за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.
С постановление от 07.08.2020г. на
прокурор Георги Харизанов при Районна прокуратура гр.Пловдив на основание
чл.199, вр. чл.243, ал.1, т.1 и чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено
наказателното производството по досъдебно производство № 149/2019г. по описа на
Отдел „КП“ при ОДМВР гр.Пловдив за извършено престъпление по чл.144, ал.3, вр.
ал.1 от НК по отношение на Г.А.Д. ***, ЕГН **********.
Недоволни от постановлението са
останали Г.А.Д. с ЕГН ********** и Р.Н.Р. с ЕГН ********** които с жалба до Районен съд гр.Пловдив представят
становище че доказателствения материал събран по досъдебното производство е
неправилно интерпретиран от наблюдаващия прокурор, както и че не е проведено
разследване в насока на другото престъпление за което е била извършена
предварителна проверка – самоуправните действия от Н.С. спрямо тях. С жалбата е
направено искане за отмяна на постановлението на РП Пловдив и връщане на делото
със задължителни указания относно прилагането на закона.
След като се запозна със доводите в жалбата и
събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, както и
изготвеното експертно заключение по назначената съдебно – психиатрична и
психологична експертиза, съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА както и постановения прокурорския акт за
правилен, постановен без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при провеждане на разследването,
като основанията за това заключение са следните:
На 30.08.2019г. от Р.Н.Р. *** е била
подадена жалба до Районна прокуратура гр.Пловдив с данни за извършено
престъпление по смисъла на чл.144, ал.3 от НК. На 01.10.2019г. от прокурор Георги
Харизанов е направено разпореждане за възлагане извършването на проверка от
служители при 04 РУ Пловдив при ОДМВР Пловдив и събирането на достатъчно данни
за извършено престъпление. Въз
основа жалбата от Р.Р. и установеното от проверката, с постановление от
04.12.2019г. на прокурор Георги Харизанов е образувано досъдебно производство №
149/2019г. по описа на отдел „КП“ при ОДМВР Пловдив за това, че на 28.08.2019г. в гр.Пловдив е
била отправена закана към Г.А.Д. ЕГН ********** с престъпление против неговата
личност – с убийство, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК. По образуваното досъдебно производство са
били събрани гласни и писмени доказателства. В хода на досъдебното производство
като свидетели са дали показания тъжителите, както и лица имащи отношение към
случая. Като свидетел е разпитан и Н.В.С.. Представено е заключение на вещите
лица д-р М.П. – ***и А.Д. – *** по назначена съдебно психиатрична и
психологична експертиза / лист 52-59 от досъдебното/, съгласно което, в
обсъждания период от време Д. не е бил в състояние, което е съответно на
критериите на категорията преживян основателен страх от отправените спрямо него
думи и действия.
По
досъдебното производство няма привлечено като обвиняем лице.
Досъдебното производство е изпратено
на РП Пловдив с мнение за неговото прекратяване
за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.
На основание събраните в ДП доказателства в
постановлението на РП Пловдив с което е прекратено наказателното производство
по ДП № 149/2019г. по описа на отдел „КП“ при ОДМВР Пловдив е прието, че от събраните по досъдебното
производство писмени и гласни доказателства не може да се направи категоричния
и безсъмнен извод да е било осъществено престъплението по чл.144, ал.3, т.1,
вр. ал.1
от НК от свидетел Н.С.. С постановлението е налично
произнасяне и относно евентуално осъществен състав на престъпление по чл.146,
ал.1 от НК и прието, че отношение на псувните и обидните реплики отправени от
свидетел С. спрямо работниците на строителния обект и свидетелите Д., при
евентуално осъществен състав на престъпление по чл.146, ал.1 от НК преценката
за достатъчност не е в компетенцията на прокуратурата, тъй като за тези
престъпления съгласно чл.161, ал.1 от НК наказателното преследване се възбужда
по тъжба на пострадалия до Районен съд гр.Пловдив.
