№ 15186
гр. София, 15.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110102054 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от ответника „., с която се иска изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските, като разноските не бъдат възлагани в негова тежест. Счита,
че дружеството е признало иска и не е дало повод за завеждането му.
Насрещната страна не е подала отговор.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните, намира
следното:
Молбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, като в случая списък
не е необходим за нейната допустимост. Причината е, че се иска изменение не на разноските
на молителя, а на разноските, за които той е осъден, тоест на разноските на насрещната
страна. Разпоредбата на чл. 80, изр. 2 ГПК не следва да бъде прилагана буквално във всички
случаи на направено искане по чл.248 ГПК. Предназначението на списъка по чл.80 ГПК е да
информира съда и насрещната страна за вида и размера на претендираните разноски. С
оглед на това настъпването на неблагоприятните последици по чл. 80, изр. 2 ГПК се свързва
само с хипотезата, при която страната, която не е представила списък на разноските, иска от
съда да измени акта си по отношение на присъдените в нейна полза разноски. В този смисъл
са и задължителните указания, дадени в т. 9 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по
тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Когато страната не оспорва произнасянето на съда
относно дължимите в нейна полза разноски, а претендира изменение на съдебния акт
относно разноските, които е осъдена да заплати на насрещната страна, представянето на
списък по чл. 80 ГПК е ирелевантно за упражняване на правото по чл. 248 ГПК. В този
смисъл са Определение № 113/11.06.2019г. по т. д. № 2424/2018г., I ТО на ВКС,
Определение № 126/25.06.2019г. по т. д. № 1761/2018г., I ТО на ВКС и др., като настоящият
съдебен състав напълно споделя тази съдебна практика.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Съдът е изложил подробни съображения в решението си защо счита, че в случая ответникът
1
с поведението си е дал повод за завеждане на делото, като не намира за необходимо да ги
преповтаря. Макар в съдебния процес ответникът да признава недължимостта на
вземанията, с извънсъдебното си поведение ги претендира. Това е видно от отговора на л. 11
от делото, в който изрично посочва, че давността не е изтекла, тъй като са предприемани
изп. действия, прекъсващи давността. Освен това, ясно заявява, че направеното от ищеца
извънсъдебно възражение за погасяване на вземанията по давност не може да бъде уважено
и го приканва към заплащане на задълженията. Предвид тези обстоятелства, с поведението
си ответникът е дал повод за завеждане на делото и следва да отговаря за разноските в
производството.
С оглед изложеното, молбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 04.05.2022г. на ответника „. за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2