След запознаване с материалите по досъдебното
производство и с доводите на тъжителите съдът намира съображенията на прокурора
за правилни и че същите се основават на пълен правен анализ на доказателствата
събрани по делото. Настоящия съдебен състав споделя съображенията на прокурора
и намира същите за правилни и законосъобразни. Логическия анализ на
доказателствата е проведен при пълна и правилна комплексна оценка на
поведението на свидетел Н.С., както и поведението на свидетелите Д. и Р., на
конкретните обстоятелства по време, място на осъществаване и неговата
обусловеност. Въз основа на изготвеното в хода на досъдебното производство
заключение по назначената комплексна съдебно психиатрична и психологична
експертиза и доказателствата по делото в постановлението на РП Пловдив съдът
намира достатъчни оценъчни изводи за не наличието на обоснована възможност
поведението на свидетел С. да е довело
до възбуждане на основателен страх от извършване на убийство, оценено към
момента на инкриминираното деяние, след направена съвкупна оценка на
поведението на всички лица имащи отношение към случилото се, в конкретната
обстановка, на всички относими доказателства, както и въз основа на обективните
критерии за правилното приложение на материалния закон с оглед указанията
посочени в ТР № 53/89г. от 18.09.1989г. по н.д.№ 47/1989г., ОСНК на ВС. Изводите на прокурора относно не съставомерността на деянието извършено от
свидетел Н.С. по чл.144, ал.3, вр. ал.1
от НК се споделят изцяло от настоящия съдебен
състав. Във връзка с установеното в хода на досъдебното
производство и критериите за правилното приложение на материалния закон с оглед
указанията посочени в ТР № 53/89г. от 18.09.1989г. по н.д.№ 47/1989г., ОСНК на
ВС съдът намира доводите в жалбата на
свидетелите Д. и Р. за неправилни, тъй като те са се позовали само на
словестното съдържание на думите на свидетел С., игнорирайки обстоятелствата
установени по делото, поведението на свидетел С., както и заключението на вещите
лица. Съдът счита че следва да посочи, че за
нуждите на ДП своето заключение са представили две вещи лица – д-р М.П.
– *** и А.Д. – ***, по назначената комплексна психиатрично -психологическа
експертиза / лист 52 – 59 от досъдебното/, което не я прави съдебно
психиатрична експертиза съгласно доводите в жалбата против постановлението на
РП Пловдив.
В постановлението на РП Пловдив е
направен правен анализ и относно осъществен
състав на престъпление по чл.146, ал.1 от НК и
обосновани изводи, които съдът споделя изцяло.
Към мотивите,
изложените в постановлението на прокуратурата, във връзка с посоченото в
жалбата съдът намира за уместно да отбележи и следното: Само страните по конкретното
правоотношение могат да бъдат извършител или пострадал от престъплението по
чл.323, ал.1 от НК. Самоуправството се извършва винаги и само в условията на възникнал правен спор - за
вещно, облигационно или друго имуществено право, като спорът е налице тогава,
когато насрещната страна изрази несъгласие със самото му съществуване или с
избрания от дееца начин за неговото осъществяване, и това оспорване е предадено
за решаване от компетентен за това орган. Преди да извърши самоуправното
действие, деецът се оказва страна по спорно правоотношение и правото му в него
се оспорва от насрещната страна. В
настоящия случай към датата 28.08.2019г. и след нея, спор относно
осъществявания строеж от свидетелите Д. и Р.
и свидетел С. не е възниквал и не е съществувал. От събраните по делото доказателства
не се установява въпроси относно
осъществявания строеж да са били представени пред правноуполномощена за
решаването им институция. От материалите
по делото се установява, че свидетел С. е изразявал несъгласие относно някои от
часовете в които е било осъществявано това строителство, както и относно
причиненото увреждане на негови вещи от авария на водопровод, по време на това
строителство. Отсъствието на спор води до несъставомерността на деянието по чл.323, ал.1 от НК. Липсата на самоуправство
следва от липсата на оспорвано право при извършването на горепосочените
действия като задължителен елемент от състава на престъплението по чл.323, ал.1 от НК. Така изложеното определя заключението на
съда, че постановлението на РП Пловдив е правилно и законосъобразно, въпреки че
в него нямаме изрично произнасяне относно самоуправството.
Но
във връзка с доводите в тъжбата следва да посочи, че съдът не притежава
законови правомощия да указва на прокурора при провеждане на досъдебното
производство за какви престъпления следва да бъде извършвано това производство,
срещу кого, както и какви доказателствени
средства да ползва при събирането на доказателствата. Съгласно чл.127, т.3 от Конституцията на Република България в правомощията на прокурора /негово
суверенно правомощие/ е да привлича към отговорност лицата, които са извършили
престъпление и да подържа обвинението по наказателни дела от общ характер. Това
обаче става едва когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на
определено лице в извършване на престъплението.
Доколкото
при провеждане на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, не е нарушено правото на защита на пострадалите и е приложен правилно
материалния закон, постановлението на РП Пловдив
като законосъобразно и правилно, следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.243,
ал.6,
т.1 от
НПК,
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Постановление от 07.08.2020г. на прокурор Георги Харизанов при Районна
прокуратура гр.Пловдив с което на основание чл.199, вр. чл.243, ал.1, т.1 и
чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производството по досъдебно
производство № 149/2019г. по описа на отдел „КП“ при ОДМВР гр.Пловдив за
извършено престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК по отношение на Г.А.Д. ***,
ЕГН **********.
Определението
не е окончателно и подлежи на протест от прокурора и обжалване от страна на
жалбоподателите в 7 дневен срок пред ПОС от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
вярно с
оригинала!
В.И.